CC BY
9
Представените накратко резултати от проектната активност на со-фийската словакистика свидетелстват за интензификацията на обучение-то по словашки език в Софийския университет благодарение на разви-тието на научните и научно-приложните изследвания на университетска-та словакистична колегия през последните години.
М. Костова-Панайотова
(Благоевградский университет)
Българската рецепция на руската поэзия
от втората половина на ХХ век:
академичны вектори и проблеми на преподаването/
Болгарская рецепция русской поэзия второй половины ХХ века:
академические векторы и проблемы преподавания
Статията разглежда някои проблеми на преподаването на руската литература, на нейната рецепция, от втората половина на XX век в българските университети. Анализирани са програми по съвременна рус-ка поезия във водещите български университетски центрове като Софийския университет, Благоевгардския университет, Пловдивския у др. На фона на динамичните социални промени е осмислен фактът е, че през последните 20 години програмите по руска литература на XX век в българските университети са значително коригирани. И промените са както положителни, така и отрицателни. Очевидна е основната амбиция, която се наблюдава при съпоставка - да се съхранят и допълнят жалон-ните имена, да се проследи руската литература като единен поток, да се обобщи и представи пред българските студенти най-значимото от новото руско литературно наследство.
От друга страна, очевидно е, че за новата руска поезия има много малко часове в редовните лекционни програми. Съвременният препода-вател по нова руска литература в България обаче е поставен пред няколко сериозни препъни-камъни.
На първо място - свити хорариуми успоредно с десетките имена, които руската литература от втората половина на XX век преоткри, момент, който поставя всеки преподавател пред нелеки избори;
Друг сериозен проблем е фактът, че в аудиториите в България се-дят студенти, за които в училище руският език вече не е бил сред за-дължителните и за много от тях той звучи по-непознато, отколкото анг-лийският, колкото и парадоксално да изглежда това за хората от по-
старите поколения. Вероятно не само аз съм чувала репликата: "А на мо-же ли ни дадете библиография на английски?". Може. Но доколко е оправдано да четем руски поети на английски?
Оттук и проблемът с наличната преводна литература. През годи-ните на „мълчание" по отношение на руската литература и език позамря и преводаческата дейност. Не може да се каже, че и сега е изживяно раз-бирането на част от издателите, че за този тип книга липсва читател. И ако все пак българските издатели определено проявяват интерес към съвременната руска проза, то същото не може да се твърди по отношение на новата руска поезия. В статията са набелязани имена и аспекти на преподаването във връзка с динамиката на научните парадигми.
Един съвременен руски анекдот твърди, че класика е онова, което вече сме се научили да имитираме. Във всички културни периоди най-често стремежът за имитация е свързан с представата за ценностно, значимо и актуално, доколкото канонът е и начин на структуриране на чита-телския опит, на неговата социализация, на конструиране и поддържане на въображаема читателска общност. Още Хораций определя класиче-ското през неговата актуалност: ако произведението на изкуството остава актуално след век, можем да го причислим към класиката.
Е, ние, преподавателите нямаме век време на разположение. Но сме длъжни да представим ценностното, значимото, актуалното пред своите сту-денти. И за да не бъде допълнително изкривявана и орязвана новата руска литература, за да получи тя адекватна рецепция в България и сред бъдещите филолози, един важен момент е свързан с преводното й битие.
М. Китанова
Институт болгарского языка, БАН
О некоторых теоретических аспектах создания тестов для иностранцев, изучающих болгарский язык
В докладе рассматриваются так называемые задачи с произвольным (свободно избираемым) ответом (в данном случае в качестве классификационного критерия используется вид ответа), которые характери-зируются тем, что в них обучающий не предлагает обучаемым предварительно заданные ответы по выбору. Тестируемые лица должны сами сформулировать свои ответы, которые могут быть краткими, но очень часто являются весьма пространными (до 10 страниц - например, эссе
