CC BY
7
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА УПОТРЕБАТА НА МЕСТОИМЕНИЯТА В БЪЛГАРСКАТА РАЗГОВОРНА РЕЧ
Антоанета Павлова Медицински университет - Пловдив Департамент за езиково и специализирано обучение Секция по български език
IN CONTINUATION OF THE ARTICLE ON THE USAGE OF PRONOUNS IN BULGARIAN COLLOQUIAL SPEECH
Antoaneta Pavlova Medical University - Plovdiv Department of Languages and Specialized Training Bulgarian Language Section
Abstract:
The paper is a continuation of our previous study on the usage of pronouns in Bulgarian colloquial speech. The main aim is to reveal the basic speech functions of features related to this class of words, which have been previously outlined. The study does not claim to be a comprehensive survey but it is a synthesis, in addition to the conclusions and the basis for future studies on the issues discussed.
Keywords: pronoun, colloquial speech, usage, function, speech act
Настоящата статия е продължение на предходно наше изследване върху употребата на местоименията в българската разговорна реч (по-нататък БРР). Целта е на базата на изведените вече особености относно този клас думи да бъдат посочени и техните основни функции в речевата практика. Работата няма претенции да бъде цялостно проучване, а синтез и допълнение към вече направени изводи и основа за бъдещи изследвания по поставения проблем.
Прегледът на особеностите на местоименната система в БРР показва недвусмислено, че тяхна основна роля на речево равнище е функцията им на средства за постигане на повърхнинна линейна свързаност. Тази функция се осъществява при употребата им за заместване на предходен или (по-рядко) за „предсказване" на следходен езиков израз с конкретно значение. В някои случаи обаче местоименията и местоименните наречия не са свързващо средство в текста, а въвеждат за първи път даден обект, признак, обстоятелство. Това се наблюдава при деиктичната употреба на показателните местоименни думи, при използването на въпросителни, неопределителни и обобщителни местоимения като първи членове на номинативната верига или самостойно, както и при ред други употреби. Срв.:
- Кой па е Жоро Павето?;
- За кво? Не го ли гледаш кво е гъзарче? Всичко му е се такова //...;
- Толкова ли си зле?;
-... //някой ша пере мисла.
Разглеждайки употребата на местоименията, Р. Ницолова (Nitsolova, 1986, 2008) пише за субститутна, деиктична, дистрибутивна, анафорична, оценъчна, интензифицираща и други функции на местоименията. Мария Илиева (Ilieva, 2004) акцентува върху оценъчната и интензифициращата функция на тази група думи, К. Илиева (Ilieva., 1985) - върху текстообразуващата функция, К. Чаралозова (Charalozova, 1995) - върху идентифициращата и диференциращата (отделящата) функция на показателните местоимения, Св. Иванчев (Ivanchev, 1978) и Ек. Търпоманова (Tarpomanova, 2005) - върху анафоричната и адективната функция на показателните местоимения. В по-новите лингвистични изследвания Ю. Чакърова (Chakашva, 2010) разглежда семантиката на местоименията като пресечна точка на няколко функции: деиктична, субститутна, анафорична, категоризираща, относителна, количествена и т.н. При това всеки конкретен вид местоимение се характеризира с определен набор от функции с определена функционална доминанта (Norman, Gughrabu, цит. по. Chakаrova, 2010) и т.н.
В нашето изследване ще се спрем накратко само на някои от функциите на местоименията с оглед тяхната употреба в речевия акт.
Заместваща (субститутна) функция. С функция на заместване в БРР се употребяват предимно третоличните, относителните, показателните местоимения и местоименните наречия за място, за начин и по-рядко за време. В съвременната лингвистика тази функция се свързва с теорията на Блумфилд, за когото „субститут" е „езикова форма или граматическо явление, което при известни, повтарящи се обстоятелства заменя която и да е от езиковите форми, принадлежащи към дадения клас" (Blumfild, цит.по. Chakаrova, 2010).
- Господин Братанов // Той много хубав мъж // Така си остана най-хубавия в града // Остаряване нямаше таз пущина //;
- Седем козета имахме...И дядката само ги рани //Цял ден седи пред тях /се държи една тепсийка такава и се нещо ги храни //Жито им ва... такова вари /с нещо им бърка там смески ли / кво е // И седне там на едно столче и тури / и тия се катерат по него //;
- Когато Илиан четеше приказките / и като ги чете и започва да се смее ама истински се смее той / че те супер такива /забавни...;
- Така / като каза сержант / аз сега се сещам / и за един мой / сержант който ни беше във // казармата... ;
- Миналата година /когато заваля /помниш ли колко много валя...
Деиктична (посочваща) функция. Характерна е преди всичко за личните (1 и 2 л.), показателните и притежателните местоимения. Другите местоимения я изпълняват не толкова отчетливо или въобще не я изпълняват. С тази своя функция местоименията се явяват „едни от универсалните средства за актуализация на речевото изказване" (Lopatin, цит. по Chakаrova, 2010). Именно деиктичната функция най-пряко кореспондира с конситуацията. Затова от голямо значение при нея са невербалните средства за общуване (жестът, мимиката и интонацията), които допълват и доуточняват значението на думата.
- Делке /ти кога ша махнеш тиа? (посочва към плакатите, залепени отзад на фризера);
- Ъ-ъ-ъ / ей тва е / ей тва / с черното не другия / не под тва под тях / (посочва с ръка към чадърите отзад);
- Калеко с кво залепвате тва бе? (посочва найлона);
- Аз като имам ей такъв сак (посочва към сака), и кат го удари ей така (показва);
- И баба Таня през цялото време ей така си стоя (показва как - с ръцете на кръста);
- Ама знаиш ли какъв нагъл поглед? Не можеш да си представиш. Ей така (показва);
- Не ща от твойта / Сипи сега от мойта //Да видиш кво е ракия и мн. др.
Важно е да се отбележи, че местоименията могат да посочват не само предмети и лица, намиращи се в полезрението на участниците в речевия акт, но и предмети и лица, за които преди това е ставало дума (т.нар. вторичен деиксис), напр.
- Таа жена как ма ядоса вчера в киното //;
- Купи ли си оня телефон от рекламата?
Прякото посочване е възможно само когато е налице пряк контакт между участниците в общуването. Тогава е възможно да бъдат посочени говорещият и неговият събеседник.
- Аз ли съм виновна //Има няк'ква грешка;
- Ти не се крий там / ела //.
Върху механизмите, с помощта на които се осъществява преносимостта на показателните думи, се спира С. Великова (Velikova, 1991). Тя анализира случаи на специфична вътрешнотекстова и извънтекстова семантизация на показателните думи. Примери в подкрепа на нейните анализи са:
- Тръгнах си ей така / на инат;
-.../тоя вика /не го познавам //И аз отчитам така //;
- Не помня и там е работата;
- Там някъде / шест и десет и петнайсет и др.
Подобен род употреби са с висока фреквентност в устната реч, което се предопределя от нейния спонтанен и неподготвен характер.
Анафоричната функция е сред най-важните функции на местоименията, тясно свързана с предходните две функции (деиктична и субститутна). Още древните римски граматици отбелязват, че посочването дава първото познание за обекта, а анафората - второ познание за нещо, което вече е известно. Анафоричната функция е характерна най-вече за третоличните, показателните и относителните местоимения. С тази своя функция местоименията отпращат към вече упоменати лица или предмети в речевия акт. Срв. :
- ... работа / кво ма интересува мен // Кой си я има / да седи на село / да си я работи //;
-... калпав човек ти казвам /се той прав се другите му виновни //Па няма цял живот
на него политика да му вода //;
- ...// Викам един слон ша турим насред двора тука и работата ша е приключила //;
1 - Кой чадър?
2 - Тоя /;
- ...//Ай да си върви на село там //...;
- ...// една локва са беши образувала и той там //;
- Човек / който не мисли навреме е той.
Катафоричната функция също е често срещана употреба на местоименията в разговорната реч (по-нататък РР). С тази функция се употребяват предимно третоличните, показателните и притежателните местоимения:
- Те солени ли са тия чушки /...;
-... //той ша види /тоя чишит //мъжа ми //;
- ...// Иседне там на едно столче и тури /...;
- Как в таз ма / шт // сипи й там в културна // (става дума за купа);
- ...// Иония наште пенсии /баба и дядо /къде цял ден се шматкат по двора //;
- Той тоя / той на човек не прилича /Един селяндурин //;
- .../тя все така /на две на три върши сичко.
Интензифициращата функция е присъща най-вече на показателните, неопределителните, въпросителните и отрицателните местоимения.
Интензификацията „означава степен на свойство или такава итензивност на действие или състояние, които смятаме за надвишаващи обикновената средна стойност" (Matezius, цит. по Nitsolova, 2008). Интензификацията може да засяга качествен или количествен признак на предмет или признак на признак, като често е съпроводена с емоционална
реакция от страна на говорещия, а в някои случаи и с прагматична оценка.
Интензификацията се изразява с различни видове средства (вж. по- подробно Nitsolova, 1986).
Едни от най-използваните интензификатори в БРР са показателното местоимение „такъв", срещано в препозиция и в постпозиция, показателното местоимение „толкова" и др. Срв.:
- Такъв мъж // Гледаш и не вярваш на очите си //;
-... //Няма да му върва по гайдата все /келеш такъв //;
- Колко работа отхвърлихме / а сме доникъде //;
- Какъв купон само му спретнахме вчера...;
- Тя наистина нищичко не знаеше //;
- Толкова съм объркана //.
Оценъчната функция е характерна за личните, притежателните, показателните, неопределителните, отрицателните, по-рядко за обобщителните и въпросителните местоимения.
Според изследването на М. Илиева (Ilieva, 2004) най-често в оценъчна употреба са деиктичните местоимения (лични и показателни), на второ място се нареждат отрицателните местоимения, следвани от местоименията със засилена неопределеност със си.
Направените от нас анализи доказват, че с най-висока оценъчна фрекветност в БРР безспорно са деиктичните местоимения (лични и показателни). Срв. :
- Той тоя / той на човек не прилича /Един селяндурин //;
- Ами той тоя е много смотан //Къде я_намери тая толкова хубава? Той тоя знаеш ли какъв е смотльо?;
- Тия се угощават там;
-Айди таа па буркани...;
- Чуваш ли я тая как пее?;
- Оня в стаята само се хилеше //;
- Оная с оранжавото;
- Тая не е добре;
- Ох / къде ни го натресоха тоя;
- Не //Таа издала някъф учебник / та от него.
Нередки са и случаите на оценъчна употреба на неопределителните местоимения.
Напр.
- Как пък не / ша прекъсна заради няк'ква си там //;
- ... // Гледам / там във нашта фурна / че продават козунаци // няк'къв / такъв специфичен //.
Поради спонтанността и непринудеността на РР местоименията се оказват сред най-обикнатите средства за израз на субективна оценка. Като думи заместители те са бързо възпроизводими и затова говорещият често прибягва към тях. Ако контекстът не мотивира в достатъчна степен присъствието им, местоименията гравитират към оценъчна семантика. Субективната оценка е предимно отрицателна. Единствените местоимения, които не се транспонират в оценъчен план и които не реализират отрицателна оценъчна семантика, са местоименията аз, респ. мой. Всички останали местоимения в един или друг случай имат преди всичко отрицателна семантика. Срв. :
- Само да ми се мерне твоичкият /мигом ша разбере коя е госпожа де Вакарел /;
- Ей го и тоя / и тоя кат тях / все не разбрал //;
- За кво? Не го ли гледаш кво е гъзарче? Всичко му е се такова //...;
-Ник'кваработа не си свършила/нищо нула.
Повечето от местоименията се изравняват в оценъчен план и притеглят оценъчен концепт „лошо" (възмутително, срамно, нередно, глупаво, грозно, нефункционално),
обяснението за което се търси в специфичната признакова семантика на тези думи - те нямат точно определено значение и се „напълват" със съдържание, разчитайки на контекста.
Изводите, които могат да бъдат направени в резултат на направеното изследване, са следните:
1. Екстралингвистичните признаци на РР, както и някои от нейните лингвистични признаци, не могат да бъдат реализирани без посредничеството на местоименната система. Това предопределя и високата активност на местоименията в речевата практика.
2. В БРР се употребяват всички видове местоимения, но някои от тях се открояват с по-висока фреквентност (напр. личните местоимения за 1 и 2 л. ед.ч., показателните и въпросителните местоимения).
3. Местоименията в РР са разнообразен по състав и функциониране клас думи, чиито членове понякога служат за връзка между подадените реплики, а в други случаи, в зависимост от структурата на изказването, изпълняват ритмообразуваща роля.
4. Основна функция на местоименията и местоименните думи в речевото общуване е функцията им на свързващо средство. Те са от особено значение не само за кохерентността на текста, но и като средство за постепенно предаване на информацията. В някои случаи обаче местоименията служат за първоспоменаване на обект, признак, обстоятелство.
5. В БРР местоименията изпълняват субститутна, деиктична, анафорична, катафорична и други функции. Отличителна особеност на този клас думи се явява тяхната оценъчна функция. Именно в РР местоименията са обикнато средство за изразяване на субективната оценка на говорещия. Тази субективна оценка е преобладаващо отрицателна. Едни и същи местоимения могат да се употребяват както в оценъчен смисъл, така и за интензифициране и идентифициране на оценъчни смисли.
В заключение ще кажем, че на този етап от изследването ни не са разгледани всички функции на местоименията с оглед употребата им в РР. Специално внимание в по-нататъшните ни анализи ще бъде отделено на атрибутивната функция на местоименията, на диференциращата и други функции.
Литература:
Velikova 1991: Velikova, Sn. Za edna specifichna upotreba na pokazatelnite mestoimeniya v razgovornata rech. // Problemi na balgarskata razgovorna rech. Kn. 1. V. Tamovo: UI „Sv. sv. Kiril i Metodij", 1991, 98 - 103.
Dobreva, Savova 1990: Dobreva, E., Savova, Iv. Problemi na izgrazhdaneto na teksta. Sofia: DI: „Narodna prosveta", 1990.
Dobreva, Savova 2000: Dobreva, E., Savova, Iv. Tekstolingvistika. Shumen: UI „Episkop Konsnantin Preslavski", 2000.
Dyulgerova 1994: Dyulgerova, G. Funkcionirane na mestoimeniyata v balgarskata razgovorna rech. // Problemi na balgarskata razgovorna rech. Kn. 2. V. Tarnovo: UI „Sv. sv. Kiril i Metodij", 1994, 48 - 56.
Ilieva 1985: Ilieva, K. Mestoimeniya i tekst. Sofia: BAN, 1985.
Ilieva 2004: Ilieva, M. Balgarinat v svoite mestoimeniya. UI „Sv. sv. Kiril i Metodij", 2004.
Ivanchev 1978: Ivanchev, Sv. Prinosi v balgarskoto i slavyanskoto ezikoznanie. Sofia: Nauka i izkustvo,
1978.
Nitsolova 1986: Nitsolova, R. Balgarskite mestoimeniya. Sofia: Nauka i izkustvo, 1986.
Nitsolova 2008: Nitsolova, R. Balgarska gramatika. Morfologiya. Sofia: „Sv. Kliment Ohridski",
2008.
Tarpomanova 2005: Tarpomanova, Ek. Konkurenciya na pokazatelnoto mestoimenie, tretolichnoto mestoimenie i opredelitelniya chlen v anaforichna fukciya. // Sb.10 godini specialnost Balkanistika. Sofia: „Sv. Kliment Ohridski", 2005.
Chakаrova 2010: Chakurova, Ju. Mestoimeniya i anaphora v bolgarskom i russkom tekstah. Plovdiv: UI „P. Hilendarski", 2010.
Charalozova 1995: Charalozova, K. Pokazatelnite mestoimeniya v savremenniya balgarski knizhoven ezik. // Balgarsko ezikoznanie, t. 1. Sofia, 179 - 219.
