CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
МОДЕСТ МУСОРГСКИ - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Юлияна Мирчева АМТИИ - Пловдив Антония Мирчева НУМТИ „Добрин Петков" - Пловдив
MODEST MUSSORGSKY - LIFE AND CREATIVE ACTIVITY
Yuliyana Mircheva Academy of Music, Dance and fine Arts - city of Plovdiv Antonya Mircheva Dobrin Petkov National School of music and Dance - city of Plovdiv
Abstract
Modest Mussorgsky is one of the most prominent representatives of Russian musical culture from the second half of the XIX century, who, through his work stands for and defends revolutionary ideas and angrily exposes social injustice and serious problems in Russian society.
As an artist he turned predominantly to rural Russian life, describing colourful images of its beauty and wealth.
The musical language of the composer is radically new. Many of his findings are adopted and developed only just in the XX century.
Key words: Mussorgsky, revolutionary ideas, colourful images
Мусоргски е един от най-изтъкнатите представители на руската музикална култура от втората половина на XIX век, който чрез творчеството си отстоява и защитава революционните идеи и гневно изобличава социалната неправда и сериозните проблеми в руското общество.
Модест Петрович Мусоргски е роден на 9 март 1839 г. в село Карево, Торопецка околия, Псковска губерния. Там протичат детските му години, през които се запознава отблизо с живота на народа и народното изкуство. Тези първи впечатления оказват огромно влияние върху по-нататъшната творческа дейност на композитора.
Музикалните способности на Мусоргски се проявяват още в ранно детство. Дарбата на малкия Модест открива неговата майка, която е и първата му учителка по пиано. На 5-годишна възраст Мусоргски започва да свири на пиано, а на 9 - вече владее добре инструмента и излиза пред публика. Оттогава датират и първите му опити да съчинява музика.
През 1849 г. младият творец заминава за Петербург, където има възможност да продължи музикалните си занимания под ръководството на един от най-добрите педагози А. Герке. През 1853 г. със съдействието на Герке излиза първата творба на Мусоргски -полка за пиано.
Важна роля за формирането на Мусоргски като творец изиграват запознанствата му с Александър Даргомижски през 1856 г., с Цезар Кюи и Милий Балакирев през 1857 г..
Музикалните срещи в дома на Балакирев оказват влияние върху артистичного развитие на композитора, изяснявайки истинското му призвание и подтиквайки го да обърне внимание на музикалните занимания. Под ръководството на Балакирев Мусоргски се запознава с редица оркестрови партитури и критическите оценки за тях. Дълги години остава тясно свързан с Балакиревия кръжок, известен в историята на руското музикално изкуство с името „Могъщата петорка". Освен Мусоргски, в това музикално общество членуват и композиторите Николай Римски-Корсаков, Александър Бородин и Цезар Кюи. Идеен съмишленик на „Могъщата петорка" е и руският критик и музиковед Владимир Стасов.
Възгледите на това творческо сдружение са насочени към реалистичното изкуство и прогресивните демократични идеи, а целите - да се продължи делото на Глинка и Даргомижски в руската музикална класика на XIX век.
В автобиографичните си записки композиторът посочва значението на постоянните беседи и здравите връзки с широк кръг руски учени и литератори като Владимир Ламански, Тургенев, Костомаров, Григорович и др., които съществено се отразяват върху музикалното му творчество.
Ако първите произведения, написани под ръководството на Балакирев - соната за пиано на четири ръце и две скерца (едното, преработено за оркестър и през 1860 г. изпълнено на концерт на Руското музикално общество под ръководството на А. Г. Рубинщайн), още не показват творческа самостоятелност, то в появилата се през 1864 г. вокална песен „Калистрат", ясно се разкриват народно-реалистическите принципи на Мусоргски. Така на практика той става основоположник на руската солова художествена песен. Новаторството му се изразява в самия избор на темите и сюжетите. За пръв път в жанра на руската вокална музика се появява разказ за живота на народа и нов герой - обикновеният руски човек, обрисуван от композитора с любов и съчувствие. Нов е и музикалният език на Мусоргски, водещ началото си от интонациите на руската фолклорна песен.
Ненадминат майстор на лаконичните психологически характеристики, за композитора са достатъчни само няколко мелодически щриха, за да въплъти в музиката си един или друг жизнен образ, съумявайки да постигне извънредно голяма изразителност. На тази творческа задача е подчинено както изграждането на мелодическата линия, така и всеки такт в съпровода на пианото.
В края на 50-те години на XIX век Мусоргски започва работа върху създаването на музика към трагедията на Софокъл „Едип", който замисъл остава незавършен, с изключение само на един хор, издаден посмъртно. Няколко години по-късно, в търсене на сюжет за оперна творба, композиторът се насочва към романа на Гюстав Флобер „Саламбо" и през 1863 г. започва работа върху едноименната опера. Скоро оставя работата незавършена, също както и започната пак по това време опера върху сюжета на Гогол „Женитба". Въпреки това произведението изиграва важна роля за утвърждаването на индивидуалния музикален стил на Мусоргски, в който овладяното майсторство на вокалния речитатив се явява средство за реалистичната характеристика на действащите лица. Години по-късно руският композитор М. М. Иполитов - Иванов довършва партитурата на „Женитба" и операта е представена на сцената на Московския радиотеатър.
Голямата известност на Мусоргски като композитор в епохата на руската музикална класика на XIX век идва с появата на операта „Борис Годунов", написана по едноименната драма на Александър Сергеевич Пушкин и завършена през 1869 г.. Едва в това произведение най-пълно се разкрива способността на Мусоргски да прониква дълбоко в душата на народа и отделния човек. Премиерата е на сцената на Мариинския театър в Санкт-Петербург през 1874 г. През следващите десет години операта се поставя още петнадесет пъти, след което е свалена от репертоара на театъра. Едва в края на ноември 1896 г. Николай Римски-Корсаков извършва редакция на цялата партитура и я поставя на сцената на Голямата зала на
Музикалното общество (новата сграда на Консерваторията) в Петербург. В Москва операта е поставена за първи път през 1888 г. на сцената на Болшой театър.
Все повече несгоди преследват Мусоргски в по-късните години от живота му. Той живее често в мизерия. Обхванат от мрачни мисли, започва да дружи с поета Лоленишчев - песимист и скептик, за когото животът е бреме и от него нищо хубаво не може да се очаква. Под въздействие на тези идеи, в творчеството на композитора се появява песента „Без слънце", баладата „Забравеният" и вокалният цикъл „Песни и танци на смъртта".
През 1874 г. е завършена програмната клавирна сюита „Картини от една изложба". По това време, по съвет на В. В. Стасов, Мусоргски започва работа и над историческата музикална драма „Хованщина". Музиката и текста завършва напълно, но оркестрацията на операта остава незавършена. По-късно отново Римски-Корсаков се заема с окончателното финализиране на партитурата и подготовката на нейната сценична реализация.
Незавършена остава работата и върху лирико-комедийната опера „Сорочински панаир" по Гогол, над която впоследствие работят А. Ледков, Ц. Кюи, В. Каратигин и В. Шебалин. За пръв път операта е поставена на сцена след смъртта на Мусоргски през 1886 г. в Петербург под ръководството на С. Ю. Холдщайн, а през 1892 г. се играе и в Киев.
През 20-те години на XX век П. А. Лам и Б. В. Асафиев извършват огромна работа за възстановяване на авторските редакции на някои от произведенията на Мусоргски, преработвани неведнъж от съвременници и наследници. Дмитрий Шостакович прави нови оркестрови редакции на оперите „Борис Годунов" (1940) и „Хованщина " (1959).
Мусоргски е един необикновено впечатлителен, сърдечен и лесно раним човек, но извънредно твърд и сериозен в творческите си убеждения. За съжаление обаче, пристрастието му към алкохола, което силно прогресира през последните десет години от неговия живот, се оказва крайно разрушително както за здравословното му състояние, така и за неговото творчество. Вследствие на това, както и на редица други житейски неприятности, е принуден да живее главно благодарение на помощта от близките му приятели.
В последните години от живота си, акомпанирайки на певицата Леонова, Мусоргски заминава на голямо концертно турне из Южна Русия.
Сред нищета и лошо здраве композиторът умира на 16 март 1881 г. във Военната болница в Петербург. Там, няколко дни преди смъртта му, големият руски художник Иля Репин рисува единствения приживе създаден (и най-известен) негов портрет, а руският писател и композитор Григорий Андреевич Лишин увековечава паметта на Мусоргски със стиховете:
Он звуками умел нарисоватъ
И дня рассвет, и мчащиеся тучи,
Иропот волн, и колокол могучий,
Игром войни, и мира благодать...
Естетическите възгледи на Мусоргски са силно свързани с разцвета на националното самоосъзнаване от 60-те години на XIX век в Русия, с идеите на руските революционни демократи, а през 70- те години и с такива течения в Русия като народничеството. В центъра на неговото музикално творчество стои народът като единна сила, въодушевена от една обща идея.
Мусоргски е типично руски композитор като тази черта е определяща както за музикалното, така и изобщо за цялото му творческо разгръщане. Това проличава в умението му да използва народните мотиви, да извлича същността от музиката им, нейните мелодични, хармонични и ритмически особености и най-вече от избора на сюжети от руския живот и история.
Композиторът ненавижда рутината, не обръща особено внимание и на правилата в строежа на музикалната форма и използването на музикално-изразните средства, съзирайки в тях не научни положения, а само съвкупност от композиторски практики от предишни епохи. В цялото си творчеството разчита главно на дръзката си фантазия, която да го отведе към новото, неповторимото и уникалното. 248
Като творец се обръща предимно към селския руски живот, описвайки колоритни образи от неговите красоти и богатства. И едва там намира за себе си истинския смисъл в художествения изказ. С лекота, съчувствие и дълбок драматизъм Мусоргски претворява тежката безизходна мъка на обикновения човек, прикрита често под външния воал на хумора и шегата. Затова творческият му маниер е толкова разнообразен, остроумен и находчив. Остава настрана от леките и тривиални лирични теми в изкуството. И въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещото развитие на музикалното изкуство категорично показва, че приносът на Мусоргски за руската класическа музика действително е много значим.
Музикалният език на композитора е радикално нов. Много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата полифонична драматургия в оперите му; свободното разгръщане в различните музикални форми, принципно ново и различно от досегашните норми, приети в западноевропейската класика. Новаторска е и неговата мелодика, естествена, произлизаща и следваща от интонациите на руската реч, която в оперите придобива съответстващата и чувствена форма за всеки отделен персонаж. Индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата функционалност се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики.
В симфоничната си музика Мусоргски не е достатъчно прецизен в оркестрацията на произведения, заради неумението и нежеланието да изразява музикалните си идеи с типичните за XIX век средства, но въпреки това творбите му не са лишени от колоритност и разнообразие.
Творческите находки и новаторството на Мусоргски в областта на вокалната декламация и хармонията по-късно дават отражение върху редица, предимно френски, композитори като Клод Дебюси и Морис Равел. Музикалният му език оказва влияние и върху много композитори на XX век, в това число Сергей Прокофиев, Игор Стравински, Дмитрий Шостакович, Леош Янечек и Оливие Месиан.
References
Orlova, A, Work and life M. P. Mussorgsky, M., 1954.
Orlova, A. Mussorgsky, Chronicle of life and work, M. 1963
Tumanina, N. M. P. Mussorgsky, M. -L., 1939
Schlifstein, S. I. Mussorgsky, Artist. Time. Fate. Music, M., 1975.
Frid. E. L. Modest Petrovich Mussorgsky: Popular Monography -4th edition. Music, L.
1987
