CC BY
23
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЕНЧМАРКИНГА Милена Тепавичарова, Людмила Бойкова Висше училище по сигурност и икономика - Пловдив
ESSENCE AND CHARACTERISTICS OF BENCHMARKING Milena Tepavicharova, Lyudmila Boykovа Higher School of security and economy
Abstract: The benchmarking is one of the best management tools to determine whether the organization effectively performs specific functions and activities. Through it, the managers are able to determine which the best practicesare, to prioritize opportunities for improvement and to increase labor productivity. This is the reason why the benchmarking can be used in many companies as a tool to increase efficiency and gain a competitive advantage. The purpose of this article is to characterize the importance of the benchmarking as a tool for amplifying the efficiency and competitiveness of the modern organizations.
Keywords: benchmarking, organizations, methodologies, best practices
ВЪВЕДЕНИЕ
Бързото развитие на технологиите, либерализацията на световния пазар и постоянно растящата конкуренция, създават необходимости от адаптиране на организациите към новите обстоятелства. Това изисква приспособяването на вътрешната структура, процесите и крайните продукта, така че организацията да може да реагира на постоянно променящите се условия на външната среда. Ключов компонент за успеха на организациите днес, е стремежът към непрекъснато усъвършенстване, търсене на начини за подобряване на ефективността и получаване на конкурентно предимство. Инструментът, който помага на една организация да определи в какво доминира или изостава спрямо други организации, колко по-успешна би могла да бъде и как да го постигне, е бенчмаркингът. Основната функция на бенчмаркингът е непрекъснато търсене и откриване на "най-добри практики", с цел въвеждане на промени и постигане на оптимална ефективност и конкурентноспособност.
Проучването на литературата в областта на теорията и приложението на бенчмаркинга показва, че в световен аспект той намира широко приложение както в областта на бизнеса, така и в публичния сектор. Успехът на бенчмаркингът се базира на уникалната му способност да представя нови идеи произтичащи от реалния опит, които вече са доказали своята ефективност. Развитието на организациите, производствените им процеси и пазарите, в които се развива дейността им, поставя бенчмаркингът като важен инструмент осигуряващ усъвършенстване и успех.
Целта на настоящата статия е да се представи същността и да се характеризира значимостта на бенчмаркинга като инструмент за увеличаване на ефективността и конкурентноспособността на съвременните организации.
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЕНЧМАРКИНГА
Развитието на бенчмаркинга в исторически план се свързва с концепцията за качеството и бизнес - съвършенството. Възходящата тенденция е белязана от въвеждането му като кретерий в наградите за качество Malcolm Baldrige National Quality Award (MBNQA) и European Quality Award (EQA) на European Foundation for Quality Management (EFQM) (Walgenbach & Hegele, 2001).
Като начален етап на бенчмаркинга се определя реверсивния (обратния) инженеринг. На този етап всички видове бенчмаркинг са обединени в едно цяло, като организациите използват сравняването на продуктите и ефективността им с тези на своите конкурента. Развивайки се във времето, бенчмаркингът започва да се възприема като систематизиран процес на оценяване, изпълнение и усъвършенстване на производителността чрез прилагането му в ключови функции на бизнес - организациите. Това го прави един постоянно развиващ се, динамичен и широко признат феномен. (Watson, 1993) (Kyro, 2003) (Maire et al, 2005).
Еволюцията на бенчмаркинга като приложение е свързана с развитието на определенията и видовете му. Първоначално той се определя като „търсене и прилагане на най - добрите практики, които водят до отлична производителност" (Camp, 1989). В последствие бенчмаркингът обхваща широк кръг от понятия като „измерване на ефективността", „най-добри практики", „придобиване на знания", „иновации", „разбиране на дейността на организацията", „въвеждане на промени", „непрекъснато усъвършенстване", „сравнение с конкуренцията", с което се потвърждава характеристиката, която му се приписва като многостранна техника (Kouzmin et al, 1999). На съвременния етап от радвитието, бенчмаркингът се определя като „непрекъснатото сравняване, измерване и съпоставяне с най - добрите организации независимо от отрасъла и географската спецификация" (APQC, 1993) (Kyro, 2003). В този смисъл, в основата на еволюционния преход стои стремежът на организациите към подобрение и усъвършенстване, придобивайки нови знания и умения, чрез които да увеличат ефективността и конкурентноспособността си .
От всичко представено до тук, може да се предложи едно аналитично дефинитивно определение, обхващащо основните характеристики на бенчмаркинга, а именно:
«Бенчмаркингът е една гъвкава, непрекъсната, систематизирана и перфектно структурирана многостранна техника за измерване и сравнителен анализ на продукти, услуги и практики с тези на организации, признати като "най-добри", които са локализирани, както вътре, така и извън конкретния отрасъл, в рамките на и извън границите на страната, с цел търсенето и идентифицирането на "най-добрите практики" и корекцията и/или отстраняването на пропуските в продуктивността, с крайна цел постигането на висока ефективност и конкурентноспособност. Бенчмаркингът е средство за непрекъснато усъвършенстване, инструмент за оценяване и повишаване на ефективността и конкурентноспособността, процес за поставяне на цели, метод за придобиване на знания и творчески анализ на информация, средство за иновации и творчество, както и средство за разбиране на организацията и нейните функции. Той е процес на идентификация на критичните фактори за успеха, фактор внасящ промени и процесен подход в управлението. Това не е процес на копиране, не е просто посещение на организации и не е конкурентен анализ, а конкурентна технология, част от TQM и комбинация от конкурентоспособное и сътрудничество»
Еволюцията в определянето на същността на понятието „бенчмаркинг" се комбинира с аналогична еволюция на видовете и начините му на приложение.
Съвременната теория на бенчмаркинга включва множество видове, които са категоризирани в две основни групи:
(1) според спецификата на приложение /т.е. в зависимост от обекта, към който се прилага бенчмаркинг/. Най - често срещаните в литературата видове бенчмаркинг, отнасящи се към тази група са: вътрешния, конкурентния, функционалния и генеричния / общия/;
(2) в зависимост от произхода /респ. местонахождението/ на организациите представляващи стандарти за подобрение, включващ: процесния, на производителността и стратегическия бенчмаркинг.
Ползите, които произтичат от прилагането на бенчмаркинга основно се фокусират върху увеличаването на ефективността, подобряването на способността за учене/обучение, внедряването на промени, придобиването на конкурентно предимство и подобряването на организационната култура. Наред с това, в литературата се подчертава, че и организацията - бенчмейкър ( т.е. организацията, която е създала стандарта за сравнение и самата тя представлява еталон за сравнение) извлича ползи от прилагането на бенчмаркинг. Следователно, ползите от бенчмаркинга не са само за организациите стремящи се към подобрение, но и за организациите - еталони. Те се изразяват в подобряване на имиджа на организацията - еталон на пазара и възможността да придобие нов опит в областта на развитието на комуникацията и сътрудничеството (синергия чрез бенчмаркинг) (Camp, 1989) (Bogan and English, 1994) (Zairi, 1994, 1997) (Yasin and Zimmerer, 1995).
Най - общо, ползите от прилагането на бенчмаркинг могат да бъдат разделени на :
(a) материални - които представляват основните причини за прилагане на бенчмаркинг (увеличаване на ефективността и конкурентноспособността на организацията, икономии и т.н.);
(b) нематериални - които се отнасят до въпроси свързани с културата и работната среда. Те обикновено се възприемат преди да станат очевидни материалните ползи (Codling, 1998).
Един от основните елементи, които характеризират бенчмаркинга е, че ефективното му прилагане е в комбинация със системното прилагане на напълно структуриран процес. Обикновено той е под формата на модел, който е разделен на последователни етапи и отделни стъпки (Ribeiro and Cabral, 2006). В специализираната литература са представени различни модели. Една част от тях обхващат предложенията на теоретици - изследователи на бенчмаркинга. Успоредно с тях, в литературата се представят и изведени от реалността, успешно приложени бенчмаркинг практики, както и опростени форми на методически подходи. Подобна идея за непрекъснато подобрение е залегнала и в цикъла на Дeминг, който обхваща следните етапи (фиг.1): планиране (plan), изпълнение (do), проверка (check) и действие (act). За нуждите на бенчмаркинга, цикълът на Деминг търпи развитие, представено на фиг. 2. Етапите са както следва: планира^ (plan), cbôupaHe (collect), анализира^ (analyse) и adanmupaHe (adapt) (Watson, 1993), (Bhutta&Huq, 1999).
Съществуват много подходи към прилагането на бенчмаркинг. Този, който всяка бизнес - организация ще избере да следва, може да се идентифицира напълно с всички съществуващи или да се развие като комбинация от тях. Като краен резултат, организацията може да се усъвършенства, като се превърне в специфичен модел на базата на канкретните си особености.
Постигането на желаната ефективност налага и правилен избор на вида бинчмаркинг, който ще се прилага. Проучването на организации с опит в тази област показва, че първоначалният избор обикновено е върху прилагането на вътрешен бенчмаркинг, логично следван от конкурентния, който е като естествено продължение на вътрешното проучване. Следващите етапи водят до прилагането на функционален и общ бенчмаркинг, чрез които се разрива истинския потенциал на конкретната организация (Hinton et al, 2000).
Факторите, влияещи върху избора на подходящият вид бенчмаркинг, обикновено са някои трудности, с които трябва да се справят организациите в процеса на приложение на бенчмаркинг. Такива са например: наличието на информация или разполагаемостта с необходимата информация, сравнимости на данните и др. (Trosa and Williams, 1996), (Davies and Kochhar, 2002).
ВРЕМЕ
Фиг. 2. Адаптиран кьм Бенчмаршшга ицикъл наДеминг"
Източник: \Уа1$оп, О.И. (1993)StrategicBenchmaf■kmg
За да се улесни реализирането на бенчмаркинг - проектите са разработени различни технологични приложения. Те позволяват ефективното управление на информацията, както и институциите, които осигуряват необходимата подкрепа (обучение, консултантски услуги и т.н.) при въвеждането и прилагането на бенчмаркинг концепцията.
Успехът на бенчмаркинг - проектите зависи от няколко фактора свързани както с общото приложение като средство за усъвършенстване, така и с реализирането на отделни приложения. За Е1паШап et а1 (1996) факторите за успешното приложение на бенчмаркинг са „променливи", които са разделени в три групи:
(1) предхождащи променливи, които създават околната среда, която гарантира успешното прилагане на бенчмаркинга като инструмент за усъвършенстване;
(2) контекстуални променливи, които се посочват във всяко конкретно приложение на бенчмаркинга;
(3) резултатни променливи, с които се оценява ефективността на приложението.
Предхождащите общи променливи представляват базата за развитието на критичните фактори на бенчмаркинга. Те се групират както следва: бенчмаркинг култура; ясна дефиниция на понятието „бенчмаркинг"; ролята на лидерството (наличие на ресурси и подпомагане на приложенията); обхватът на избор на видовете бенчмаркинг; създаване на структуриран процес на приложение; ролята на персонала; предхождащо разбиране на процесите на организацията; използване на измерването на резултатите и установяването на бенчмаркинга като режим на работа или начин на опериране.
Бенчмаркингът в значителна степен покрива и необходимостта от обучение в организациите. Това означава, че бизнес единиците могат да подобрят всичко, което е свързано с продуктите, операциите, процедурите, методите, технологиите, уменията и т.н., като се обучават от организации от същия или друг отрасъл, които могат да служат като еталон.
Следователно, бенчмаркингът може да се разглежда като непрекъснат процес на търсене, измерване и сравняване на ефективност, продукти, стратегии, политики, операции, бизнес - среда, култура, структури, процеси, системи, методи и умения в практиката на организацията, с тези на „най-добрите" конкуренти или признатите като „най - добри" в конкретна област. Това е с цел непрекъснато обучение и непрекъснато усъвършенстване, което е гаранция за увеличаване на ефективността и конкурентоспособността на организацията .
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Въз основа на всичко изложено могат да се набележат следните основни характеристики на бенчмаркинга:
• Бенчмаркингът е гъвкава, непрекъсната, систематизирана и перфектно структурирана многостранна техника за измерване и сравнителен анализ на продукти, услуги и практики с тези на организации , признати като "най-добри";
• Тези организации могат да имат различни локации - вътре или извън конкретния отрасъл, в границите на страната или извън нея.
• Основната цел на бенчмаркинга е търсенето и идентифицирането на "най-добрите практики".
• Чрез възпремането на „ной-добрите практики", организацията претърпява корекция или отстраняване на пропуските в продуктивността с цел постигането на висока ефективност и конкурентноспособност.
• Бенчмаркингът е средство за непрекъснато усъвършенстване, инструмент за оценяване и повишаване на ефективността и конкурентноспособността, процес за поставяне на цели, метод за придобиване на знания и творчески анализ на информация, средство за иновации и творчество, както и средство за разбиране на организацията и нейните функции
• Бенчмаркингът е процес на идентификация на критичните фактори за успеха, фактор внасящ промени и процесен подход в управлението.
ЛИТЕРАТУРА
APQC (1993)The Benchmarking Management Guide, Productivity Press, Portland, Oregon, pp 44
Bhutta, K.S., Huq, F. (1999) "Benchmarking - best practices: an integrated approach",Benchmarking: An International Journal, Vol. 6, No 3, pp 254-268
Camp, R.C. (1989): "Benchmarking. The Search for Industry Best Practices That Lead to Superior Performance", Milwaukee, Wisconsin: ASQC Quality Press.
Codling, S. (1998)Benchmarking, Gower Publishing Limited, England Commission
Communication (1996) Benchmarking the Competitiveness of European Industry, COM(96)463 Davies, A.J., Kochhar, A.K. (2002) "Manufacturing best practice and performance studies: acritique", International Journal of Operations and Production Management, Vol. 22, No 3,pp 289-305
Kouzmin, A., Löffler, E., Klages, H., Korac-Kakabadse, N. (1999) "Benchmarking and performance measurement in public sectors", The International Journal of Public Sector Management, Vol. 12, No 2, pp 121-144
Kyrö, P. (2003) "Revising the concept and forms of benchmarking", Benchmarking: An International Journal, Vol. 10, No 3, pp 210-225 / e^erapoHeH gocTbn http://www.oulu.fi/w5w/ benchmarking/artikkelit/kyro.pdf
Ribeiro, L.M.M., Cabral, J.A.S. (2006) "A benchmarking methodology for metal casting industry",
Benchmarking: An International Journal, Vol. 13, Nos 1/2, pp 23-35 Trosa, S. Williams, S. (1996) "Benchmarking in Public Sector Performance Management", Performance Management in Government, Public Management Occasional Papers No 9,OECD Publications, Paris
Walgenbach, P., Hegele, C. (2001) "What Can an Apple Learn from am Orange? Or: WhatDo Companies Use Benchmarking For?", Organization, Vol. 8, No 1, pp 121-144
Watson, G.H. (1993)Strategic Benchmarking: How to Rate Your Company's Performance against the World's Best, John Wiley & Sons, Inc., New Yor
Zairi, M. (1996) "What's in the basket? A survey on integrated management through BPRand TQM", The tQm Magazine, Vol. 8, No 8, pp 58-65
