CC BY
22
Научни трудове на Съюза на учените в България - Пловдив. Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. ХХ. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ ПРИ ХРОНИЧНИ НЕИНФЕКЦИОЗНИ
БОЛЕСТИ Боряна Левтерова Катедра по Здравен мениджмънт и икономика на здравеопазването Факултет по обществено здраве, Медицински Университет - Пловдив
QUALITY OF LIFE IN CHRONIC NON-COMMUNICABLE DISEASE
Boryana Levterova Department of Health Management and Healthcare Economics Faculty of Public Health, Medical University - Plovdiv
Abstract The incidence of chronic non-communicable diseases in worldwide is growing epidemically. The progress in medicine led to longer duration of life for people with chronic illnesses, but it increases the difficulties in health systems to cope with the escalated frequency and cost of these diseases. Quality of life includes of health status, income, education, access to material recourse, level of health care, problems of the family, social relations ant other areas of a person's life. These areas are measurable in terms of subjective perception of patients about their health status. Subjective evaluation of health is an important component in evaluating the effectiveness of the chronic diseases management. The introduction of monitoring of quality indicators will provide a comprehensive assessment of the management of diabetes and will input innovations in health policies, to improve diabetes care and reduce clinical and financial burden of the disease.
Въведение
Разпространението на хроничните неинфекциозни болести представлява глобална криза, която засяга всички страни по света и всички възрастови групи (Beaglehole, 2011).
Хроничните незаразни заболявания се дефинират като „болести с голяма продължителност и бавна прогресия" или „състояния или симптоми, които веднъж придобити и не отстранени след 3 или повече месеци" (WHO, 2005; CDC, 2008).
Най-разпространените в света хронични болести са сърдечно-съдовите (като сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт), рак, хронични респираторни заболявания (като хронична обструктивна белодробна болест и астма) и захарен диабет. По данни на Световната здравна организация (СЗО) - % от тях се срещат в страни с ниски и средни доходи, а над 16 милиона заболяват преди 70-годишна възраст (WHO, 2014). Сърдечно-съдовите заболявания са причина за 17,5 милиона смъртни случаи годишно, следвани от онкологичните (8,2 милиона), заболяванията на дихателните пътища (4 милиона) и диабета (1,5 милиона). На тези четири групи заболявания се падат 82% от общата смъртност в света (Murray, 2013).
В Европа разпространението на тези заболявания е много високо. Взети заедно, пет групи нозологични единици (диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак, хронични респираторни заболявания и психични увреждания) съставляват 77% от ХНБ. Наред с това сърдечно- съдовите заболявания и мозъчния инсулт са водеща причина за смърт
във всички 53 страни в Европейския регион. Това е причина за високи разходи за здравни услуги и повишени загуби поради намалена производителност и загубени години живот в добро здраве (WHO, 2014). България не прави изключение от тази тревожна тенденция. В нашата страна ХНБ са причина за над 80% от смъртните случаи, като водещи са болестите на органите на кръвообращението (67.5%), следвани от злокачествените новообразувания с (15.1%), захарен диабет (8.3%) и др. (Dikova, 2014; Borissova, 2015; Borissova, 2016).
Редица проучвания доказват, че няколко групи рискови фактори са отговорни за повечето хронични заболявания: нездравословен начин на хранене, ниска физическа активност, увеличаване на наднорменото тегло и затлъстяване. Прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, замърсяването на околната среда, възрастта и наследствеността също играят важна роля (Dietz, 2016; Chakarova, 2009).
СЗО дефинира здравето „като пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг" (WHO, 1946). Измерването на физическото и психическото здраве може да извърши чрез физикален преглед и други обективни процедури или тестове. Такива традиционни мерки за измерване обаче предоставят информация за най-ниските нива на здраве и не изследват други важни аспекти от състоянието на дадено лице.
В общественна живот и социалните науки понятието Качеството на живот (КЖ,Quality of life, QoL) навлиза през 60 години на миналия век. От 1970 г. е налице е експоненциално нарастване на използването на този термин в научната литература. Литературна справка в достъпните документални и справочно-библиографски бази данни по ключови думи „Quality of life" и „QoL" (Science Direct, Thomson Reuters Web of Knowledge; Scopus) разкрива, че е имало приблизително 311 647 публикувани статии, свързани с този термин до 1999 г., и че техният брой нараства почти тройно до 919 555 публикации от 2000 година до днес.
Терминът се използва в широк контекст - от условия за живот в различните страни за целите на социалната политика, до предоставяне на резултати от голям брой медицински и психо-терапевтични практики. Качеството на живот често пъти се използва като синоним на благополучие, здравословно състояние и удовлетворение (Karimi, 2016).
Засилващият се интерес в световен мащаб, потвърждава значимостта на тези изследванията и необходимостта от комплексна оценка. Според СЗО качеството на живот е свързано с „представите на индивидите как те възприемат своя живот, в контекста на културните и ценностни системи, в които те живеят, и във връзка с техните цели, очаквания, стандарта, и тревоги" (Barbotte, 2001). Качеството на живот се свързва не само с ключовите измерения на здравното състояние, доходи, образование, достъп до материални ресурси, но и със нивото на здравните грижи, проблеми на семейството и социалните отношения. На ниво общество, върху качеството на живот при хронични заболявания се отразяват ресурси, условия, политики и практики, които повлияват здравните възприятия на населението и функционалния статус (CDC, 2000).
Качество на живот при хронични неинфекциозни болести обхваща различни области от живота на пациентите, включително физическо функциониране, психологическа функция, социалната функция, възприятия за благополучие и здраве, увреждания и продължителност на живот. Тези области са измерими по отношение на субективното възприемане на пациентите за здравословното им състояние (Mihailova, 2005; Cohn, 2016). Интегрирането на оценката за КЖ в модела на мениджмънт на едно хронично заболяване ще осигури комплексна картина на ефективността и ефикасността на управление на заболяването.
Влиянието на хроничното заболяване върху качеството на живот се състои от два взаимосвързани аспекта: 1) последствия преписвани на стресови фактори, свързани със заболяването и 2) тежестта от спазване на определен режим и/или терапия. Всяко измерение може да се оцени в две направления, както е показано на фигура 1:
• обективна оценка на здравния статус и
• субективни възприятия (самооценка) за здраве.
Фигура 1. Концептуален модел на измеренията на Качество на живот (адаптирано по
Теста) (Testa, 1996)
Едно от най-разпространените за България социално-значимите заболявания е захарният диабет (ЗД). По данни на Българското дружество по ендокринология заболеваемостта от захарен диабет в нашата страна е 9.6% (Borissova, 2016), като в 90% се касае за втори тип. Редица проучвания доказват, че захарният диабет е заболяване, което влияе върху качеството на живот на пациентите. Това е състояние, което до голяма степен зависи от правилното самоуправление и това също оказва влияние върху качеството на живот на пациентите. Резултатите от редица проучвания показват, че показателите за Качество на живот могат да бъдат използвани за оценка на ефикасностга на управление при захарен диабет тип 2 (Bowling, 22001; Levterova, 2016).
Направеният литературен обзор и проведени проучвания установиха основните групи предиктори на качеството на живот при захарен диабет тип 2: социално-демографски характеристики, поведенчески и психологически характеристики на пациента, социална подкрепа и взаимодействие лекар - пациент, активни стратегии за справяне с болестта (самостоятелно управление), знания, културни характеристики и здравни резултати (Levterova, 2013). Всички тези фактори представляват неделима част от концепцията за качество на живот и това, което представлява най-голямо предизвикателство е тяхното измерване и оценка. Тези фактори послужиха за разраЯооване на модел за мониториране на КЖ при захарен диабет тип 2 показан на фигура 2, които може дв служи като начален подход за разбиране, тестване и усъвършенстване на различни здравни интервенции.
Фигура 2. Цикъл на мониторинг на КЖЗД
За да функционира моделът е необходимо да се включат максимален брой стратегически
65
партньори - лечебни заведения, заинтересовани страни (например групи пациенти, здравни специалисти, и други), и ключови лидери (напр. национални експерти по диабет, експерти по планирането на програми / оценка на персонала и експерти за подобряване на качеството) (Dimcheva, 2015; Bakova , 2016).
Въвеждането на мониторинг на качествените индикатори ще осигури цялостна оценка на управлението на диабета и въвеждане на иновации в здравните политики за подобряване на диабетните грижи и намаляване на клиничната и финансова тежест на заболяването.
Заключение
Субективната оценка на здравето представлява фактор, който има силно въздействие върху качеството на живот на пациентите и е важен компонент в оценката на ефективността на управлението на хроничните болести. Системното измерване на Качеството на живот на хората с хронични неинфекциозни болести в клиничната практика е важен модифицируем резултат и може да се използва като индикатор за качеството на оказаните здравни грижи.
Използвана литература:
1. Beaglehole R, et al. Priority actions for the non-communicable disease crisis. The Lancet 2011; 377(9775): 1438-1447.
2. WHO global report. Preventing chronic disease: a vital investment. Geneva, 2005
3. CDC. http://www.cdc.gov/nchs/datawh/nchsdefs/healthcondition.
4. WHO Global status report on non-communicable diseases, 2014.
5. Murray C. Global, regional and national age-sex specific all-cause and cause-specific mortality for 240 causes of death, 1990-2013: A systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2013. The Lancet2014; 385 (9963):117-171.
6. Dikova, K., Vichev, M., Panayotov, K. (2014). Nosologic structure of mortality in Bulgaria in the period 1990-2012, the Social Medicine, 1 (2), 7-9.
7. Borisova A-M, Zaharieva S, Tankova Ts. et al. Methodological guidelines on diabetes. Sofia: Bulgarian Endocrinology association; 2016.
8. Borissova A-M, et al. Changes in the Prevalence of Diabetes Mellitus in Bulgaria (2006-2012). Clinical medicine insights. Endocrinology and diabetes 2015; 8: 41-45.
9. Dietz, W. H., Douglas, C. E., Brownson, R. C. Chronic disease prevention: tobacco avoidance, physical activity, and nutrition for a healthy start. JAMA, 2016; 316(16), 1645-1646.
10. Chakarova N., Tankova Ts. Diabetes mellitus type 2. Science Endocrinology 2009; 1: 12-21.
11. Preamble to the Constitution of the WHO, New York,19-22 June, 1946.
12. Karimi, M., Brazier, J. Health, Health-Related Quality of Life, and Quality of Life: What is the Difference? PharmacoEconomics 2016, 1-5.
13. Barbotte E, Guillemin F, Chau N. Prevalence of impairments, disabilities, handicaps and quality of life in the general population: a review of recent literature. WHO 2001; 79(11): 1047-1055.
14. CDC. Measuring Healthy Days. Atlanta, Georgia: CDC; 2000.
15. Cohn, A. Measuring quality of life. BMJ: British Medical Journal (Online) 2016, 354.
16. Mihailova V. Quality of life in adults. The aging of the population - realities consequences, policies
and
17. Practices. Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 2006; 514-524.
18. Testa M, Simonson D. Assessment of quality-of-life outcomes. New England journal of medicine 1996; 334(13): 835-840.
19. Bowling A. Measuring disease: a review of disease specific quality of life measurement scales. Philadelphia; 2001.
20. Levterova BA, et al. Quality of Life in Patients with Type 2 Diabetes Mellitus in Bulgaria: A Cross - Sectional Study. European Journal of Preventive Medicine. 2016; 4 (1): 7-12.
21. Levterova B, et al. Instruments for Disease-Specific Quality-of-Life Measurement in Patients with Type 2 Diabetes Mellitus-A Systematic Review. Folia med 2013; 55(1): 83-92.
22. Dimcheva T. Mateva N. Bakova D. Time as a resource in the care of patients with chronic diseases. Reports of US, Series G. Medicine, Pharmacy and dental Medicine, 2015; Vol. XVII: 19-22.
23. Bakova D, Tornova B, Dragusheva S. Social support for patients with chronic diseases and people with disabilities. Academy of Labour and Social Affairs, 2016: 51-54.
