CC BY
19
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА АНАЛИТИЧНИЯ КОНДИЦИОНАЛ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Ирена Русева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
Abstract
This paper examines the problem of the so called analytical conditional mood in modern Bulgarian. A basic point in the present study is to describe the characteristics and functioning of
the analytical conditional mood which is positioned within the micro field of subjective modality.
В настоящия доклад ще обърнем внимание върху някои аспекти при функционирането на аналитичния кондиционал в съвременния български език. Според И. Куцаров в нашия език модалното значение възможност се позиционира в рамките на микрополето на субективната модалност с ядро - грамемата кондиционал (условно наклонение)1 , която „сигнализира за възможно при определени условия действие от гледна точка на говорещото лице" (Куцаров 1985: 105). В следващите редове като център на функционално-семантичното микрополе на условната модалност ще разглеждаме единствено аналитичния кондиционал, като нашата задача ще бъде да опишем спецификите на неговото функциониране в българския език2.
Аналитичният кондиционал се образува от особените форми на глагола съм (бих, би, би, бихме, бихте, биха) и миналото свършено деятелно причастие (респ. миналото страдателно причастие) на пълнозначния глагол, като според Р. Ницолова във функцията на основен предикат влизат най-вече глаголи за контролирано действие, т.е. такива, които акторът е готов да реализира при определени условия (Ницолова 2008: 397). Аналитичните условни форми могат да бъдат няколко вида в зависимост от наличието или отсъствието на
1 В единствената монография върху условното наклонение в съвременния български език Х. Пантелеева отстоява идеята, че кондиционалът експлицира и оптативна модалност (Пантелеева 1998). Смятаме, че мотивите за подобно твърдение са неоснователни, тъй като желателността е дял от семантичния потенциал на друга субективномодална грамема - императива. Подобно е мнението на редица български езиковеди (вж. Граматика 1983; Куцаров 1985; Чакърова 2009 и др.). Поради факта, че този въпрос не е пряко свързан с целите на нашия анализ, той ще бъде разгледан в отделно изследване.
2 В „Очерк по функционално-семантична граматика на българския език" И. Куцаров споменава за наличието на т.нар. синтетични кондиционални форми (ядвам, писвам и др), като отбелязва, че те са "ред форми на грамемата комплексна итеративност в рамките на лексикално-граматичната категория вид на глагола", т.е. функционират като периферийни модификатори в полето на условната модалност (Куцаров 1985: 115). Други изследователи (Пантелеева 1998, Ницолова 2008) интерпретират въпросните форми като равноправни членове на кондиционалния модус (Пантелеева 1998, Ницолова 2008), т.е. такива, които сигнализират за възможно при определени условия действие от гледна точка на говорещото лице. По наше мнение обаче мястото на т.нар. „синтетичен кондиционал" не е в ядрото на функционално-семантичното микрополе на значението възможност. Формите му могат да се разглеждат единственно като периферийни морфологични средства в несобствена функция, които експлицират основно потенциална семантика (готовност или способност), а не възможност (Андрейчин, цит. по Граматика 1983а, Маслов 1982, Чакърова 2003).
зададено условие, а именно:
1.1. Аналитични условни форми без зададено условие
Аналитичните кондиционални форми могат да съществуват самостоятелно (без зададен условен период) или да се реализират в пределите на сложни съставни условни изречения. В първия случай условието, от което зависи осъществяването на възможното действие, много често се изразява чрез обстоятелствено пояснение (за условие, място, време и др.) (Пантелеева 1998: 41-42). А. Г. Широкова пише, че този тип изречения всъщност са съкра-тени сложни съставни условни изречения, тъй като изразяват по различен начин условието (Широкова, цит. по Пантелеева 1998: 41).
1.2. Аналитични условни форми със зададено условие
Според З. Голомб в традиционната граматика се оперира с три условни периода: реален, възможен и нереален (Голомб 1964: 131-132). В следващите редове ще разгледаме видовете условия в рамките на сложните съставни условни изречения, като обърнем внимание и на основните видове темпорално-модални комбинации в кондиционалните изречения.
1.2.1. Сложни изречения с контрафактивно условие
Възможните комбинации за изразяване на контрафактическо условие са И - Бмин/ Конд; Пл - Бмин/Конд3 (първа е посочена формата в протазиса, а втора - в аподозиса, независимо от реалния словоред на изречението) (Ницолова 2008: 402; Генадиева-Мутафчиева, цит. по Граматика 19836: 395). В тези случаи плусквамперфектът в протазиса експлицира минали контрафактивни събития (такива, които не са се осъществили в миналото), напр.: Навярно ако бях докоснал (= контрафактивност в плана на миналото) спусъка на бластера, щях да се изпаря за миг (Сергей Луканенко). Имперфектът в условието, от друга страна, сигнализира контрафактивност в плана на миналото, настоящето или бъдещето (Пантелеева 1998: 56). В последните два случая действието често се адресира към конкретен темпорален момент с помощта на лексикален маркер (Ницолова 2008: 402). Напр.: Ако тогава можех (= контрафактивност в плана на миналото) да се занимавам със стенопис, сигурно щях да го предпочета (Христо Калчев); Нямаше да съм тук сега, ако можех (= контрафактивност в плана на настоящето) да ти устоя (Нора Робъртс); Цял почервенял от гняв, Шамзадин извикал: — Ако не заминавахутре (= контрафактивност в плана на бъдещето) със султана, щях да се разправя с теб, но като се върна, ще си получиш заслуженото! (Светослав Минков).
Според Р. Ницолова причините за засилената употреба на футурни темпорални форми в заключението следва да се търсят в семантичните различия между кондиционала и бъдещите времена. За авторката първата причина се основава на степента на вероятност възможното действие да бъде реализирано. При бъдещите времена тази вероятност е много по-висока в сравнение с кондиционала, който маркира действието само като възможно, но не и като решено. Втората причина се явява фактът, че конди-ционалът е дефективен по отношение на глаголите за неконтролирано действие - в слу-чаите, в които условни форми се образуват от такива глаголи, става дума за метафорични употреби, при които се „симулира " контролирано действие. За разлика от тях бъдещите темпорални форми се образуват и от двата вида глаголи, което им „позволява да се превърнат в универсално средство за означаване на възможно действие" (Ницолова 2008: 400). Считаме обаче, че съществуват и други семантични основания, поради които употребата на имперфект или плусквамперфект в условието и футурум претери-ти (вместо кондиционал) в заключението е все по-често срещана комбинация, а това е именно претеритният характер на въпросните времена - според нас маркираните по 3 Тук и по-нататък в изложението сме използвали следните съкращения: А - аорист; Аконкл
- аорист на конклузива; С - сегашно време; Спрезумпт - сегашно време с презумптивно значение; Б - бъдеще просто време; Бмин - бъдеще в миналото; Конд - кондиционал; И - имперфект; Иконкл
- имперфект на конклузива; Импер - императив; П - перфект.
таксис глаголни форми притежават способността да сигнализират иреална модалност, което им позволява да заемат мястото на протазиса в рамките на сложни съставни условни изречения с контрафактивна семантика. Подобно становище откриваме и при З. Голомб, според когото, ако в кондиционалното изречение съществува претеритна глаголна форма, тя има винаги иреално значение и само понякога значение на минало, т.е. иреалната (контрафактивна) семантика не произтича от употребата на кондиционала, а от претеритните форми, от цялата езикова ситуация, ако тя има характер на минало (Голомб 1964: 32).
1.1.2. Сложни изречения, изразяващи потенциално условие
В съвременния български език възможност се изразява или чрез самостоятелна употреба на условното наклонение, или чрез комбинации от темпорални или темпорално-кондиционални форми в сложни съставни условни изречения. Примерите, в които кондиционалът присъства както в протазиса, така и в аподозиса, се срещат сравнително рядко, като аналитичните условни форми „се употребяват без разлика на времето" (Андрейчин 1944: 250), т.е. не се различават в темпорален аспект. Напр.: Да би мирно седяло, не би чудо видяло; Да би слушал Господ гладните псета, от небето самуни би валяло; Да бих знала, не бих прела; Да би добро правило, та би помен оставило; Да би имал господ пари, не би струпал цяла баня за двадесет пари (нар. творчество). В тези случаи кондиционалът в условието се въвежда от съюза да вместо ако (Пантелеева 1998: 39-40), а разглежданите изречения не могат да бъдат обвързани с конкретен времеви момент и изразяват вид при-чинно-следствени отношения, които са с афористично значение, като именно надтемпорал-ният характер на кондиционала му позволява да експлицира въпросния общ смисъл. Що се отнася до причината, поради която този тип форми са сравнително рядко срещани, се солидаризираме с Л. Андрейчин, според когото тя се дължи на прекомерното натрупване на условна семантика от една страна - от условния съюз, а от друга - от самата кондиционална форма: „При самото условие се употребява по-рядко условно наклонение, вероятно за това, че неговият условен оттенък е изразен достатъчно ясно от условния съюз ако, ако да, да" (Андрейчин 1944: 310). Според Р. Ницолова и З. Генадиева-Мутафчиева другите най-често използвани комбинации за изразяване на възможност са: С - С/Б/Конд; И - И/Бмин/Конд; П - С/Б; Б - Б/Конд/Импер/да-форма; С/Б - П/С/Б (Ницолова 2008: 401; Генадиева-Мутаф-чиева, цит. по Граматика 1983б: 394), като тук бихме искали да отбележим, че са според нас са приложими и следните комбинации: С - Импер (синт. и аналит.); П - И/П/Импер/ Бмин/Конд; Б - И. Напр.: Трябва (С) да съм бърз като изплашен заек, ако искам (С) да не ме размаже (Кристофър Паолини); Ако успея (С) да подложа крак на Лигата тук, във Федерацията, значи ще умра (Б) спокоен (Пол Андерсън); — Ако искаш (С), бихме могли (Конд) да сключим мир — каза той и гласът му отекна страшно в абсолютната тишина (Фредрик Браун); Ти ще набереш номера отвън и ако е същият, аз ще видя дали ще звънне телефонът вътре. Ако звънне (С), значи сме намерили (П) мястото, което търсим (Май-къл Конъли); Гьорг имаше желание още да послуша разговорите, особено сега, когато предчувствуваше, че в хана ще се разкажат и други истории, но ако се забавеше (И) още малко, имаше (И) опасност да не стигне до довечера в крепостта (Исмаил Кадаре); Ако нещо се случеше (И), той никога нямаше да й прости (Бмин) (Ървинг Стоун)4; А ако кажеше (И) на Бевърли, тя или също би се разсмяла (Конд), (лошо) или би надала (Конд) възглас на отвращение (още по-лошо) (Стивън Кинг); Пророчествата са ясни по това, но аз така и не можах да науча къде е той. А още по-спешно е (С), ако е изсвирил (П) с Рога на Валийр, както подозирам (Робърт Джордан); Всъщност нищо много повече, макар да смяташе, че ще разбере (Б), ако е пострадал (П) тежко (Робърт Джордан); Ако портата още се държи (С), когато Родственичките ви пренесат там, се погрижи (Им-
4 Примерът е на Пантелеева 1998: 57 (бел. авт.). 180
пер) да продължи да се държи (Робърт Джордан); Ако е искал (П) да ме убие, можеше (И) да меразреже чак до костта и да вкара достатъчно от онази отрова (Тимъти Зан); Ако е идвал (П) в аптеката, непременно щях да го запомня (Бмин) (Агата Кристи);Ако портата още се държи, когато Родственичките ви пренесат там, се погрижи да продължи да се държи. Ако е паднала (П), овладей (Импер) я (Робърт Джордан); — Ако е дошъл (П) някой друг, семейството би станало (Конд) да го посрещне (Артър Конан Дойл); Увеличиха му сумата с двеста лева. Ако е забравил (П) някое заглавие, да се абонира (Импер.) и за него (Шеремюхин) и др.
1.1.3. Сложни изречения, изразяващи реално условие
Според Р. Ницолова и З. Генадиева-Мутафчиева сложните изречения, изразяващи реално условие, се срещат сравнително рядко, като най-честите възможни комбинации от глаголни форми са следните: С - Б/С; А - Б; П - С/Спрезумпт; А - С; С - С; П - Аконкл; С -Аконкл (Ницолова 2008: 402; Генадиева-Мутафчиева, цит. по Граматика 1983б: 396). Напр.: — И ако днес съм (С) толкова щастлива и горда, че ще бъда негова жена — продължи Мариша, — съвсем не е (С) затова, че всяко бедно момиче мечтае да се омъжи за богат и изискан мъж (Тадеуш Доленга-Мостович); За злато съгласен е на всичко. Ако днес е (С) верен на Борил, утре ще отиде (Б) при този, който му плати повече (Фани Попова-Мута-фова); Я си спомнете какъв беше животът му. На десет години — заточеник във Византия; на петнайсет — заложник при Ногая. Ако сега е (С) на трийсет години, двайсет от тях е прекарал (Аконкл) в робска неволя (Цончо Родев); Ако съм решила (П) да се помотават, решението си е (С) мое (Робърт Джордан); Бях много болнаво дете — „същинско бойно поле на болестите", така казваха лекарите — и ако съм оцелял (П), то е сигурно защото болестите не са могли (Аконкл) да се споразумеят на коя да се падне честта да ме отнесе (Робърт Грейвс); Ако оцелях (А), ако станах (А) нещо, ако станах (А) човек и войник, аз го дължа (С) преди всичко не на приятелите си, а на враговете си (Михаил Топалов); Ако одеве случи (А), сега трудно ще стане (Б) (Марко Семов).
Неслучайно реалното условие се изразява от формите на аориста, перфекта и презенса (и рядко от тези на плусквамперфекта). От една страна, аористът, наречен още абсолютно минало време, влиза в ролята на опорна форма в плана на предходността, тъй като притежава фактическа (реална) семантика, т.е. изразява вече реализирали се в плана на миналото действия. Според Р. Ницолова перфектът, от друга страна, индикира действие, чийто резултат е наличен в момента на говоренето, а самото действие се мисли като факт, който се е случил някога, без да се конкретизира точния момент5 (Ницолова 2008: 295). В случаите, в които перфектът се използва за предаване на реално условие, резултатът се представя като вече осъществен факт спрямо момента на говоренето, а не като евентуално реализуем, какъвто е случаят с перфект, индикиращ възможно условие. Плусквамперфектът също е резултативно време, като „резултатът му е наличен в миналия интервал на референтност" (Ницолова 2008: 302), т.е резултатът от действието се представя като вече осъществен факт, което му позволява да експлицира реално условие в плана на миналото. Презенсът от своя страна индикира действие, което се намира в отношение на едновременност с момента на изказването (Куцаров 1985: 86), т.е. при кондиционални изречения с реално условие в сегашно време даден факт се маркира като наличен (респ. неналичен) спрямо момента на говоренето.
В заключение можем да направим няколко обобщения. Първо, в съвременния български език ядро на модалното значение възможност са аналитичните кондиционални форми. Второ, кондиционалът може да се реализира или самостоятелно, или в рамките на съставниусловни изречения с протазис и аподозис. Протазисът, или т.нар. условен период,
5 В примерите, в които перфектът се свързва с определен момент, „става дума за момент, в
който е наличен вече резултатът от действието. Напр.: Постъпил съм в университета на 1.9.2000 г." (Ницолова 2008: 295).
може да бъде три вида - контрафактивен, възможен и реален, като контрафактивната семантика, която не произтича от кондиционала, а от претеритните глаголни форми, може да се разглежда като хипотетична възможност в рамките на един друг свят, различен от действителния. Трето, в съвременния български език формите на кондиционала все по-често се заместват от темпорални глаголни форми както в протазиса, така и в аподозиса - това намира своето обяснение във факта, че кондиционалът е дефективен по отношение на глаголите за неконтролирано действие, а за разлика от тях, бъдещите темпорални форми се образуват и от двата вида глаголи, което ги превръща в универсално средство за означаване на възможно действие. Втората причина е, че маркираните по таксис глаголни форми притежават способността да сигнализират иреална модалност, което им позволява успешно да заемат мястото на протазиса в рамките на сложни съставни условни изречения с контрафактивна семантика.
Библиография
Андрейчин 1944: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1944.
Голомб 1964: Голомб, З. Conditionalis typu balkanskiego w jqzykach poludniowoslowian-skich (Ze szczegolnym uwzgl^dnieniem macedonskiego). Wroclaw, 1964.
Граматика 1983а: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология, София, 1983.
Граматика 1983б: Попов, К. (ред.), Георгиева, Е. (ред.), Пенчев, Й. (ред.). Граматика на съвременния български книжовен език. Том 3. Синтаксис. София, 1983.
Куцаров 1985: Куцаров, И. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985.
Маслов 1982: Маслов, Ю. С. Граматика на българския език. София, 1982.
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.
Пантелеева 1998: Пантелеева, Х. Кондиционалът в съвременния български книжовен език. София, 1998.
Чакърова 2003: Чакърова, К. Аспектуалност и количество. Велико Търново, 2003.
Чакърова 2009: Чакърова, К. Императивът в съвременния български език. Пловдив, 2009.
Ексцерпирани източници
Български национален корпус: [Интернет]. Available from: http://search.dcl.bas.bg/.
Конан Дойл 2000: Конан Дойл, А. Шерлок Холмс и жълтото лице. София, 2000.
Семов 1986: Семов, М. Фул макс. София, 1986.
Славейков 1890: Славейков, П. Р. Български притчи или пословици и характерни думи. Пловдив, 1890.
