CC BY
23
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том III, ISSN 1311-9400 (Print) ; ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. III, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.
МОДАЛНИТЕ ГЛАГОЛИ В ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ
Кристина Крислова Пловдивски университет „Паисий Хилендарски"
THE MODAL VERBS IN THE LEGISLATIVE TEXTS Kristina Krislova -Paisii Hilendarski University of Plovdiv
Abstract:
The English modal verbs are one of the most examined grammatical categories in English. On the grounds of their various modal meanings and pragmatic functions in the different contexts they have been studied by many foreign and Bulgarian scholars for the purpose of improving their translation in other languages. This article examines the central modal verbs in the context of the legal texts, their meanings, as well as their translation counterparts in Bulgarian.
After the accession of Bulgaria in the EU the need for consistent translating of the EU legislative acts became of great importance for their correct interpretation and transposition in the national legislation. The English modal verbs are a small part of the linguistic expressions used in the legislative acts but they are of great importance for the interpretation and transposition of these acts of which the regulation of legal relations between the subjects of the law as well as applying European standards in the national legislation. The article focuses on the usage, meanings and functions of the central modal verbs in the legislative acts of the EU in order to the correct and consistent translation into Bulgarian language.
Key words: modal verbs, meanings, usage, frequency, legislative texts, European Union
Въведение Английските модални глаголи са една от най-изследваните граматични категории в английския език. Поради разнообразните им модални значения и прагматичните функции, които изпълняват в определен контекст, те продължават да са област на изследване от много чужди и наши учени с цел подобряване на превода им на други езици.
Тази статия разглежда централните модални глаголи (сегашните форми - shall, may, must, can, и will ) в контекста на законодателните текстове на ЕС, техните значения, както и преводът им на български език.
През последните години и след приемането на България в ЕС от все по-голямо значение става доброто познаване и прилагане на европейските законодателните актове, които са задължителни за държавите членки и засягат всички европейски граждани. Законодателните актове и езикът, използван в тях имат свои собствени езикови конвенции при съставянето им. Модалните глаголи са една малка част от езиковите средства, които се използват за съставяне на тези текстове, но те са от голямо значение за разбирането и тълкуването им, от които зависят регулирането на правните отношения между субектите на правото, както и прилагането на европейски стандарти в националното законодателство.
1. Законодателните текстове на ЕС. Особености и структура
Юридическите текстове могат най-общо да бъдат определени като текстове, които се използват в областта на правото.
Като обща характеристика на юридическите текстове може да се посочи логичната подредба на съдържанието и обективността на разказа, така че да няма неправилно тълкуване и двусмислие. Това е език със съобщителни изречения в 3 лице единствено число, с безлични и възвратни глаголи. Синтаксисът е сложен, защото се опитва да обясни всичко с най-големи подробности. В един параграф може да има много нови редове и изброявания, специализаирани термини, латински изрази и клишета. Лексиката в юридическия текст е предимно абстрактна, независимо че в някои дисциплини може да бъде и много конкретна (Ilieva, 2014). В юридическия текст повторенията не се избягват, а напротив, ключови понятия могат да се повтарят многократно.
Юридическите текстове могат да бъдат разделени на: а) нормативни текстове или закони; б) текстове, произведени от дейности с езиково изражение в различни съдебни инстанции и т.н.; в) текстове, които говорят за първите два вида. Това са текстове с научен характер, с теоретична или метатеоретична природа и с научна и метанаучна функция, т.е текстове, коментиращи тектове на езика обект, или приложени към тях.
Нормативните текстове са насочени към регулиране на поведението на своите адресати като предписват активно поведение (задължаващи), пасивно поведение (забраняващи), или възможност за активно поведение при наличие на обща забрана или обратното (разрешаващи). Следователно нормативните текстове предписват определен курс на действие, с което един правен субект трябва да се съобрази; ако не, той ще бъде санкциониран.
Структурата на нормативните актове очевидно варира в различните държави, а конвенциите за съставянето им зависят и от вида на текста: дали този текст е част от национално законодателство или е международен договор, регламент или директива и т.н. При това всяка държава, както и всяка международна организация имат свои собствени процедури за съставяне на нормативни актове (драфтинг). Също така трябва да се има предвид, че процедурите за съставяне на нормативните актове са в непрекъснат процес на видоизменяне или подобрение.
Законодателните актове/текстове на ЕС (в това изследване се разглеждат законода-телните актове от вторичното законодателство на ЕС - регламента и директиви)'са вид юридически текстове. Следвайки общите характеристики на всички юридически текстове за логичност, яснота, точност на изказа, те също така има своя собствена структура и особености при съставянето си. Законодателните актовете на ЕС имат в състава си няколко основни компонента: заглавие на акта; преамбюл (ескпозитивна част); постановителна част (диспозитивна част) и когато е необходимо, приложения. Това е стандартната структура за оформяне на законодателните актове на ЕС (Общо практическо ръководство на ЕС, 2008).
2. Модалните глаголи в законодателните текстове. Значения, употреба, дистрибуция и превод на български език
От таблица 1 може да се проследи дистрибуцията на модалните глаголи, използвани в двата вида законодателни актове на ЕС, разглеждани в това изследване.
shall may can will must
Регламент 82 27 10 1 0
Директива 69 20 11 2 0
Общо употреби на модал. гл 151 47 21 3 0
2.1. Shall
Модалният глагол shall е една от най-типичните характеристики на юридическия
1 Текстовете на английски език са взети от EUR-LEX - базата от данни в интернет на законодателството
на ЕС (http://eur-lex.europa.eu) и са следните:Commission Implementing Regulation (EC) 2016/545 of 7 April 2016 on procedures and criteria concerning framework agreements for the allocation of rail infrastructure capacity; Directive (EU) 2016/943 of the European Parliament and the Council of 8 June 2016 on the protection of undisclosed know-how and business information (trade secrets) against their unlawful acquisition, use and disclosure
английски език, въпреки че извън правния дискурс неговата употреба намалява в полза на тази с will (Gotti, 2003). Според Уилямс (2005) повсеместното използване на shall в нормативни текстове през последните няколко столетия е разбираемо поради това, че той е използван като средство, с което се изразява „задължение" и оттук изразява деонтична модалност2, която модалност присъщо се отнася до регулирането на отношения и ситуации разположени в бъдещето. Готи смята, че shall се е запазил през годините, тъй като той изразява както задължение, така и бъдеще време, две значения, които са „скрити в самото естество на нормативните текстове" (Gotti, Docena, 2001).
Въпреки своята „традиционна разнородност" (Garner, 1998) shall се използва в законодателните текстове най-вече за изразяване на меродавност като налага някаква форма на задължение (Williams, 2005). Това може да стане по няколко начина: като явно се идентифицира човекът или органът, които извършва задължението:
Art. 3 (1) The infrastructure manager shall draw up a framework capacity statement (...) the following information:
Чл. 3 (1) Управителят на инфраструктура изготвя доклад за рамковия капацитет, посочващ следната информация (...)
Regulation 2016/545
Art. 6 (1) Member States shall provide for the measures, procedures and remedies necessary to ensure the availability of civil redress (...)
Чл. 6 (1) Държавите членки предвиждат мерките, процедурите и правните средства за защита, необходими, за да се гарантира наличието на правна защита на гражданите (... )
Directive 2016/943
Много често задължението е общо, наложено без да има специфични изисквания от кого да е извършено:
Art .3 (2) The framework capacity statement shall respect commercial confidentiality.
Чл. 3 (2) В доклада за рамковия капацитет се спазва търговската тайна.
Regulation 2016/545
Такова неопределено задължение често се изразява със страдателна форма на глагола:
Art. 8 (2) (...) The maximum capacity shall be calculated on the basis of existing and planned headways of trains (...)
Чл. 2 (2) (...)Максималният капацитет се изчислява въз основа на съществуващото и планирано движение между влаковете (...)
Regulation 2016/545
Въпреки че в тези случаи понякога може да се спомене и извършителят на действието:
Art. 10 (3) (...) the weighting of the criteria shall be approved by the regulatory body.
Чл. 10 (3) (...) тежест на критериите се одобрява от регулаторния орган.
Regulation 2016/545
Много често shall в отрицателна форма се използва за изразяване на „забрана":
Art. 6 (2) It shall not contain provisions that would prevent the infrastructure manager (...)
Чл. 6 (2) То не съдържа разпоредби, които да възпрепятстват управителя на инфраструктура (... )
Art. 6 (3) (...) Infrastructure managers shall not reject such requests (...)
Чл. 6 (3) (...)Управителите на инфраструктура не отхвърлят тези искания (...)
Regulation 2016/545
Що се отнася до употребата и разпространението на този модален глагол в законодателните текстове на ЕС, според English Style Guide (46 - 47) shall се използва само
2 Терминът „деонтичен" произхожда от гръцки и има значение на „задължителен", „обвързващ" и най-
общо се отнася до „налагане на задължение, забрана или даване на разрешение и др." Следователно деонтичната модалност включва такива категории като задължение, разрешение, забрана. (Хъдълстън и Пулъм 2002)
140
в нормативната част на акта (постановителната част), като изразява положителна (shall) или отрицателна императивност (shall not).
Той е и от най-използваните модални глаголи в разглежданите текстове - 151 повторения.
На български език shall е превеждан със сегашно време, изявително наклонение, деятелен или страдателен залог на смисловия глагола (виж примерите по-горе).
Само в 5 от всички 151 повторения с shall имаме по-различен превод на български език от сегашно време, изявително наглонение. Той е преведен с модални думи като „може", „трябва", „не може".
Art. 12 (...) the infrastructure managers concerned shall designate one of the infrastructure managers concerned with a view to coordinating the requests for framework agreements or requests to modify framework agreements.
Чл. 12 (1) (...) съответните управители на инфраструктура могат да посочат един измежду тях с оглед координирането на заявленията за рамкови споразумения или за тяхното изменение.
Art. 9 (3) (...) following the rejection by the interested parties of the solution proposed by the infrastructure manager, the latter shall assess those requests and, if relevant, existing framework agreements (...).
Чл. 9 (3) (...) след като заинтересованите страни отхвърлят решението, предложено от управителя на инфраструктура, последният трябва да оцени тези заявления и съществуващите рамкови споразумения (...)
Regulation 2016/545
Модалният глагол must също изразява задължение като shall и оттук може да се твърди, че той е равен по значение на модалния глагол shall. Въпреки че на пръв поглед тези два глагола изглеждат като синоними, must не е често срещан в юридическия английски език. Една причина shall да е предпочитан пред must е, че последният е използван да изрази ло-гическа необходимост (logical necessity) , която не се изразява чрез shall (Амбрус и Базлик 2008) или според English Style Guide 2016 - обективна необходимост (objective necessity): The sample must be chemically pure ... (i.e. if it isn't, the procedure won't work properly). В тук анализираните текстове must не беше открит. Това може да се дължи на факта, че съставителите на новия English Style Guide 2016 препоръчват „той се използва, когато се превежда законодателни текстове извън законодателството на ЕС."
2.2 May
Модалният глагол may е вторият най-използван модален глагол в правните текстове (на база статистика от корпусите LOB и Brown corpora). Заедно с shall те са двата модални глагола, чиято употреба в юридическия английски език е по-голяма от употребата им в общоупотребиямия английски език (Foley, 2001). Основното значение на may в правните текстове е „предоставяне на правомощия за взимате на решениние" т.е. за „разрешение".
Примери:
Art. 7 Time frames under one framework agreement (...) may overlap. The parties to a framework agreement may agree on a frequency of service.
Чл. 7 Времевите рамки по едно рамково споразумение (...) могат да се припокриват. Страните по рамковото споразумение могат да договорят честотата на услугата.
Art. 10 (2) Member States may define an order of importance of these criteria (...)
Чл. 10 (2) Държавите членки могат да определят реда на важност на тези критерии (...)
Regulation 2016/545
Според съставителите на English Style Guide европейското законодателство използва
may за „positive permission". В отицателната си форма may not изразява забрана, но според новото ръководство от 2016 съставителите предписват may not да не се използва в това си значение, защото може да бъде интерпретирано като „възможност". Те също така предписват may подобно на shall да се използват в нормативната част на актовете на ЕС т.е. постановителната част, но за разлика от shall, may го откриваме и в други части на законодателните текстове освен в постановителната част, така и в преамбюла. Общият брой на употребите на този модален глагол в тук използваните текстове е 47 пъти, от тях 8 са конструкциите с този модален глагол в преамбюла.
Преводът на български език на may е значително последователен. Той се превежда с формите на модалния глагол „мога"плюс „да-конструкция", деятелен или страдателен залог.
Примери:
Art. 7 (2) Member States may provide that measures as referred to in the first subparagraph are dealt with in separate legal proceedings.
Чл. 7 (2) Държавите членки могат да предвидят мерките, посочени в първата алинея, да се постановяват в отделно съдебно производство.
Art. 9 (2) (b) | of restricting access to hearings, when trade secrets or alleged trade secrets may be disclosed, and the corresponding record or transcript of those hearings to a limited number of persons;
Чл. 9 (2) б) | да се ограничи достъпът до съдебни заседания, където могат да бъдат разкрити търговски тайни или предполагаеми търговски тайни, както и до съответните записи или протоколи от тях до ограничен брой лица;
Directive 2016/943
Изключение правят два примера с may, които не спадат към деонтичното значение на глагола в тази част на актовете, а са използвани епистемично3. На български език са употребени като вметната част:
Art 12 (1) (a) | the cessation of or, as the case may be, the prohibition of the use or disclosure of the trade secret
Чл. 12 (1) а) | преустановяване или, в зависимост от случая, забрана за използването или разкриването на търговска тайна;
2.3. Can
В общоупотребимия английски език модалният глагол can често се използва деонтично (най-вече във въпросителни изречения), и по-специално в разговорния английски език т.е. когато се изисква или дава разрешение, но за разлика от това той е рядко използват в правните текстове. В законодателните текстове на ЕС can е използван както в преамбюла, така и в постановителната част на текстовете и значенията му са ограничени до „възможност" - can или „невъзможност" - cannot (понятия, свързани с епистемична модалност3) - (21 употреби на can )
(11) Conflicts can arise between applications for new framework agreements and existing framework agreement (...)
(11) Възможно е да възникнат конфликти между заявките за нови рамкови споразумения и съществуващите рамкови споразумения (...)
Regulation2016/545
Art. 4 (2) а) unauthorised access to, appropriation of, or copying of any documents, objects, materials, substances or electronic files, lawfully under the control of the trade secret holder, con-
3 Терминът „епистемична" модалност произлиза от гръцката дума за „знание" и представлява
класификацията на пропозицията от страна на говорещия по отношение на нейната истинност. Понятията, които се свързват с този вид модалност за „възможност" и „необходимост".
142
taining the trade secret or from which the trade secret can be deduced;
Чл. 4 (2) а) нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, предмети, материали, вещества или електронни документи, които са под законния контрол на притежателя на търговската тайна и съдържат търговската тайна или от които тя може да бъде извлечена;
Directive 2016/943
В законодателните текстове can се среща много по-често в отрицателната си форма cannot , отколкото в положителна, изразявайки „невъзможност" (епистемична модалност) в тези текстове.
Art. 10 (1) Where, because of a conflict with an existing framework agreement, requests for train paths cannot be satisfied in accordance with the scheduling set out in Article 45 of Directive 2012/34/EU, the infrastructure manager shall hold a first coordination round in accordance with Article 46 of Directive 2012/34/EU. This coordination is to be held even where parties to the framework agreement voluntarily waived or modified their time frames. If the infrastructure manager cannot reconcile the requests, it shall assess the framework agreements and the requests for train paths in accordance with the criteria provided in paragraphs 2 and 3.
Regulation
Чл. 10 (1) Когато поради противоречие със съществуващо рамково споразумение заявки за влакови маршрути не могат да бъдат изпълнени в съответствие с разписанието, посочено в член 45 от Директива 2012/34/ЕС, управителят на инфраструктура провежда първия кръг за координиране в съответствие с член 46 от Директива 2012/34/ЕС. Това координиране се предприема дори когато страните по рамковото споразумение доброволно са отменили или изменили своите времеви рамки. Ако управителят на инфраструктура не може да съгласува заявките, той прави оценка на рамковите споразумения и заявките за влакови маршрути в съответствие с критериите, предвидени в параграфи 2 и 3.
Directive 2016/943
На български език глаголът е превеждат с модалната дума „мога" и „да- конструкция", деятелен или страдателен залог. Можем да съдим за епистемичната употреба на can в законодателните текстове на ЕС поради факта, че may е използван деонтично за изразяване на „разрешение" и по този начин двата глагола не се използват и тълкуват еднакво; всяка дума трябва да има свой собствен смисъл и да не буди съмнения у читателя на европейското законодателство.
2.4. Will
Въпреки че е най-често използваният маркер за бъдеще време днес, will е запазил и модалните си значения за „намерение" или „волеизявление" (I will give up smoking). За разлика от shall, той не изразява задължение и оттук неговата употреба в правни текстове е ограничена до изразяване на бъдещи ситуации, при които няма скрито значени на задълже-ние
. Примери:
(3) (...) With a view to avoiding administrative burden related to framework agreements, potential applicants should get a first impression of how likely it is that their applications will be approved.
(3) (...) С цел да се избегне административната тежест, свързана с рамковите споразумения, потенциалните заявители следва първо да добият представа доколко вероятно техните заявки да бъдат одобрени.
Regulation 2016/545
В анализираните текстове will е използван само 3 пъти и то в преамбюла на законодателните текстове като преводът на български е с „да- конструкция", която (виж
примера по-горе) тук може да се тълкува като бъдеще време. Както виждаме употребата на will е значимо рядка в правни текстове, защото в повечето случаи, когато изречението трябва да изразява бъдеще време, основно то се свърза с идеята за бъдещо задължение, следователно модалният глагол shall се използа в този контекст.
Примери:
Art. 16 This Regulation shall enter into force on the on the twentieth day following that of its publication in the Official Journal of the European Union.
Чл. 16 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Regulation 2016/545
Заключение
Английските модални глаголи се отличават със сложни морфо-синтактични, семантико-функционални и прагматични особености следователно трудноусвоимостта им е почти универсална при различните езици. Това ни кара да смятаме, че в юридическия език, който е и нормативно нюансиран, за разлика от книжовния език, модалните глаголи биха затруднили комуникацията и тълкуването на текста и оттук можем да заключим, че съпоставително изследване на категорията от лингвистично-правен аспект е от обективна необходимост.
Настоящето изследване показа, че независимо от значенията и употребата на модалните глаголи в общоупотребимия език, тяхните значения и употреба се различават в нормативните текстове. Затова наблягаме на важността от познаване на особеностите на тези видове текстове и оттам особеностите на модалните глаголи използвани в тях, за да бъдат използвани правилно и последователно при тълкуването и превеждането на законодателните актове на ЕС.
Литература:
Bazlik, M., Ambrus, P. A Grammar of Legal English. Bratislava: Iura Edition, 2008. Gotti, M., Dossena, M. Modality in Specialized Texts. Bern: Peter Lang, 2001. Garzone, G. Modality and Performativity in Legislative Texts Across Jurisdictions: The Case of Shall.// The Three Waves of Globalization: Winds of Change in Professional, Institutional and Academic Genres. Cambridge Scholars Publishing, 2013. <https://books.google.bg/books?id=Q2 oxBwAAQBAJ&pg=PA94&lpg=PA94&dq=Garzone+Performativity>
Garner, B. A Dictionary of Modern legal Usage. Oxford: Oxford University Press, 1998 Gotti, M. Shall and Will in Contemporary English: A Comparison with past uses.// Modality in Contemporary English. Berlin. New York: Mouton de Gruyter, 2003. 266 - 299
Huddleston, R., Pullum, G. The Cambridge Grammar of the English language. Cambridge: Cambridge University Press, 2002.
Илиева, Л. Проблеми на юридическия превод. София: Сиела, 2014. Williams, Ch. Tradition and Change in Legal English: Verbal Constructions in Prescriptive Texts. Bern: Peter Lang, 2005
Foley, R. Going out in Style? Shall in EU legal English, Proceedings of the Corpus Linguistics Conference 2001, University of Lancaster, 185-195
Sarcevic, S. New approach to Legal Translation. The Hague: Kluwer Law International, 2000.
Общо практическо ръководство за съставянето на общностното законодателство, 2008 English Style Guide, 2016
<http://ec.europa.eu/translation/english/guidelines/documents/styleguide_english_dgt_ en.pdf>
