CC BY
86
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ФОРМИРАНЕ НА ЗДРАВНИ КОМПЕТЕНЦИИ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БИОЛОГИЯ - ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА
Маргарита Панайотова ПУ „П. Хилендарски", Факултет Биология, Катедра „Ботаника и Методика на обучението по биология"
FORMATION OF HEALTH COMPETENCIES THROUGH TRAINING IN BIOLOGY - THEORY AND PRACTICE
Margarita Panayotova University of Plovdiv "P. Hilendarski", Biological faculty, Department of „Botanic and Methodology of Biology"
Abstract
The article analyzes and clarifies the nature of the concepts "competency" and "competence". In it are indicated the grounds for the highlighting of the health competencies as a basis in the modern education. The concepts "health competencies" and "health competence" are defined. The possibility of their operationalization based on the taxonomy of educational objectives (cognitive, affective, and psychomotor) is justified. The thesis is protected, that behavioral verbs used in state educational requirements and the study programs for a description of the expected results in school subjects are the basis for specifying the health competencies Examples are indicated from the pedagogical practice for the training of biology.
Основни теми в съвременната наука за образованието са природонаучната грамотност, формирането на ключови компетентности и конструктивиската парадигма в образованието. В съвременното информационно общество компетенциите са едно от най-важните качества на личността за нейното социализиране, за функционирането на глобалната пазарна икономика и промишлеността. Това аргументира и включването им в новите проекти на МОН за Държавни образователни изисквания за учебно съдържание (ДОИ) и в Учебните програми по всички учебни предмети. Една от тях е умението за здравословен начин на живот. Това налага въвеждане и обособяване на термини като „здравна компетентност" и „здравни компетенции" на ученика.
Дискусионноста на термините „компетентност" и „компетенция" и необходимостта от конкретизацията и операционализацията им в посочения аспект налагат тяхното тълкуване от дидактическа гледна точка. Изясняването на същността им е предпоставка за организирането на образователен процес, осигуряващ успешното им развитие за постигане на образователните стандарти. Това ни насочи към настоящото теоретично проучване.
Същност на понятията „компетенция" и „компетентност"
Три понятия-термини с латински произход разкриват тяхното съдържание: competo - означава „съвпадам, съответствам, способен съм, домогвам се едновременно до"; competentia - „съразмерност, пропорция" и competenter - „както трябва" [2, 132-133]. Следвайки логиката на тези значения В. Великова [1] интерпретира компетенцията като „добре структурирана в мозъка „както-трябва-способност", обусловена от високи равнища на познание, ценности и действия, проявяващи се чрез съответстващите й умения".
В Българския синонимен речник [9, 204] понятието компетенция се дава като синоним на понятието компетентност - вещина, умения, знания, познания, способност, опитност, умелост, осведоменост, авторитет, компетенция, специалност. Много автори обаче считат, че то е с по-тясно съдържание и има по-малък обхват.
Според Референтната рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, под „компетентност" се разбира комбинация от умения, знания, способности и нагласи", а "ключовите компетентности представляват преносим, мултифункционален пакет от знания, умения и нагласи, от които всички хора се нуждаят, за своето личностно реализиране и развитие, включване и заетост. Те трябва да бъдат развивани до края на задължителното училищно образование или практическо обучение и трябва да действат като основа за по-нататъшно учене като част от ученето през целия живот". [по 3, с. 6]
Някои автори използват термините компетентност и компетенции за разграничаване на външно зададени изисквания (компетенции) от придобитото личностно качество (характеристика) - компетентност. Според В. Гюрова този подход дава възможност да се определят компетенциите като знания, умения и опит за изпълнение на специфични задачи, а компетентността - като качество на личността, което показва доколко човек притежава необходимия сбор от компетенции, които го правят компетентен в дадена област и му позволяват да взема правилните решения в различни ситуации (професионални и/или житейски).[3]
Според Бл. Радойновска [12] компетенциите са „единство от знания, умения и отношения за решаването на познавателен, научен или житейски проблем. Те означават единство на теоретична подготовка (информираност), система от нагласи и ценности (готовност) и модели на поведение и дейност (способност)".
Здравка Костова [7] определя компетенциите като "поредица от умения, структурирани в система и по определена последователност, които дават възможност за самостоятелна дейност на индивида. Това са динамични поведенчески изяви, чрез които се демонстрират знания, умения и отношения. В извършването им се обединяват трите сфери на личността - познавателна, емоционална и волева".
J. Leisen [15] дава една от най-кратките дефиниции за компетенциите: „Компетенциите означават действия с използване на знанието". Накратко компетенциите могат да бъдат изразени чрез формулата: Компетенции = знание + умение + действие Или с други думи казано, компетенциите са налични умения и способности за решаване на определени проблеми и успешно да се прилагат в различни ситуации.
Въпреки, че съществуват различни подходи в оценката и развитието на ключовите компетенции, като цяло се очертава необходимостта от фундаментални научни изследвания на емпирично ниво, които да очертаят модели на съдържанието и структурата на компетенциите, нивата и факторите за тяхното отчитане. На този етап тенденцията е предимно към абстрахиране и обобщаване като подходи при разглеждането на компетенциите.[13]
В резултат на направеният анализ ние приемаме, че компетентността е качество на личността, което се развива във времето. Тя е основана на наличието на значителен обем от знания и представлява съвкупност от умения, структурирани в система и по определена последователност, които дават възможност за самостоятелна дейност на индивида за решаването на познавателен, научен или житейски проблем. Проявява се чрез динамични поведенчески изяви - компетенции, чрез които се демонстрират знания, умения, отношения и ценностни ориентации. В извършването им се обединяват трите сфери на личността -познавателна, емоционална и волева.
Същност и съдържание на понятието „здравни компетенции" Новото в съвременното формулиране на образователните цели е акцентът върху мисленето и ценностните ориентации и операционализацията им, т. е. представянето им чрез измерими цели, които могат да се установят като резултат от обучението. Решение на проблема дават познатите в педагогиката таксономии на целите на Б. Блум и А. Хароу за
когнитивните, афективните и психомоторните цели. [7, с. 45-46], [12, с. 31] Таксономиите представят йерархичния ред на поведение, което на всяко следващо ниво е по-сложно и изградено въз основа на поведенията, заложени в предшестващото ниво. Те представляват единство на знание, преживяване и действие и обединяват познавателната, емоционалната и волевата сфера на личността.
Ние считаме, че една от възможностите компетентността да се операционализира е чрез конкретизация на компетенциите, чрез които тя се проявява. Това, според нас, може да се осъществи въз основа на залегналите в ДОИ [4] система от знания, умения и отношения и тяхната проекция в учебните програми [14] за съответните ядра на учебното съдържание.
При изясняване на понятието „здравни компетенции" следва да се имат предвид целите на здравното образование като идеален образ на очакваните резултати. В редица наши публикации сме изследвали и формулирали тези цели. Най-общо те се свеждат до формиране на висока здравна култура и здравно поведение на личността, основани на добра осведоменост и развитие на социални и комуникативни умения, умения за живот, умения за вземане на решения, поемане на отговорност и управление на риска. У учениците трябва да се формира съзнание за тяхната лична и обществена отговорност към здравето, да се развива у тях потребност от здравословен стил на живот и се утвърждава съответно здравно поведение. В своята съвкупност те съставляват компетентността на индивида да води здравословен стил на живот, т. е. неговата здравна компетентност. [10]
В съответствие с новите тенденции и подходи в областта на здравното образование и възпитание и в контекста на изискването за изграждане на здравни компетенции у учениците е необходимо да се решат следните задачи в рамките на обучението по биология и здравно образование:
• Да се осигури на учениците точна информация по проблемите, засягащи тяхното физическо, психично и социално здраве (когнитивна област);
• Обучаваният да придобие, съхрани и да е в състояние практически да използва конкретни знания и умения в определена страна от своя начин на живот, свързана със здравето му (когнитивна и психомоторна област);
• Да се създадат условия за формиране на подходящи ценности и нагласи, които да предразполагат към здравословни избори в сложни житейски ситуации (афективна област);
• Обучаваният да придобие и да развие социални и когнитивни умения, необходими за начин на живот, ограничаващ рисковото за здравето поведение (когнитивна и афективна област).
• Обучаваният да придобие чувство за отговорност за своето здраве и здравето на членовете на семейството и на обществото (афективна област).
• Обучаваният да осъзнае иутвърди здравето като най-висша ценност в ценностната си система (афективна област).
Така обобщени, задачите обхващат периметърът от дейности, които, според нас са най-съществени в цялостния процес на здравното възпитание в условията на училищното образование. Тяхното решаване на практика означава формиране на различни здравни компетенции, които в своята съвкупност и проявление съставляват здравната компетентност на учениците за воденето на здравословен начин на живот. Тяхната конкретизацията и операционалицацията им е отразена в редица наши публикации. [5] и [6]1, [10], [11]
Заключение
От анализа на литературата по проблема за здравните компетенции се налага заключението, че формирането им е заложено като държавно изискване най-пълно на когнитивно ниво и засяга познавателната сфера на личността. Това не е изненадващо, като се има предвид, че в настоящият етап цялата ни образователна система приоритетно е насочена към формиране на знания и по-малко, към свързаните с тях умения, отношения, компетенции, ценностни ориентации и съответно поведение. Известен дефицит се
1 Публикациите са финансирани от НПД към ПУ "П. Хилендарски" през 2013 - 2014 г.
268
наблюдава относно стандарта, изисквания и очаквани резултати, засягащи афективната и психомоторна сфера на личността на ученика. Целите в тези две области са трудно постижими, ако не се променят педагогическите стратегии за организиране на процеса на преподаване и учене в училище с акцент върху интерактивните дидактически технологии и изграждане на компетенции за учене през целия живот. Освен това липсват и критерии за измерване на постиженията в тази област. Това следва да се има предвид при по-нататъшното усъвършенстване на ДОИ за учебно съдържание и при създаване на ДОИ за оценяване, където да се постави по-ясен акцент върху компетенциите, респ. и здравните компетенции.
ЛИТЕРАТУРА
1. Беликова, В. „Образователната компетентност" като резултат в образователната дейност. - Педагогика, 2003, № 6, 3 - 19.
2. Бойнов, М., А. Милев. Латинско-български речник. С., Наука и изкуство, 1980.
3. Гюрова, Б. За уменията, компетенциите, компетентността и учителите
4. Държавни образователни изисквания за учебното съдържание. Наредба № 2 от18. 05. 2000 г., обнародвана в ДВ, бр. 48 от 13. 06. 2000 г.
5. Качакова, М., Б. Кордов, М. Панайотова, Зл. Ваклева. Възможности за интегриране на обучението по „Безопасност на храните" в биологичната подготовка на учениците. В сб. доклади от Пета студентска научна конференция „Екологията - начин на мислене" - 5, 02.11.2013 г., Пловдив, с. 10-17.
6. Качакова, М., М. Панайотова, Б. Стойнова. Формиране на здравни компетенции по „безопасност на храните" в биологичната подготовка на учениците. Сб. доклади от Шеста национална студентска научна конференция „Екологията - начин на мислене - 6", проведена в гр. Пловдив на 10 - 11. 05. 2014 г.
7. Костова, З. Как да учим успешно? Иновации в образованието. С., Педагог 6, 1992,
41.
8. Мерджанова, Я. Трансверсалните компетентности на ученика. - Стратегии на образователната и научната политика, 1999, № 1, 35-45.
9. Наков, Л. Български синонимен речник. С., Наука и изкуство, 1968, 204.
10. Панайотова, М. Съвременни аспекти на здравното възпитание чрез обучението по биологичните дисциплини. Монография. ISBN 978-954-561-205-3, Пловдив, Макрос, 2007, 189 с.
11. Stoynova & Panayotova. Development of key competencies for healthy lifestyle in the „Health Promotion" club, 9th grade. J. BioSci. Biotech, 2014, SE/ONLINE: 135-140
12. Радойновска, Бл. Компетенциите - приоритетна цел на образованието. -Педагогика, 2005, № 5, 23 - 36.
13. Тодорова, Н., Ваклева, Зл. Ключови компетенции за устойчив начин на живот", Сборник доклади от Шеста студентска научна конференция „Екологията - начин на мислене 6", 10 май 2014 г., гр. Пловдив
14. Учебни програми - „Човекът и природата" за 5. и 6. кл.; Биология и здравно образование за 7. - 10. кл. МОН. - http://www.mon.bg/?go=page&pageId=1&subpageId=28
15. Leisen, Josef. Unterricht Physik_2011_Nr. 123/124, S. 100 - 106.
