CC BY
32
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА, ОТРАЗЕН ВЪВ ФРАЗЕОЛОГИЧНИТЕ
ИЗРАЗИ
Таня Найденова ПУ ' Паисий Хилендарски'
THE WOMAN'S IMAGE IN SOCIETY AS REFLECTED BY PHRASEOLOGICAL UNITS
The present study is intended to indicate some of the social images of women as reflected in the phraseological expressions of two Indo-European languages-Spanish and Bulgarian.
Както знаем, фразеологизмите, като израз на колективно знание, са важна част от културата на дадена общност. Те са проводници на идеи и най-вече на психо-социални концепции, които показват древни нагласи. В настоящото проучване, придържайки се към „широкото схващане" за фразеологията, чрез съпоставка на фразеологични единици (ФЕ), ще се опитаме да представим образът на жената в общества, които нямат много сходства по между си, а именно българското и испанското. Корпусът на изследването е ескцерпиран от български и испански сборници за народно творчество и умотворения.
Виктор Пина Медина (1990: 151) посочва, че за да се разбере същността на ФЕ, те трябва да бъдат разглеждани чрез „всичко, което включва пручване от социолингвистичен тип на базата на културно, социално и езиково обуславяне". Базирайки се на това мнение, извършихме проучването на фразеологичните единици от социолингвистична гледна точка, т.е. като комбинация от социологически и лингвистични аспекти, средства, използвани в антрополингвистичните изследвания.
Известно е, че изследването на езика изисква постоянно тълкуване на значенията, наложени от социума, и че културата обикновено се свързва с езика. Тази вътрешна връзка между език и общество предполага някои съществени разлики между отношението към жените в култури, толкова различни, като разглежданите в нашето проучване. Въпреки това, има много случаи, в които намираме прилики между тези култури. Те могат да се дължат на някои исторически факти, на общата религия и не на последно място, могат да бъдат приети за универсали. Ние наблюдаваме, че положението на жените в повечето общества и култури винаги е било много по-ниско от това на мъжете. Но във фразеологичня запас на езиците, които са предмет на нашето изследване, съществува и противоположното мнение: жената, в образа й на майка, се определя като свещена, а" висшата" част на обществото, мъжете, не рядко са свързани с отрицателни качества.
Голям брой ФЕ на български и испански език са свързани с жената. За да определим мястото й в обществото, в семейството и в света, ще проучим по-подробно тази група фразеологизми и ще я сравним с образа на мъжа.
В българската научна литература съществуват изследвания, посветени на връзката между двата пола. В това отношение, най-благодатната за изследване насока са проучванията относно женския фактор (изследвания за жените). Авторите фокусират вниманието си
върху образа на жените в традиционната култура, фолклора и литературата, върху ролята и мястото на жените в българската история, образование и семейството. Въпреки това, мъжкият образ е все още недобре проучен. Тази тенденция насочи нашето внимание към проблема със сексизма, който на български се въвежда чрез понятието джендър.
Опозицията между половете не е езикова категория, но нейната същност може да бъде добре откроена чрез проучване на езиковите структури и семантиката на ФЕ. В този смисъл фразеологичните единици са отражение на фолклора, което ги прави много важни от гледна точка на културно- лингвистичната тема.
Паремиологичното богатство на българския език е основен източник за тълкуване, тъй като, пословиците са, както отбелязва Телия (1996: 240), „прескрипции-стереотипи на народното самосъзнание, даващи широки възможности за избор с цел самоидентификация". Според нас този възглед може да се приложи и към испанската фразеологична система, защото, отношенията между мъжете и жените, както и отношението им към брака, посочва точно каква е културата, традициите и фолклорът на един народ. Анализът на поговорки ни дава възможност да достигнем до важни изводи относно образите на мъжа и на жената във фразеологията.
Благодарение на голям брой разгледани български поговорки, можем да разграничим следните тематични групи, свързани с мъжкото и женското възприятие за света : 1. Бракът: ежедневието, селското стопанство, зависимостта между съпрузите, насилието в семейството, добрите и лошите жени.
2. Качествата на жените: тяхната интелигентност, характер, външен вид. 3. Социалните роли на жената: девойка, булка, наскоро омъжена, съпруга, свекърва, баба, вдовица, кръстница и др.
4. Майчинството.
5. Социалните роли на мъжа: младеж, съпруг, кръстник, зет, старец, свещеник, войн, богаташ и др.
6. Характерни черти на мъжа.
Испанските паремии, свързани с образа на мъжа и жената, от своя страна, се фокусират в по-голяма степен върху отношенията между двата пола и техните виждания за брака. За пример можем да посочим следните ФЕ:
1. Por más defectos que tengan, los hombres no pueden vivir sin las mujeres (Колкото и недостатъци да имат жените, мъжете не могат да живеят без тях.)
2. Las mujeres son las que merecen respeto, hagan lo que hagan, porque son las únicas capaces de dominar al hombre (Независимо от действията си, жените заслужават уважение, защото единствено те могат да доминират над мъжа.)
3. Qué suerte tienen quienes no tienen suerte con ellas (Големи късметлии са тези, които нямат късмет с жените.)
4. La mujer llora antes del matrimonio, el hombre después (Жената плаче преди брака, мъжът- след него.)
В българските „мъжки" ФЕ се подчертава ролята на мъжа и неговата етническа и национална принадлежност (циганин, турчин, евреин, арменец и др.). Тези ФЕ са сравнително малко на брой спрямо „женските". Освен това, повечето от тях се фокусират върху негативните качества на мъжа: той е пияница, глупак, мързелив, небрежен, лош. Изобилстват примерите за отрицателни мъжки черти, а положителните се споменават рядко.
Преобладават, обаче, ФЕ, които отразяват мъжката гледна точка, а също и мъжката сила, например: виното е за пиене, жената е за биене; бий кожюха по-топъл, бий жена си - по-мила. Налични са и ФЕ, описващи зависимостта на жената спрямо мъжа: жена без мъж като кон без юзда.
Нещо много характерно за българските фразеологизми е, че много често положителни женски качества са описани чрез белега „мъжественост", както и обратното, слабият и
361
недостоен мъж е определян като „женствен" и „покорен": мъжка Гана, мъжко момиче и женска опашка, женска тетка, мамино синче, мамино детенце; който слуша жена си -дваж жена.
Що се отнася до мъжкия образ в испанските ФЕ, може да се каже, че испанците не са толкова силно критични към мъжете. Тяхната критика е иронична. Като пример можем да посочим следните поговорки: El hombre ama poco y a menudo, la mujer mucho y raramente (Мъжът обича малко, но често; жената- много и рядко); Entre más conozco a los hombres, más admiro a los perros (Колкото повече опознавам мъжете, толкова повече се възхищавам на кучетата); El hombre es una mujer incompleta, un aborto con patas (Мъжът е непълноценна жена, недоносче с крака). По въпроса за зависимостта между половете, испанците са на противополжния полюс спрямо българите, казвайки: Las mujeres son las que merecen respeto, hagan lo que hagan, porque son las únicas capaces de dominar al hombre (Независимо от действията си, жените заслужават уважение, защото единствено те могат да доминират над мъжа.)
Голяма част от българските поговорки се отнасят до образа на бабата. Това се обяснява с широкото значение на тази дума на нашия език - бабата е както стара жена, така и баба, тъща, свекърва и др. Понякога с тази концепция също се свързва и образът на майката, отразявайки основната й роля в управлението на цялото домакинство. Образът на бабата има както положителни характеристики (мъдрост: баба знае две и двеста; баба ум не купува, ами продава) така и отрицателни, но с ироничен отенък. Описана е нейната отмъстителност, недоволство и алчност: баба прави, дявола се слави; дяволът започева, баба доизкарва; нашла баба краставица, па рекла: крива е; търпи баба за хубост; кога градина се копала, баба се ресала.
Бабата е много рядко срещана в испанските паремии и нейният образ носи предимно негативна окраска: тя е възприемана като досадна, нейното присъствие е нежелано.
Éramos pocos y parió la abuela (Малко бяхме, та и баба роди)
Учудващо е, че темата за майчинството не е силно засегната в българските ФЕ. Може би защото майката в българския фолклор е издигната на пиедестал, тя е безупречна като икона, като светица, тя се жертва за децата си.
За испанците майката също е свещена, но не много широко застъпена в паремиите. Те казват: De la madre la gran ciencia es tener mucha paciencia (Голямото майсторство на майката е търпението); De todos los derechos de la mujer el más grande es ser madre (Най-важното право на жената е да бъде майка); Para el hombre que tuvo una buena madre todas las mujeres son sagradas (За мъж, който е имал добра майка, всички жени са свещени).
На български съществува сбор от поговорки, които имат негативно отношение към жените. Изобилства образът на лошата жена (лоша жена - звяр свиреп; празден мъж -остър нож, праздна жена - сама злина; жена, огън и море по-добре да ги не срещаш; който иска жена без кусур, без жена остая; от коя страна седи жената, от това страна по-напреж побелява брадата на мъжа), неспособната жена (у която къща жената наряжда, тамо е бъркония), разсипницата (мъж с две ръце да внася, а жена с малкия пръст да изнася, къщата пак е празна), хитрата (жена мъжа не бие, а накарва го по волята и ходи; наша Митра е много хитра). А мъжът смята жената за враг, сравним с турците (който си казва сърцето на жена, не е мъж; турчин побратим не хващай, на жена тайныти си не казвай). Въпреки това, трябва да уточним, че отрицателният женски образ съществува едновременно с отрицателния мъжки такъв.
Най- често, обаче, образът на жената е положителен. Фразеологизмите наблягат на женската красота, интелект, сговорчивост, търпение, на върховенството й пред мъжа. Някои примери за това са: Мъжът къщата държи, а жената я краси; къщата не стои на земята, а на жената; гърда е жената, ала работна и е ръката; умната жена чини повече от елмаз; жената вродява и жената отродява мъжа; къща без жена - кладенец без кофа. 362
Отношението на испанците към жената е основно положително. Забелязва се голямо уважение към нея:
La mujer que no tiene suerte con los hombres, no sabe la surte que tiene (Жената, която няма късмет с мъжете, не знае, че е късметлийка); No hay mujer fea, solo belleza rara (Няма грозни жени, а жени с рядка красота); Las mujeres son las que merecen respeto, hagan lo que hagan, porque son las únicas capaces de dominar al hombre (Независимо от действията си, жените заслужават уважение, защото единствено те могат да доминират над мъжа); El hombre ama poco y a menudo, la mujer mucho y raramente (Мъжът обича малко, но често; жената- много и рядко); Lo bello de la naturaleza es la mujer (Най-красивото творение на природата е жената); Maravilla de la naturaleza, necesidad del hombre (Жената е чудо на природата и нобходимост за мъжа); No quieras a tu amada por ser una mujer sino por ser tuya (Не обичай любимата си, защото е жена, а защотот е твоя); La mujer tiene un sólo camino para superar al hombre: ser cada día más mujer (За жената има само един начин да превъзхожда мъжа- всеки ден да е все п0 жена).
Въпреки това съществуват и изрази, които са критични или иронични към жените. Те също, както българските, разкриват слабите страни на женската природа: Secreto entre mujeres, secreto no eres (Тайна, споделена на жена, вече не е тайна); Toda mujer es del primero que sabe soñarla (Жената принадлежи на първият мъж, който я пожелае); Mujeres... hechas para ser amadas, no comprendidas (Жените са създадени, за да бъдат обичани, а не разбирани); La fuerza hidráulica más poderosa del universo, es la lágrima de una mujer (Най-голямата хидравлична сила в света са женските сълзи); El primero que comparé a una mujer con una flor fue un poeta; el segundo un imbécil (Първият, който е сравнил жената с цвете, е бил поет, вторият е бил глупак); La mujer es un hermoso defecto de la naturaleza (Жената е прекрасен природен дефект.); No hay mujeres feas sino copas de menos (Няма грозни жени, просто недостатъчно алкохол); Las mujeres son la viva imagen de las luciérnagas, de noche brillan, y de día solo se ven sus defectos (Жените са точното копие на светулките- нощем са бляскави, а през деня се виждат всичките им недостатъци); No existen mujeres feas, sino ojos exigentes (Не съществуват грозни жени, а претенциозни очи); Que suerte tienen quienes no tienen suerte con ellas (Големи късметлии са тези, които нямат късемт с жените).
В заключение, ще отбележим, че тук са споменати само част от обществените роли на жените. Фразеологичните единици, които отразяват тези роли, не са многобройни на нито един от двата разгледани индоевропейски езика, но въпреки това дават възможност да се намерят сходствата и разликите между тези две различни култури. Целта на всички ФЕ обаче е една и съща- да се извадят поуки. Поради тази причина, в разгледаните фразеологизми положителните качества се подразбират, а отрицателните се изтъкват, за да могат да бъдат избягвани.
Сексизмът има своето представителство в българските паремии, но са малко поговорките, които изразяват зависимостта на жените в патриархалното общество. В събраните и изследвани испански ФЕ почти не се забелязва наличие на сексизъм. И все пак присъствието на ''женски глас'', като част от света на българите и испанците, е очевидно. Чрез него се разкриват областите от живота, до които жените са получили достъп и степента на тяхното участие в тях.
Библиография
Изрази: Frases Frases de mujeres, http://www.frasescelebres.net/frases-de-mujeres.html, интернет страницата е консултирана на 15.04.2013г.
Институт Сервантес, виртуален център: Centro Virtual Cervantes Refranero multilingüe, http://cvc.cervantes.es/LENGUA/refranero/listado.aspx?letra=A, интернет страницата е консултирана на 20.04.2013г.
Пина Медина: Pina Medina, V.M. 1990 El modismo: Perfil i carta de naturaleza, Estudios de filología inglesa: Homenaje al Doctor Pedro Jesús Marcos Pérez, 1990, Departamento de
363
Filología Inglesa de la universidad de Alicante
Телия, Вероника Николаевна Русская фразеология. Семантический, прагматический и лингвокультурологический аспекты, Москва 1996, 240
Узенева, Елена Джендър в български пословици, Институт по славяоведене РАН, Москва
