CC BY
14
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина t.XVI. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 31 Октомври - 1 Ноември 2014. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XVI, ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 31. October- 1. November 2014.
МАГНИТЕН РЕЗОНАНС И МУЛТИДЕТЕКТОРНА КОМПЮ-ТЪРНА ТОМОГРАФИЯ ПРИ ДИАГНОСТИКА НА ВАСКУЛАРНИ МАЛФОРМАЦИИ В ОБЛАСТТА НА ГЛАВАТА И ШИЯТА Д.Златарева1, В. Грудева2, К. Карамфилов3, П. Георева4 хКатедра по Образна диагностика, Медицински университет, София 2Отделение по образна диагностика, УСБАЛССЗ „ Св. Екатерина", МУ, София, 3 Отделение по кардиология УМБАЛ „Александровска",
4Трудова медицина ЕООД
MAGNETIC RESONANCE AND MULTIDETECTOR COMPUTED TOMOGRAPHY OF VASCULAR MALFORMATIONS IN THE HEAD
AND NECK
D. Zlatareva1, V. Groudeva2, K, Karamfiloff3, P. Georeva4 1 Department of Diagnostic imaging, Medical University, Sofia, 2Department
of Diagnostic Imaging, "St Ekaterina", Medical University, Sofia, 3 Department of Cardiology, UMBAL "Aleksandrovska", 4Trudova Medicina
Ltd
Abstract
Aim: The classification of vascular malformations and imaging evaluation has changed over the past years. The aim of this study is to characterize and describe magnetic resonance (MR) and computed tomography (CT) imaging findings of vascular malformations of the head and neck. Material and methods: We examined 5 patients with hemangioma, 3 patients with venous malformations, 2 patients with capillary malformations and 1 with lymphatic malformation. Magnetic resonance was performed on 1.5T GE with protocol including gadolinium contrast material. Two patients were studied with CT angiography (CTA) on 64 slices GE tomograph. Results: Three hemangioma involved the face and 2 were in the neck region. Two venous malformations were located in the neck and one in the face. One lymphatic malformation was in the parotid region. One capillary malformation was in the right eyelid while other occupied left chick. Conclusion: It is essential for radiologist to have knowledge of classification and imaging findings of vascular malformations on MR and CT which assists diagnosis, follow up and patient's management.
Въведение: Васкуларните малформации на меките тъкани са едни от най-честите при децата. Обичайната локализация е областта на главата и шията. През последните години настъпиха промени в класификацията на васкуларните малформации на меките тъкани. Съвременното разделяне е на васкуларни тумори- хемангиоми и васкуларни малформации [1]. Все още от клиницистите се използва термина васкуларни малформации в широк
смисъл, обхащащ както хемангиомите, така и венозните, капилярните и лимфатичните малформации. Основната клинична разлика при новата класификация е, че докато хемангиомите представляват васкуларни тумори, развиващи се седмици след раждането, васкуларните малформации са представени още при раждането и се увеличават по размер с растежа на детето. С еволюцията на образните методи и в частност новите секвенции в магнитния резонанс (МР) и въвеждането на мултидетекторна компютърна томография (МДКТ) се получава все по-прецизна диагностична информация за тези заболявания. Тъй-като тези изменения са сравнително чести при децата се предпочита МР като нейонизиращ метод [1-3].
Цел: Целта на стоящето проучване е да се анализират и опишат магнитнорезонансните (МР) и компютъртомографски (КТ) находки при пациенти с васкуларни малформации в областта на главата и шията.
Материали и методи: Изследвани са 5 пациента с хемангиоми, 3 пациента с венозни малформации, 2 с капилярни малформации и 1 с лимфатична малформация. Пациентите са на възраст от 2 мес. до 32г (средна възраст 12г). Попълнено е информирано съгласие от пациентите или техните родители (при децата). Магнитният резонанс е проведен на апарат с напрегнатост на полето 1.5Т Signa Excite General Electric (GE) като е използвана стандартна бобина за глава или комбинирана за глава и шия в зависимост от локализацията на измененията и възрастта на пациентите. На всички пациенти е приложена контрастна материя, съдържаща гадолиний, дозирана според кг телесна маса. Протоколът се състои от: сагитална T1W SE, аксиална T1W SE, аксиална и коронарна T2W FSE, post contrast аксиална и коронарна T1W SE или коронарна 3D T1 W SPGR с подтискане сигнала от мазнините. Времето за изпълнение на всички секвенции е 45-50 мин. Седация е приложена на пациентите, които не могат да съдействат на изследването.
При двама пациента е проведена компютъртомографска ангиография (КТА) на 64 мултидетекторен компютърен томограф GE като приложената йодсъдържаща контрастна материя също е в дозировка, съответстваща на теглото на пациента. Последващата обработка на образите и анализирането им са извършени на работна станция.
Резултати и дискусия:
При трима от пациентите хемангиомите ангажираха лицето- десен клепач и орбита, дясна лицева половина и лява буза. Шийна ликализация установихме при 2 пациента с хемангиоми като измененията ангажираха не само кожа и подкожие, а и съседните тъкани (Фигура 1). При хемангиомите прецизната локализация и ангажиране на околни тъкани и структури е от голяма значение, особено при разположение в орбитите или субглотично [3]. Ранната идентификация е важна за бързо планиране на лечението. При една пациентка с хемангиом на дясна орбита проведохме МР на 8 месечна възраст и последваща КТ ангиография на 1г. 3мес. Измененията не показаха значимо нарастване (Фигура 3А-В, Фигура 4). Естественото развитие на инфантилния хемангиом се проявява в инволюция след период на растеж, затова най-често се прилагат консервативни методи на лечение [4]. Отчитането на динамиката се осъществява не само с клиничен преглед, а и с образните методи [3].
Фигура1А, Б. Момиче на 5 мес. с хемангиом в дясна тилна област. 1А. Сагитален Т1 образ-изоинтезен на мускулите, 1Б. аксиален постконтрастен Т1 образ с подтискане сигнала на мастната тъкан. Фигура 2А, Б. Коронарни образи при 6г. момче с лимфангиом в лява паротидна жлеза. 2А- Т2, 2Б- Т1 постконтрастен Т1 образ с подтискане на мастния сигнал.
Фигура 3А-В Момиче на 8 мес с хемангиом на дясна орбита и клепач, ангажиране на екстра и интраконалното пространство. ЗА Сагитален Т2 образ, 3Б Коронарен Т1 образ, 2В Аксиален постконтрастен Т1 образ с подтискане на мастния сигнал. Фигура 4. Сагитален MIP образ на КТ ангиография на същата пациентка на 1г. 3мес.
Две от венозните малформации бяха локализирани в шийната област, а една ангажираше лява долна лицева половина. МР находки бяха типични за малформации с бавен кръвоток и наличието на усилване допринесе за диференцирането им от лимфатични или смесени малформации.
При един пациент установихме лимфатична малформация на лява паротидна жлеза. Наблюдаваната формация бе с повишен сигнален интензитет на Т2 секвенцията и наличие на типичното ниво течност-течност. На постконтрастните Т1 секвенции не се установи усилване на кистичнте зони, което диференцира изменението от венозна малформация. Не се диагностицира ангажиране на дълбоки структури. Според някои автори усилване може да се наблюдава само в отделни септи или при смесени лимфо-венозни малформации [3, 5] (Фигура 2).
При двама пациента в нашата серия установихме капилярни малформации като едната бе разположена в десния клепач, а при другия пациент - в лявата буза.
МР е водещ образен метод в диагностиката и проследяването на пациенти с васкуларни малформации. Т2 секвенциите се използват за оценка на разпространението на аномалията. Контраст-усилените Т1 серии се прилагат със същата цел, както и за раграничаване на малформациите с бавен кръвоток (венозни от лимфатични). [1]. Te могат да бъдат диференцирани въз основа на морфологичната им характеристика и поведението при контрастно усилване. В случаите, когато не се наблюдава усилване на сигнала или има минимално периферно усилване най-вероятната диагноза е лимфатична малформация. При венозните малформации типично е значимо, но нехомогенно усилване на сигнала след апликация на контрастна материя.
Когато в лезиите се установи бърз кръвоток диференциална диагноза се прави с артериовенозни малформации (АВМ), артериовенозни фистули и хемангиоми. При пациенти на повече от 5г. хемангиоми почти не се срещат. При хемангиомите съдовете с бърз кръвоток са разположени по периферията и обикновено лезията усилва хомогенно за разлика от хиперваскуларизираните малигнени тумори [1-2]. Изследваните от нас пациенти показаха типичните признаци. При всички пациенти образните изследвания се провеждат, за да се отговори на конкретни клинични въпроси. Образните изследвания са особено полезни при лезии, покрити от непроменена кожа. При изследваните от нас пациенти измененията, ангажираха кожа и подкожие и МР бе проведен за оценка на разпространението. Малките
венозни малформации понякога клинично трудно се диференцират от хемангиоми и в тези случаи МР има основна роля.
КТ е полезна за установяване на флеболитите във венозните малформации, но най-често се прилага при противопоказания за провеждане на МР или при пациенти, неподходящи за седация [2].
Заключение: Познаването на образните характеристики има значение за диагностика, планиране на лечението и проследяване на пациенти с васкуларни малформации на главата и шията.
Библиография
1. Konez, O. and P.E. Burrows, An appropriate diagnostic workup for suspected vascular birthmarks. Cleve Clin J Med, 2004. 71(6): p. 505-10.
2. Konez, O., P.E. Burrows, and J.B. Mulliken, Cervicofacial venous malformations. MRI features and interventional strategies. Interv Neuroradiol, 2002. 8(3): p. 227-34.
3. Bhat, V. and P.C. Salins, Imaging spectrum of hemangioma and vascular malformations of the head and neck in children and adolescents. J Clin Imaging Sci, 2014. 4: p. 31.
4. Dubois, J. and M. Alison, Vascular anomalies: what a radiologist needs to know. Pediatr Radiol, 2010. 40(6): p. 895-905.
5. Guneyli, S., et al., Imaging findings of vascular lesions in the head and neck. Diagn Interv Radiol, 2014. 20(5): p. 432-7.
