CC BY
7
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ВЪПРОСЪТ ЗА ВОЙНАТА И МИРА В ТВОРЧЕСТВОТО НА
ПРОФЕСОР ПРОТОПР ЕЗВИТЕР СТЕФАН ЦАНКОВ (МЕЖДУНАРОДНОГО ПРАВО КАТО ФАКТОР НА МИРА)
Никола Владиков Великотърновски университет „Св.Кирил и Методий"
WAR AND PEACE ASS A PROBLEM IN THE WOIKSS OF PROFESSOR ARCHPRIEST STEPHEN TZANKOV Nikola Vladikov University' of Veliko Tarnovo St. Cyril and St. Methodius
Abstract
Tzankov envision the war as the most venomous fruit of the civilization. The author claims on a transition from the ethic of violence through the ethic of the low, on which the society is based towards an ethic of love. For Tzankov the international law is an instrument for keeping the peace and as one of such essence must have an ethic core, without which it's gone distorted. The central issue that takes place is that the vital ethical sources of the ethical law spring from the Christianity with its Theo - centrism and Christ - centrism, acting as basement of the freedom, equality and brotherhood, which are the fundamental issues of a fair international arrangement. Tzankov envisions the Church as a peace keeper and Christ as a King of peace. Key words: Tzankov, international law, ethic, war, peace, Christianity, Christ
В свой текст от 19201 г, по повод културата и Първата световна война, Стефан Цанков поставя проблема за войната в антропологична перспектива. За него Голямата война е проява и плод на вътрешния дуализъм в човека. Този дуализъм има социален характер и се изразява в следните два светогледа:
Според първия, християнския възглед, светът е хармвнична цялвст, от която човекът е част и ясно си дава сметка за това. Той осъзнава и се радва на уникалното си служение и съпричастността си към творението. От друга страна, според втория възглед - най-често резултат от ограничен интелект и тъмни инстинкти - според израза на автора - всичко съществуващо е безсмислено, случайно и безцелно. Тук човекът се чувства затворен, „непроницаем" за света и „аз"-ът най-често е в конфликт със средата, задължително поставена отвъд доброто и злото. Цанков не стилизира тази етическа картина, и подчертава, че двете тенденции водят борба в сърцето на всеки човек2 и на всяко общество. Авторът вижда във войната мощен „проявител" на тази борба. За негово съжаление Голямата война разкрива, че преобладава вторият - себично материалистичен възглед за света и човека. За Цанков основният проблем на съвременната нему култура е, че тя отваря вратите на една етика, която мнозина наричат „техническа", въпреки че техниката е етически неутрална. Важното според него е, че точно тази етика води към етиката отвъд доброто и злото, имаща за основен критерий утилитарността. За тази безличностна етика - всички и
1 Tsankov, S. Harakterat na modernata kultura, DK I gd. 1920 g., kn. 3-4.
2 Misal, razvita i ot Solzhenitsin, za kogoto boynoto pole mezhdu dobroto i zloto e sartseto na vseki chovek.
всичко са само „средство".
За Цанков е парадоксален фактът, че въпросният етически духовен нихилизъм поразява преди всичко „образованите", докато „простият" народ има по-голяма устойчивост към него.
Авторът е категоричен, че тази нова етика и култура са дълбинната причина за Световната война. Той пише: „Тук именно - в този характер на насоката на нашия живот и на нашата култура - лежи страшната сила, която ни разкъса вътрешно до толкова, че узряхме за катастрофата на войната и се хвърлихме в нея с всичките си сили".3 Войната се явява „най-големият и отровен плод на тази култура". Цанков се надява нейните плодове да разкрият - по един отрицателен начин - на хората същността на културата, която ги я породила, и така да се премине от „етиката на насилието" към „етиката на любовта". Преходът между тези две етики е „етиката на правото", върху която се крепи социалният живот. Това не е етика на студените, правни отношения, която се родее повече с „етиката на насилието", а „етиката на правото", черпеща жизненост от „етиката на любовта" и разбира се водеща към нея.
В този контекст за Стефан Цанков е несъмнено, че християнството има благотворно и основополагащо отношение към международното право. Християнството, влизайки в света, приема проблемите му, в това число и международните. Това е така, защото за християните историята не е стихиен природен процес, нито песимистична безмислена трагедия, не е и розово-оптимистично човешко себепоклонение. С влизането си в историята Христовата Църква влива в нея своята свръхземна етика на човешкото братство, устремено към своя небесен Отец. Тази блага промяна и нравствено обновяване на християнските народи чрез християнските църкви протича бавно, но резултатно. Това се отнася и за международния живот. Цанков е уверен, че именно християнството е предпоставката за създаване на международно право, в което етиката има своето място. Тази негова позиция трябва да се разбира в общия контекст на нуждата от хуманизация на правото.
Според Цанков това свързване между етиката и правото не се е удало на нито една друга религия, нито на древногръцката философия, която авторът вижда като „безсочна теория4", нито на правния гений на римляните, завършващ с грубата сила. Поради тези причини, в древния свят проявите на международното право се изчерпват с единични търговски и мирни договори. Единствено християнството е успяло да даде основните нравствени възгледи в „двойния образ на християнската църква и християнската държава"5. Именно на тази основа нравственото равенство на отделните личности, както и принципното равенство и солидарност между народите и държавите, израства в съзнанието за Corpus christianum и Respublica christiana, като се полагат основите на правната общност между християнските държави. На Запад Папството се превръща в обединяваща народите миротворческа сила, а между XIII и XV век е особено интензивен международният арбитражен съд, както и мирните съюзи между християнските държави, чийто резултат е Швейцарската федерация6. След това, заключва Цанков, поради липса на християнска етическа зрялост, започва процес на дехристианизация.
...чрез Ренесанса с възраждането на езическите начала, завършвайки с наивния, но трагичен антропоцентризъм, със секуларизацията между религия и обществен живот, с грубата сила и с коварството и сМакиавели; по нататък - чрез интеграционния процес на
3 Tsankov, S. Harakterat na modernata kultura /DK I gd. 1920g. 3-4 kn.
4 Tsankov, S. Mezhdunarodno pravo, moral i hristiyanstvo (rech po sluchay 8 dekemvri/ god. na SU 1941g., 12 str.
5 Pak tam: 12 str.
6 Pak tam: 13 str.
териториалните господарства, прекомерните папски претенции за светско-държавна власт и в областта на междудържавния живот; и успоредно с това - чрез философските, политическите и правните школи на иманентизма на човешкия живот, които пораждат тесногръдия утилитаризъм, аморалния либерализъм, капитализъм и марксизъм, т.е. разделянето на правото от морала, и завършват с теорията на голите факти и господството на грубата сила. "7
Авторът призовава за един „нов християнски ренесанс"8 в международните отношения, и по-специално в международното право. Този християнски ренесанс е необходим, защото плодовете на дехристианизацията са довели света до безпътица и трагедии. Цанков е убеден, че тази задача може да се изпълни само от християнството, защото християнският Бог е Отец на всички човеци и народи. Но освен този принцип на теоцентризъм, Цанков настоява, че християнството е и христоцентрично, защото богочовешката личност на Христос е мястото на срещата на това единство между Бога и човека и между всички хора и народи9.
Именно на тази теоцентрична и христоцентрична основа трябва да се положат свободата, равенството и братството между хората и народите.
Макар и превърнали се в лозунг на Френската революция, свободата, равенството и братството - тези три основни начала, идеали - и основи за всеки справедлив обществен ред - остават винаги достояние на християнството и могат да бъдат въплътени в живота на народите до степен, в която те са проникнати от християнската вяра. Именно вярата превръща тези начала в творчески прояви на християнството.
За автора е несъмнено, че любовта е живецът и сърцевината на християнската вяра. И само въз основа на тази християнска любов справедливостта получава истинското си значение на нравствен критерий на всяко право, а мирът - цел на всяко право. В езическата древност много се е философствало за справедливостта, но понеже липсва вярата в единия Бог - Отец на всички хора, и в спасителното и обединяващо действие на любовта, тези философствания не са довели до въплъщаване на справедливостта.
Ето защо само животворният дух на християнството може да обнови международните отношения и право.
Според Цанков терминът real politic изразява незадължителността и (или) неспособността да се следва християнската етика.
Впрочем, тези негови мисли кореспондират с размислите на Х. Кисинджър, който вижда тази нова „реал-политическа дипломация така: „всяка държава, преследвайки своите себични интереси, ще допринесе някак за сигурността и прогреса на всички останали. "10
Цанков утвърждава, че мирът извира от Христос, че е Негова основна характеристика и свойство. Христос - Князът на мира (Ис. 9:6) - идва в един размирен вследствие на грехопадението и неговите последици свят, в който донася Своя мир /вж.Йоан 14:27/. Авторът напомня, че Христовият поздрав към апостолите е поздрав за мир - Мир вам /Йоан
7 Pak tam: 13 str.
8 Pak tam: 13 str.
9 „Hristiyanskiyat Bog ne e Bog na razdelenieto, kakto v ezichestvoto, nito Bog na gospodstvoto, kato v yudaizma i islyama; nito Bog na obezlichavashtata nirvana, kato budizma; a e Bog na edinstvoto, na obedinenieto, na saglasieto." - 15 str.
10 Kisindzhar, H./Dilomatsiyata. Sofia 1997g. 47 str.
20:21; Лука 24 - 36/. Също така и Христовите ученици осъзнато преживяват Неговия мир, което е видно от Свещеното Писание:
„Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса"(Фил. 4:7). За автора този Христов мир извира от Христовата любов. Може да се заключи, че за Цанков истината е неотделима от справедливостта, която е основата на международното право, имащо за цел мира. И именно мирът е основната характеристика на християнството. Основната цел на Цанков е да разкрие тази преплетеност на етиката и правото, да покаже християнския произход на тази връзка и да предупреди за опасността, която произтича от разделянето на етиката и правото. За автора културата и етиката на обществата са основна предпоставка за война, именно там лежи антропологичният ключ на въпроса за войната и мира. Дефинирайки така проблема за войната и мира, Цанков дава Христоцентричен и Христологичен отговор и решение на въпроса.
Литература:
1. Tsankov, S. Harakterat na modernata kultura/ DK I gd. 1920g. 3-4kn.
2. Tsankov, S. Mezhdunarodno pravo, moral i hristiyanstvo(rech po sluchay 8 dekemvri/ god. na SU 1941g.
