CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т.ХХ1. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXI. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
МЕТОД ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ОПИТНИ ТЕЛА ЗА ТЕСТВАНЕ СИЛА НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛАБОРАТОРЕН КОМПОЗИТИ НЕБЛАГОРОДНА СПЛАВ ПОСРЕДСНАОМБИЛИ НА АРЯЛВАНЕ СветлинАлександрсв1, Жнвко Сергеев1, Iйсан Хрнсдов1, Вплетя
Александрова2
хКатедра Протетична денталнамедоц ина-", ФДМ-Пловдив,
МУ - Птовдив
2Катедра Оперативно зъболеченив ивндодонтия- ", ФДМ-Пловдив,
чтввт Шюодив
SPECIMEN MAKING METHOD TOR TESTING CONNECTION STRENGTH BETWEENLABOIHYTORT COMPOSITE AND BASE METAL ALLOY BY SEAYE PORWEY Svetlin Alexandrov1, Zhivko Georgiev1, Ilian Hristov1, Valeria Alexandrova2 1. Depth. oEProsthetic dentistry- b^^^ialt^ of dentalmedicine, Medical UEiveasity-Ptov div 2. Depth.of Operetivn dentlttryand endodontics Feculht <tt tl^^^^nl medicine, Medice. UnivnrEity-Plovdiv
Abstract:
Abstract: The „ideal" test for bond strength should be precise, clinically accessible and less technically sensitive. It should include the use of simple and unloaded financial protocols. Macro bond tests are easily accessible and feasible, do not require a specific adhesive protocol. The bond strength can be determined using macro (micro) - test apparatus depending mainly on the bonding area. Key words: macro test, bond, strength
Въведение: „Идеалният", тест за изследване сила на връзката, трябва да бъде прецизен, клинично достъпен и по-малко технически чувствителен. Той трябва да включва използването на прости и ненатоварени финансово протоколи (7).Макро тестовете на срязване са лесно достъпни и изпълними (6), не изискват специфичен адхезивен протокол (3). Здравината на връзката може да се определи с използването на апарати за макро-тест (микро тест), зависеща главно от площта за свързване (2). Площ по голяма от 3 мм2, определя тестовете като макро-тест. Според спецификация ISO/TS 11405 (4), за провеждането на ,,макро", тестове за сила на връзката е необходимо адхезивно фиксиране на цилиндър с определени размери от изследвания материал, който се натоварва посредством сили на срязване или сили на опън до разрушаване. Тестване на площ за свързване около 1 мм2, или по-малко определя теста като микро-тест. Според спецификация ISO 10477, минималната
приета стойност на сила на сряз е 5 Мра, но за осъществяване на надеждна стрес устойчива
връзка между метал и композит са необходими стойности около 10 Мра. (1,5)
Цел: Да бъде апробиран и реализиран собствен модел за изработване на опитни тела за
тестване сили на срязване
Материал и Методика:
Опитните тела изработихме по общоизвестната методика за моделиране на восъчен прототип, и впоследствие отливане от метална сплав, при спазване на следния етапен ред:
1. Изработване на матрична форма: Телата изработихме от розов плаков восък с дебелина -1,5мм и профилен восък с кръгло сечение - 5 мм (Renfert Germany). Така моделираните восъчни прототипи бяха с размери: височината - 11мм, основа - 15х11мм За изработване на голям брой восъчни прототипи на опитни тела със стандартни размери, предлагаме готова матрична форма от лабораторен силикон за дублиране на модели
Фиг. 1 Фиг. 2 Фиг. 3
Фиг. 1, 2, 3. Етапи от изработването на матрична форма.
Частта на тестовия прототип изработена от плаков восък служи за захващане, а разположената перпендикулярно на нея цилиндрична част с диаметър 5 мм, служи за фиксиране на лабораторен композит.
2. Опаковане и отливане: Восъчните прототипи се опаковаха в стандартна отливна муфа, по шест броя във всяка муфа, следвайки стандартния протокол за опаковане и отливане. Подготовка на восъчните образци за отливане (Фиг.4,5)
Фиг. 4 Фиг. 5
Восъчните прототипи бяха опаковани и отляти от неблагородна сплав CristaИoy C (Sandental).
З.Пясъкоструйна обработка: Всички отляти опитни тела подложихме на пясъкоструйна обработка с Al2O3, с размери на частиците 110 ^м, под ъгъл от 45° и отстояние от разпрашаващата дюза 2 см. и налягане 2 бара.
4. Нанасяне на метален праймер и опакерен композитен слой: Фиксирането на лабораторния композит се осъществи с посредничеството на метален праймер.
Върху така подготвената повърхност, според инструкциите на производителите, с четчица последователно бяха нанесени 2 слоя метален праймер, с междинно време на нанасяне 3 минути. Последователно върху третираните вече повърхности, нанесохме
опакерен композитен слой, който полимеризирахме за 60 секунди във лабораторен light box-HI Lite power (Heraeus-Kulzer, Germany). (Фиг. 6)
Фиг. 6 Опитните образци с нанесен опакерен слой
5. Нанасяне на композитен слой: За формиране на кръгло сечение, с минимални остатъчни напрежения в областта на тестване използвахме полипропиленова плака за изработване на оклузални зъбни шини с дебелина 2 мм Cavex (Holland). Плаката се притиска и стабилизира върху металната повърхност посредством предложена от нас собствена постановка (виж фиг.28,стр.92). Лабораторния композит, който нанесохме бе нанохибриден- Signum (Heraeus-Kulzer, Germany). Фотополимеризацията осъществихме с лабораторна фотолампа Step light sl-1 (GC, Japan) Фиг. 23, за фиксиране на всеки нанесен слой ЛК. Окончателната фотополимеризация се извърши в лабораторен light box-HI Lite power (Heraeus-Kulzer, Germany). Аплицирахме два слоя от лабораторен композит, с дебелина - 1мм като всеки слой бе полимеризиран за 90 секунди, преди окончателното финално полимеризиране за 180 секунди.
За реализирането на този етап предлагаме следната собствена постановка
Използвахме платформата на лабораторен паралелофиксатор (BEGO, Germany) за фиксиране на металната част на опитните тела. Фиксиращите метални спици на паралелофиксатора ни послужиха за стабилизиране на образците и полипропиленовата плака по време на нанасяне на слоевете от ЛК.
Полипропиленовата плака е пропусклива за полимеризиращата светлина, и не нарушава етапа на фиксиране на слоевете от ЛК. За подготовката на опитни тела за макросрез, полипропиленова матрица бе с диаметър 2 мм и дебелина 2 мм. За опитните тела за микросрез полипропиленовата матрица бе с диаметър 1 мм и дебелина 2мм.
Резултати и обсъждане: По предложената от нас методика за изготвяне на опитни тела, изработихме общо 320 тестови образци, разделени на две групи по 160 във всяка, съответно за макро и микро тестове. Тестването за сила на срез се извърши посредством собствена постановка, върху платформата на апарат за микроопън и микронатиск LMT100 (Lam Technologies), където се монтираха разработените задръжни и натоварващи елементи. Натоварващият елемент, който приложихме бе с ножовидна форма с ъгъл при върха 120о, разположен на нивото на срезната повърхност. Разстоянието до опитното тяло бе 5 mm, а движението на натоварващата част - 2,5 mm/min.
Заключение: Разработената методика би могла да бъде използвана като базична за изготвяне на голям брой опитни образци за реализиране на статични и динамични тестове на срязване, за установяване на сила на връзката между два материала.
Библиография:
1. Almilhatti HJ, Giampaolo ET, Vergani CE, Machado AL, Pavarina AC, Betiol EA (2009) Adhesive bonding of resin composite to various Ni-Cr alloy surfaces using different metal conditioners and a surface modification system. J Prasthodont 18(8):663-669
2. Armstrong S, Geraldeli S, Maia R, Raposo LH, Soares CJ, Yamagawa J. Adhesion to tooth structure: A critical review of „micro" bond strength test methods. Dent Mater. 2010; 26e50-62.
3. Braga RR, Meira JB, Boaro LC, Xavier TA. Adhesion to tooth structure: A critical review of „macro" test methods. Dent Mater. 2010;26:e38-49.
4. ISO. Dental Materials - testing of adhesion to tooth structure. Technical specification no. 11405; 2003.
5. Sarafianou A, Seimenis I, Papadopoulos T (2008) Effectiveness of different adhesive primers on the bond strength between an indirect composite resin and a base metal alloy. J ProsthetDent 99(5):377-387
6. Vallittu PK. Survival rates of resin- bonded, glass fiber-reinforced composite fixed partial dentures with a mean follow-up of 42 months: a pilot study. J Prosthet Dent 2004;91:241-46.
7. Van Meerbeek B, Peumans M, Poitevin A, Mine A, Van Ende A, Neves A, et al.
Relationship between bond-strength test and clinical outcomes. Dent Mater. 2010;26:e100-21.
