CC BY
10
Актуальные проблемы книжного дела в Болгарии (на болгарском языке)
Нуждата от въвеждане на Медийно обучение в образователните институции
Анелия Илиева Атанасова,
София, государственный университет библиотековедения и информационных технологий
Като основни цели на обучението и професионалното ори-ентиране се смятат повишаване на самооценката, предоставяне на информация, подкрепа на хора в процеса на вземане на решения и пред-приемане на промяна. Дошло е време за въвеждане на Медийно обучение в Учебната програма, което ще насърчи критичния прочит на медийни текстове. Що се отнася до методическия аспект, медийното обучение по-скоро се доближава до ученето чрез опит, отколкото до авторитетното обучение.Освен това, медийното обучение съдържа практически дейности, които биха могли да се използват при преподаване-то. Друг важен аспект е интердисциплинарния подход, още познат като Трансгранична педагогика. Медийното обучение се стреми да подкрепя развитието на възможностите за критично мислене при учениците и граж-даните. Критичното мислене впоследствие ще им позволи да разпозна-ват изопачената информация.
Медийното обучение създадава мислене за промени в медийното и информационното пространство. Целите са му да направи потребителите чувствителни към това, което виждат и от какъв ъгъл го виждат, както и да използват информацията и медиите. Трябва да осъз-наем, че въпреки че живеем в информационна епоха, ние не винаги сме добре информирани. Информацията, а не овластяването на всеки един човек, често функционира като вид власт, която е отворена за определе-ни хора, които се ориентират успешно, а в същото време дезориентират другите, които или нямат достъп до информация, или са развили отбра-нително отношение към новите форми на информация. Последните
често се чувстват неподготвени и без нужните нова грамотност (сьщо наречена вторична грамотност), знания и умения. Ето защо трябва да се развият знания, стратегии и методи, които да помогнат на дадения чо-век да се справя с информацията и поднесените му текстове. Това важи с пьлна сила особено за нашия глобализиран свят, който се характеризи-ра с пространствено-времева компресия. Медийното обучение подкре-пя учителите чрез предоставянето на специфични знания, изисквани за критичното разтьлкуване на медийни или електронни текстове с ударение, поставено вьрху тьлкуването им.
Друга цел е да насьрчава педагозите да сьздават нови знания в областта на образованието, особено в сферата на медийното образование, чрез нови форми на комуникативни текстове. Това означава текстове, които използват информационните и комуникационни технологии по творчески и артистичен начин. Организирането на специалис-тите, които се занимават с тази материя, може да работи като мрежа между мислещи практикуващи педагози, работещи в сферата на образованието и да им предлага помощни материали за практическите им дейности (напечатани или електронни текстове, презентации). Въвеж-дането на Медийното обучение може да служи като «центьр», който ще представлява отправна точка за разпространението на теоретични и практически материали, изработвани от педагози, ученици и граждани. По този начин ще се подкрепя развитието на критичното мислене у хората.
Друга основна цел на Медийното обучение е да популяри-зира философията и методиката на медийното интерпретиране в рам-ките на учебната програма, като се използват новаторски материали, за да се създадат и представят алтернативни на по-голямата част от тексто-вете, излизащи от медиите, като, например, комуникативни текстове.
Наложително е създаването на практически дейности, за из-ползване от преподавателите по медийно обучение в частност и от педагозите като цяло.
Четирите основни въпроса, които трябва да се засегнат в кри-тичния подход на медийното обучение са:
• начинът, по който е определено медийното обучение;
• начинът, по който медийното обучение може да бъде пред-ставено в рамките на учебната програма;
• връзката между теорията и практиката;
• ролята на историята в медийното обучение;
• историята е важен въпрос в медийното обучение, защото начинът, по който възприемаме историята се влияе от информацията, която получаваме от медиите. Това означава, че медийната информация влияе върху начина, по който възприемаме нашите лични и социални схващания, както и света около нас.
Критичният подход, обучението трябва да се анализира, като се вземе под внимание историческия контекст, в който функционира и
сьвременния социален контекст. В сьщото време трябва да помним, че «нашата ера» се характеризира с това, че е наречена «информационна ера». Въпросьт е колко информирани сме днес. Може да се сблъскваме с прекалено много информация, но дали сме информирани? Медиите играят особено важна роля в информирането на голям диапазон от хора, като по този начин медийното обучение със сигурност ще заеме специ-ално място в нашия живот.
Медийната информация е мобилна и преминава от една страна в друга, като покрива почти целия свят. По тази причина може да се каже, че медиите представят света. Въпреки това .изобразяването на света е доста политизирано. Първо, в контекста на приватизацията в част-ност, кой притежава дадена медия е от основно значение. Кои-са хора-та, които представят света? Каква идентичност популяризират? Какви са техните ценности и интереси? Например, при проучвания на жени, ана-лизите показват, че полът е от голямо значение и всеобщото мнение сочи, че обикновено светът е представляван от бели мъже от средната класа. Следователно последиците за жените от този вид представител-ство се анализират критично. Според критичния подход към медиите, смятаме, че те не само представляват света, но оформят идентичности и дори самия свят чрез специфични представяния, които създават или подкрепят. Днес, медиите популяризират своите съобщения, продукти и ценности чрез сложни внушения в различни видове жанрове: реклами, сапунени сериали, филми, реалити програми, новини. По този начи ко-муникацията, като представяне съставлява друга важна област в медий-ните изследвания и медийното обучение. В комуникационните и кул-турни изследвания се смята, че най-важният елемент в комуникацията не е изпращането и получаването на съобщения, а визирането на комуникацията като представяне. Преставянето се свързва с ритуали и практики, които дадена общност използва, за да:
• информира своите членове за определени представи, като това кои са те, кое е правилно и грешно, етично или неетич-но, истина или лъжа и т. н.;
• координират поведението си и представят хомогенен начин за интерпретация на света.
По този начин медийното обучение се разглежда като обучение за медиите и тяхната роля в оформянето на идентичности, общества, демокрации и света като цяло. Като се вземат под внимание тези важни функции на медиите, медийното обучение влияе върху нашия мироглед към самите себе си и света. Това е обучение, което се базира на философска основа и критична методика. То има интердисциплинарен характер и използва собствена «граматика», «синтаксис» и език, черпещ главно от семиотиката. Това е образователен подход, който е изключи-телно важен, особено в света на дигиталната комуникация, интернет, на картините или «идеализираните образи» и фотографския текст. Медий-
ното обучение може да допринесе за развитието на критичната педагогика и вмъкването и във всеки един учебен предмет, а не само в инфор-мационните технологии.
Ето защо, медийното образование не е само конструиран термин без съдържание, а дава възможност за развитие на критичното мислене. Подходът е близък с този на ЮНЕСКО, който смята, че медийното обучение включва следните характеристики:
• Медийното обучение се занимава с всички комуникацион-ни медии, включително и традиционно напечатаните текстове и графики, както и със звук и движещи се образи, създадени с помощта на технологиите;
• насърчава по-дълбокото разбиране на комуникационните медии, използвани в обществото и начините, чрез които функционират;
• поощрява критичното разграждане и анализа на смисъла на медийните текстове. В частност, популяризира критичния анализ и установяването на ценности и интереси (социал-ни, културни, политически, икономически и комерсиални), влияещи върху формирането на медийните текстове;
• окуражава развитието на знания и умения, изисквани от сту-дентите и гражданите като цяло, за да могат критично да четат медийните текстове;
• подкрепя развитието на критичните или алтернативни ме-дийни текстове.
