CC BY
124
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ НА ЗДРАВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРИРОДНИ НАУКИ Маргарита Панайотова ПУ "П. Хилендарски, Факултет Биология,
CONTEMPORARY TRENDS OF THE HEALTH EDUCATION AND UPBRINGING IN THE TRAINING IN NATURAL SCIENCES Margarita Panayotova Plovdiv University "Paisii Hilendarski", Faculty of Biology,
Abstract
The article gives a brief retrospective analysis of the state of the health education and upbringing in Bulgaria. It is pointed out, that the modern model of health education requires the adopting a new approach to health promotion, which allows identification of a personality in its own problems in its own health. It is also pointed out, that the application of the approach requires time and it cannot be achieved only during regular hours of weekly program on the separate school subjects. Resources are analyzed for its implementation in the teaching of natural sciences, and in all other school subjects, in conjunction with outside the thematic and extracurricular forms of organization of the upbringing-educational process.
Здравето винаги е било първостепенна жизнена потребност на човека, но в съвременната епоха тази потребност придобива облика на рязко нарастваща ценност, както от медицинска, така и от социална, икономическа, етична, правна, политическа и международна гледна точка. Въпросът за "правото на здраве" застава в центъра на вниманието на световната общност. Все по-мащабно се възприема значението на здравеопазването и неговите широки проекции във времето и пространството, неговата роля като един от главните критерии за жизненото равнище на дадена страна, мярката за качеството на живота. В този смисъл промоцията на здравето се определя като цялостна система от социално организирани дейности за укрепване на здравето, за създаване на благоприятна обществена среда и развиване на личните умения за здравословно поведение.
С понятието „промоция на здраве" се означава ясно обособена концепция, върху чиято основа през 80-те години на миналия век се утвърди едноименната стратегия на Световната здравна организация (СЗО). Тази концепция и стратегия възникнаха като отговор на широко разгърнало се в целия свят движение за „ново обществено здравеопазване", поставящо личната отговорност и стила на живот като решаващи за индивидуалното здраве. [8] Затова промоцията на здраве е нова философия и начин на мислене, знак за зряла държавност и за развито гражданско общество.
Здравното образование и възпитание са основни средства в промоцията на здраве. В своята съвкупност те представляват целенасочен процес за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни
здравни навици и жизнени умения. В този контекст основните цепи на училищното здравно образование и възпитание, според нас са: Да се изгражда у учениците ценностно ориентирана субективна здравна култура, да се формира съзнание за тяхната лична и обществена отговорност към здравето, да се развива у тях потребност от здравословен начин на живот и се утвърждава съответно здравно поведение, основано на уменията за живот. [3, с. 194], [4, с. 33]
Съвременният модел на здравно образование и възпитание се основава на подхода за промоция на здраве, който позволява идентифицирането на личността в собствените проблеми, свързани със здравето; [3], [4], [7], въвежда активния подход към здравето и променя отношението на личността към него (личностен подход и социална отговорност) [8]. Той обединява формалното и неформалното образование в семейството, училището и обществото като цяло. Акцент се поставя върху активното и интерактивното обучение, които дават възможност за изясняване на ценности, отношения и водят до придобиване на умения за вземане на решения, за контрол и самоконтрол и преодолявано на натиск, за отговорно здравно поведение. Тези подходи изискват немалко време. Затова обучението се провежда най-често под формата на СИП, факултатив или друга форма на извънкласна организация на учебния процес.
В момента здравното образование се реализира предимно чрез обучението по учебните предмети от културно-образователната област (КОО) „Природни науки и екология" (Човек и природа от 3. до 6. клас, Биология и здравно образование, Физика и астрономия и Химия и опазване на околната среда - 7. до 12. клас), включени в Учебния план от 2000 год. В Държавните образователни изисквания (ДОИ) за тази културно-образователната област се посочва, че значителна част от учебното съдържание е насочено към формирането на „знания, умения и особено отношения, свързани с екология, опазване на околната среда, опазване на здравето, толерантност към всичко живо, които са задължителна част от образованието на съвременния човек. Така областта допринася за осигуряването на пълноценно развитие на учениците и подготовка за бъдещия им живот и професионална реализация". [1] За усвояването на правила за здравословен начин на живот и норми на поведение в природната среда се използват интердисциплинарни знания и умения, изградени при обучението по биология, химия, физика и други учебни предмети на междупредметна основа. На практика се разчита на отделни методични единици, носители на здравна информация, които за съжаление не са обвързани комплексно, от гл. т. на идеята за промоция на здравето в глобален мащаб.
Стартирането на подготвяната от дълго време образователна реформа у нас ще започне с приемането на някои ключови документа от НС на Р България, между които са и проектите за ДОИ и Учебните програми [5], разработени по проект на МОН за „Подобряване на качеството на общото образование" по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Нов съществен елемент на тези документа са ключовите компетенции за учене през целия живот, препоръчани от Европейският Парламент и Съвет през 2006 г. [6, с. 2] и изграждането на тази база умения за живот.
Ключовите компетенции са дефинирани като „комбинация от знания, умения и отношение... от които всеки човек има нужда за лично удовлетворение и развитие, активно гражданство, социално включване и работа". Уменията и отношението, включващи критично мислене, творчество, инициативност, решаване на проблеми, оценка на риска, взимане на решения и конструктивно управление на чувствата са ясно изразени в много от компетенциите. Те трябва да са придобиват до края на задължителното образование и обучение и да се поддържат чрез ученето през целия живот. [6, с. 2] Видно е, че наличието на такива компетенции са предпоставка и условие за осъзнаване на личната и обществена отговорност към здравето от всеки член на обществото.
Уменията за живот са способности за адаптивно и позитивно поведение, което дава възможност на хората да се справят ефективно с изискванията и предизвикателствата на ежедневния живот (дефиниция на СЗО). В частност, умения за живот представляват група психо-социални компетентности и междуличностни умения, които помагат на хората да вземат информирани решения, да разрешават проблеми, да мислят критично и креативно, да общуват ефективно, да изграждат здравословни взаимоотношения, да бъдат съпричастни към другите и да се справят с живота здравословно и ефективно. Уменията за живот могат да бъдат насочени към личните действия или взаимоотношенията с другите, както и към действия с цел промяна на заобикалящата среда, за да бъде благоприятна за здравето. [9, с. 9]
В специализираната литература терминът образование по подхода „умения за живот" се използва почти като синоним на термина здравно образование, насочено към развитие на умения. Разликата между тези два подхода се състои единствено в съдържанието или темите, които те покриват. Здравното образование, насочено към развитие на умения, се фокусира върху здравето. Образованието, основано на умения за живот, може да се фокусира върху образование за мир, правата на човека, гражданского образование и други социални въпроси, както и въпроси, свързани със здравето. И двата подхода се основават на практическо приложение на знания, нагласи и умения в истинския живот и също така използват интерактивни методи за преподаване и учене.
Положителна стъпка в приложение на подхода за промоция на здраве в училищното образование е включването на девета ключова компетенция като изграждане на „умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот", като цел на обучението по всички учебни предмети от 1. до 12. клас.
Съдържанието на тази ключовата компетенция, в проектите за ДОИ и в Програмите на учебните предмети от КОО „Природни науки и екология" включва „оценяване на рисковете от собственото поведение за околната среда и подкрепа на дейности за опазване на природата; използване на знания за структури и процеси в човешкото тяло и за превенция на здравето при избор на решение в конкретни ситуации)" [5]. Изграждането и се осъществява основно чрез реализиране на специфичните цели на обучение по природните науки (биология, химия и физика), а именно: „усвояване на правила за здравословен начин на живот и норми на поведение в природната среда; формиране на критично мислене и отстояване на позиция при решаване на конкретни казуси и проблеми, свързани със собственото здраве, здравето на околните и опазването на околната среда; формиране на отношение към ролята и отговорността на всеки към собственото здраве, към околната среда и нейното опазване; готовност за адекватно реагиране в ситуации, застрашаващи собственото здраве и здравето на другите и оказване на първа помощ" [5] и т.н.
Дидактическите технологии за реализиране на ефективно здравното образование и възпитание в училищната степен предполагал • учене, основано на конструктивизма, чрез активност и заангажираност на субектите, участващи в здравното образование; • процес, обхващаш целия училищен живот, систематичност на действията и тяхното планиране; • въздействие върху индивидите и групите, върху болните и здравите, с цел повишаване на техните компетенции; • доброволно участие - без принуда и натиск върху учащите, при пълно разбиране и приемане от тях на действията, предприемани в рамките здравното обучение; • интердисциплинарност на здравното обучение; • интерактивна образователна среда.
Образователната реформа дава възможност да се подобри здравното образование, насочено към развитие на умения, като се включат и различни извънкласни дейности и мероприятия. Специални програми за ученици и родители, програми за обучение и консултиране на връстници от връстници, както и програми за цялото училище/общност, дават възможност на учащите да прилагат и упражняват наученото. „Здравното образование, развиващо умения, трябва да позволи на младите хора да прилагат знанието и да развиват нагласи и умения, така че да вземат позитивни решения и да предприемат действия, които насърчават и защитават собственото здраве и здравето на другите". [9, с. 8]
Здравното образование включва широк кръг от теми като емоционално и психично
здраве, хранене, алкохол, тютюнопушене и употреба на други психоактивни вещества, сексуално и репродуктивно здраве, нарушения и други въпроси, като правата на човека и равенството между половете. Психо-социалните и междуличностните умения са централни и включват общуване, вземане на решение, решаване на проблеми, умения за справяне и самоуправление и избягване на поведение, което е рисково за здравето. Обхващането на знания, нагласи и умения едновременно (с акцент върху уменията) е важен елемент, който отличава образованието, развиващо умения, от предимно информационните подходи за здравно образование.
През последните години екипи от психолози, педагози и лекари ежегодно провеждат квалификационни курсове, тренинги и семинари с учители, училищни психолози и здравни работници в училище. Целта на тези курсове е да ги подготви за специфичната здравно-образователна дейност в условията на интерактивна образователна среда.
В заключение, анализът на литературата [4], [5], [7], [8], [9] и др. очертава някои позитивни тенденции в развитието на здравното образование и възпитание в частност по природните науки, и училището като цяло:
♦ приложение на подхода за промоция на здравето;
♦ планиране като неразделна част от единния учебно-възпитателен процес на отделните учебни предмети (биология, химия, физика, физическо възпитание и др.) и като интегрална част от няколко учебни предмети чрез междупредметни връзки и модули;
♦ съчетаване на разнообразни форми на организация на обучение - урочни, извънурочни, извънкласни и др. нестандартни форми;
♦ осигуряване на интерактивна образователна среда, основана на конструктивистки подход на обучение.
Предложеният модел за здравно възпитание чрез обучението по природни науки не трябва да се схваща като задължителен. Той е динамичен, променящ се и неговият отворен характер му позволява непрекъснато да се усъвършенства. Към него трябва да се подхожда конструктивно, според специфичните условия на отделните училища - материална база, интелектуални възможности, потребности и интереси на учениците, нагласа на училищното ръководство, професионален и жизнен опит на учителя и др.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Държавни образователни изисквания за учебното съдържание. Наредба № 2 от 18.05.2000г., ДВ, бр. 48 от 13. 06. 2000 г.
2. Ивков, Б. Промоция на здравето - основни понятия и дефиниции. Интернет: (последно посетен 31.10.2014 г) https://bojidarivkov.wordpress.com
3. Панайотова, М. Някои виждания относно модел на здравното образование в училище. В сб. Образованието и предизвикателствата на новото хилядолетие, Пловдив, Отворено общество, 2000, с. 194-198.
4. Панайотова, М. Съвременни аспекти на здравното възпитание чрез обучението по биологичните дисциплини. Монография. Пловдив, Макрос, 2007, с. 28-78.
5. Проекти за ДОИ и Учебни програми. Проект „За по-качествено образование". Интернет: (последно посетен 31.10.2014 г) https://mon.bg/?go=page&pageId=13&subpageId=177
6. „Работа в екип, обучение и технологии" за развиването на ключови компетентности. Проект KeyTTT. Lifelong learning programe. Comenius. 2009, с. 2-8.
7. Рускова, Р. Промоция на здраве в процеса на обучение в съвременното българско училище. - Педагогика, 2001, кн. 6.
8. Шипковенска, Е. Съвременни модели и концепции за промоция на здраве и профилактика на болестите. Интернет: (последно посетен 31.10.2014 г.) http://webcache.googleusercontent. com/search?q=cache:iwdjcVhq_6sJ:bgsep.org/images/stories/textove/prof%2520shipkovenska. doc+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg.
9. Умения за здраве: Здравно образование, насочено към развитие на умения, включително умения за живот. Информационна серия за училищно здраве на Световната здравна организация. СЗО, 2003, ISBN-13: 978-954-335-035-3, с. 3 - 17.
