CC BY
11
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ЧАСТИ НА РЕЧТА ИЛИ СТРУКТУРО-СЕМАНТИЧНИ КЛАСОВЕ?
Тенчо Дерекювлиев Център по езиково обучение, Университет по хранителни технологи Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
PARTS OF SPEECH OR STRUCTURAL-SEMANTIC CLASSES?
Tencho Derekyuvliev Language Department, University of Food Technologies Paisii Hilendarski University of Plovdiv
Abstract:
The article focuses on the term structural-semantic classes to designate content, which is traditionally referred to by the term parts of speech. The structural-semantic classes reflect the relationship between morphological and syntactic nature and turn out to be morphosyntactic. The paper also supports the idea of unchangeable words as function words/functors being part of the structure of the sentence.
Keywords: structural-semantic classes, morphological and syntactic nature, function words
Класификацията на думите в съвременните естествени езици - индоевропейските и повечето други, води началото си от античната традиция. Тя започва от Дионисий Тракийски за старогръцкия език през II в. пр. н. е. и е продължена от Аполоний Дискол и Присциан за латински (Nitsolova, 2008). Терминът части на речта се е наложил в езикознанието, а погледът върху системните граматики на съвременния български език показва устойчивостта на този термин независимо от паралелната му употреба с класове думи и тезата, че не отразява реално съдържанието, за чието назоваване е употребяван1.
1 За Л. Андрейчин думите са „няколко основни категории, наречени ч а с т и на р е ч т а" (Andreichin, 1978:
73), а за Ст. Стоянов (Stoyanov, 1993) - групи, получаващи названието ч а с т и на р е ч т а. Тук се налага добавката, че група се различава от клас, каквато е представата за сбора например на съществителните, прилагателните, глаголите и т.н. Части на речта функционира и в Морфологията на Ст. Георгиев, който едновременно го употребява с класове от думи (Georgiev, 1999). Паралелна е употребата и у Л. Манолова, където речниковата статия е озаглавена Части на речта, а дефиницията започва с клас думи (Manolova, 1999: 194), и П. Пашов (Pashov 2013). Силата на традицията се оказва значителна, защото, макар и определян като несъстоятелен термин, части на речта се използва в съответните трудове (Maslov, 1982, 1987). Същото положение откриваме у Ив. Куцаров. Според него значението на термина части на речта „не съвпада със съдържанието, което означава", но „е добил гражданственост не само в нашата, но и в европейската лингвистика" (Kutsarov, 2007: 42). Подобна на приведената теза заявява и Ст. Буров, въпреки че използва заедно части на речта и класове думи: „От съвременна гледна точка той не е сполучлив, защото противоречи на терминологичното значение на думата реч" (Burov, 2000: 171). Терминът е запазен и у Р. Ницолова, чиито текстове поначало се открояват с по-различен поглед в тълкуването на граматичните явления в българския език, както и с присъствието на концептуалните схващания на редица западноевропейски лингвисти. В „Българска граматика. Морфология" тя подчертава, че „речникът на даден език се дели на класове думи, наречени части на речта", привежда „по-обобщен вариант на модернизирана съвременна класификация" по Анвард, но съхранява и употребата на части на речта като заглавна, срв. „Обща характеристика на частите на речта" (Nitso-lova, 2008: 42).
За най-близък до съдържанието, назовавано с части на речта, приемаме термина структуро-семантични класове. Той е по-точен и от придобилия фреквенция в съвременната лингвистика класове думи (word classes), който, по-задълбочено погледнато, не е еднозначен и поражда асоциация с лексикологията, където е установена диференциацията на думите според произход, семантика, стилистични особености и групирането им в класове. Думата обаче стои в отношения с цялата езикова система (Shvedova, 1998), функционира в семантиката, в синтаксиса и прагматиката, характеризиращи езика като семиотична система, а не само с лексикалносемантичното равнище (Arnolyd, 1991), интегратор е на езиковите равнища (Krapova, 2007). Вероятно затова и Т. Бояджиев вижда критериите за класификация на думите според структурно-морфологични и семантични признаци (Boyadzhiev, 2011).
В ориентираното към езиковата типология свое изследване, където определя думата като „общ базов конструкт", А. Джельова конкретизира: „Думата, която едновременно принадлежи на езика и на речта, в словните флективни езици е микросистема [...]" (Dzhelyova, 2015: 73).
Отбелязаното отразява диференциращи черти на думата и я представя в статута й на микросистема. В друго наше изследване определихме структуро-семантичните класове като „малки системи, доминирани от лексикалносемантични и граматикосемантични признаци, имащи обединяваща роля за целия клас" (Derekyuvliev, 2015: 14). Терминът микросистема реализира двойна функция - за номинация на думата и за структуро-семантичните класове: 1.) микросистема от първо ниво (дума) и 2.) микросистема от второ ниво (структуро-семантичен клас). Микросистемата от второ ниво реално е изградена от микросистеми от първо ниво. Следователно думата е конститутивен член на структуро-семантичния клас, а това поставя отново актуалността на въпроса за основните типове думи, за терминологичните употреби, както и за особеностите на структуро-семантичния клас.
Главно в англоезичната лингвистична литература са се утвърдили терминологичните изрази open class - closed class и content words - funtion words. С оглед на традиционната граматика на първото съотношение съответства изразът изменяеми-неизменяеми думи, а на второто т. нар. пълнозначни - служебни думи.
Отворените и затворените класове изграждат word classes - „класове думи" (Greenbaum, Nelson, 2002), като отворени - затворени класове е главната класификация на думите (Leech, 2006). Съответно съществуват и диадите граматични (функционални) думи, от една страна, и лексикални (съдържателни) думи, от друга. Граматичните думи са функтори (functors), а лексикалните - контентиви (contentives) (Bauer, 2000)2.
Класовете думи представляват езикова универсалия (Krapova, 2000; Mechkovskaya 2001; Nemchenko, 2008; Alpatov 2016). Отворените класове са неограничено големи, тъй като по всяко време в техния състав може да бъдат добавяни нови членове, докато затворените класове са вън от тази особеност. Това е и първата важна разлика при обособените класове думи (individual word classes) (Evans, 2000). По отношение на българския език, чийто тип е фузионен, според нас компоненти на отворените класове са съществителните, прилагателните, глаголите, наречията от именен произход, числителните, а на затворените - предлозите, съюзите, частиците, местоименията.3 .
Както е добре известно, въпросът за дистрибуцията на речниковите единици в
2 Изразявам признателност към ст. пр. д-р Цвета Луизова-Хорева за консултациите по отношение на англоезичната терминология.
3 Количественият състав на двата класа в индоевропейските езици например може да се прояви и като вариативен. Възможни са също вътрешни субкласификации, а конкретизирането на членовете на отворения и затворения тип структуро-семантичен клас в тази статия е осъществено въз основа на главния признак -възможност за поява на нови членове, присъща на отворения структуро-семантичен клас, или невъзможност - при затворения.
структуро-семантични класове е сред актуалните теми в лингвистиката въпреки дългата си история. Това е резултат от базисното значение на структуро-семантичните класове, които дефинирахме като микросистеми от второ ниво, а техните елементи по силата на синтактичните правила реализират комуникативния акт. В лингвистиката често се среща характеризиране на класовете думи като морфологично явление. Тезата има установеност в славянското езикознание. Откриваме я например у В. А. Богородицки (Bogoroditskiy, 1913), изразена преди повече от столетие, който придава на морфологията групираща функция за класификацията на думите.
Морфологоцентричният подход е обясним с това, че в морфологията словоформите изграждат парадигми, чиито елементи се обединяват от общи признаци подобно на общите признаци при структуро-семантичния клас, макар и съотношението между единиците в морфологичната парадигма да е различно от съотношението между единиците в структуро-семантичния клас. Статутът на структуро-семантичния клас е морфосинтактичен. Поначало морфологията и синтаксисът се намират във високостепенно взаимодействие (Shvedova, 1998), а моделът на В. В. Бабайцева стои в подкрепа на нашата позиция за морфо-синтактичност на структуро-семантичния клас. Този модел включва: 1.) категориалното значение, което е общо, граматично, класифициращо; 2.) лексикалното значение, ако е налице; 3.) частните граматични значения; 4.) морфемния състав на думата; 5.) валентността на думата; 6.) синтактичните функции. Структурно-семантичният анализ е съсредоточен върху многоаспектността на езиковите единици и при класификацията на синтактичните и на морфологичните явления акцент са формата (структурата, строежът) и значението (езиковата и речевата семантика), като между тях има тясна връзка, откъдето произтича и мотивировката на понятието структурно-семантични класове (Babaitseva, 1983: 35 - 36).
Дори E. Курилович поставя на преден план синтактичния аспект. Като посочва, че в сферата на семантиката изреченията са образувани от думи, принадлежащи към класове, добавя: „Основните черти на семантичната система на езика могат да бъдат определени по следния начин: на базата на синтактичните функции се изграждат класове, характеризиращи се с общност на семантичното съдържание [...]" (Kurilovich, 1962: 13 -14). За Л. Блумфийлд също parts of speech е морфологична класификация, и то според синтактичната употреба (Bloomfield, 1914).
В концепцията на В. В. Виноградов, който нарича неизменяемите думи частици на речта, те са характеризирани така: „не притежават пълно самостоятелно реално или материално значение, а внасят предимно допълнителни оттенъци в значенията на други думи, групи от думи, изречения или служат за изразяване на различен род граматични (а следователно и логически и експресивни) отношения. Лексикалните значения на служебните думи съвпадат с граматични, логически или експресивно-стилистични функции. Затова семантичният обем на неизменяемите думи е много широк, техните лексико-граматични значения са много подвижни, зависими от синтактичната употреба" (Vinogradov, 2001: 544). Приведената формулировка подчертава нещо важно - съвпадането на лексикално и граматично при неизменяемите думи. Тяхното определяне като синсемантични или като носители на допълнителни значения, както често се прави в практически граматики, категорично не означава асемантичност. Също така абсолютизирането на пълнозначността и пълнозначните думи, по традиция приемани само те за членове на изречението, и едва ли не пълното отъждествяване на пълнозначността с лексикалната семантика, води до стеснен подход в дефинирането на семантиката. В съвременната лингвистика тя има значително по-широки параметри и е легитимирана като признак на думите, морфемите, граматичните форми и синтактичните конструкции - „семантичен аспект на всички езикови равнища" (Vasilyev, 1990: 4).
Прави впечатление верният подход на М. Москов, за когото предлозите, съюзите, частиците са граматеми. С този термин авторът назовава граматемите с морфологична функция - предлози (заедно със самостоятелните морфологични елементи - футурния
показател ще и неговия таксисен вариант щях, средствата за граматично степенуване по- и най-, както и артиклите в западноевропейски езици, където те са препозитивно изразявани), граматемите със синтактична функция - съюзите, и с модална функция - частиците (Moskov, 1986: 46). Обобщаващото название граматеми е приемливо, съответства на функцията на дефинираните типове думи. Схващането на автора се оказва конструктивно в българската лингвистика, той е изразил иновативна идея още през средата но осемдесетте години, когато въпросът за т. нар. части на речта стои стандартизиран в съществуващите към онзи момент системни граматики и основно се свежда до наложените и механично възпроизвеждани опозиции пълнозначни - непълнозначни думи, първите като членове на изречението, а вторите - извън неговите параметри. С названието граматеми, дериват по модела на емовата терминология, всъщност e насочено вниманието към диференциалния признак на тези думи, които в англоезичната литература са утвърдени като grammatical words, funtion words. Също така М. Москов е отбелязал важен факт - при класовете думи е невалидно механичното изреждане, защото „имат различна същност, отнасят се към различни равнища на езика, изпълняват различни функции" (Moskov, 1986: 47) .
Диференцирането на морфологични, синтактични и модални граматеми е доказателство за комбинационната характеристика на структуро-семантичния клас като морфосинтактичен и важността на граматемите за морфосинтактичността - от предлога, който е в смислова връзка с предхожданата от него дума или словосъчетание, през съюза като конектор и притежател на подчертана принадлежност към синтактичното равнище и стигнем до частиците, чиято реализация е в параметрите на синтактична структура, реализираща се чрез изказването, а модалният им характер сигнализира както за понятийната същност на модалността, така и за тяхната роля на семантични модификатори. Предлогът, съюзът и частицата „са основни изразни средства на синтаксиса" (Dzhelyova, 2003: 88).
Функторите „имат особено значение за комуникативната дейност на езика [...], когато думите като елемент на езиковата система трябва да се свържат в зависимост от своето значение, за да се изградят изказвания и съждения" и реално чрез функторите „се осъществява преминаването от език към реч, като се свързват номинационната и комуникативната функция на езика" (Radeva, 2017: 38).
Става ясно, че функторите обединяват две от главните езикови функции -номинационната и комуникативната, изпълнявайки надграждаща роля в предназначението си да бъдат конститутивни елементи на структури с по-висок ранг от лексикалното равнище. Така те „оформят словосъчетанията и изреченията, като им налагат определена организация» (Krapova, 2000: 180), а „всеки от различните типове неизменяеми думи по свой начин участва в граматичната организация и логико-семантичната издържаност на изреченските структури, чрез които се реализира изказването" (Derekyuvliev, 2015: 14).
Комбинационният характер на структуро-семантичния клас се потвърждава и от посочената особеност, съединяваща номинативното и комуникативното в езиковата система. Ако погледнем контентивите и функторите откъм типологията на езиковите единици, откривана у Н. Ф. Алефиренко (Alefirenko, 2004): 1.) дономинативни - фонеми, морфеми; 2.) номинативни - думи, словосъчетания, фразеологизми; 3.) комуникативни - изречения, свръхфразови единства, периоди, текстове; установяваме принадлежността на думите от отворения клас към номинативния тип единици, а от затворения към комуникативния. Различната принадлежност обаче категорично се противопоставя на идеята за опозиция между двата класа. Напротив, отворените и затворените структуро-семантични класове „се допълват взаимно и съществуват едновременно" (Dzhelyova, 2015: 50)4 .
Традиционният термин части на речта съдържа перспективата да бъде прекатегоризиран и пресемантизиран и прилаган в сферата на прагматиката. Тя има
4 Маркировката в Italic следва графично цитирания текст. В терминологичната формулировка на А.
Джельова думите от отворените класове представят отворени системи, а от затворените - съответно затворени системи. За характерните свойства на двата типа системи подробно вж. в цитираното изследване на А. Джельова (Dzhelyova, 2015).
подчертана конвергентност със синтаксиса (Arutyunova, 1999), а А. А. Шахматов отбелязва, че думата е част на речта в „отношението си към изречението или изобщо към речта" (Shahmatov, 2001: 420).
Важна се оказва и постановката на О. В. Лукин, за когото класове думи и части на речта се намират във взаимовръзка, тъй като класовете думи са единици на езиковата система, а частите на речта принадлежат към речевата, като двете понятия стоят извън опозитивност помежду си (Lukin 2011).
Речевият статут на понятието части на речта, категоризирано тук като прагматермин, насочва към теорията на прагматиката, към начините, по които говорещият употребява езиковите знакове. „Отношението интерпретатор - знак може да бъде преформулирано по друг начин: то се свежда до поведението на знаковете в реалните процеси на комуникацията. [...] Когато се говори за поведение на езиковите формации, се има предвид фактът, че те са средство за комуникация, използвано от живия, говорещия човек и следователно тяхното поведение всъщност е начинът, по който езиковата личност ги използва" (Dimitrova, 2009: 5). В „Етнолингвистичният профил на говорещия" посочихме възможността за фреквентност на терминологичния вариант функционализация на езиковия знак (употребата му в речта), която отразява динамичния член от двойката статичен-динамичен аспект: значението на думите, граматичните форми и конструкциите (статичен аспект) и тяхната употреба в речта (динамичен аспект) (Derekyuvliev, 2016).
Поради срещащото се при някои употреби изравняване на термините структуро-семантични класове, класове думи, от една страна, и разреди, от друга, необходимо е да бъде акцентирано, че двата термина са различни, а отношението между тях - субординационно, по модела родово-видово понятие. В сферата например на съществителните имена българският език притежава морфологичните категории число, определеност и остатъци от падеж, като третата сигнализира за пряк и косвен падеж, лексикално-граматичната категория род и лексико-граматичните разреди нарицателни - собствени съществителни, лични -нелични и броими - неброими. Синтезирана класификация на основните типове думи в съвременния български език с техните признаци - лексикално-граматични и граматични категории, наличие или отсъствие на определени категории при някои думи, какъвто е случаят с липсата на род в мн. ч. при прилагателните имена, наличието на категорията степенуване само у качествените прилагателни, отсъствието на темпорална маркираност за императива и кондиционала, е дадена у Кр. Чакърова (Chakarova, 2000).
Налага се изводът, че терминологичното название структуро-семантични класове и морфосинтактичният му статут отразяват с точност същността на обединяваните от общи граматико-функционални признаци думи5, а разпределянето на думите по класове „е подчинено на главните функции на езиковата система - когнитивна и комуникативна" и представлява „проекция на основните познавателни процеси - концептуализация и категоризация"' (Dzhelyova, 2012: 130 - 131). Морфосинтактичната природа на структуро-семантичния клас показва също взаимопроникването и взаимодействието между морфологията и синтаксиса, защото именно морфологията и синтаксисът са двете части на граматиката, „най-тясно свързани една с друга" (Nitsolova, 2008: 24), и презентира структуро-семантичния клас като граматичен тип клас (Barhudarov, 1975, Reformatskiy, 2004), чиято същност е категориална.
5 В лингвистичната терминология съществуват редица названия - граматико-семантични категории
думи, граматико-семантични класове думи, граматични класове думи, лексико-граматични класове думи, морфологизирани членове на изречението, парадигматични класове думи (Ahmanova, 2004: 511).
Библиография:
Alefirenko, N. F., 2004. Teoriayazyka. Moskva.
Alpatov, V. M., 2016. Chasti rechi kak psiholingvisticheskie klassy. http://philol-journal. sfedu.ru/index.php/sfuphilol/article/view/10.18522%252F1995-0640-2016-2-68-90/pdf_26
Andreichin, L., 1978. Osnovna balgarska gramatika. Sofia. Arnolyd, I. V., 1991. Osnovy nauchnyh issledovaniy v lingvistike. Moskva. Arutyunova, N. D., 1999. Yazyk i mir cheloveka. 2-e izd., ispr. Moskva. Ahmanova, O. S., 2004. Slovary lingvisticheskih terminov. Izdanie vtoroe, stereotipnoe. Moskva.
Babaitseva, V. V., 1983. Zona sinkretizma v sisteme chastey rechi. Filologicheskie nauki, 5, 35 - 42.
Barhudarov, L. S., 1975. Ocherki po morfologii angliiskogo yazyka. Moskva. Bauer, L., 2000. Bauer, L. Word. Handbücher zur Sprach- und Kommunikationswissenschaft. Morphologie // Handbooks of Linguistics and Communication Science. Morphology.Volume 1. Berlin - New York, 247 - 257.
Bloomfield, L., 1914. An introduction to the Study of Language. New York. Bogoroditskiy, V. A., 1913. Obshtiy kurs russkoi grammatiki. Izdanie 4-oe, dopolnennoe. Kazany.
Boyadzhiev, T., 2011. Balgarska leksikologia. Sofia.
Burov, St., 2000. Klasove dumi (chasti na rechta). Entsiklopedia na savremennia balgarski ezik. Veliko Tyrnovo, 169 - 171.
Vasilyev, L. M., 1990. Sovremennaya lingvisticheskaya semantika. Moskva. Vinogradov, V. V., 2001. Sovremennyi russkii yazyk (Grammaticheskoe uchenie o slove). 4-e izd. Moskva.
Georgiev, St., 1999. Morfologia na balgarskia knizhoven ezik. Veliko Tyrnovo. Greenbaum, S., G. Nelson, 2002. An Introduction to English Grammar. Derekyuvliev, T., 2015. Relemni i arelemni dumi. Materiali IVMizhnarodnogo naukovo-metodichnogo seminaru z bolgarsykoi movi, literaturi, kulyturi ta istorii. Zbirnik tez. Berdyansyk, 13 - 15.
Derekyuvliev, T., 2016. Etnolingvistichniyat profil na govoreshtia. Aktualni problemi na savremennata lingvistika.Yubileen sbornik v chest na prof. d.f.n. d-r hon. kauza Stefana Dimitrova. Pod redaktsiata na Maksim Stamenov i Ivo Panchev. Sofia, 223 - 228.
Dzhelyova, A., 2003. Zatvorenite klasove (sluzhebnite dumi) v starobalgarskia ezik. Slavistika, II. Plovdiv, 83 - 93.
Dzhelyova, A., 2012. Novaya paradigma v interpretatsii estestvennogo yazyka. Ukrainoznavchiy almanah. Vipusk 9. Kiev, Melitopol, 130 - 132.
Dzhelyova, A., 2015.Tipologichna harakteristika na glagolno-imennite slovosachetania s roditelen i s datelen padezh v starobalgarskia knizhoven ezik. Doktorska disertatsia. Plovdiv. Dimitrova, St., 2009. Lingvistichna pragmatika. Sofia.
Evans, N., 2000. Word classes in the world's languages. Handbücher zur Sprach- und Kommunikationswissenschaft. Morphologie // Handbooks of Linguistics and Communication Science. Morphology. Volume 1. Berlin - New York, 708 - 732. Krapova, Il., 2000. Lektsii po ezikoznanie. Plovdiv.
Krapova, Il., 2007. Nyakolko dumi za dumata kato edinitsa na ezika. Tova chudo - ezikat. Sofia, 238 - 248.
Kurilovich, E., 1962. Lingvistika i teoria znaka. Ocherki po lingvistike. Sbornik statey. Moskva, 9 - 20.
Kutsarov, Iv., 2007. Teoretichna gramatika na bulgarskia ezik. Morfologia. Plovdiv. Leech, G., 2006. Glossary of English Grammar. Edinburgh.
Lukin, O. V., 2011. O chastyah rechi, klassah slov i troyakom aspekte yazykovyh yavleniy. Aktualynye problemy germanistiki, romanistiki i rusistiki. Chast I. Ekaterinburg, 93 - 99. Manolova, L., 1999. Rechnik na lingvistichnite termini v balgarskia ezik. Sofia. Maslov, Yu. S., 1982. Gramatika na balgarskia ezik. Sofia.
Maslov, Yu. S., 1987. Vvedenie v yazykoznanie. Izdanie vtoroe, pererabotannoe i dopolnennoe. Moskva.
Mechkovskaya, N. B., 2001. Obshtee yazykoznanie. Strukturnaya i sotsialynaya tipologia yazykov. Moskva.
Moskov, M., 1986.Problemat za chastite na rechta. Balgarski ezik i literatura, 2, 37 - 47.
Nemchenko, V. N., 2008. Vvedenie vyazykoznanie. Moskva.
Nitsolova, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia.
Pashov, P., 2013. Balgarska gramatika. Plovdiv.
Radeva, V., 2017. Balgarska leksikologia i leksikografia. Sofia.
Reformatskiy, A. A., 2004. Vvedenie vyazykovedenie. 5-e izdanie, ispravlennoe. Moskva. Stoyanov, St., 1993. Gramatika na bulgarskia knizhoven ezik. Sofia. Chakarova, Kr., 2000. Pomagalo po bulgarska morfologia. Plovdiv. Shahmatov, A. A., 2001. Sintaksis russkogoyazyka. 3-e izdanie. Moskva. Shvedova, N. Yu., 1998. Grammatika. Bolyshoi entsiklopedicheskiy slovary. 2-e (reprintnoe izdanie). Moskva, 113 - 115.
