CC BY
24
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУЬ Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVI.,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
туристически ресурс и дестинации за селски тури-
зъм в българия кремена никовска стамен стамов
УНИВЕРСИТЕТ ПО хРАНИТЕЛНИ ТЕхНОЛОГИИ, ПЛОВДИВ
tourist resources and destinations for rural tourism
in bulgaria
KREMENA NIKOVSKA STAMEN STAMOV UNIVERSITY OF FOOD TEHNOLOGIES, PLOVDIV
Abstract
The following briefly examines the characteristics of rural tourism; provided are elements of this type of tourism's products and services. It analyzes resources rural tourism in Bulgaria offers. Proposed and discussed are key regions/villages to be considered as destinations for rural tourism in the country.
Въведение
През последните години се очертава трайна тенденция към все по-устойчиво развитие на селския туризъм. Регистрирани са над 200 хил. доставчици на фермерски и селски туризъм, предлагащи повече от 2 млн. легла в страните на Европейския съюз. Световна-та туристическа организация потвърждава, че пазарните тенденции са в полза на селския туризъм. Търсенето през последните 15-20 години отбелязва ясен ръст. Нива на годишно увеличение от около 25% са отчитани в някои от южните и източни страни на Европа. Промените в туристическото търсене и поведение са благоприятни за продукта на селския туризъм. За развитието на селския туризъм допринасят още създаването на подходяща за-конова уредба, критериите за качество на предлагания продукт, новите информационни и интернет-технологии, човешкият фактор и не на последно място - околната среда.
В България през последните години се отчита положителна тенденция в развитието на редица алтернативни форми на туризъм, в т.ч. и на селския, определян още като „агра-рен" туризъм - един специализиран вид туризъм за развитието на който страната ни има добри условия за утвърждаване и разширяване на обхвата му.
Основен фактор за развитие и утвърждаване на селския туризъм е наличие на подходящ за тази алтернативна форма туристически ресурс; необходими са условия за реализи-ране на основните елементи на туристическия продукт.
Целта на настоящата публикация е да се резюмират определенията, характеристика-та и особеностите на селския туризъм; да се посочат елементите на туристическия продукт и на тази база да се анализира туристическия ресурс и се формират регионите/дестинации-те за практикуване на селски туризъм в България.
характеристика и особености на селския туризъм
Трудно е да се намери универсална и добре работеща дефиниция, тъй като селският
туризъм е млогостранен. Самите селски райони са различии; далеч са от градското влияние. Селският туризъм е дейност, която се извършва в извънградската среда, в провинци-ята. Тази дейност е мнояоплзстово и може да се отнесе към фермерски/селски туризъм, културен туризъм, природеч туризъм, приключенски туризим и екоетуризъм. Смята се, че всяка форма на туризъм, която показва селския живот, изкуството, културата и наследстзото в извьнградските райони, като по този начин лказвликономическа и социална помощ на местната общност и позволява взаимодействие между туристите и местните жители с цел обогатяване на туристическото преживяване може да се обозначи като селски туризъм.
Опрределението за селски туризъм е прлдмет на много научли дис1аусии. Селският ау-ризьм може да се дефинира най-общо кате „туризъм, който се извиршва в селскитерейони" [9]. Според по-широка дефиниция, „селският туризъм включва редица дейности, услуги и удобства, предоставени от земеделските производители и населението в селсгате райони за привличане на туристи в тези области, с цел създаване на допълнителен доход за бизнеса" [8] . Светотнота туристическа организация (ШКетеГО) [5] използва понятието с елски туризъм заопределяне на туристически продукт, „който предлага на посетителите личен контакт, усещане на физическата о човешката среда на стлските райони и колкото е възмож-но им позволява участие в дейностите, традициитв и наяина па живот на местните хора". Анализирайки и обобщавайки множеството определения в литературата, ние предлагаме [6] аози вид туризъм да се дафинира пака: "селският туризъм е вид специализиран туризъм в селски рагиони, при който се задоволяаат интересите на туриатиуе към традиции, бит, култура, селскостопански и др. специфичии дейности, както и към природните, исторически и културни дадености на съоткетния регзон, при спокойствие и непринудени човешки взаимоотношения ".
Характерна чтрта па селския туризъм е, че понмкога (в зависимост от селския регион) той се допълва и от някои друли видове апециализ-Iран туризъм, кити повече или по-малко яазширява вуристичсакия си продукт с техни квмпоненти. Тала селският тур)изъм имл връзка с: (и) ловен туризъм; (б) културен туризъм; (в) исторически туризъм; (г) познавателен туризъм; (д) етнографски туризъм; (е) пешеходен туризъм; (ж) екотуризъм; (з) ку-линарен туризъм; (и) линен туризьм;
Туристически ресурс на селския туризъм в България
Значението на ослския туризъм оато част от цялсстния туристически пааар за-виси от всички туристически рис;у[;рс;:и, ин-фраструктурата, достъпа до еуяисе-Iъасаая пазар и наличието на други видове туристи-че ски продукта.
Туристическият ртсурс на селския туризъм може най-точно да ее определи, като се ползиът елементите на туристические мат продукт (фиг. 1). В него зе вкепочват всички, типиони за даден селски региин обекти, прояви и дейности, свързали с местния бит, с традищште, ^^турата, селскостопанските и др. специфични дейности на района. Основен елемент от туристичвския 1ерродукт е настаняването и обслужването от до-макините; гостоприемството, атмосферата. Кпто допъ лнителни елементи могат да бъдат 1-ялои културно-исторзичетои и преиреодни дадености на региона. На тази основа туристи-226
Фиг. 1. Елкмалти от еуяасеаъкския яксуяс не салская туяизим
ческият ресурс за селски туризъм у нас може да се дефинира/коментира в следните насоки.
Средства за настаняване (за нощувка, хранене). Те са основен обект/ресурс при селския туризъм, тъй като се характеризират с редица специфични особености, типични за тази алтернативна форма. Услугите „нощувка" и „хранене" тук са много по-различни от тези, при традиционния ваканционен туризъм и от повечето други специализирани видове туризъм. Тези услуги в значителна степен създават „физиономията" на селския туризъм. Според повечето специалисти средството за настаняване за селски туризъм, трябва да се състои от две части: (а) Селска къща-дом; (б) Селски двор.
Пребиваването на потребители на селски туризъм у нас се реализира обикновено в следните средства за подслон и места за настаняване [4]: Малки хотели; Пансион (хостел); Семеен хотел; Къща.
Селските къщи са основен ресурс за настаняване на туристи при селския туризъм. Техният външен вид, обзавеждане и обслужване трябва да са подчинени на характерните особености и изисквания на тази алтернативна форма на туризъм. В тази насока Българ-ската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) е разработила хартата „Български дом". Асоциацията предлага също присъждане на сертификат „Зелена къща" [1].
Храненето също е много важен елемент от пресъздаване на селската атмосфера и задоволяване на любознателността на туристите. Интериорът и обзавеждането на трапеза-рията да са типични за условията, при които се хранят местните хора. Храната, която се поднася да е от националната кухня на съответния регион. Страната ни се характеризира с автентични и интересни регионални и местни национални кухни; те също са един от основ-ните елементи на туристическия продукт и на кулинарния туризъм [6].
Ресурс, свързан с допълнителните услуги в продукта на селския туризъм. Има редица специфични обекти и прояви, характерни за ресурса на съответните региони: дейнос-ти от местния бит и обичаи; фолклорни прояви; кулинарни прояви; дейности, свързани с календарните празници; народни занаяти; други подобни. Особено наложително е включ-ване на услуги, свързани със запознаване на селскостопанските дейности - зеленчукопро-изводство, овощарство, лозарство, животновъдство, пчеларство; самобитно производство на храни и напитки. Туристическият продукт на селския туризъм може да се допълни и с услуги, типични за културния туризъм и за екотуризма - богато културно-историческо наследство, уникално биоразнообразие.
Фолклорни прояви. България притежава богата фолклорна култура. В редица селища и региони има интересни фолклорни прояви (тематични празници, събори, надпявания, фестивали и т.н.).
Българските календарни празници, обреди и обичаи. Имаме много календарни празници, голяма част от които са наситени с интересни обичаи, ритуали и традиции в хране-нето, което предоставя богати възможности за активното им включване (или на елементи от тях) в продукта на селския туризъм. У нас са много популярни и атрактивни Лазаруване, Ладуване, Кукери, Трифон Зарезан, Коледуване, Сурвакане и др. [7]. Провеждане на селски събори също би предизвикало интерес.
Стари занаяти. Имат силно въздействие за обогатяване на туристическия продукт. Могат да се възстановят и практикуват в селото различни, характерни в миналото, стари за-наяти за бита. Туристите могат да се включат в "курсове" по грънчарство, тъкачество, пре-дене на вълна и др. местни занаяти. За туризма е необходимо възстановяване на занаятчий-ски работилници и традиционни производства. Занаятите у нас се възраждат. Отношението към тях е позитивно. Ето някои от занаятите, които в миналото са били популярни у нас, а днес биха могли да бъдат атрактивен елемент от туристическия продукт на селския тури-зъм: тъкачество, дърворезба, грънчарство, куюмджийство, фурнаджийство, кожарство, мутафчийство, звънарство (звънчарство, хлопкарство), бакърджийство (медникарство), папукчийство.
Запознаване със селскостопански дейности. Те са един от основните мотиви за прак-тикуващите селски туризъм, най-вече за чуждестранните туристи. Българското с ело е с традиции в селскостопанските дейности и има големи еъзможности за предоставяне на този вид услуги. Таристите могат да се запазнават или активно да участват в някои дейности по отглеждане на золенчуци, окошки, лозе, животни. Тези дейнотти са типични при аграрния туризъм. Може да се добавят и дейности, свързани а п/иготвяне на типични за региона хранителнии вкусови продукта - при домашни условия или малки производства.
Гореизложеният материал показва, че България разполага с (ёогат и разно образен (на-личен и потенциален) ресурс за утвърждаване и развитие на селския туризъм.
Дестинации за селски тур изъм в България
При формиране/определяне дестинациите използваме елементите на туристическия реслрс ((фиг. 1). На фиг. 2 е покакано туристическото районираео на страната ни, споръд коото и според предложената от Държавнато агенция по тур изъм еДАТ) схема на пр имерна продуктовр специализация на туристическите райони в България [2], предлагснето на селски туризъм се пръктиоува в: /1) Родоп ски район (тук аснове н е с/лският туризъм, а допълнителни - екотуризъм; културно-познавателен; зимен ски-туризъм; СПА и балнеотуризъм; приключенски); (2) Рило-Пирински район (тук основни са: екотуризъм; зимен ски-туризъм; допълнителни - фолклор, манастири и вино; СПА и балнеолечебен; селски туризъм; при-клюоенски; (Т) Райое Тракия (основен е културно-познавателният; допълшетелни - СПА и балнеолечебен; винен и гурме; селски туризъм; фестивален); (4) Район Стара планина (основни са прикаюченски и екотуризъм; допълнителни: селски ; СПА и балнеотуризъм; ктлтурно-познаватеоон). В о станалите 5 района селският турозъм не е пасочен в примерна-та продуктева специклизация на туристическите района в Бъргария.
Родопски район като дестинация за селски туризъм. На територията на района
региона се провеждат разнообразни атрашщонни събития; налице са природни и антропо-генни дадености, които са сериозна предеоставка за развитието на селски туризъм. И още - в региона вече има опит и традиции за практакрване на този оид туризъм; има рнтерес 2Т8
Фаг. 2. Турисоиееско райолараее еа Р. Бъзгарая (по ДАТ, 2008 г.). В продукоокаоа специазиlкция, селскаяо оургоъа е осеокее к Родопска райое, а допълраоелер - к районное: Рило-П/рирски; Трак/я; Стара плаеиеа
име редица селища, представляващи много доЖър ресурс за селски туризъм, тъй като пршлжават необходимиее дадености да формират и предлагат туро^ тически продукт за тази алтернативна форма. Нярои от тях вече имат опит и традиции в практи-куване на този вид туризъм. Значителна част от тези селища са разположени в Смоленска област -
всяко едно от сплата иморааосваоца алегенди и
предания, празници и обичаи, непов-оорима атмосфе/а; к
и посещаемост. Могат да се посочат някои от селищата: Широка Лъка, Момчиловци, Гела, Стойките, Ковачевица, Лещен, Орехово, Триград, Долен.
Рило-Пирински район като дестинация за селски туризъм. Пиринският регион е добра дестинация и за селски туризъм. В региона има много добри условия за развитие и практикуването му. За това допринасят редица фактори - пейзажът, природни ресурси, селищата (архитектура, бит, обичаи, стопански дейности, занаяти, фолклор, др.), възможности за съчетаване с други видове туризъм (екологичен, планински, ски-туризъм, ваканционен, културно-познавателен). Ето някои места, които имат условия за селски туризъм и предла-гат услуги за него; имат и възможности за допълване на туристическия пакет с елементи от други алтернативни форми, както и от традиционния ваканционен туризъм: Банско, Разлог, Мелник, село Рожен, Струмяни, Добринище, Делчево, Сатовча.
Район Стара планина като дестинация за селски туризъм. В професионалната туристическа практика отделните туристически дестинации, подрайони и населени места (най-вече села), в Старопланински район се подразделят условно на 7 региона: Габровски, Троянски, Тетевенски, Еленски, Сливенски, Източен и Врачански балкан; обособени са и 2 региона на Средна гора - Източен и Западен. Във всеки от регионите се развива планински, а в много от тях - селски и екологичен туризъм. Поради богатото историческо наследство и природни дадености (исторически и природни обекти), наличие на лечебни минерал-ни извори (Средна гора, Врачански Балкан), селският туризъм се допълва с елементи от културно-познавателния, балнеоложкия и спортно-рекреационния туризъм.
Според Министерството на земеделието и горите [3], общините и планинските насе-лени места с потенциал за развитие на селски туризъм, които обхващат предимно старопла-нински региони, са: (а) в област Габрово - общините Дряново, Севлиево, Трявна и 71 села в тях; (б) в област В. Търново - общините Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Стражица, Сухиндол и 26 села в тях; (в) в област Ловеч - общините Априлци, Летница, Тетевен, Троян, Ябланица и 6 села в тях; (г) в област Монтана - общините Чи-провци, Берковица, Вършец, Георги Дамяново, Бойчиновци, Брусарци, Вълчедръм, Лом, Медковец, Якимово.
Район Тракия като дестинация за селски туризъм. Сравнително голям район, в който се включват подрайоните: Тракия, Средногорие, Подбалкански полета, Сакар. Тук основно се практикува културно-познавателен туризъм. Наличието на климато-балнео ре-сурси са основа за СПА и балнеолечебен туризъм; наличието на лозя и винарски изби - за винен туризъм; има необходимата селска среда и фолклорни прояви - за селски туризъм.
Обобщение и изводи
Предложено е определение на селския туризъм, направена е кратка характеристика и са посочени особеностите на тази алтернативна форма на туризъм; посочени са елемен-тите на туристическия продукт, показващи голямото разнообразие от специфични услуги, предлагани на потребителите на този специализиран вид.
Разгледан и анализиран е туристическият ресурс на селския туризъм в България. Като основен обект/ресурс са определени средствата за настаняване; като туристически ресурс са посочени и всички, типични за даден селски регион обекти, прояви и дейности, свързани с местния бит, с традициите, културата, селскостопанските и др. специфични дей-ности на района.
Посочена е географията и е обобщена продуктовата специализация на туристически-те райони в България, където селският туризъм е основен или допълнителен туризъм. Въз основа на коментара по тази тема са предложени/формирани основните региони/селища, които да се приемат като дестинации за практикуване на селски туризъм у нас.
Литература:
[1] Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ). [2] Държавна агенция по туризъм (ДАТ). [3] Министерството на земеделието и горите (МЗГ). Национален план за раз-
229
витие на земеделието и селските райони, 1999 г. [4] Наредба „За категоризиране на сред-ствата за подслон и заведенията за хранене", 2009. [5] Световна туристическа организация, ООН (UNWTO). [6] Стамов, Ст., К. Никовска. Специализирани видове туризъм, 2 част; „Кота", Ст. Загора, 2011. [7] Стамов, Ст., др. Българските календарни празници, обреди и обичаи и традиции в храненето, Пловдив, 2003. [8] Gannon, A. „Rural tourism as a factor in rural community economic development for economies in transition", Journal of Sustainable Tourism, 1 (1&2): 51-60, 1994. [9] Rátz, T., L. Puczkó. Rural Tourism and Sustainable Development in Hungary. In: „Rural Tourism Management"; UK, pp. 450-464, 1998.
