CC BY
31
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив. Серия В. Техника и технологии, естествен ии хуманитарни науки, том XVI., Съюз на учените сесия "Международна конференция на младите учени" 13-15 юни 2013. Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series C. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVI, ISSN 1311-9192, Union of Scientists, International Conference of Young Scientists, 13 - 15 June 2013, Plovdiv.
БЪЛГАРСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО ЛИДЕРСТВО В ПЕРИОДА НА ПРЕХОДА ОТ 1989г. ДО 2001г.
Ваня Узунова Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски" Философско-исторически факултет, катедра „Философия"
THE POLITICAL LEADERSHIP IN BULGARIA IN THE TRANSITION PERIOD FROM 1989 TO 2001 Vanya Uzunova Plovdiv University "Paisii Hilendarski", Faculty of Philosophy and History, Department of Philosophy
Abstract
The article explores the basic tasks which had to be accomplished by the Bulgarian political leaders in the transition period from 1989 to 2001; it also discusses the actual results from their activity. The article presents an analysis of the relevant abilities and skills necessary for the Bulgarian political leaders in the period 1989 - 2001 and it examines the presence or absence in them of the said abilities and skills. The article provides a summary of the basic distinctive features of the political leadership in Bulgaria in the transition period from 1989 to 2001.
Българският демократичен преход съдържа три основни цели - изграждане на политическа демокрация, извършване на икономически преход и формиране на гражданска нация. Успешното осъществяване на тези промени у нас е свързано с изпълнението на редица основни задачи, стоящи пред българските политически лидери. Поради това то изисква от тях значителни лидерски способности и умения. Начинът, по който се осъществяват обществените трансформации у нас, както и техните резултати, определи и отличителните признаци на българското политическо лидерство в изследвания период.
Задачи пред българските политически лидери в периода на прехода от 1989г. до 2001г. Основните задачи, пред които са изправени българските политически водачи във визирания период, обхващат миналото, настоящето и бъдещето на страната.
На първо място, по отношение на миналото, политическите лидери са призвани да ръководят процеса по разграждането на тоталитарната система и да съдействат за правдивата оценка на отминалия исторически период. Спрямо миналото още в началото на прехода се обособяват два противоположни подхода, защитавани от личности с утвърдено „дясно" и „ляво" мислене. Според първия подход комунизмът, установен в България и целия Източен блок, е едно експериментално общество, обречено в същността си. Затова е закономерен и естествен краят му и изграждането на държава с политическа демокрация и пазарна икономика. Съгласно втория подход социализмът е едно уредено общество, което в новите условия следва да се обнови, като се запази жизнения стандарт на населението. Тоталното му отричане и реставрацията на капитализма е историческо връщане назад. В годините на прехода общественото мнение се формира от български и чуждестранни политически
лидери с „дясно" мислене. То определя и насоките на политическата социализация на гражданите.
Разграждането на тоталитарната система във всичките й сфери обхваща целия период от 1989г. до 2001г. Още в началото на прехода лидерите на СДС се борят за премахване на всевластието на партията - държава. Особено силно се открояват Желю Желев и Филип Димитров. При управлението на последния се приемат строги закони срещу редица структури от миналото. Организират се политически процеси срещу бивши държавници. Извършена е масова чистка в армията, полицията, държавната администрация и др. По такъв начин „декомунизацията" превишава своите граници, като се използва за смазване на политическите противници. В икономическата област преминаването от планово стопанство и обществена собственост към пазарна икономика и частна собственост значително се забавя. Политическите лидери на левицата (Андрей Луканов и др.), когато са на власт, не предприемат нужните реформи - поради огромната им социална цена за населението, вероятната загуба на популярност, липсата на подкрепа от останалите политически сили и др. Заслуга за икономическия преход имат водачите на СДС. Те подпомагат и изграждането на гражданското общество, и създаването на множество независими организации, сдружения и др., чрез които по-пълно се изразяват интересите на социалните групи. С тяхната подкрепа са възстановени правата на турската етническа общност и на българите -мюсюлмани у нас, нарушени от възродителния процес. Лидерите на дясното политическо и културно пространство спомагат и да се откроят класовата ограниченост и нехуманност на марксистко-ленинските идеи, ценности, норми и др. Но ще бъде пресилено да обобщим, че разграждането на тоталитарната система изцяло и единствено е дело само на десните политически водачи. Този процес е подкрепян и от прагматично ориентирани политици от БСП и други по-малки формации. На него са присъщи няколко общи черти: 1) „смяната на системата" се отличава с конфронтация и липса на политическа култура у лидерите и елитните групи; 2) политическите водачи не успяват да представят добре пред населението преимуществата на по-напредничавия западен обществен модел и да го убедят в смисъла на промяната; 3) поради тези две причини започва разминаване между ориентациите на политическия елит и лидерите му и гражданите, което в хода на прехода се задълбочава под въздействието на нови фактори. Начинът, по който се извършват оценката на миналото и разграждането на тоталитарната система у нас поражда разочарование в големи групи от населението.
На второ място, по отношение на настоящето, българските политически лидери в периода от 1989г. до 2001г. имат задачата да съгласуват общо споразумение по най-важните аспекти на демократичния преход и да осъществят на практика нужните промени. Съгласие между основните политически сили, макар и трудно и за продължително време, се постига на Кръглата маса (януари 1990г. - май 1990г.). Но проявилата се при нея конфронтация между БСП и СДС се превръща в траен белег на българския политически живот. Тя определя и начина, скоростта и резултатите на извършваната от политическите водачи трансформация на обществото. Въпреки стремежите на Андрей Луканов, в началото на прехода не се стига до споделяне на отговорността и съставяне на правителство на широка национална основа. Лидерите на СДС, БЗНС и други формации поставят на преден план политическата целесъобразност пред отговорността към интересите на гражданите. Това противопоставят забавя нужните реформи или ги опорочава. Изграждането на демократична политическа система лидерите третират през призмата на партийните интереси на своите формации. Конюнктурни политически сметки се крият и зад механизмите за осъществяване на икономическия преход. Със съдействието на българските политически водачи у нас се утвърждава нов стратификационен модел, при който 20% от населението са относително богати, с висок стандарт на потребление, а останалите 80% се приближават до границите на физическото оцеляване1. Политическите лидери носят отговорност и за заиграването 402
с национално-етническия проблем и трудното начало на процеса по формирането на гражданска нация у нас. Политиците споделят и част от отговорността за сложния и противоречив културен преход от затворено към отворено общество. По такъв начин родните политически лидери имат определени заслуги, но също и съществени пропуски за по-бързото и по-ефективно осъществяване на демократичните промени. Недостатъците в тяхната дейност пораждат утежняване на положението на българските граждани, в които преобладават пристрастност, разочарование и песимизъм и липсва обективна преценка както на успехите, така и на пропуските на политическите лидери.
На трето място, по отношение на бъдещето, политическите лидери на прехода са призвани не само да ръководят настоящето на страната, но и да очертаят бъдещото й развитие. За това са необходими както управленски умения, така и способности за консолидиране и направляване на гражданите. Българските политически лидери имат задачата постепенно да формират в тях солидна вяра в бъдещето, върху която да израсне оптимизъм за изграждането на едно по-добро, демократично общество. Вярата и оптимизмът са основата, за да се появи у населението (с помощта на политическите водачи), на увереност в успеха на демократичния преход. Тя от своя страна подпомага създаването в гражданите на доверие към българския политически елит и неговите лидери. Всички тези задачи, свързващи настоящето и бъдещето, политическите водачи могат да изпълнят само ако техните послания и действия съчетават оптимизма с реализъм и дълбоко познаване на действителността.
В първите години на българския преход политиче ските лидери на СДС вдъхват увереност в демокрацията и оптимизъм за бъдещето у значително мнозинство от гражданите - особено в по-младите и тези в активна възраст, концентрирани главно в големите градове. В този първи период след промяната е силно доверието в Желю Желев и в други „сини" лидери. Андрей Луканов също се ползва с авторитет сред привържениците на левицата. Посочените политици се отличават именно със способността си да очертаят пътя за бъдещото развитие на страната. Във времето от 1997г. до 2001г. се откроява политического лидерство на Иван Костов, който чрез визията си за настоящето и бъдещето на държавата успява да привлече голямо множество от поддръжници и симпатизанти. С определено доверие и авторитет сред демократичного гражданство се ползва и президенты Петър Стоянов. Въпреки това тези лидери си създават и множество разочаровани опоненти и критици сред населението - както поради техни грешки, така и заради сложния и глобален характер на промените, несъизмерим с една конкретна политическа личност.
Необходими способности и умения на българските политически лидери в периода на прехода от 1989г. до 2001г. Преходът към демокрация у нас предполага на всеки свой етап политически лидери с качества, отговарящи на конкретната обществено-политическа обстановка.
В първите години след промяната от 1989г. историческият момент изисква водачи, които убедително да представят пред населението преимуществата на демократичното общество пред тоталитарното. Изпълнението на тази мисия предполага политическите лидери да притежават редица черти: 1) да имат „чиста" биография; 2) да са изпълнени с дълбока привързаност към демократичните идеи и ценности; 3) да могат да ги разпространяват чрез посланията си и чрез своето поведение обстойно и убедително; 4) да направят демократичния обществен модел популярен и приет от обикновените хора; 5) да притежават способността да увличат масите чрез новите идеи и ценности; 6) да умеят да привличат привърженици и симпатизанти към своята кауза и др.
В първите години на прехода у нас като политически водачи се открояват Жельо Желев, Петър Дертлиев, Стефан Савов и др. Макар и да не притежават пълния обем от необходимите способности и умения, те успяват да представят демократичните идеи и ценности пред гражданите и да направят една не малка част от тях свои съмишленици
403
и последователи. Същевременно след промяната се отличават и лидерите на левицата -Андрей Луканов, Александър Лилов и др., които представят визията си за еволюционното обновяване на обществото с елементи от демократичната политическа система и пазарната икономика при запазване на жизнения стандарт на населението. Техните идеи, макар и да не се осъществяват, срещат подкрепата на голяма част от масите в тогавашния исторически момент. В първите години на прехода социално-политическото пространство съдържа отчетливи идеологически съставки, които са и основата на политическия дебат между лидерите. В този период преобладава доверието на гражданите в своите водачи - както от десницата, така и от левицата.
В същинския период на прехода се извършват най-важните политически и икономически трансформации и се поставя началото на процеса по формирането на гражданска нация. Това изисква на преден план да застанат политически лидери с експертни качества, които да осъществят грандиозните реформи. Изпълнението на тази мисия предполага наличието у тях на множество личностни способности и умения: 1) политическите водачи трябва да са дълбоко и искрено убедени в необходимостта от реформиране на обществото; 2) те трябва да притежават решителност и смелост за справяне със сложните задачи, за които липсва образец за подражание и са много неизвестните; 3) необходимо е те да имат дълбоко, ясно и конкретно познание на действителността в настоящето; да знаят историята на обществените проблеми и да могат да прогнозират тяхното бъдещо развитие; 4) политическите лидери трябва да са в състояние да вземат компетентни и отговорни решения - например дали да допуснат краткосрочни загуби, за да получат вероятни дългосрочни печалби; как да разпределят ограничените човешки, финансови и други ресурси; на кого да поверят изпълнението на сложна задача2 и др.; 5) в хода на реформите е нужна способност политическите водачи да предприемат това, което е правилно, а не онова, което е популярно3. Трудните и болезнени решения обикновено имат тежка цена за населението, но и отварят перспективи за бъдещите поколения. Истинските водачи притежават точно такава способност да устояват на изкушенията на лесната слава и да действат правилно в дългосрочен план; 6) за успешното осъществяване на големите реформи те трябва да търсят и да извоюват подкрепата на гражданите и др.
Съществена особеност на демократичния преход у нас е, че има разминаване във времето между политическите и икономическите реформи и процеса по формирането на гражданска нация. Демократизирането на обществото и на политическата система се осъществява от лидери както от СДС, така и на БСП. Връх на този процес е изработването и приемането на новата конституция. За разлика от политическите промени икономическият преход се забавя. Веднага след края на 1989г. не се предприемат необходимите мерки. Начало на процеса поставя икономическият екип министри от СДС в правителството на Димитър Попов, а най-съществените реформи са направени от правителството на ОДС начело с Иван Костов. Поради това у нас се обособяват лидери на обществено-политическата демократизация и лидери на икономическото реформиране на държавата. Те притежават както част от изброените необходими качества, така и редица слабости и пропуски. Въпреки желанието си да работят за развитието на страната, голяма част от населението възприема участието им в управлението негативно поради тежките последствия за него. Същевременно при промените в национално-етническата област, като лидер се откроява Ахмед Доган. Неговият основен принос е борбата му за правата на етническите общности и групите с ислямско вероизповедание и най-вече усилията му за тяхното религиозно консолидиране и политическо обединяване чрез ДПС (турци, българи - мюсюлмани и части от ромите). През 90-те години на ХХв. обаче тази кауза среща съпротива сред българското население и част от политическия елит, което се отразява и върху оценката на лидера на Движението.
След извършването на ключовите политически и икономически реформи демократичният процес навлиза във фазата на утвърждаване на новия модел обществена 404
система, изразяващ се в консолидиране на гражданите около нея. За постигането на тази така нужна интеграция са необходими политически лидери със способности за създаване на диалог между социалните и етническите групи и с умения за постигане на обединение. На този нов тип политически водачи са потребни редица важни качества: 1) политическите лидери трябва да познават обществено-политическото многообразие от разнородни идеи, ценности, убеждения, идеали и т.н. на гражданите, както и начините, по които те могат да бъдат организационно представени; 2) лидерите е необходимо да имат способности да бъдат посредници между интересите и целите на различните социални, етнически, религиозни и други групи; 3) те трябва да умеят да балансират между позициите на елита и позициите на гражданите; 4) твърде важно е те да притежават способности за постигане на компромиси между противоречиви искания4; 5) политическите водачи трябва да откриват общи и интегриращи идеи, принципи и др., чрез които да обединяват населението и да постигат консенсус по най-главните цели на държавата; 6) политическите лидери е необходимо да се борят при утвърждаването на политическата демокрация, пазарната икономика и гражданската нация да се поставят основите за постигане на устойчиво развитие на страната и др.
Разминаването между политическите и икономическите реформи и процеса по формирането на гражданска нация в българския преход усложнява процесите на консолидиране на обществото. Друга пречка е тежката социална цена, която населението заплаща за промените. Тя поражда у гражданите ориентации на обезверяване, нихилизъм, апатия и дистанциране от политиката. Обединителните тенденции се затрудняват и от липсата на конструктивно единство в българския политически елит и лидерите му. Възприемането на политическия опонент като противник и враг, разединението, неспособността да се надскочат непосредствените, конюнктурни партийни сметки в името на общонационални цели и др., са типични черти на българския политически живот след 1989г. Всички тези причини затрудняват твърде много задачата на политическите лидери и удължават във времето процесите на обединяване и консолидиране. Не е пресилено да твърдим, че от 1989г. до 2001г. у нас не се открояват политически водачи с подчертани способности да обединяват населението, да интегрират общественото многообразие и да подпомагат хармонизирането на неговите противоречия. Такъв консенсусен тип лидер се стреми да бъде Симеон Сакскобургготски, който след 2001г. предприема опит да наложи нов тип политика.
Следователно българският демократичен преход е сложен процес, който на всеки свой етап изисква политически лидери с определени способности. Същевременно сложността на историческия период, липсата на достатъчно качества и умения у водачите, както и трудностите на ежедневното съществуване, карат българските граждани да оценяват политическите лидери критично, а често и негативно. В хода на прехода в изследвания период в голяма част от тях постепенно се формира убеждението, че са използвани и измамени от своите водачи, което води до цялостно разочарование от политиката.
Отличителни признаци на българското политическо лидерство в периода на прехода от 1989г. до 2001г. След промяната от края на 80-те години на ХХв. у нас се появява политически плурализъм, който поражда нов тип политическо лидерство. То се отличава с няколко характерни особености:
1) Българското политическо лидерство, макар и противоречиво, отговаря на изискванията на тогавашния исторически момент в изследвания период от 1989г. до 2001г. Чрез него се поставят основите на нов етап в развитието на държавата и се извършва цялостна трансформация на обществото. В това е и историческата му роля.
2) Българското политическо лидерство прекъсва изолацията на страната от съвременните западни демократични идеи и практики, присъща на тоталитарния режим и възстановява европейската ориентация на държавата. В този смисъл то е позитивен,
405
плодотворен и перспективен процес, чиито резултати се открояват на един по-късен етап с присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз.
3) Българското политическо лидерство (съвместно с елита) поражда мащабни промени в обществено-политическите ориентации на населението и превръщането му от съвкупност от поданици в общност от граждани (процес, надхвърлящ изследвания период). То има заслуги за формирането на демократичен светоглед и ценности у българите, както и за цялостното протичане на процеса на политическата социализация при тях.
4) Същевременно характерна черта на българското политическо лидерство като национално явление е наличието в него на подчертани тенденции на конфронтация. Те са присъщи на отделните партийни лидери от „стария" и „новия" политически елит и на деструктивната конкуренция между тях. В този смисъл по форма родното политическо лидерство се отличава с недостатъчно цивилизована политическа култура, а по същност - с дефицит на държавност и отговорност към съдбата на обикновените граждани.
5) На него е присъщо и разминаване между пропагандираните демократични идеи и програми и тяхната последваща реализация чрез управлението. Причините се крият в сложността на прехода, в недостига на способности и опит у лидерите, във възможната опозиция на хора с тоталитарно мислене, в прекомерните очаквания у българите и др. Така от една страна лидерите показват липса на управленска ефективност, а от друга страна населението проявява неспособност да види и оцени успешните управленски практики и техните резултати. Поради това твърде често у нас отношението „ефективност - доверие" между лидерите и масите се заменя от отношението „некомпетентност - песимизъм".
6) Българското политическо лидерство има и недостатъчно наличие на моралност. Според американския изследовател Дж. М. Бърнс моралните аспекти на лидерството се изразяват в привързаността към големите публични ценности - свобода, справедливост, равноправие и др. Те са в основата на трансформиращото (преобразуващо) лидерство5. Нашият политически живот разкрива както лидери с такива характеристики (например Жельо Желев), така и политици с външна, показна демонстрация на демократични ценности, зад които се крият стремежи за лично облагодетелстване чрез политическата дейност.
7) Друга отличителна черта е липсата на личен пример в кризисни ситуации. Особено силно се проявява наличието на огромна разлика в понасянето на тежестите на икономическия преход от населението и от политическия елит и лидери. И в най-трудните условия последните правят разходи за скъп стандарт на живот (луксозни коли, командировки и т.н.). Това ги отдалечава от общността на гражданите и прави посланията им неискрени.
8) Българското политическо лидерство не успява в достатъчна степен да концентрира и направлява енергията на масите. В началото на прехода лидерите на СДС и БСП успешно насочват гражданската активност на своите привърженици. Но в по-нататъшното развитие на демократичния процес възниква разминаване между дълбоките интереси и цели на политическия елит и неговите лидери, и населението. Това води до спад на политическото участие на последното. В същинската част на прехода опитите за неговата политическа мобилизация по принцип са неуспешни (изключение е гражданското недоволство от управлението на правителството на БСП в началото на 1997г.). В такъв смисъл не е пресилено да твърдим, че промените у нас са преди всичко дело на елита (политически, икономически и културен) и неговите лидери.
9) Характерен признак на политическото ни лидерство е използването на похватите на популизма. Демократичният преход е тежко изпитание за политическите водачи, тъй като изисква трудни решения с определена социална цена. В българските условия към това се прибавят субективните грешки и частните интереси на управляващите. Тези аспекти на ситуацията карат политическите лидери да скриват истината за действителното състояние на държавата и да говорят онова, което е популярно, което би се приело от населението, с цел тяхното оцеляване във властта. Поради това да се говори истината и да се действа така, 406
както е правилно в дългосрочна перспектива, се оказва най-трудното изпитание за родните политически водачи.
10) Българското политическо лидерство показва недостатъчни способности за ефективно разрешаване на проблемите на прехода. От 1989г. до 2001г. постепенно се натрупват кризисни симптоми - в икономиката, социалните отношения, национално-етниче ската сфера, културата и др. На тази основа в края на ХХв. и в началото на ХХ1в. у нас се появява криза на политическото лидерство. Тя се изразява в нарастване на разочарованието на гражданите от политическите водачи, в недоверие към тях, в примирение, в политическа апатия, в пасивно отчаяние от действителността и др. Тези явления разкриват, че у нас се е появил остър недостиг на истински политически лидери. Според изследователя Александър Маринов „ахилесовата пета на българския преход е дефицитът на автентично, качествено политическо лидерство"6.
11) По такъв начин в края на 2000г. и в началото на 2001г. в българския политически живот се създава силна потребност от автентично политическо лидерство, която се проявява в наличието на сложни и неразрешени обществени проблеми, в обезверяването и отчаянието у населението, в постепенното формиране в него на нагласи за търсене на герой-спасител, в очакването на чудото и др.
Следователно в изследвания период българското политическо лидерство е сложен процес, в който политическите водачи чрез своите качества оказват влияние върху гражданите и развитието на обществото. Това се осъществява в различна степен и с различен успех от конкретните политически лидери - Жельо Желев, Андрей Луканов, Ахмед Доган, Иван Костов, Петър Стоянов и др. Въпреки техните усилия и постижения в периода 1989г. - 2001г., българските граждани пречупват оценката си за тях през призмата на личната си жизнена история и поради това във визирания период остава и повече тежи разочарованието от дейността им.
Литература
1. Райчев, А., Коев, К., Бунджулов, А., Димова, Л. Социалната стратификация в България. С., 2000, с. 98
2. Маринов, А. Обществени елити и лидерство в страните в преход. С., 2004, с. 142
3. Пак там, с. 152
4. Пак там, с. 143
5. По Маринов, А., Цит. съч., с. 136
6. Пак там, с. 229
