CC BY
274
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т. XVIII. ISSN 1311-9427. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVIII, ISSN 1311-9427 Medicine and Dental medicine Session, 5-6 November 2015.
НАХОДКИ В БАЗАЛНИТЕ ЯДРА ПРИ КОМПЮТЪРНА ТОМОГРАФИЯ НА ГЛАВЕН МОЗЪК- ЗНАЧЕНИЕ ЗА КЛИНИЧНАТА ДИАГНОЗА Дора Златарева1, Сашка Желязкова2,
хКатедра по Образна диагностика, Медицински университет, София 2Катедра по неврология, МУ, София
IMAGING FINDINGS IN BASAL GANGLIA ON COMPUTED TOMOGRAPHY- IMPORTANCE FOR CLINICAL DIAGNOSIS Dora Zlatareva1, Sashka Z helyazkova2
1 Department of Diagnostic Imaging, 2Department of Neurology, Medical University, Sofia
Abstract
Introduction The basal ganglia is a term for caudate nucleus, lentiform nucleus, substantia nigra and subthatalimic nuclei. All these structures are part of extrapyramidal system. Variety of diseases can affect basal ganglia. Imaging modalities such as computed tomography (CT) and magnetic resonance imaging (MRI) could assist clinical diagnosis. The preferred imaging modality in emergency clinical settings is CT. Aim 1. To review the most common findings in basal ganglia on CT, 2. To highlight clinical relevance of these findings. Imaging Findings: Most commonly the lesions in these region are bilateral and include Fahr disease, metabolic diseases, infectious, hypoxic ischemic injury and toxic. Unilateral involvement can be seen in stroke, hemorrhage and tumors. The findings can present as calcifications, hyperdense (hemorrhage) or hypodense in the majority of conditions. Conclusion Although there is an overlap between different diseases affecting basal ganglia and imaging appearance CT could help in narrowing differential diagnosis.
Keywords: Basal ganglia, Computed tomography, CT, calcifications
Въведение: От анатомична гледна точка базалните ганглии са нуклеус каудатус, нуклеус лентиформис, субстанция нигра и нуклеи субталамици. Всички те са част от екстрапирамидната система. Базалните ганглии са свързани с таламусите, ствола и мозъчната кора [1]. Различни заболявания може да ангажират тези ядра и често клиничната диагноза е затруднена. Образните методи като компютърна томография (КТ) и магнитен резонанс (МР) могат да подпомогнат поставянето на диагнозата и да имат значение при терапевтичното планиране на пациентите. Въпреки че МР е метод на избор за главния и гръбначния мозък, при наличие на противопоказания и в условия на спешност, КТ е предпочитаният метод. Познаването на образните промени в базалните ядра при КТ на главен мозък е необходимо не само за асистиране на диагнозата, но и за различаване на инцидентните находки без клинично значение.
Цел: Целта на настоящия обзор е 1. Да се анализират и опишат най-честите находки в базалните ганглии при КТ на главен мозък. 2. Да се представи клиничното значение на тези КТ промени.
Изложение и дискусия: Най-често промените в базалните ядра са двустранни, но се установяват и едностранни изменения при образните изследвания [2] . Едностранно засягане се наблюдава при пациенти с исхемични промени като инсултът често засяга и вътрешната капсула или инсулата (Фиг.1А, Б). Тъй като тези пациенти се изследват в условията на спешност компютърната томография е първият образен метод, въпреки че в първите часове най-често е негативна. При някои пациенти се наблюдава признака на плътната артерия церебри медия „dense artery sign" , което подпомага клиничната диагноза. Лентиформените ядра са често място и за лакунарни инфаркти, които трябва да се диференцират от често срещащите се в тези области дилатирани пространства на Вирхов-Робин. Последните са без клинично значение и са най-често инцидентна находка (Фиг. 2А, Б).
Освен исхемични промени, едностранно засягане се установява и при интрапаренхимна хеморагия на фона на хипертонична криза [3]. Това е типична локализация за спонтанния мозъчен кръвоизлив, но е необходима контрола на степента и времето на резорбция чрез КТ, за да се изключи възможността за подлежащ каверном, АВМ или хиперваскуларизиран обемен процес (Фиг.ЗА-В).
Фигура 1А,Б- исхемичен инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артерия. 2А-Дилатирани периваскуларни пространства, 2Б - лакунарни инфаркти в дясно лентикулаарно ядро и таламус, исхемичен инсулт в басейна на дясна задна мозъчна артерия
Туморите, които се диагностицират в базалните ядра обикновено излизат извън границите на тези анатомични области и са най-често едностранни (Фиг.4), въпреки че при глиоматозис церебри засягането е дифузно на няколко дяла и понякога двустранно.
Фигура 3А-В Спонтанна интрапаренхимна хеморагия. ЗА - ляво лентикуларно ядро с пробив към вентрикула. Обструктивна хидроцефалия. ЗБ - Калцификати в лентикуларните ядра, хеморагия в ляв таламус и капсула интерна с пробив към вентрикулите (субхроничен стадий), ЗВ - Интрапаренхимна хеморагия в дясно лентикуларно ядро- късен субхроничен стадий. Фигура 4 - Хиперваскуларизиран обемен процес с хеморагия вдясно темпоропариетално и перифокален едем, ангажиращ базални ядра вдясно. Компресионно-дислокационен синдром.
Най-честите двустранни промени са вкалцяванията в базалните ядра (Фиг.5А-В). Те могат да бъдат и най-често са инцидентна находка, свързана със стареенето на мозъка, което обяснява и по-голямата им честотата в популацията над 70 години. Болестта на Fahr е невродегенеративно заболяване, което се демонстрира с идиопатично вкалцяване, симетрично двустранно стриопалидодентално, но и в таламусите и центрум семиовале. Най-често тези пациенти се изявяват с атаксия, двигателни нарушения и когнитивни промени. Компютърната томография е най-бързият и точен метод за визуализация на промените, т. к. рутинните секвенции при магнитния резонанс не са показателни. Находките не могат винаги да се разграничат от калцификатите при хипопаратиреоидизъм и псевдо хипопаратиреоидизъм. При последните две заболявания лабораторните резултати осигуряват диагнозата.
Фигура 5А. Симетрични калцификати в базалните ядра- инцидентна находка при пациентка на 74г. 5Б,В - Болест на Fahr. Фиг.6 - дете на 5 месеца с вродена цитомегаловирусна инфекция. Калцификати двустранно перивентрикуларно,
субкортикално и в ляво лентикуларно ядро. 32
Хипоксично-исхемичните промени през неонаталния период често ангажират базалните ядра като области с повишен метаболизъм и изисквания за кислород. Диагностицирането в най-ранните стадии е чрез магнитен резонанс, а при провеждане на последващ КТ се установават последиците, които често са свързани с атрофия на базалните ядра и таламусите и компенсаторна дилатация на латералните и трети вентрикул.
Компютърната томография е от полза за установяване на калцификатите при някои инфекции - например при вродена токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус или херпес симплекс енцефалит. Вкалцяванията са симетрично перивентрикуларно, но и субкорикално и в базалните ядра (Фиг. 6). Обикновено има анамнеза за вродена инфекция, но понякога КТ е първият метод, който насочва към диагнозата, особено при не добре документирана бременност и перинатален период.
Заключение: Въпреки, че има припокриване между някои заболявания клинично и по отношение на образните находки, ангажиращи базалните ядра, КТ може да помогне стесняването на диференциалната диагноза. Познаването на образните характеристики има значение за диагностика, планиране на лечението и разграничаването на инцидентните промени, които нямат клинично значение.
Библиография
1. Anderson, J.C., M.M. Costantino, and T. Stratford, Basal ganglia: anatomy, pathology, and imaging characteristics. Curr Probl Diagn Radiol, 2004. 33(1)
2. Bekiesinska-Figatowska, M., H. Mierzewska, and E. Jurkiewicz, Basal ganglia lesions in children and adults. Eur J Radiol, 2013. 82(5): p. 837-49.
3. Hegde, A.N., et al., Differential diagnosis for bilateral abnormalities of the basal ganglia and thalamus. Radiographics, 2011. 31(1): p. 5-30.
