CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
УСТОЙЧИВО ТУРИСТИЧЕСКО ПОТРЕБЛЕНИЕ Иванка Шопова, Златка Григорова, Стефка Тимарева
Висше училище по агробизнес и развитие на регионите - гр. Пловдив
SUSTAINABLE TOURISM CONSUMPTION Ivanka Shopova, Zlatka Grigorova, Stefka Timareva University of agribusiness and rural development - Plovdiv
Abstract
The article emphasizes on customer-driven sustainable tourism. Sustainable consumption is a relevant issue that has its understanding at the European and national levels. A review of the definitions of sustainable consumption relative to tourism has been done. The linking between sustainable tourism and organic agriculture is discussed as a form of intersectoral partnership which contributes to sustainable destination development. A survey was conducted in order to assess attitude towards buying a tourism value-added products and how sustainability is a driver for tourism demand.
Въведение
Последните десетилетия основните усилия са съсредоточени към изпълнението на успешните инициативи за насърчаване на устойчивого потребление и производство. Проучване на Европейската комисия показва, че въпреки консенсуса по отношение на методите за влияние върху потреблението чрез "класическите" инструменти на политики (регулаторни, икономически и информационна) и усиленото обсъждане на потенциала на т.нар. поведенчески подход, някои съществените условия са не са отчетени. Те включват необходимостта от силна ангажираност на гражданите по отношение на ценностите, кое-то води до ефективна и дългосрочна промяна в поведението. Също така рядко се отчитат ползите от предприетото действие, което може да бъде най-ефективно, в случаите когато консумацията е резултат от ограничения, а не от задоволяване на нужди или желания [1].
Устойчивото потребление е актуален въпрос, който има своето разбиране на европейско и национално ниво. От 70-те години (Римския клуб; ECO I; UNEP; WCED), през приетата декларация по време на конференцията за околна среда и развитие на ООН, 1992 г. в Рио де Жанейро до изработването на програмата за устойчиво развитие - Agenda 21, се представят всеобщите усилия да се отговори на предизвикателството пред съчетаване на опазване на околната среда и развитие на човечеството, като се противодейства на неустойчивите модели на производство и потребление. През 2002 г. в Йоханесбург по време на световния форум по устойчиво развитие се презентира идеята за разработването на 10-годишни рамкови програми от страна на всяка държава, за да се ускори процеса към преминаване към устойчиво потребление и производство и да се насърчи социалното и икономическото развитие, без това да влияе на околната среда. Предложението е подкрепено и от т.нар. Маракешки процес.
Сред най-популярните дефиниции за устойчивого потребление и производство е „използването на услуги и свързани с тях продукти, които отговарят на основни нужди и повишават качеството на живот, като същевременно минимизират използването на природните ресурси и замърсяващи природата вещества, както и вредните емисиите по време на целия жизнен цикъл на услугата или продукта, без да се ограничават потребностите и възможностите на бъдещите поколения [2].
Настоящата разработка цели да постави въпроса за устойчивото потребление в контекста на туризма, който в много документа е посочен като ключов консуматорски сектор. В секторен анализ на туризма в доклад „Политики за насърчаване на устойчивото потребление" [3], направен по поръчка на ЕК, се отчита, че развитието на туризма влияе пряко върху околната среда (транспортен трафик, изграждане на туристическа инфраструктура, негативно влияние върху местообитанията на животни, разрушаването на природни феномени и т.н.). От друга страна туризмът също е в пряко зависещ от фактори като промяната на климата (напр. зимния туризъм), недостига на водни запаси или тяхното изчерпване, демографските промени и др. Идентифицират се три основни цели в туристическия сектор: насърчаване на алтернативните форми на туризъм; поощряване на устойчиво и отговорно поведение на туристите по време на тяхната почивка и подчертаване на връзката на туризма с други важни консуматорски сектори.
През последните години стана ясно, че устойчива икономика може да се изгражда чрез устойчиви продукти и услуги, а не само на основата на устойчиви индустриални процеси [4]. Туристическата индустрия доказва тази постановка чрез прогресивно развитие на устойчиви форми на туризъм, които регистрират своето икономическо, социално и екологично въздействие (екологичен, отговорен, справедлив, етичен, мек, щадящ туризъм и под.).
Устойчив туризъм и устойчиво туристическо потребление
Развитието на туризма се свързва с наличието на природни и културни ресурси, и оттук може да се счита, че е индустрия, която следва да насърчава устойчивото развитие. В много страни развитието на туризма е причина за въвеждането на етатистки политики с цел запазване на околната среда и привличане на нови туристи [5]. Устойчивият туризъм представлява всяка форма на развитие, устройство или туристическа дейност, която уважава и опазва дългосрочно природните, културните и социалните ресурси и допринася по положителен и балансиран начин за икономическото развитие и за благосъстоянието на хората, които живеят, работят или пребивават в тези територии [6].
Повечето научни разработки на тема устойчив туризъм се фокусират предимно върху създаването на политики в тази посока. Въпреки това туристическите предприятия биха възприели устойчиви туристически практики само ако те генерират финансови ползи. Затова е необходимо да се ангажират потребителите в процеса на създаване на устойчиви туристически продукти, като се акцентира върху идентифицирането на тези потребителски ценности, задействащи потреблението им. Много често обаче подходът ориентиран към потребителя изучава устойчивия туризъм само с фокус върху екологичните аспекти [7].
Субекти на устойчивото потребление в туризма са производители, доставчици, регулаторни органи, НПО, туристи и всички заинтересовани страни. Акцент обаче може да се постави на потребителите, от чийто избор зависи консумацията на всяка туристическа услуга или продукт. Разгадаването на поведението на туристите е важно както за туристическите предприятия, които залагат на устойчиви услуги и продукти, така и за самата дестинация, за да се разработват подходящи начини за насърчаване на устойчивия туристически избор. Сред основните инструменти за постигане на устойчиво потребление в туризма са информационните, регулаторните и сертификационните. Само информирани-ят избор може да доведе до покупка на устойчив продукт.
Устойчив туризъм и биологично земеделие - партньорство за устойчиво туристическо
113
потребление
Въпросът за междусекторно партньорство между устойчиви форми на туризъм и биологичното земеделие е разгледан в предходни две научни разработки [8, 9]. Предложен е примерен модел на междусекторна мрежа за партньорство, както и индикатори за устойчиво развитие на партньорството на биологичното земеделие и туризъм. Застъпва се тезата,че приоритетите за устойчиво и балансирано развитие на регионите налагат преоценка на ресурсите от гледна точка на устойчивото развитие на земеделието, хранителната промишленост и туризма. Изграждането на междусекторни мрежи на регионално ниво ще доведе до увеличаване на възможностите за диверсификация, подобряване на качеството, ефективни рекламни кампании в национален и международен план, целогодишна заетост, повишаване на икономическата ефективност и социален просперитет. [9]. Проучване сред потребители дава позитивна оценка за създаване на мрежа в областта на биологичното земеделие и туризма, която ще дава достатъчно информация за принципите за постигане на устойчивост и ще мотивира потребителите да търсят „устойчиви" продукти и услуги, което да доведе до повишаване на „устойчивото" търсене и нарастване на предлагането [8].
Потребителски нагласи (резултати от анкетата)
Проведено е анкетно проучване. Целта е да се оценят нагласите на потребителите за закупуване на туристически продукт, който има устойчив аспект (екологичен, икономически, социален, здравен). Раздадени са 60 анкетни карти, всяка състояща се от 8 въпроса. Профилът на участниците включва 37 жени и 23 мъже; възрастово разпределение: 18-30 г.- 58%, 30-45г.-32%; над 45г.-10%; местоживеене: 75%-град; 17%-областен град; 8%- село. 58% от ан-кетираните заявяват, че са търсили информация по темата за устойчивото потребление, но и не малък процент не се считат информирани в тази посока (33%). Само един заявява, че е пряко ангажиран по темата и участва в хранителен кооператив, а 7% заявяват, че темата не ги интересува. Голяма част от анкетираните са положително настроени към изпълнението на концепцията за устойчиво развитие на всички нива, но местно и регионално ниво са най-видими за тях с възможност да се включат в инициативи. При избора на почивка почти всички респонденти дават предимство на алтернативните видове туризъм, което предполага индивидуален подход към тяхната почивка. Тук не се отчита нивото на разбиране доколко типа почивка е алтернативен, което се счита за едно от ограниченията на анкетата. Едва 10% включват в избора си туризъм, ориентиран към устойчивото потребление. Най-често устойчивото потребление в туризма се свързва със зелени практики на туристическите предприятия - 70% (собствено производство на енергия; ограничения при смяната на бельото; разделно събиране на отпадъци); 20% го свързват с включването на биологични продукти и екологични практики. Едва 5% отговарят, че избират туристически продукт според добавената му стойност и това са основно потребители, които предварително про-учват продукта в посока устойчиво потребление. Над половината от запитаните не могат да преценят доколко устойчиво е тяхното поведение по време на ваканцията и не са склонни да платят в повече за устойчив продукт. Една 5% биха платили, ако са пред-варително информирани за това.
Заключение
Устойчивото потребление е възможност за бизнеса да съчетание своята социална отговорност с намирането на нови пазарни ниши и на тази база да изгради качествено нови взаимоотношения с потребителите. Туризмът е сектор, който трябва да инициира и насърчава създаването и развитието на потребителска култура за устойчиво потребление. Доколко потребителските нагласи и желания ще се проектират в устойчиво поведение и ангажираност остава въпрос на бъдещи проучвания и изследвания. Но при все информира-ният избор води до устойчива покупка.
Литературни източници:
1. BIO Intelligence Service, Policies to encourage sustainable consumption, Final report prepared for. European Commission (DG ENV). 2012. http://ec.europa.eu/environment/eussd/pdf/ report_22082012.pdf
2. UNEP, ABC of SCP clarifying concepts on sustainable consumption and production. 2010. www.unep.org/resourceefficiency/Portals/24147/scp/go/pdf/ABC_ENGLISH.pdf
3. Policies to encourage sustainable consumption. Technical Report - 2012 - 061. European Communities, 2012. doi : 10.2779/6032
4. Василева, Е., Иванова, Д., Типова, Н., др. Устойчиво потребление в България. София,
2012. с.8.
5. Григорова, З. Съвременни етатистки политики за развитие на екотуризма в Смолянска област.Пловдив, 2013, с.23
6. Левков, К. Алтернативни видове туризъм. София, 2013, с. 17.
7. Reino, S. and Schröder, M. Consumer-driven sustainable tourism: towards inconspicuous consumption.2009. http://eresearch.qmu.ac.uk/650/1/650.pdf
8. Dimitrov D., Dimitrova S., Arabska E., Shopova I. Sustainable rural development by networking in organic agriculture and niche tourism: III International scientific conference CCEDEP
2013, p. 89-108.
9. Шопова, И., Арабска, Е. Устойчиви инициативи за съчетание на биоземеделие и регионален туристически продукт по примера на Източни Родопи, XI Международна научна конференция Интелигентна специализация на България, София, 2014, с. 890-904.
