CC BY
9
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т.ХУ1. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 30-31 Х 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVL,ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 30-31 October 2013
семантика на английски КОМПОЗИТИ С ОКОНЧАНИЕ „-ING", ОЗНАЧАВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ОТ ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА Цвета Луизова-Хорева Университет по хранителни технологии - Пловдив
SEMANTICS OF ENGLISH -ING ACTIVITY COMPOUNDS IN THE
LANGUAGE OF TOURISM Tsveta Luizova-Horeva University of Food Technologies, Plovdiv
Abstract
In Cognitive Linguistics, the semantics of linguistic expressions, including compounds, is often explained through conceptual/semantic frames. The relations between the frame components demonstrate degrees of salience which can be identified on the basis of the frequency of occurrence of the compounds they give rise to. Thus, groups of compounds can be generalised by schemas at different levels. This paper will present an analysis of some English -ing activity compounds from the language of tourism in terms of constructions in both a compositional and a schematic aspect. Some areas of productivity will be outlined with regard to the frequency of the schemas and subschemas these compounds instantiate.
Увод
При употребата си думите се съотнасят към рамки (frames), които могат да предоставят достъп до действителни или хипотетични референти. Според теоретиците на рамковата семантика всички логически свързани части от познанието са структурирани в концептуални рамки, дефинирани от Ч. Филмор като „specific unified frameworks of knowledge, or coherent schematizations of experience" („специфични единни рамки от знание или свързани схематизации на опит") (Филмор 1985: 223, преводът мой). Мотивирани от човешкия опит, социалните институции и културните практики, рамките представляват схематични релационни структури, съдържащи свързаните роли и отношения, които съставляват фона на дадена семантична или концептуална категория.
Самите схеми са обобщения на редица по-специфични контексти, наричани техни конкретизации (instantiations) или усложнения (elaborations) (напр. Ланакър 1987, 2008). Конкретизациите на схемите и честотата на появата им зависят от отчетливостта на отношенията в рамката и тяхната продуктивност. Понятието „схема" лежи в основата на представата на Р. Ланакър за композиция и валентни отношения - композиционните структури се разглеждат като конкретизации на схематичните спецификации на опорния елемент (Ланакър 2008: 167-174). При композитите обаче значението на композитната структура често се различава от значението на опората заедно с нейните схематично характеризирани субструктури. Затова те могат да бъдат разглеждани като конструкции по смисъла на А. Голдбърг (Голдбърг 1995) както в композиционен, така и в схематичен план (Хейверт 2009: 239, Багашева 2012: 31). 276
Семантиката и вътрешната структура на синтетичните композити, както обикновено се класифицират означаващите дейности композити с окончание „-ing", пораждат значителни противоречия сред изследователите на езика. Според А. Багашева в основата на тези структури лежи композит, който е глаголен (Багашева 2012: 93). Р. Либер и Г. Бой смятат за нелогично глаголни композити, които сами по себе си са непродуктивни, да служат за основа на афиксация с „-ing" и да пораждат изключително продуктивен модел (Либер 2009: 366-368, Бой 2009: 212-214). Спорният характер на тези композити до голяма степен е резултат от съвместното действие на две схеми от два различни вида и на две различни нива, което води до т.нар. „bracketing paradox" (Багашева 2012: 45). Композитите от този тип обаче не могат да бъдат нееднозначно класифицирани поради различния характер на основите си - ако някои от тях наистина проявяват предимно глаголна семантика, други са с по-изявен субстантивен характер. Естеството на основата може да бъде установено посредством анализ на отчетливите (salient) отношения между елементите на рамките, до които компонентите на композита предоставят достъп. Като цяло в композитите с окончание „-ing", означаващи дейности, се наблюдават два типа взаимодействие: между отделните компоненти на композита и между композита като цяло и породилата го рамка. В основата им може да лежи композит, който ще наричаме за краткост „базов". Границите между отделните компоненти и техните отношения могат да бъдат анализирани посредством схеми на различни нива и с различна степен на обобщеност. 1
За описанието на композитите с окончание „-ing" са приложими и предложените от А. Багашева термини „суперкласификация" (superclassification) и „субкласификация" (subclassification)2. За субкласификационни композити могат да се смятат тези, които изразяват подвид на дейността, означена от опорната дума, назовавайки нови, индивидуализирани типове дейности. Те уточняват стойности за променливи от лежащите в основата им рамки, поради което авторката ги нарича „value foregrounding compounds" - „композити, изтъкващи стойност". Тяхната семантика запазва предсказуемостта на цялото на базата на рамките на компонентите им. Суперкласификационните композити създават смесени концептуални пространства и назовават нови епистемологични типове дейности посредством метонимични или метафорични разширения на значението, водещи до засилена семантична екзоцентричност (Багашева 2012: 48-62).
Г. Раден и Р. Дирвен твърдят, че на нивото на мисълта са необходими само два основни вида концептуални единици: неща (things) - автономни концептуални единици с определена стабилност във времето и пространството, изразявани обикновено чрез съществителни имена, и отношения (relations) - зависими концептуални единици, обикновено изразявани с глаголи и прилагателни. От комбинацията на отношения с неща се получава концептуално ядро, което в крайна сметка се превръща в ситуация. Възможен е преход между двата вида концептуални единици, като стабилни „неща" могат да бъдат рекатегоризирани като отношения и да се създадат нови релационни категории и обратно. Освен това концептуалната структура обикновено съдържа обекти, които не се появяват в езиковата структура (Раден, Дирвен 2007: 41-46). Може да се очаква, че композитите с окончание „-ing", означаващи дейности и обичайно разглеждани като отглаголни съществителни, ще профилират концептуални ядра, които „комбинират „неща" и „отношения" в концептуални цялости" (Багашева 2012: 47, преводът мой).
1 А. Багашева говори за два типа профилиране при глаголните композити: външно и вътрешно. Първото „се отнася до профилирането на концепта спрямо рамката, която го поражда и която той поражда" и е характерно за изследваните от нея суперкласификационни композити, а второто - до вътрешната за композита конфигурация фигура-основа и се наблюдава при субкласификационните композити (Багашева 2012: 59-60)
2 Двата термина са използвани за класифициране на английските и българските глаголни композити (Багашева 2012)
Материал за изследване
Използваните в настоящата работа примери за английски композити с окончание означаващи дейности, са събрани от речници, учебници, помагала и интернет източници, специализирани в областта на туризма.
Отчетливи отношения и схеми в изследваните композити
А. Отчетливо отношение Място - Артефакт - Действие/Дейност3 Според различните подходи към анализа на композитите с окончание означаващи
дейности, отношенията между компонентите им могат да бъдат обобщени чрез следните алтернативни схеми:
1. [място (x), ДЕйност (у)] 2. [инструмент—►ДЕЙСТВИЕ^ у),ДЕйНОСТ WngJ
x y x, у -ing
snow boarding snowboard -ing
dirt boarding dirtboard -ing
offroad boarding offroad board -ing
wake boarding wakeboard -ing
all-terrain boarding all-terrain board -ing
mountain boarding mountain board -ing
water skiing waterski -ing
Ако се приеме за валидна първата схема, композитите могат да бъдат определени като субкласификационни, в които определящата дума уточнява стойността Място от рамката на втория компонент, а всички примери назовават подвидове на основния вид дейност, означен чрез втория компонент. Трябва да се отбележи, че когато съществителното име boarding се употребява самостоятелно, то обикновено е със значение, различно от спортна дейност. В същото време snowboard, dirtboard, offroad board, wakeboard, all-terrain board, mountain board и waterski са широко разпространени като самостоятелни субстантивни композити и може да се очаква, че точно те произвеждат изключително продуктивен базов композит, което е аргумент в подкрепа на валидността на втората схема. Вместо чрез избор на една от две паралелни схеми би било по-целесъобразно този тип синтетични композити да бъдат анализирани посредством схеми на различни нива и с различни степени на обобщеност, а именно: трикомпонентната схема на по-ниско ниво [място^, артефакт , дЕйносТ(.п§)] и двукомпонентната схема на по-високо ниво [инструмент, дЕйност]. Афиксацията с „-ing" сигнализира, че е извършена рекатегоризация4 в основата и осветява релационния елемент, характерен за глаголната семантика. Така композитите започват да профилират ясно изразени концептуални ядра.
Б. Отчетливи отношения Задвижване - Превозно средство - Действие/Дейност
Този тип отношения пораждат композитите powerboating, jetboating, sailboating, които могат да се разглеждат като конкретизация на трикомпонентната схема [задвижване^, превозно сРЕдство(у), дейност (ing)]. На по-високо ниво те отново се обобщават от схемата [инструмент, ДЕйност].
3 Наименованията на рамковите и схематичните елементи се основават на използваните в проекта ФреймНет категории.
4 Павол Щекауер описва механизма на преоценка на извънезиковата реалност, която лежи в основата на концептуалната (ономасиологична) рекатегоризация на тази реалност, намираща езикова проява в продуктите на конверсията (Щекауер 2005: 219-220).
278
Разновидности на горните са схемите [място^, превозно средство , дЕйност ( ] и [свойство^, превозно средство^, дЕйност (ing)], които се наблюдават съответно в mountain biking и speedboating. На по-високо ниво те са конкретизации на една и съща схема: [инструмент, ДЕйност].
И в тази група комбинациите (х,у) съществуват като самостоятелни субстантивни композити, което е основание да се смята, че в афиксираните с „-ing" композити те изпълняват ролята на базов композит, който претърпява рекатегоризация.
В. Отчетливо отношение Инструмент - Действие/Дейност
На ниско ниво редица композити конкретизират схемата [инструмент , действие , ДЕйнос^ ] : kite surfing, bungee jumping, kite skiing, parachute skiing.
Разновидност е композитът windsurfing, който е конкретизация на схемата [средство за задвижване(х), действие (y), дейност^].
Осветяването на характерния за релационните единици елемент Инструмент от рамката на компонент y при kite skiing и parachute skiing е индикатор за претърпяната от него рекатегоризация в посока релационна категория. Разпространената употреба на kitesurf, kiteski и windsurf като самостоятелни глаголни композити дава основание да бъдат разглеждани като базовите композити за афиксацията с „-ing". Трудно е да се приеме, че в основата на bungee jumping и parachute skiing лежи глаголен композит. По-скоро изборът на определящата дума (bungee и parachute) е извършен благодарение на отчетливото отношение Инструмент - Действие/Дейност в компонент (у + -ing).
Всички композити от тази група също могат да бъдат обобщени от схемата на високо ниво [инструмент, дЕйност].
Г. Отчетливо отношение Обект - Действие/Дейност
Няколко от анализираните композити се проявяват като конкретизации на по-слабо обобщената схема [обект , действие , дейнос^ ] и на по-общата схема [обект, дЕйност] : rock climbing, body dragging, wave riding. В никой от тези случаи не може да се говори за базов композит. Основата, както бе отбелязано при композитите bungee jumping и parachute skiing от горната група, е по-скоро прост глагол, в чиято рамка е изтъкнато отношението Обект - Действие, което води до избор на определяща дума в синтетичния композит.
Разновидност на схемите, обобщаващи композитите в тази група, са схемите [съпътствАщ обект , действие(y), дЕйност( ing)] и съответно по-общата [съпътствАщ обект, дЕйност]: scuba diving, dog hiking.
Д. Други отчетливи отношения
- Начин - Действие/Дейност: само един от изследваните композити - hanggliding -конкретизира схемите [начин , действие , дЕйност ] и на по-високо ниво [начин, дЕйност].
- Място - Действие/Дейност: композитите skydiving, underwater diving и skysurfing могат да бъдат обобщени от схемите [място^, действие^, дЕйност^)] и [място, дЕйност].
Е. Действие на образни схеми
Действието на образната схема ПЪТ се наблюдава при композитите skydiving, underwater diving и skysurfing от група Д. Наред с тях, композитите base jumping и cliff diving също са породени от образната схема ПЪТ, но с изтъкване на нейния елемент Отправна точка (Source), като конкретизират на по-ниско ниво схемата [отправна точка^, дЕйност(у ], а на по-високо - схемата [място, дЕйност].
Резултат от действието на образната схема КОНТАКТ са два композита, а именно bodyboarding и bodysurfing. Ако първият от тях също може да бъде обобщен от схемата на високо ниво [инструмент, дЕйност], то лексикално-семантичното значение на втория включва цял сценарий с имплицитен Агент и Инструмент и отчетливи елементи Действие/ Дейност и Позиция/Контакт (предоставящ метонимен достъп до Агента и Инструмента).
Всички композити от шестте описани по-горе групи могат да бъдат разглеждани като
279
субкласификационни с различни степени на прототипност. Групи В, Г, Д, и Е се отнасят към ядрото на категорията на субкласификационните композити, които уточняват стойности на различни рамкови променливи (Инструмент, Обект, Начин, Място, Отправна точка). Извън прототипното ядро ще попаднат композитите от група Б, а в самата периферия - тези от група А.
Ж. Суперкласификационни композити
Съществуват отделни композити, които могат да бъдат причислени към групата на суперкласификационните композити, тъй като с тях не просто се уточнява стойност на даден елемент от породилата ги рамка, а се профилират нови концептуализации.
Тези композити също могат да бъдат описани посредством схеми наразлични нива:
- bushwhacking: [обект , действие&), дЕйност( ]
- backpacking: [място^, артефакт , дЕйност( ]
И двата композита могат да бъдат обобщени от схемата на високо ниво [обект, дЕйност]. - brownbagging: [свойство^, артефакт , дЕйност ] и на по-високо ниво: [инструмент, дЕйност].
Въпреки привидните сходства със субкласификационните композити по отношение на схемите, които конкретизират, в резултат от метонимични и метафорични разширения на значението им семантичната предсказуемост на тези композити е силно намалена и те клонят към семантично екзоцентричния клас.
Продуктивност на схемите
На базата на конкретните прояви на схемите може да бъде направен извод за тяхната продуктивност. За сравнение ще бъдат използвани схемите с по-високо ниво на обобщеност. Най-продуктивна се оказва схемата [инструмент, дЕйност] с 16 примера, следвана от [обект, дЕйност] и [място, дЕйност] с по 5 примера, а на последно място е [начин, дЕйност] с 1 пример.
функция на окончанието „-ing"
В основите на част от композитите преобладават характеристики на семантичния прототип на съществителните имена, т.е. на категорията „неща" (напр. композитите с компонент „-boarding" или „-boating"). Афиксирането на тези основи с „-ing" изтъква елемент на отношение (relation) и ги измества към релационния край на скалата „неща -отношения".
В обратна посока е действието на това окончание при композитите, чиито основи са с преобладаващо глаголна семантика (напр. композитите от групи В, Г, Д) - то ги отдалечава от релационния край на скалата, като изтъква субстантивния елемент.
И в двата случая, чрез комбинацията от характеристики на семантичните прототипи както на съществителни имена, така и на глаголи, композитите с окончание „-ing" профилират концептуални ядра. Те изграждат конструкционен идиом, който получава своята лексикална конкретизация с всеки индивидуален композит.
Предметно-релационната скала, или скалата „неща - отношения"
Анализът на конкретизираните от композитите схеми, особено на трикомпонентните схеми на по-ниско ниво, показва доминиране или на предметни, или на релационни характеристики, т.е. характеристики, типични за една от двете основни категории на човешкото мислене: „неща" и „отношения". Това позволява композитите да бъдат подредени по скалата „неща - отношения" в зависимост от преобладаващите характеристики в обобщаващите ги схеми. Засиленото присъствие на висшата схема Движение в трикомпонентните схеми ги изтегля към релационния край на скалата.
* I J i J i i J K
Заключение
Разнообразието от отчетливи отношения, пораждащи композитите с окончание „-ing", доказва неприложимостта на традиционните подходи към анализа на този тип синтетични структури. Когато тяхната семантика се опише чрез отношения между елементите на лежащите в основата им рамки, те се явяват конкретизации на ограничен брой схеми на по-ниско и по-високо ниво с различни степени на прототипност и различна продуктивност. Поради взаимодействието между характеристики на семантичните прототипи на съществителните имена и глаголите, тези композити профилират концептуални ядра, които ги разполагат между двата края на предметно-релационната скала и изграждат конструкционния идиом.
Литература
Багашева 2012: Bagasheva, A. Reflections on Compound Verbs and Compounding. Sofia: St. Kliment Ohridski University Publishing House, 2012.
Бой 2009: Booij, G. Compounding and Construction Morphology, in: R. Lieber and P. Stekauer (eds). The Oxford Handbook of Compounding. Oxford: Oxford University Press, 2009,
Голдбърг 1995: Goldberg, A. E. Constructions: a Construction Grammar Approach to Argument Structure. Chicago: University of Chicago Press, 1995.
Ланакър 2008: Langacker, R. Cognitive Grammar. A Basic Introduction. Oxford University Press, 2008.
Ланакър 1987: Langacker, R. Foundations of Cognitive Grammar. Volume 1: Theoretical Prerequisites. Stanford, California: Stanford University Press, 1987.
Либер 2009: Lieber, R. IE, Germanic: English, in R. Lieber and P. Stekauer (eds). The Oxford Handbook of Compounding. Oxford: Oxford University Press, 2009: 357-369.
Раден, Дирвен 2007: Radden, G., R. Dirven. Cognitive English Grammar. Amsterdam/ Philadelphia: John Benjamins Publishing Company, 2007.
Филмор 1985: Fillmore, C. J. Frames and the Semantics of Understanding. Quaderni di Semantica 6(2), 1985, 222-253.
ФреймНет: FrameNet Project, Berkeleyhttps://framenet.icsi.berkeley.edu/fndrupal/
Хейверт 2009: Heyvaert, L. Compounding in Cognitive Linguistics, in: R. Lieber and P. Stekauer (eds). The Oxford Handbook of Compounding. Oxford: Oxford University Press, 2009,
ffl£Kayep 2005: Stekauer, P. Onomasiological Approach to Word Formation, in: P. Stekauer and R. Lieber (eds). Handbook of Word-Formation. Dordrecht: Springer, 2005, 207-232.
201-216.
233-254.
