CC BY
19
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т.ХХ1. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXI. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
РОЛЯТА НА ХИМИЧНИЯ СЪСТАВ, СИЙЛЪРИТЕ, СРЕДСТВАТА ЗА ДЕЗИНФЕКЦИЯ И ПОЛИМЕРИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС ВЪРХУ ПРОМЕНИТЕ В ТВЪРДОСТТА НА МЕКИТЕ РЕБАЗИРАЩИ МАТЕРИАЛИ - ОБЗОР
Илиан Христов, Добромира Шопова, Стефан Златев, Божана Чучулска Медицински Университет Пловдив,Фаиултетпо дентална медицин а, Катедра протетична дентална мединина
THE ROLE OF CHEMICAL COMPOSITION, SEALERS, DISINFXCTANTTAND POLYMERIZATION 3ROCEHSON CHANGES IN HARDNEISOF yOFT OELITING MTTKRENLS - ED REVSEW
Ilian Hristov, Dobromira Shopova, Stefan Zlatev, Bozhana Chuchulska Medical Univarsity Pjondiv,Facuctyof Denta1 Medicme,Dapaftment of
ProstheOic Dentistry
Abstract:
The major disadvantage of the soft relining materials is that, despite of the fact that they are soft from the very beginning, after certain period of time in oral conditions, they become hard. Because of the differences in their chemical composition this period is different. The use of sealer is strongly recommended.
Key words: hardness, disinfectants, sealer.
Съществен недостатък на меките ребазиращи материали /МРМ/ е, че макар и меки в началото след известен престой в условията на устната кухина, губят своята мекота и постепенно стават твърди. При различните видове материали това става съответно за по-къс или по-продължителен период от време.
Резултатите от изследване на експериментален фотополимеризиращ материал, показват, че твърдостта се увеличава при излагането на светлина и когато течната съставка на материала съдържа малки количества дибутилфталат /DBP/ и повече етанол. Както е известно етанолът оказва влияние върху времето на гелиране, свиването и вискоеластичните свойства. In vitro изследванията проведени след експозиция в три работни разтвора / дистилирана вода, физиологичен разтвор и етанол/, показват че още на третия ден етанолът изтича в изкуствената среда, а с него и големи количества от пластификатора и част от нереагиралия етилметакрилат /ЕМА/. Етанолът при фотополимеризиращите материали e причина за формирането на микроскопични кухини в близост до повърхността, които постепенно се уголемяват. Това ускорява тяхното разпадане и затова се препоръчват количеството му да се намали или изцяло да се премахне от състава им. Въпреки гореизложеното се счита, че фотополимеризиращите МРМ са по-стабилни във времето и техните промени в твърдостта, дължащи се на излива на пластификатори не са толкова съществени, като същевременно работата с тях е улеснена. Освен това добавянето на етанол подобрява омокрянето между полимера и мономера, а комбинацията от високи количества ЕМА и малки количества DBP, води до увеличаване на твърдостта на материала [1].
Влияние на сийлъра върху промените в твърдостта
Промяната в твърдостта, дължаща се на излива на пластификатори в устната кухина може да бъде елиминиран според Mante F. et al. чрез вмъкването на n-butyl- или ethyl-метакрилати, които да кополимеризират в по-пластична маса, която по-трудно би изтичала навън [2]. Втвърдяването може да се намали и чрез използване на сийлър. Такъв материал е например Permaseal, който представлява винилов полимер в метил-етил-кетон. След изпаряването на кетона върху повърхността на МРМ остава защитен слой, който възпрепятства излива на пластификатори от една страна и проникването на течност от външната среда. Изводът, който авторите на това изследване правят е, че:
• сийлъра до голяма степен запазва свойствата на материалите преди и след експозиция в съответните разтвори
• дезинфектиращите разтвори водят до втвърдяване на изследваните материали
• етанолът има разрушаващ ефект по отношение на МРМ и води до размекването им
• силиконовите материали са по-устойчиви на въздействието на външни фактори
МРМ покрити със сийлър остават интактни за поне две седмици, след което той трябва да се нанесе отново.
Влияние на средствата за дезинфекция върху промените в твърдостта на МРМ
Поддържането на адекватна хигиена зависи до голяма степен от редовното почистване на протезите. В свое изследване Pavan et al. намират зависимост между вида протезен материал и вида на дезинфектиращото средство, но не и зависимост по отношение броя на дезинфекционните цикли и промените в твърдостта. Най-високи стойности по Шор авторите отчитат при материала Molloplast B и експозиция в 2% разтвор на глутаралдехид [3]. Причините за това е в по-високата степен на кръстосани връзки на полимерните вериги при еластомерите, в сравнение с акриловите пластмаси. Изследвайки материалите Viscogel
и Coe-soft, се констатира, че противогъбичните агенти Fluconazole и Clotrimazole, водят до повишаване на тяхната твърдост, като първият води до по-високи стойности на твърдост по Шор, от втория [4].
Съставът на средата също оказва влияние върху вискоеластичните свойства на материалите. При in vivo изследванията има разлика в резултатите в сравнение с тези получени in vitro и причината е съдържанието на някои ензими, микроорганизми и следи от лекарствени средства, приемани от пациента, промените в рН и температурата в устната кухина.
Влияние на полимеризационния процес върху твърдостта на МРМ
Вида на полимеризация /директен или индиректен/ също е от съществено значение. Материалите подложени на топлина, налягане и други конвенционални лабораторни способи имат по-висока степен на полимеризация от материалите за директно ребазиране. Освен това тези материали са и с по-добри механично-якостни показатели. Въпреки, че оптималните стойности на твърдост при МРМ не са точно определени, добре известен факт е че техния „възглавничен" ефект е толкова по-голям, колкото са по-меки. Запазването на това им качество се оказва сериозен проблем, особено при по-продължителен престой в устната кухина или в дезинфекционни разтвори.
Високата температура води до допълнителна полимеризация и допълнителен излив на пластификатори. Тази хипотеза се счита за приемлива, тъй като силиконовите материали не съдържат пластификатори и топлината при тях не води до такива промени както при материалите на акрилна основа. Акрилните МРМ показват по-добра стабилност по отношение на твърдостта, отколкото силиконовите. Микровълновата полимеризация не влияе на твърдостта на Molloplast B, в сравнение с конвенционалната термична полимеризация на същия материал [5].
Влияние на дизайна на МРМ върху „възглавничния ефект"
Докъде да достигат границите на ребазиращия материал, колко да бъде неговата дебелина и как това ще се отрази на амортизиращо му действие са въпроси от съществено значение.
Според Воронов и кол., дебелината трябва да бъде между 2 и 3мм. Ако е по-голяма, това ще доведе до отслабване на протезата и до нейното счупване, а ако е по-малка ще се изгуби амортизиращия ефект на МРМ. Изключение би могло да се направи в случаите, когато е необходим съвсем тънък слой силиконов ребазиращ материал /0.2-0.3 мм./, който да изолира акрилния базис от непосредствен контакт с лигавицата, в случай на доказана алергия към ММА.
Проведените проучвания с различна дебелина на ребазиращия слой /3 мм, 4.5мм, 6мм/, демонстрират че с увеличаване на дебелината на МРМ, намалява и силата на връзката с протезния базис. Това явление се обяснява с евентуалните включвания на въздушни мехурчета и малформации вътре в материала, от там генериране на вътрешни напрежения и разпад на връзката.
Дизайна на ребазиращия слой влияе върху преразпределението на дъвкателното налягане върху подлежащите структури, както и върху движението на самата протеза [6].
PMMA Resin Soft Denture Liner
Lining Design 1 Lining Design 2 Lining Design 3
При дизайн №1 МРМ се разпростира чак до периферията на протезата. При дизайн №2 МРМ покрива зоните на натоварване но остава 3мм по-къс спрямо протезния базис в периферията. При дизайн №3 МРМ е между два слоя акрилен базис /сандвич ефект/. Последният е въведен от Паркър през 1966 г. Plotnick през 1967г. демонстрира , че МРМ играят ролята на стрес-регулатори, намалявайки налягането упражнено върху подлежащите тъкани с до 60%. ^wano et al. предполагат, че техния стрес-абсорбиращ ефект зависи от дебелината на ребазиращия слой. Използваните материали в изследването водят до намаляване на силата на удара от 28.2% до 82.6% в сравнение с акрилния материал, а дизайн №1 демонстрира най-добри шок-абсорбиращи качества.
Заключение: Химичния състав, средствата за дезинфекция и полимеризационния процес оказват съществено влияние върху твърдостта на меките ребазиращи материали. Използването на сийлър удължава клиничния живот на МРМ. Препоръчително е неговото използване, а в случаите когато фирмата-производител не предлага такъв, да се намери подходящ аналог.
Библиография:
1. Kanie, T., R. Terao, H. Arikawa et al. Deterioration of the soft lining materials with the denture cleansers. Journal of the Japan Prosthodontic Society. 1992; 36: 488.
2. Mante, F., M. Mante, V. Petropolous. In Vitro Changes in Hardness of Sealed Resilient Lining Materials on Immersion in Various Fluids. Journal of Prosthodontics. 2008; 17: 384-391.
3. Pavan, S., J. Filho, P. Santos et al. Effect of Disinfection Treatments on the Hardness of Soft Denture Liner Materials. Journal of Prosthodontics. 2007; 16, (2) 2: 101-106.
4. Jadhav, V., M. Shetty, N. Kalavathy, R. Kumar. Effect of 3 types of antifungal agents on hardness of 2 different commercially available tissue conditioners: An in-vitro study. SRM J Res Dent Sci. 2013; 4: 150-153.
5. Dixon D., L. Breeding, T. Faler. Microwave disinfectionof denture base materials colonized with Candida albicans. J Prosthet Dent 1999; 81: 207-214.
6. Kawano, F., T. Ohguri, A. Koran et al. Influence of lining design of three processed soft denture liners on cushioning effect. Journal of Oral Rehabilitation. 1999; 26: 962-968.
