Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XV, 2013 г. Научна сесия „Техника и технологии, естествени и хуманитарни науки", 25-26 X 2012 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XV, ISSN 1311-9192, Technics, Technologies, Natural Sciences and Humanities Session, 25-26 oktober 2012.
СПЕЦИФИКА НА ТРАНСКРИПЦИИТЕ В БЪЛГАРСКАТА АКОРДЕОННА ЛИТЕРАТУРА
гл.ас. Мариана Митева ПУ"Паисий Хилендарски"
DIE BESONDERHEIT DER TRANSKRIPTIONEN IN DER BULGARISCHEN AKKORDEONSLITERATUR Ass.Prof. Mariana Miteva PU"Paisii Hilendarski"
Die Zusammenfassung
In diesem Bericht ist die allgemeine Spezifikation und die Entwicklung des Akkordeonstranskriptionen von den bulgarischen Autoren bei unserer Literatur gezeichnet worden. Eine kurze Klassifizierung von den Transkriptionen für das Akkordeon ist in der Verbindung mit den verschiedenen Stilen und Funktionen gemacht worden. Besonderes Augenmerk ist auf dem polyphonen Stil des Barocks bezahlt.
Българският акордеонен репертоар започва да се формира след 20-те години на миналия век, т.е. около 100 години след конструирането на акордеона.Първоначално несъвършен, той търпи конструктивни промени и в края на 19 век се превръща в явление в музикалния живот на Европа. В този период акордеоните, използвани в България, са били идентични с инструментите, разпространени в Европа.
Акордеонният репертоар и литературата за акордеон през началния период се характеризират предимно с активно развитие на транскрипцията. Нейното разпространение се дължи на факта, че създаването на оригинална литература за един сравнително нов инструмент, е бавен и продължителен процес, свързан с различни количествени и качествени промени.
От една страна - в процеса на оформяне на българския акордеонен репертоар, транскрипциите допринасят за необходимия първоначален тласък за развитието му, а от друга - водят до възможности за запознаване с различните музикални стилове.
Транскрипциите, включвани най - често в репертоара на акордеонистите, бихме могли да класифицираме в три основни групи/ според проф.Р.Потеров/.
Транскрипциите от първия вид - олекотени, са характерни за началния период от развитието на акордеонната литература. Образците от този период, които откриваме днес, са от песенния и танцов жанр, както и от известни оперетни произведения. Като примери за подобни издания бихме посочили транскрипциите на Л.Бабев - Арии из опери и оперети, преработени в лека за свирене форма, за пиано - акордеон, както и Десет популярни тиролски валса за пиано - акордеон. В същия период Г.Наумов издава сборника с транскрипции
155
Един час танцова музика. Всички те са предназначены за акордеони със стандартна басова система и имат елементарен съпровод в лява ръка.
По - късно, поради ниската им художествено - изразна стойност, тези леки транскрипции са усложнени.
В периода след 1960г., в областта на популярната , забавна и народна музика навлизат и обогатени транскрипции. Отличават се с по - усложнена фактура и пълноценно използване на техническите и музикално - изразни средства. Затова способства и навлизането у нас на осъвременената и темброво разнообразена конструкция на стандартните 120 басови акордеони/тип Страдела/. С изявен страмеж за максимално използване на изразните им възможности се отличават популярните транскрипции на Хр.Радоев - Концерт-Сол мажор на А.Вивалди, Пчелата на Шуберт, Каприз N9 на Радоев, Унгарски танц N7 на Й.Брамс и др.
С оригинални фактурни решения и максимално доближаване до оригинала трябва да споменем и транскрипциите на Г.Гълъбов - Рапсодия Вардар от П.Владигеров, Дилмано -Дилберо на Ал.Владигеров и др.
През 60-70-те години на миналия век българският акордеонен репертоар се обогатява с голям брой транскрипции от чужди автори, които можем да причислим към третата разновидност - художествено натоварени.
Специфичното за тях е, че повечето са от типа-голяма концертна пиеса, като Увертюрата Кармен от Ж.Бизе, Токата и фуга^ от Й.С.Бах, Вариации Очи черние от Ас. Вакарелов, Кампанела от Н.Паганини/Вюртнер и др. Посочените пиеси се отличават с равностойност на партиите на дисканта и баса.
Разпространените в съвременната акордеонна музикална практика транскрипции обхващат, макар и в различна степен, всички стилови направления - от Барока до съвременната музика. В средата на 20 век, под влияние на европейския конкурсен и концертен репертоар за акордеон, у нас се наблюдава засилен интерес към произведенията от епохата на Барока.
В края на 40-те години на миналия век изборът на изпълнителите е бил насочен към произведенията в хомофонно - хармоничен стил. В средата на 50-те у нас навлизат и трнскрипции от чужди автори, със значително по - усложнена фактура. Налице е т.нар. хомофония с развит съпровод и с различни усложнени методи на фактурно изложение, като скрито гласоводене, различни фигурации, колористично наслагване и др.
По- късно - 70-80г. се появяват и първите български издания с транскрипции на барокова органна музика за акордеон. Следва да отбележим, че тези произведения могат да се изпълняват предимно на 120-басови инструменти, които имат разширени темброви възможности и голям диапазонов и въздушен капацитет на меха.
От средата на 70-те се наблюдава процес на преодоляване на непрофесионалното транскрибиране на полифоничната музика.Така например ниският и среден глас при четиригласната фактура, не се налага да бъдат прехвърляни в дисканта, а се разпределят в басовия мануал. В тях мелодичните линии в мануалите са равностойни, както в примера Прелюд-С от Й.С.Бах/Г.Митев:
»
При прежБрянне на тоновия диапазон, при акордеоните със стандартни баси, често се използва се и т.нар. ефект на плаващия глас, илюстриран с примера Прелюд-g от Й.С.Бax/Г. Митев:
Възникващият в случая проблем за запазване на тембродинамическото единство на мелодичната линия, намира решение, чрез прехвърляне на средния глас в другия мануал.
Издадените в този период сборници с барокови органни транскрипции за акордеон на Георги Митев и Румен Потеров се отличават с реализация на високо ниво на гореспоменатото изискване и отговарят напълно на техническите изразни възможности на съвременните акордеонни системи.
Литература
1.Гълъбов,Г., Методика на обучението по акордеон,Музика,С.,1989
2.Митев,Г., Й.С.Бах - Осем малки прелюдии и фуги за акордеон, Музика,С., 1982
3.Потеров,Р., Методика на обучението по акордеон, Бл.,ЮЗУ1995.
4.Потеров,Р., Прелюдии и фуги,Бл.,ЮЗУ,2009
4.Симеонова,С., Й.С.Бах-Инвенции и симфонии,Специфика на изпълнителския подход, АСТ П.,1995.
Рецензент: доц. д-р Тодорка Кушева