CC BY
13
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
ПРЕХИПЕРТОНИЯ - ПРЕВАЛИРАНЕ И РИСКОВ ПРОФИЛ В
ЮЖНА БЪЛГАРИЯ
Николов П1, Николова Ю2, Орбецова М3 и Николов Ф1 Първа катедра по вътрешни болести - секция по Кардиология1, Катедра по физиология2, Втора катедра по вътрешни болести - секция по Ендокринология3- Медицински факултет, Медицински Университет - Пловдив.
PREHYPERTENSION - PREVELANCE AND RISK PROFILE IN
SOUTH BULGARIA
Petar Nikolov 1, Julia Nikolova 2, Maria Orbezova3 and Fedya Nikolov 1 First Department of Internal diseases - section of Cardiology1, Department of Physiology2, Second Department of Internal diseases - section of Cardiology1, Medical Faculty, Medical University - Plovdiv.
Abstract
The real frequency of prehypertension (PH) in different countries, as in Bulgaria, is not clear. Being the first step of hypertension, PH increases the risk of myocardial infarction, insult and heart failure. The data of the need of medical therapy are controversial and depends on the risk patients' profile.
With regard to this, the aim of the study was to follow up the frequency of PH, parallel with patients' risk profile as the percentage of metabolic syndrome (MS) and medical therapy. The design of the study was within 4 years in three seasons - spring, summer and autumn, to be followed up 4520 people at age of 18-95 years. The percentage of MS and the additional cardiovascular (CV) risk were to be defined too.
Results: It was established that 43% of the found prehypertensive objects do not measure their arterial blood pressure and 33% do not have apparatus to do it. Smokers are 29% of the prehypertensive population. The percentage of MS among prehypertensives is 53% in men and 63% - in women. 31% never have been checked their plasma cholesterol and 36% - their plasma level of glucose. Seven percents of prehypertensives are with high and very high additional cardiovascular risk, which is an indication for medical treatment. Medical therapy, especially ACE inhibitors, is applied only to 21%.
The data were worked up statistically with SPSS, version 17.0. The results were expressed
as mean ±SD at p<0.05.
174
Conclusion: The percentage of PH in South Bulgaria is 39% from the general population. MS prevails in almost half of the prehypertensive population. 21% of high risk patients only, have medical therapy.
Key words: prehypertension, metabolic syndrome, medical therapy.
Въведение: Европейската кардиологична асоциация, Световната Здравна Организация и Британската лига по хипертония категоризират стойностите на артериалното кръвно налягане (АКН) между 120/80 mmHg и 139/89 mmHg като нормално (120-129 mmHg и 8084 mmHg за систолно и диастолно съответно) и високо нормално АКН (130-139 mmHg за систолно и 85-89 mmHg за диастолно).
През 2003 г. JNC-7 (Joint National Committee) - ръководство за превенция, оценка и лечение на хипертонията в САЩ (1,2,3,4,5,6,7,8) въвежда понятието прихипертония (ПХ), категоризиращо стойностите на АКН: 120-139 mmHg за систолното артериално кръвно налягане (САКН) и 80-89 mmHg за диастолното артериално кръвно налягане (ДАКН). Дефинирането на новата категория АКН носи на много хора, мислили до този момент, че АКН е в референтни граници, изненадата, то да се счита за повишено. Смисълът от въвеждането на новата категория АКН е да се преоцени значението и рисковия профил на тези леко повишени стойности на АКН, които са под патологичните(9,10,11). Според Фрамингамското проучване(12), хората с ПХ имат два пъти по-голяма вероятност да развият хипертония и последващи сърдечно-съдови инцидента в сравнение с тези с нормално АКН. Според изследване на АНА (American Heart Association) от 2005 г. рискът от миокарден инфаркт е три пъти по-голям при прехипертоници в сравнение с нормотоници.
На този етап ПХ не се идентифицира като болестна единица, а като рисков фактор за прогресия към хипертония (2,13,14,15,16,17,18). Един от предразполагащите фактори за развитието на ПХ е възрастта(19). От друга страна, с възрастта проценты на ПХ намалява поради преминаването й в хипертония. Така, ПХ се среща по-често при млади хора(20,21). Основният рисков фактор за развитие на ПХ е наднорменото тегло(22). Други рискови фактори за развитието на ПХ могат да бъдат: пола, фамилната анамнеза, заседналия начин на живот, високата консумация на сол и алкохол, тютюнопушенето(22,23,24,25). Клинико-химични показатели и хронични състояния като дислипидемията, биомаркерите за ендотелна дисфункция диабетът и слип апнеята могат също да доведат до появата на ПХ(26,27).
Дизайнът на проучването бе оформен с цел да се определи честотата на разпространението и рисковия профил на ПХ сред населението на Южна България, като се оценят асоциирането й с метаболитния синдром (МС) и възможностите за медикаментозна терапия.
Материал и методи: В продължение на 4 години през сезоните - пролет, лято и есен, се изследваха 4052 пациента на възраст 18-85 години.
АКН се измерваше двукратно с валидирани апарати за мишница (Microlife, Switzerland) при базисни условия - пациентите трябваше да не са пушили, да не са били физически активни или да са се хранили 30 минути преди измерванията, да са били поне 5 минути в седнало положение удобно и спокойно, облегнати и без да са кръстосали крака при нормална стайна температура, като ръката на която се измерва АКН да е удобно подпряна и на нивото на сърцето. Успоредно с това са извършвани и антропометрични измервания, регистрация на налични клинико-химични показатели, отчитане на вредни навици, провеждано медикаментозно лечение, социален статус. Данните са архивирани на фиш с 25 показателя.
МС бе определян по критерии от 2009 г. на IDF, NHLBI, AHA, WHA, IAS, IASO, при
175
наличието на три от следните показатели: висцерално затлъстяване, т.е. обиколка на талията за Кавказка популация - над 94 см при мъжете и над 80 см при жените; триглицериди (TG) над 1,7 mmol.L-1, HDL-холестерол под 1 mmol.L-1 при мъже и под 1,3 mmol.L-1 при жени; АКН над 130/85 mmHg и глюкоза в кръвната плазма над 5,6mmol.L-1.
Изчисляван бе и сърдечно-съдовият риск (ССР) по общоприетата скала на Европейското дружество по кардиология от 2012 г. - SCORE скала. При оценката му влизат следните показатели - пол, възраст, общ холестерол, стойности на САКН, тютюнопушене, като пациентите се причисляват към една от седемте категории. България спада към страните с висок ССР.
Данните са обработвани с помощта на програмните продукти MS Excel 2000 и SPSS 11.0, базирани на операционната система MS Windows при уровен на значимост p<0.05.
Резултати: В продължение на 4 години в сезоните - пролет, лято и есен, бяха проведении скрининги за установяване на реалния процент на ПХ сред българското население в Южна България. Възрастовият диапазон бе между 18-85 години. Сезонността на изследването е подбрана, за да отразят колебанията в стойностите на АКН - през лятото се понижават, а през зимата - най-високи. Измерването на АКН бе извършено при базални условия по препоръките на Европейското кардиолгично дружество с валидизиран апарат на мишницата. Установи се, че от изследваните 4052 души 1689, т.е. 41,7% са хипертоници, прехипертоници са 38,6%(1565) и нормотоници - 19,7% (798) - таблица 1. Групата с нормално АКН, т.е. под 140/90 mmHg представлява 58,3% или 2363 души. Съобразявайки се с категориите АКН е известно, че групата с нормално АКН включва и хора с маскирана хипертония (при прегледа АКН е в референтни стойности, но при 24 часовото АВРМ измерване се отчита хипертония). Така, пациентите с АКН под 140/90 mmHg се делят на три - нормотоници, прехипертоници и такива с маскирана хипертония. Това налага корекция на процента на прехипертониците. Двадесет и четири часовото АВРМ дава реална информация за това. При изследването на случаен прицип на 181 души с АКН под 140/90 mmHg се установи наличие на маскирана хипертония при 18,2%. При екстраполацията на тези данни за цялата изследвана популация се установи следното разпределение: нормотоници - 17,79%(721), прехипертоници - 29,92%(1212) и хипертоници - 52,29%(2119), т.е. ПХ се наблюдава при една трета от изследваното население над 18 г.
В следващата фаза на проучването след отпадането на хората с маскирана хипертония остана група от 148 души за определяне на клинико-химичните показатели и функционални промени, както и за оценка на ефекта от медикаментозната терапия. Необходимият брой изследвани се изчисли по метода на Стейн. Установи се, че честотата на МС при прехипертоници е 61,5% и до известна степен корелира с някои антропометрични отклонения - талия, телесна маса и площ(таблици 3 и 4). Отчетени бяха сигнификантни различия в стойностите на общия холестерол, LDL-холестерола и триглицеридите при прехипертониците, сравнени с нормотониците - таблица 5.
Обсъждане: ПХ може да се разглежда като преход от нормално артериално кръвно налягане към хипертония. Над 30% от възрастните имат ПХ. Според АНА, хора на възраст 55 години имат 90% вероятност да развият хипертония в определен момент от живота си. Какви са предизвикателствата, свързани с ПХ. ПХ обуславя по-висок ССР. Широко разпространени СС рискови фактори като: затлъстяване, хипер- /дислипидемия, нарушен глюкозен толеранс, вкл. диабет 2 тип оформят взаимосвързани метаболитни процеси, представящи МС(28,29,30). МС увеличава с 1,5 до 2 пъти риска от СС инцидента. Триади на МС, включващи промени в АКН имат 2 пъти по-висок риск отколкото хипертонията като самостоятелно нарушение.
Контролът върху АКН се свързва до голяма степен с перспективите за лечение на МС. Понижението на АКН може да се постигне в две направления - немедикаментозно и медикаментозно. Редукцията на телесната маса при прехипертоници може да забави 176
развитието на хипертонията, а при хипертоници - да намали броя на прилаганите медикаменти.
В заключение, категорията прехипертоници се нуждаят от ранна профилактика и евентуално медикаментозно лечение. Категорично е становището, че е необходима промяна в начина на живот, хранителните навици, телесната маса, физическата активност.
Таблица №1 Разпределение на прехипертониците, нормотониците и хипертониците сред популация от 4052 души над 18г възраст.
Прехипертоници N=1212 Нормотоници N=721 Хипертоници N=219
52, 29% 17, 79% 29,92%
Таблица №2 Характеристика на групите:
показатели ПХ (103) Нормот.(45) Р
възраст 43,5 41,2 NS
пол 58/45 24/21 NS
тегло 104,88 75,57 <0,01
Обиколка на талия 106,12 82,43 <0,01
Общ холестерол 5,49 4,03 <0,05
TG 2,08 1,13 <0,05
HDL 1,07 1,31 NS
LDL 3,46 2,25 <0,05
Кръвна захар 5,12 4,74 NS
Таблица №3
Честота на Метаболитния синдром при прехипертоници.
Показатели прехипертоници нормотоници Р
Метаболитен синдром 61,5% 14,3% 0,004
Таблица №4. Различия по отношение на талия, телесна маса и площ между прехипртоници и нормотоници.
JNS7 N Mean Std. Deviation P
WEIGHT prehipertonik 103 104,88 15,243 <0,01
norrnotonik 45 74,57 22,464
PLOST prehipertonik 103 2,0818 ,1 2203 <0,01
norrnotonik 45 1,8586 ,26898
TALIA prehipertonik 103 106,12 10,246 <0,01
norrnotonik 45 82,43 15,799
Taö^^a №.5 npoMeHH b nunugHua npo$H^ H KpraHa 3axap.
JNS7 N Mean Std. Deviation P
HOLEST prehipertonik 103 5,4990 1,59668 <0,05
norrmotonik 45 4,0300 1,47890
LDL prehipertonik 103 3,4663 1,05520 <0,05
norrmotonik 45 2,2500 1,02300
TG prehipertonik 103 2,0822 1,31150 <0,05
normotonik 45 1,1300 1,1 5600
HDL prehipertonik 103 1,0775 ,1 8987 NS
normotonik 45 1,3100 ,1 6400
Glucose prehipertonik 103 5,1250 ,59221 NS
normotonik 45 4,7400 ,56569
KHHronnc:
1. National High Blood Pressure Education Program. The sixth report of the Joint National Committee on Prevention, Detection Evaluation and Treatment of High Blood Pressure: the JNC 6 Report. JAMA 2003; 289:2560-2572.
2. Chobanian AV, Bakris GL, Black HR et all. The seventh report of the Joint national Committee on Prevention, Detection, Evaluation and Treatment of High Blood Pressure: the JNC 6 Report. JAMA 2003; 289: 2560-2572.
3. O'Brien E, Asmar R, Beilin l et all, on behalf of the European Society of Hypertension Working Group of Blood Pressure Monitoring, European Society of Hypertension Recommendations for Conventional, ambulatory and Home Blood Pressure Measurement. J Hypertens 2003; 21:821-848.
4. Kaplan, N. Kaplan's Clinical Hypertension - ninth edition, Philadelphia, Lippincott Williams & Wilkins, 2006, 11-12.
5. Reappraisal of European guidelines of hypertension management. Journal of Hypertension. 27(11):2121-2158, November 2009.
6. Fagard R. Reapprasil of the EUROPEAN guidelines on hypertension management. The European Society of HYPERTENSION. Task Force document; a short review. Pol.Arch Med Wien 2010; 120(1-2):31-
7. Kearney PM,Whelton M, Reynolds K, Muntner P,Whelton PK, He J. Global burden of hypertension: analysis of worldwide data. Lancet 2005;365:
8. Wolf-Maier K, Cooper RS, Banegas JR, Giampaoli S, Hense HW, Joffres M et al. Hypertension prevalence and blood pressure levels in 6 European countries, Canada and the United States. JAMA 2003; 289:2363-9.
9. He J, Whelton PK. Elevated systolic blood pressure and risk of cardiovascular and renal disease: overview of evidencefrom observational epidemiologic studies and randomized controlled trials. Am Heart J. 1999; 138(3 Pt 2): 211-9
10. Vasan RS et al. Impact of high-normal blood pressure on the risk of cardiovascular disease. N EnglJ Med 2001;345:1291-7.
11. Neaton JD et al. Impact of systolic and diastolic blood pressure on cardiovascular mortality. In: Laragh JH, Brenner BM, eds. Hypertension: pathophysiology, diagnosis and management. 2nd ed. Vol. 1. New York: Raven Press, 1995:127.
12. Vasan,RS,Larson,MG,Leip,EP,Kannel WB,Levy WD. Assesment of frequency to progression in non-hypertensive participants in the Framingham Heart Study: a cohort study. Lancet 2001;358:1682-1686.
13. Wang Y The prevalence of prehypertension and hypertension among US adults according to the new National Joint Committee Guidelines. Arch.Int.Med. 2004;164 (19):2126-34.
14. Kearney PM,Whelton M,Reynolds K,Muntner P,Whelton PK,He J. Global burden of hypertension: analysis of worldwide data. Lancet 2005;365:9.
15. Chockalingam A, Ganesan N, Venkatesan S, Gnanavelu G, Subramaniam T, Jaganathan V et al. Patterns and predictors of pre-hypertension among "healthy"urban adults in India Angiology2005;56:55
16. Shantirani CS,Pradeepa R,Deepa R,Premalatha G,Saroja R,Mohan V. Prevalence and risk factors of hypertension in a selected South Indian population-the Chennai Urban Population Study. J Assoc Physicians India 2003; 51-5.
17. Tsai PS, Ke TL, Huang CJ, Tsai JC, Chen PL, Wang SY, Shyu YK. Prevalence and determinants of prehypertension status in the Taiwanese general population. J Hypertens 2005;23:1355-6.
18. Sit JW, Sijian L, Wong EM, Yanling Z, Ziping W, Jianqiang J, Yanling C,WongTK. Prevalence and risk factors associated with prehypertension: identification of foci for primary prevention of hypertension. Cardiovasc Nurs 2010; 25:461-9.
19. Narkiewicz K. et al.A gender selective interaction between aging, blood pressure and sympathetic nerve activity..Hypertension2005;45;522-525.
20. Wolf-Maier K, Cooper RS, Banegas JR, Giampaoli S, Hense HW, Joffres M et al. Hypertension prevalence and blood pressure levels in 6 European countries, Canada and the United States. JAMA 2003;289:2363-
21. Sit JW, Sijian L, Wong EM, Yanling Z, Ziping W, Jianqiang J, Yanling C,WongTK. Prevalence and risk factors associated with prehypertension: identification of foci for primary prevention of hypertension. Cardiovasc Nurs 2010; 25:461-9.
22. TOHP 2 - The Trials of Hypertension Prevention Collaborative Research Group. Effects of weight loss and sodium reduction intervention on blood pressure and hypertension incidence in overweight people with high normal blood pressure: the Trials of Hypertension Prevention, phase II. Arch Intern Med. 1997;157(6):657-67.
23. Staessen JA, Bieniaszewski L, Pardaens K. Petrov V, Thijs L, Fagard R. Life style as a blood pressure determinant J royal Soc Med 1996;89:484-489.
24. Puddey IB, et al. Evidence for a direct effect of alcohol consumption on blood pressure innormotensive men: a randomized controlled trial. Hypertension. 1985;7(5):707-13
25. Wannamethee SG. Patterns of alcohol intake and risk of stroke in middleaged British men. Stroke 1996; 27:1033-1039. OS
26. Xin X et al. Effects of alcohol reduction on blood pressure: a meta-analysis of randomized controlled trials. Hypertension. 2001;38(5):1112-7.
27.Hunt KJ, Resendez RG, Williams K, Haffner SM, Stern MP. National Cholesterol Education Program versus World Health Organization metabolic syndrome in relation to all-cause and cardiovascular mortality in the San Antonio Heart Study. Circulation 2004, 110: 1251-1257.
28. Lakka HM, Laaksonen DE, Lakka TA et all. The metabolic syndrome and total and cardiovascular disease mortality in middle-aged men. JAMA 2002; 288: 2709-2716.
29. Hu G, Qiao Q, Tuomilehto J et all. Prevalence of the metabolic syndrome and all relations to all-cause and cardiovascular mortality in nondiabetic European men and women. Arch Inter Med 2004; 164: 1066-1076.
30. Malik S, Wong ND, Franklin SS et all. Impact of the metabolic syndrome on mortality from coronary heart disease, cardiovascular disease, and all causes in United States adults. Circulation 2004; 110: 1245-1250.
