Научная статья на тему 'Main aspects of relationships "tutor-child” in the conditions of the institution "home”'

Main aspects of relationships "tutor-child” in the conditions of the institution "home” Текст научной статьи по специальности «Науки об образовании»

CC BY
105
18
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
RELATIONSHIP „PEDAGOGUE-CHILD" / INSTITUCION „НОME" / COMMUNICATION / HUMANELY-PEDAGOGICAL COMMUNICATION / EFFECTIVE EDUCATIONAL INTERACTION

Аннотация научной статьи по наукам об образовании, автор научной работы — Bogdanov Dimitar

This article is dedicated тo the relationship „pedagogue-child“ in the conditions of the institucion „Ноme“. It presents the essence, specific characteristics and aspects of communication between the educator and the child in the social institution, the humanely-pedagogical communication as a condition for successful and effective educational interaction in homes for children deprived of parental care.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Main aspects of relationships "tutor-child” in the conditions of the institution "home”»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура том IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017, Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. IV, ISSN 1311-9400 (Print); ISSN 2534-9368 (On-line), 2017.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА „ВЪЗПИТАТЕЛ-ДЕТЕ" В УСЛОВИЯТА НА ИНСТИТУЦИЯТА „ДОМ" Димитър Емилов Богданов ПУ „Паисий Хилендарски", гр.Пловдив, България

MAIN ASPECTS OF RELATIONSHIPS „TUTOR-CHILD" IN THE CONDITIONS OF THE INSTITUTION „HOME" Dimitar Emilov Bogdanov PLOVDIV UNIVERSITY „PAISII HILENDARSKI", Plovdiv

Summary: This article is dedicated то the relationship „pedagogue-child" in the conditions of the institución „Home". It presents the essence, specific characteristics and aspects of communication between the educator and the child in the social institution, the humanely-pedagogical communication as a condition for successful and effective educational interaction in homes for children deprived of parental care.

Keywords: relationship „pedagogue-child", institucion „Home", communication, humanely-pedagogical communication, effective educational interaction

1. Общуване - същност и аспект

Общуването има изключително важна роля при формирането на личността на децата, отглеждани и възпитавани в социални домове за усвояването на хуманистичните ценности и норми на социално поведение, за емоционалното им развитие, за овладяването на многостранния социален опит, за реализацията на типичните и индивидуални страни на личността им при нейното социално утвърждаване, както и при интеграцията и социализацията им в обществото. То е основен механизъм в социално-педагогическата дейност на възпитателя, без което не е възможно реализирането на възпитателните намерения и цели както в хода на учебния процес, така и при социално-педагогически дейности в детските заведения.

Общуването е важен фактор за формиране на личността на детето, възпитавано в институция „Дом". Той е процес на овладяване, предаване и приемане на приети от обществото и значими за него опит, ценности, норми на поведение, социокултурни модели.

Пълноценно организираният процес на общуването е необходимо да осигури (Nikolov, P., N. Aleksandrava, L. Krastev, 1994): реален психологически контакт между възпитателя и децата; преодоляването на разнообразни психологически бариери в процеса на взаимодействие на възпитателите и децата (възрастови, социално-психологически, познавателни и др.); пълноценни хуманни и междуличностни отношения на възпитателя с подрастващите, в които органично се съчетава деловото и личностното ниво на педагогическото общуване.

Г. М. Андреева (Andreeva, G., 2003, p. 97) и няколко български автори (Stoyneshka,

R., I. Peev, 1999) разглеждат три основни страни или аспекти на общуването: комуникативна, интерактивна и перцептивна. В. Василев (Vasilev, V., 2001) разглежда тези страни или аспекти като модуси - комуникация, интеракция и социална перцепция.

Социалната перцепция е общуване като междуличностното възприемане. Не

може да има социална перцепция, без преди това педагогът да познава възпитаника си. Взаимното разбиране се осъществява чрез социални психологически механизми -идентификация, емпатия, рефлексия (Vasilev, V., 2001), (Levterova, D., 2002).

Едно от най-важните умения за всеки педагог, работещ в детския дом е деловото умение, т. е умението за делово общуване. Роджър Фишър (Fisher, R., W. Yuri, 1994) означава това умение като „изкуството в преговарянето да достигнеш до „да".

2. Хуманно-педагогическото общуване като условие за успешно и ефективно възпитателно взаимодействие

Съвременният професионален профил на възпитателя включва не само определени професионални роли, компетентности, качества и способности, но и прилагането на хуманно-личностен подход в педагогическата дейност. От изключителна важност за ефективността на възпитателния процес и за пълноценното формиране и реализация на личността на детето в институцията е прилагането на такъв подход.

Педагозите в Дома за деца са призвани да осъществяват хуманно общуване и взаимоотношения със своите възпитаници. Да си педагог - хуманист (от лат. humanitas -човечност) означава да бъдеш човечен, да виждаш у всяко дете личност, да зачиташ неговото достойнство и да му даваш възможност за свободно изказване, за водене на диалог, чувство за сигурност, подкрепа и спокойствие. Без активно хуманно-педагогическо общуване не може да се очаква пълноценно развитие на възпитаниците като личност, субект и индивидуалност (Dimitrova, G., 2002).

Благотворно влияние върху формирането на младата личност в детския дом има само педагогическото общуване, което се базира на принципите на хуманизма. Това предполага наличието и проявата на следните нагласи у педагога: автентичност на възпитателя - да се проявява истинския си човешки облик; да зачита достойнството на детето, като му дава право да изказва своите виждания и оценки; емпатийно разбиране -създаване на спокойна и благоприятна атмосфера за позитивно въздействие върху формирането на личността на подрастващия.

Елен Кей е защитничка на идеята за свободата на детето и неговите права. Тези свои убеждения тя излага в книгата „Векът на детето". В нея тя поставя и обсъжда различни въпроси за обучението и възпитанието на децата с любов и доброта и същевременно твърдо се обявява срещу побоя на децата (Key, E., 2002, p. 36).

Емпатията е особено важен и необходим елемент в съдържанието на хуманните възпитателни взаимодействия и взаимоотношения. Децата и юношите се нуждаят не само педагозите да ги обучават и възпитават, но и да умеят да се поставят на тяхно място, да ги разбират, да им оказват необходимото съдействие и помощ, да са отзивчиви към техните тревоги и радости, затруднения и успехи, т.е. заедно с тях да съпреживяват техните състояния и емоционални вълнения.

Думата емпатия произлиза от английски език и означава съчувствие, съпреживяване, умение да се поставиш на мястото на другия, приобщаване към техния емоционален живот, разбиране и споделяне на психическите им състояния и преживявания (Desev, L., 2010, p. 153-154), (Boyadzhieva, N., 2011). В този смисъл емпатията е и професионално значимо качество на възпитателя, включено в професиограмата му наред с педагогическата общителност, наблюдателност (Jekova, St., 1989), (Ivanov, St., 2004).

Емпатията се изследва сравнително най-цялостно от К. Роджърс (Rogers, C. R., 1957; 1994) в консултативната психология и терапия. Той използва няколко близки по значение понятия: точна емпатия, емпатическо разбиране, емпатическа позиция.

Хуманистичната педагогическа практика се стреми да изгради хармония във

взаимоотношенията „възпитател-възпитаник" и именно тя изгражда или оформя съвременния професионален етичен облик на възпитателите. С основание В. А. Сухомлински ^иЬотИшЫ, W., 1998, р. 84) се обръща към учителите и възпитателите с препоръката: „Дайте на децата радост от труда, радост от успехите в училището, пробудете в сърцата им чувство на гордост и на собствено достойнство - това е първостепенна заповед на възпитанието. В нашите училища не трябва да има нещастни деца, в чиито души да ги гложди мисълта, че те не са способни на нищо".

Х. Дж. Джайнот ^тпе^ Н., 1998, р. 43), един от представителите на хуманистичния подход във възпитанието, счита че „детето има право на глас и право на избор". Проблемът за правото и свободата на избор се разглежда и от А. Маслоу (Maslow, А., 1992; 1999), който смята, че способността за свободен избор зависи от честността и поемането на отговорност за последствията, от уменията за вслушване в самия себе си, в собственото „Аз".

Адекватната ранна социализация на децата, отглеждани и възпитавани изцяло в институционална среда, в голяма степен зависи от наличието, възпитанието и развитието на способностите им за самоуправление и самоконтрол. В този дух са и хуманистичните идеи на известния български педагог Д. Кацаров (Katsarov, Б., 1993, р. 89), който защитава позицията си за хуманизация на образованието и издига идеала за ново възпитание, насочено към изграждане на свободна личност.

Според Кр. Маринова (Marinova, К., 1999, р. 13) взаимодействията на възпитателя с детето от детския дом трябва да са организирани така, че да създават базисни предпоставки за емоционалното и социалното развитие на подрастващите, а именно: атмосфера на топлина, обич и грижа; чувство на сигурност, защитеност и доверие; емоционална подкрепа и устойчивост на създадените връзки; откриване и признаване на идиосинкразията (индивидуалността) на всяко дете от детския дом; поддържане на познавателната активност и интерес към околния свят.

Възпитателите на младото поколение в детския дом са призвани чрез механизмите на целенасоченото доброжелателно и толерантно общуване да допринасят за реализирането на основната цел на възпитанието, а именно формиране на цялостни хармонични, автономни и жизнеспособни личности, интегрално проникнати и ръководещи се от хуманистичния идеал за човека (ОтЛг^, L., 1999, р. 281), (Эткгс^а, G., 2009).

Л. Димитров (ОтЛг^, Ь., 2011) споделя също, че истинската грижа за създаване на по-благоприятни условия в обществото за подготовката и възпитанието в хуманистичен дух на младото поколение при съчетаване на традиция и настояще може и следва тя да бъде разглеждана и като грижа за тържеството на каузата на предците, предполагаща не само знания, но и възпитавани добродетели.

Шалва Александрович Амонашвили (Ammonashvili, Sh., 2013) предлага „Манифест на хуманната педагогика", идеи които служат за целите на духовно-нравственните постановки на подрастващото поколение в атмосферата на хуманността и личностния подход към детето. Според автора децата трябва да се защитават от агресивната среда, да бъдат обичани, защитавани, да им се показва любов.

3. Взаимоотношенията „възпитател - възпитаник" в детския дом

Под взаимоотношение Я. Коломинский (Кок^шку, J., 1996, р. 12) разбира онзи аспект на човешкото взаимодействие, който включва индивидуалното възприемане на другите като членове на социалната група, а също и непосредствения характер на общуването „лице в лице".

Ейбрахам Маслоу, един от създателите на хуманистичната школа, споделя, че добри са тези междуличностни взаимоотношения, които предизвикват чувство на принадлежност, защитеност и безопасност (Maslow, А., 1994).

Ценен принос в изясняването на взаимоотношенията между педагог и дете има Я. Л. Коломинский (1999), който разкрива социално-педагогическата им същност и значение при общуването в детските общности и малки групи.

В развитието на педагогическата мисъл и практика важно място заемат възгледите за установяване на взаимоотношенията „възпитател-възпитаници" на видните педагози като К. Роджърс, Л. Колбърг, В. А. Сухомлински, Ш. Амонашвили и др. У нас проблемът за възпитателните отношения е предмет на задълбочено изследване от М. Андреев (Andreev, M., 1999, p. 247-296), който акцентира върху техния педагого-социологически характер и значение.

Обикновено всички очакват от децата да бъдат мили и любезни, но тези неща трябва да бъдат научени - не само да се надяваме да се появяват - подчертава Джеймс Добсън (Dobson, J., 1994). Ако желаем децата да израснат честни, искрени и несебични, тези характеристики трябва да бъдат заложени във възпитателния процес.

Емоционално-позитивното отношение „възпитател - възпитаник" е условие за ефективност на възпитателното взаимодействие (Dimitrova, G., 1996). Общуването е най-важната детерминанта на емоционалното състояние на личността.

ЛИТЕРАТУРА

Amonashvili, A. Sh. Manifest of Humanitarian Pedagogy. Sp. "Pedagogy", Vol. № 5, 2013 Andreev, M. The educational relations in the collective. S., 1999 Andreeva, G. M. Social Psychology. S., 2003

Boyadzhieva, N. Empathy in the socio-pedagogical counseling and counseling. Pedagogical Entelechy. S., 2011

Desev, L. Dictionary of Psychology. S., 2010

Dimitrova, G. Pedagogical communication in the educational process. S., 1996 Dimitrova, G. Educational Interactions with Children of the 21st Century. V. Tarnovo, 2009 Dimitrova, G. Humanism. Communication. Education. S., 2002

Dimitrov, L. Education and upbringing of the young generation, the progress of civilization and

globalization. Journal of the Bulgarian Academy of Sciences, vol. No. 1, S., 2007

Dimitrov, L. For more humanistic traditionally innovative training and education in the country in

the XXI century. Pedagogy, vol. No 4, 2011

Dimitrov, L. Statement for a more human world. S., 1999

Dobson, J. The courage to educate. S., 1994

Dzhaynott, H, J. Parents and children. Moscow, 1998

Fisher, R., W. Yuri. The art of negotiation to get to yes. S., 1994

Katsarov, D. Education, free personality and free society. "Open Society", book 1, 1993

Key, E. Das Jahrhundert des Kindes. Berlin, 2002

Kolominsky, Ya., L. Psychology of personal relationships in children's collective. Minsk, 1999

Kolominsky, Ya., L. Psychology of relationships in small groups. Minsk, 1996

Levterova, D. Psychological bases of communication. Plovdiv, 2002

Marinova, K. The child from the children's home. St. Zagora, 1999

Maslow, A. Motivation and personality. N. Y., 1994

Maslow, A. Self-actualization. Psychology of Personality. M., 1992

Nikolov, P., N. Alexandrova, L. Krastev. Pedagogical Psychology. S., 1994

Rogers, K. A look at psychotherapy. The formation of man. Iseninoy E. J. Moscow, 1994

Rogers, C. R. The necessary and sufficient condition of therapeustic personality change. Journal of

Counseling Psychology, 1957

Stoyneshka, R., I. Peev. Economic psychology. Varna, 1999 Sukhomlinsky, V. The need of man in man. M., 1998 Vassilev, V. Psychological basics of management. Plovdiv, 2001 Zhekova, S. Experiencing. Empathy and pedagogical practice. S., 1989

Адрес за контакт с автора: e-mail: bogdanov [email protected]

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.