CC BY
73
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
ПРИЛИКИ И разлики между аграрния и селски туризъм И РОЛЯТА НА ГЕОГРАФСКИЯ ФАКТОР ЗА РАЗВИТИЕТО ИМ Стефка Тимарева, Златка Григорова, Иванка Шопова
Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - гр. Пловдив
SIMILARITIES AND DIFFERENCES BETWEEN THE AGRICULTURAL AND RURAL TOURISM AND THE ROLE OF GEF-
GRAFIC FACTOR
Stefka Timareva, Zlatka Grigorova, Ivanka Shopova University of agribusiness and rural development - Plovdiv
Abstract
This paper aims to show the similarities and differences between agrarian and rural tourism in Bulgaria and outlines trends and forms of development. A research of the situation of rural and agricultural tourism, as his condition can be evaluated as this aspect and the background of the country's membership in the European Union. The majority of rural communities identify tourism as a priority, but a very small part of local population supplements their income from alternative non-agricultural activities - crafts, rural, countryside, mountain, cave tourism. Rural and agrarian tourism are directly related to the environment and in this connection the role of the geographical factor in Bulgaria is a solid prerequisite for our country to establish itself as a traditional tourist destination for rural tourism.
Въведение
През последните 60 години туризмът е един от най-бързо развиващите се отрасли в световната икономика. Променят се както количестваните му показатели, така и вътрешноотрасловата му структура.В края на ХХ и началото на XXI век от българския туризъм се очакваше да бъде един от двигателите на прехода към пазарна икономика и да се нареди между най-бързо развиващите се стопански отрасли.
Като движение туризмът удоволетворява важна човешка потребност - да промени, макар и временно, условията на живот, да избяга от една среда, за да получи отдих, по- здравословни условия, спокойствие. Такова движение със своя специфика и цели е и аграрният туризъм, които много осезателно е навлязъл в бита на градския тип човек, в икономическата дейност на хората. Той е отрасъл с основно икономическо значение за цели селища и райони. Като такъв се нуждае от определение, което очертава основните му параметри и на тази база параметрите на туристическия продукт, който трябва да произведе. Според закона за туризма са определени следните видове - „ваканционен, културен, екологичен, здравен и балнеоложки, спортен, селски и др. видове"[1]. В тази връзка аграрният туризъм се явява като част от селския туризъм. Разглеждането на селския туризъм като граничен междуотраслов сектор на икономиката - селско, горско и водно стопанство, туризъм, хранително-вкусова промишленост, позволява идентифицирането на пазарните и предприемачески ниши. От една страна чрез тях ще бъде показано, че селският туризъм е печеливш бизнес за България, както и че една от основните стратегически цели на страната е развитие на селските райони. [2].
Изложение
Всички изследователи на селския туризъм го възприемат като вид туризъм, т.е.като социално явление, включващо пребиваване в селска среда на хората (туристите) с цел задоволяване на жизнени и културни потребности или желания от различен вид . Редица европейски държави имат сериозни и водещи заслуги за възникването и развитието му. В България за селски, аграрен и екологичен туризъм се споменава за първи път в път в трудовете и публичните изяви на проф. Захари Стайков през 80-те год. на миналия век. Същността и съдържанието на селския туризъм се изследва и анализира от голям брой автори. Анализът на същността и определенията на селския туризъм показва, че няма универсална, общоприета дефиниция на понятието „селски туризъм". Причините за това се коренят в набора от специфични елементи, които явлението съдържа; в разнообразното проявление на селския туризъм в практиката; в прилаганите подходи и форми при организирането му. Проучванията показват, че повечето туристи отъждествяват предствата си за селски туризъм с една от неговите форми - „почивка в селски двор", която е твърде тясна, изхождайки от представите за възможностите на селския двор. От зследването на литературните източници става ясно, че изследователите формулират същността и съдържанието на понятието „селски туризъм" като изхождат от следните критерии:
1.от географска гледна точка - според териториалната позиционираност, специфичната среда, в която трябва да се развива този вид туризъм;
2. според целта на пребиваването;
3. туристическият продукт по своята същнос те услуга;
4. туристическият продукт има комплексен характер - комплексен е по съдържание.
Селският туризъм е най-широката и комплексна форма на туризъм. Предлага определен,
нетрадиционен, специфичен туристически продукт. Всички изследователи, работещи по темата, го възприемат като вид туризъм, т.е.като социално явление, включващо пребиваване в селска среда на хората (туристите) с цел задоволяване на жизнени и културни потребности или желания от различен вид. Трябва внимателно да се формулират онези утвърдили се вече понятия за селски и аграрен туризъм, които формират приликите и отликите на неговия продукт. Председателят на БАСЕТ П. Петров предлага следното определение „туризъм в слабо урбанизирана околна среда, включващ настаняване в селска къща, запознаване със селския начин на живот, в т.ч. и чрез пряко участие в различни земеделски и занаятчийски дейности, както и запознаване със селското културно - историческо и природно наследство [3]. Й. Алексиева и Ст. Стамов определят селския туризъм като „Туризъм в селски райони, при който се задоволяват интересите на туристите към традиции, бит, култура, селскостопански и други специфични дейности, както и към природните, исторически и културни дадености на съответния регион, при спокойствие и непринудени човешки взаимоотношения". [4]. Сполучливо и обосновано е твърдението на Фойера за селски туризъм. Той приема като основен критерий мястото на пребиваване на туристите и хората, които ги подслоняват, използва думата „land" в смисъл на страна, земя и поставя ударението върху „почивка, контрастираща на градските условия" [5]. В англоезичната литература като обобщаващ термин се използва понятието "rural tourism" - „туризъм в извънградска среда". В този смисъл селският туризъм се разглежда като регионален, тъй като може да се реализира при определени условия, главно в региони с преобладаващ селски или планински характер. Разглеждането му като регионален означава, че туристическият продукт трябва да се реализира чрез използването на целия туристически ресурс на региона с помощта на съответните природни и антропогенни ресурси.
Уникалността на продукта на селския туризъм се определя от спецификата на предлаганите в неговите рамки основни и допълнителни услуги. Към основните услуги спадат нощувката в селската къща и храненето, което се предлага от приемащата страна. Важно условие е автентичния характер на предлаганите продукти - в стопанството да да се култивират и отглеждат типични за района селскостопански култури или породи животни, да се предлагат типични местни ястия, да се опазва местната природа и автентичната селска атмосфера. Към допълнителните услуги се отнасят: наблюдение на ежедневните грижи за животните или селскостопанските култури, дегустации на произведената продукция, специални дейности за децата, провеждане на фестивали и специални събития, различни атракции.
Аграрният туризъм е част от селския. При него задължителен елемент е участието в
селскостопански дейности, в селскостопанския пpoизвoдствeн даоцес. По класификацията на Фoйepa, aгpapният тypизъм заема Hropo място след селския тypизъм. Aкцeнтиpa се въpxy пpoизвoдствeния елемент (активната селскостопанска дейност на даиемащия стопанин), която е източник и на основна част от доходите на щшемащата arpara. Напоследък все повече изследователи се опитват да надавят ясно pas^an^aba^ на селски и aгpapeн тypизъм главно по акцента на почивката и обхвата на тypистичeския ^o^ot (yслyгa) в елементите му и peсypситe, които се използват. Aгpapният тypизъм т^ябва да се paзглeждa в тясна вpъзкa със селския тypизъм, да отчита poлятa и на фамилни хотели в селска местност на неземеделци. В този смисъл може да се отбелжи, че това е и една от paзликитe мeждy селския и aгpapния тypизъм. Aвтopитe, които са изpaзили своето виждане относно aгpapния тypизъм, пpиeмaт, че той е част от селския тypизъм, защото „за paзликa от aгpoтypизмa селският тypизъм има комплексен xapaктep, тъй като освен aгpapни, включва още спopтни, познавателни, лечебни, екологични и paзвлeкaтeлни дейности" [6].
Дeфиниpaнo като „aгpapeн тypизъм" понятието има по-тесен смисъл от „селски тypизъм". Aгpapният тypизъм включва дейности, които са щ>яко свъpзaни както със с^аднна фонд, необходим за осъществяване на съответната дейност, така и със селскостопанския т^Уд. В много CTpa™ той се пpeдлaгa от селски стопани, за които тypизмът е втopи източник на доходи, след основната им селскостопанска дейност. Това поставя акценты въpxy пpoизвoдствeния елемент щ>и aгpapния тypизъм за paзликa от селския. За ^дамащ^я стопанин тypизмът е възможност да paзнooбpaзи дейността си и да получи допълнителен доход. Така на пpимep в peдицa стлани и paзпpoстpaнeн еднодневният aгpoтypизъм. Важно нaпpaвлeниe за обогатяването на тypистичeския пpoдyкт е включването на елементи от селската кyлтypa - селски пpaзници, състезания, певчески кyлинapeн и apxитeктypeн фoлклop. Aгpapният тypизъм тpябвa да се paзвивa като част от селския, имайки пpeдвид факта, че се отбелязва rapae^a^ на бpoя на семейните хотели в pypaлнитe paйoни и заетите в тях, които изобщо не се занимават със земеделие.Важно нaпpaвлeниe за обогатяването на тypистичeския пpoдyкт е включването на елементи от селската кyлтypa - селски щшници, състезания, певчески кyлинapeн и apxитeктypeн фoлклop. Тя обаче е типична част от селския тypизъм и тук пpиликитe с aгpapния са изключително близки и се пpeпoкpивaт в голяма степен. ^оф. Вл. Станков изpaзявa мнение, че даи paзглeждaнe на селската кyлтypa т^ябва да се използва тepминът „селски тypизъм". Често с „почивка в селски двop" се свъpзaвa със селския и aгpapния тypизъм. В някои изследвания се посочва, че целта на такъв тип почивка е желанието на тypистa да се интeгpиpa в живота на пpиeмaщoтo семейство за ощюделен пepиoд от вpeмe. За съжаление спopeд мои пpoyчвaния в Бългapия това е тpyднo осъществимо, ropa^ малкия бpoй фepми, yтвъpдeни по eвpoпeйскитe стaндapти. Към 2014-а година, общият бpoй обекти за селски тypизъм са около 700. [7]
За селския стопанин aгpapният тypизъм е начин на дeвepсификaция на дейността и увеличаване на източниците на пpиxoди. Дали arpapTOTO пpoизвoдствo или xoтeлиepствoтo ще бъдат в основата на поминъка, ще е водещо, за да бъде избегнато възможното paзoчapo-вание у тypиститe относно очакванията за peaлизиpaнeтo на селския или aгpapния тypизъм и oбъpквaнeтo на тypистичeскитe видове в селските paйoни. Тpябвa ясно да се пpeдстaвят пpиликитe и отликите, като се има щюдвид poлятa на гeoгpaфския фaктop - peлeф, климат, води, paститeлeн и животински свят (ra^^op^a височина, геогр. шиpинa и дължина, относителна височина; тeмпepaтypa на въздуха, влажност aтмoсфepнo налягане, сила и посока на вeтpoвeтe, слънцeгpeeнe; бpoй oткpити и подпочвени водни площи; видове и типове paститeлнoст; видове животни и птици и да.); видът и капацитетът на тypистичeскитe обекти по настаняване на тypиститe; услугите и дейностите, в които могат да се включат тypиститe.
Селският и aгpapният тypизъм са пpякo свъpзaни с околната сpeдa и в тази вpъзкa poлятa на географския фaктop е особено важна. Където и да се отиде на почивка, не може да не се отчита състоянието на местните екологични фaктopи. Отива се зapaди чистия въздух, за планината, за мopeтo, peкитe и eзepaтa, за създадените от човека язoвиpи. Сrpeмeжьт към биoсфepaтa на гpaдския човек става все по-активен. Бългapският климат, селският пейзаж и околната сpeдa пpeдстaвлявaт много ценни икономически, екологични и oбpaзoвaтeлни peсypси. Бългapия има много голям бpoй слънчеви дни даез лятото, както и достатъчно снеговалежи, кpaсиви
планински пейзажи, привлекателно Черноморско крайрежие. България има 3 нацоинални и 10 природни парка, 55 резервати, 40 защитени местности, 348 природни забележителности. Отосително голям брой растителни и животински видове растата в България - окло 170 растителни вида и 380 животински, включително и птичи видове. Около 200 други се срещат единствено на Балканският полуостров. Благодарение на междинното географско разположение между средиземноморските, степни и европейски ареали, височинната амплитуда от морското равнище до 2900 м, силно разчленения релеф, разнообразните почви и разнородните хидроложки условия са се оформили различни екологични ниши с голямо разнообразие на видовия състав. Земеделските земи с висока природна стойност са равномерно разположени от равнините до високопланинските територии. Близо 34% от използваната земеделска площ е заета от затревени лощи, предимно полуестествени, които са една от най-ценните екосистеми в селскостопанския ландшафтВ голяма част от българските ландшафти са съхранени уникални съчетания от природното културно наследство и традиционни практики. Много от тези особености на ландшафта формират ясно различими региони, формиращи уникални туристически дестинации. Развита и живописна селска култура, фолклор, живописна музика, литература и танци, интересни традиции и празници, които сега се възраждат благоприятстват развитието на аграрния и селски туризъм. Те са част от националното самоопределяне, ценности и култура и в съчетание с географския фактор са предпоставки за развитието на този вид туризъм. В съчетание с географския фактор страната ни възлага големи надежди за развитието на селския и аграрен туризъм като предпоставка за възраждането на българското селои за устойчиво развитие на селските райони. Разглеждат се както на национално ниво, така и като главна възможност за ръст на местната икономика, в партньорство и интеграция с другите форми на икономическа дейност в селските региони.
От направеното изложение можем да обобщим, че според нас общото между аграния и селския туризъм е, че и при двата вида се осъществява пребиваване в селски район, в ес-тетвена среда, различна от урбанизираната, и при непринудени човешки взаимоотношения. Същностната разлика между селския и аграрния туризъм се изразява в съдържанието на предлагания туристически продукт при единия и при другия вид туризъм, в елементите и ресурсите, които се използват за реализацията му.
Заключение
Въпреки възмоностите за развитие на аграрен и селски туризъм, той генерира незначителна част от общите приходи на отрасъла. Все още е недостатъчно развит в България , но с реални перспективи и предпоставки за бъдещо развитие. В страната се практикуват и двете форми - селски и аграрен туризъм, осигуряващ от една страна като колективна форма допълнителни доходи на приемащата страна или от друга - не особено печеливш, но осигуряващ допълнителни доходи на селските стопани. Считан като форма за устойчиво развитие и в съчетание с географския фактор, селският туризъм се разглежда на национално ниво като главна възможност за ръст на местната икономика.
Използвана литература:
1.Закон за туризма, ДВ, бр.30 от 26 март 2013г.
2.Николова М., Линкова М., „Бариери пред развитието на селския туризъм в България", сп."Диалог ", бр.5/ 2009г.
3. Петров, П. Едно по-различно дефиниране на някои основни понятия в туризма, „География 21", бр 2/ 2010г.
4. Алексиева, Й., Стамов С. Специализирани видове туризъм, Селски туризъм. Част II Кота, Ст. Загора 2005
5.Стнков Вл., Данева-Станкова Г., Аграрен туризъм Академично издателство на Аграрния университет Пловдив, 2008г.
6. Левков Кр. Алтернативни видове туризъм , София 2013г.
7.%'%глг.гага1Ьи^апа.сот
