CC BY
18
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol.XV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
ПРОУЧВАНЕ МНЕНИЕТО НА ЛЕКАРИТЕ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА В БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ПОДХОДА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ОРАЛНА ЛЕВКОПЛАКИЯ
П. Петров, Хр. Лалабонова, Хр. Даскалов Медицински университет, Факултет по дентална медицина - Пловдив
Катедра по ЛЧХ Катедра по орална хирургия
SURVEY OF BULGARIAN DENTISTS OPINION ABOUT TREATMENT APPROACH TO ORAL LEUKOPLAKIA
P. Petrov, Hr. Lalabonova, Hr. Daskalov Medical University, Faculty of Dental Medicine - Plovdiv Department of Maxillofacial Surgery Department of Oral Surgery
Abstract
Dentists in primary care have a significant role in the diagnosis, treatment and prevention of oral leukoplakia.
Aim of this study is to establish the general diagnostic and treatment approach that dentists in Bulgaria administered to patients with oral leukoplakia.
Materials and methods: Subject of the study is 401 dentists that were surveyed within the course of the BDA events that were carried out from April 2011 till April 2012.
Results: Among the respondents, 58 % are women and 42 % men, 15 % had work experience up to 10 years, 43 % had work experience between 10 to 20 years and 42 % had worked for more than 20 years, 56 % had no specialty, 39 % had specialization other than surgery and 5 % were specialist oral surgery or maxillofacial surgery. 79 % of the respondents practiced in settlements with more than 100 000 inhabitants and 21 % in settlements with less than 100 000 inhabitants. 58 % answered positively to the question whether patients with oral leukoplakia seek help from them, and 42 % gave a negative answer. 8 percent of the dentists treated patients with OL, 12 percent did an observation, 24 % gave recommendations to remove the risk factors and 54 % of the respondents referred patients to an oral or maxillofacial surgeon. 3 % of the respondents replied that they used stomatoscopy for diagnosis, 6 % used cytological diagnosis, 15 % took biopsies, 31 % used dyes and 45 % relied on their own clinical judgement. In the treatment of OL 0.4 percent 254
of the respondents reported that they applied cryotherapy. 1 percent applied high-energy lasers, 3 % low-energy lasers, 9 % surgical excision, 33 % applied medication and 54 % of the respondents removed the risk factors.
Conclusion: Most of the surveyed dentists get patients with oral leukoplakia. Diagnoses of the disease are mostly based on clinical examination and by colouring with dyes. Histological and cytological examinations are not done as a routine and are used in a considerably lesser degree. Of the applied treatment approaches most significant are medication and counseling to remove risk factors. Surgical excision and treatment with high- and low-energy lasers are applied less frequently.
Key words: oral leukoplakia
Увод
Оралният карцином е едно от честите злокачествени заболявания. Успехът в борбата с него зависи от ранната диагностика и от своевременното комплексно лечение.
Голяма част от карциномите в устната кухина се развиват на базата на персистирали орални пренеоплазии. По тази причина на дневен план стои въпросът с диагностиката, лечението, профилактиката и с проследяването на пренеоплазиите.
Най-срещаната и проучвана пренеопластична лезия на оралната мукоза е оралната левкоплакия. Определя се като бяла плака по устната лигавица, притежаваща потенциал за малигнизация [9].
Разпространението на левкоплакията засяга 0.7-24.8% от населението, по-често от мъжки пол [3]. Най-засегната е възрастовата група 50-80 г. [1], над 40 г. [3], 40-69 г. [8].
Етиологията и патогенезата на това заболяване не са изцяло познати, като съществуват редица рискови фактори, повлияващи динамиката в развитието. За водещи се считат употребата на тютюн и алкохол [4, 6, 7, 8]. Други рискови фактори са наличието на инфекции от кандида и човешки папилома вирус, хронични механични травми, висок корозионен потенциал и алергии, лоша хигиена, витаминен дефицит и др.
Предпочитани места за развитие на левкоплакия са езикът, бузите, устните и подът на устата заедно с ретромоларните пространства.
Засегнатата от левкоплакия орална лигавица се представя клинично в две форми -хомогенна и нехомогенна, на базата на оцветяването и дебелината на лезията. Хомогенната показва сравнително по-нисък риск от малигнена трансформация, докато нехомогенната се характеризира с по-висок процент на преминаване в карцином [9].
Няма специфична хистологична находка, характеризираща оралната левкоплакия, наблюдават се хиперкератоза, акантоза и в 3.7-28.7% от случаите дисплазия [2, 4].
Наличието и степента на дисплазията при оралната левкоплакия показва силна корелация с последваща малигнена трансформация в плоскоклетъчен карцином. Процентът на малигнизиране варира от 0-20% в зависимост от формата на левкоплакията и от интензитета и персистирането на рискови фактори [5].
Лечението на оралната левкоплакия е трудна и отговорна задача. Това се дължи на липсата на средства и методики, повлияващи етиопатогенезата на промените в епитела. В днешно време се употребяват широко медикаментозни средства, въвеждани локално и общо, хирургична ексцизия, лазерна ексцизия и аблация, крио деструкция.
В диагностицирането, лечението и превенцията на оралната левкоплакия първостепенна роля имат лекарите по дентална медицина в доболничната помощ. Те са първите, които я регистрират и лекуват. Фокусирането ни върху оралната левкоплакия и в частност прилагания за лечението и подход от лекарите по дентална медицина е мотивиран от голямата роля на това заболяване, като елемент от превантивните стъпки за намаляне на нивото на оралния карцином в страната.
Цел на настоящото проучване е да установи общия диагностично-лечебен подход на лекарите по дентална медицина в България, прилагая при пациенти с орална левкоплакия.
Материал
Обект на проучването са 401 лекари по дентална медицина, анкетирани по времето на организирани от БЗС мероприятия за периода април 2011-април 2012 г. Анкетирането се проведе на територията на градовете Пловдив, Варна, Бургас, Пазарджик, Асеновград, Смолян.
Методика
Проведе се групова анкета. Анкетният лист съдържа две групи въпроси. Първата група въпроси са относно характеристиката на проучваната група. Втората група са свързани с лечебно-диагностичния подход при пациенти с орална левкоплакия. Резултатите са обработени статистически.
Резултати:
I. Характеристика на проучваната група
• Разпределение по пол
По отношение на половото разпределение на анкетираните лекари по дентална медицина 58% са жени, а 42% мъже(фиг. 1).
I Мъже (N=168) I Жени (N=232)
Фиг. 1. Разпределение на анкетираните лекари по пол
• Разпределение по трудов стаж
По отношение на изминалия трудов стаж 15% са с трудов стаж до 10 г., 43% са с трудов стаж от 10-20 г., а 42% са с трудов стаж над 20 г. (фиг. 2).
I до 10 г. (N=59) I до 10-20 г. (N=172) I до 20 г. (N=169)
Фиг. 2. Разпределение на анкетираните лекари по трудов стаж
• Разпределение по специалност
По отношение на наличната специалност на анкетираните 56% са без специалност, 39% имат специалност различна от хирургичната и 5% са специалиста с орална хирургия или ЛЧХ.
256
Без
специалност (N=224)
Орални и/или (СЧХ ((N=21)
Различна от хирургична (N=(54)
Фиг. 3. Разпределение на анкетираните лекари по дентална медицина по специалност
• Разпределение по вид на населеното място
По отношение на броя на жителите в населеното място, в което практикуват лекарите по дентална медицина, 79% от тях практикуват в населени места с над (00 000 жители, а 21% - в населени места с под (00 000 жители.
До 100 000 (С = 83)
Над 100 000 (С = 309)
Фиг. 4. Разпределение на анкетираните лекари по отношение на жителите в населеното място, в което практикуват
II. По лечебно-диагностичния подход
• Търсят ли помощ при вас пациенти с орална левкоплакия? По отношение на въпроса търсят ли помощ при Вас пациенти с орална левкоплакия, 58% отговарят положително, а 42% отрицателно.
Фиг. 5. Разпределение на анкетираните лекари по отношение на лечебно-диагностичния подход
• Как процедирате при съмнение за орална левкоплакия?
По отношение на въпроса как процедират с пациенти със съмнение за орална левкоплакия 8% ги лекуват. (2% извършват наблюдение на болните. 24% дават препоръки за отстраняване на рисковите фактори и 54% ги насочват към орален или към лицево-челюстен хирург.
■ Лекувам ги (N = 48)
■ Насочвам ги към орален хирург или ЛЧХ ( N = 331)
■ Давам препоръки за отстраняване на рисковите фактори (N = 145)
■ Наблюдавам ги (N = 70)
Фиг. 6. Разпределение на анкетираните лекари по отношение на процедурата при съмнение за орална левкоплакия
• Какви методи за диагностика на орална ледкоплакия използвате?
По отношение на диагностичните методи, прилагани за при лечението на орална левкоплакия, 3% от анкетираните отговарят, че употребяват стоматоскопия. Цитологична диагностика на лезиите се употребява от 6% от анкетираните зъболекари. Едва 15% вземат материал за хистологично изследване. 31% употребяват багрила за установяване на орална левкоплакия, а останалите 45% отговарят, че в диагностиката на орална левкоплакия разчитат на клиничната си преценка и на други диагностични способи.
45% Г Оцветяване (N = 115) 0/ Цитологично 31% изследване (N = 22) Хистологично 6% изследване (N = 54) 15% Стоматоскопия (N = 12) Други (N = 167)
Фиг. 7. Разпределение на анкетираните лекари по отношение на методите за диагностика на оралната левкоплакия
• Какви лечебни методи използвате?
По отношение на използваните методи за лечение на орална левкоплакия 0.4% от анкетираните съобщават, че прилагат криотерапия. Други (1%) прилагат високоенергийни лазери. Нискоенергиен лазер за лечение на орална левкоплакия се използва от 3% от денталните лекари. 9% прилагат хирургична ексцизия на лезиите. 33% прилагат медикаментозно лечение, а 54% отстраняват рисковите фактори.
I Медикаментозно (К = 157)
I Хирургично (Ы = 45)
■ Нискоенергиен лазер
= 16)
■ Високоенергиен лазер (Н = 3)
■ Криотерапия ^ = 2)
I Отстраняване на рисковите фактори (^ = 257)
Фиг. 8. Разпределение на анкетираните лекари по отношение на методите за диагностика на оралната левкоплакия
Дискусия
От получените резултати можем да обобщим, че при повечето от анкетираните лекари по дентална медицина, независимо от трудовия им стаж, придобита специалност и населено място, в което практикуват, попадат пациенти с орална левкоплакия. Диагностицирането на заболяването става най-често на базата на клиничния преглед и чрез оцветяване с багрила. Хистологичните и цитологичните изследвания, даващи информативност по отношение на клетъчните и тъканни изменения в лезията, не се извършват рутинно и се употребяват в значително по-малка степен. От прилаганите лечебните подходи най-силно са застъпени са медикаментозното лечение и даването на препоръки за премахване на рисковите фактори. Хирургична ексцизия и лечение с високо и нискоенергийни лазери се прилага многократно по-рядко.
Заключение
Вземайки под внимание голямата социална значимост на оралната левкоплакия поради факта, че висок процент от рака на устната лигавица се развива на базата на предхождаща го левкоплакична лезия, считаме, че е необходимо да се акцентира върху диагностиката и лечението на пренеоплазите изобщо като елемент от цялостната профилактика на карцинома на устната лигавица. В този аспект прилагането на единен подход на поведение при съмнение за орална левкоплакия от лекарите по дентална медицина, както и организирането и извършването на мероприятия като профилактични прегледи и скринингови изследвания сред населението би имало потенциал да редуцира нивото на оралния карцином в страната.
Библиография
1. Иванов, И. Върху клинико-морфологичните особености и малигнизацията на левкоплакията на устната кухина и долна устна. София, 1983.
2. Barnorczy, J., Csiba A. Comparative study of the clinical picture and histologic structure of oral leukoplakia. Cancer. 1976, 29, 1230-4.
3. Bokor-Bratic, M. The prevalence of precancerous oral lesion. Oral leucoplakia. Archive of Oncology, 2000, 8, 169-70.
4. Mehta, F. S., Pindborg, J. J.. Daftary, D. K. and Gupta, P. C. Oral leukoplakia among Indian villagers. Brit. Dent. J. 1969, 127:73-77.
5. Schepman, K., van der Meij E., Smeele L., van der Waal I. Malignant transformation of oral leukoplakia: a follow-up study of a hospital-based population of 166 patients with oral leukoplakia from Netherlands. Oral Oncol 1998; 34:270-5.
6. Reibel, J. Prognosis of oral pre-malignant lesions: significance of clinical, histopathological, and molecular biological characteristics. Crit. Rev. Oral Biol. Med., 2003, 14 (1): 47-62.
7. Rodu, B., C. Jansson. Smokeless tobacco and oral cancer: a review of the risks and determinants. Crit. Rev. Oral Biol. Med., 2004 Sep., 1, 15 (5): 252-63.
8. Roed-Petersen, B., P. C. Gupta, J. J. Pindborg and B. Singh. Association between oral leukoplakia and sex, age, and tobacco habits. Bull World Health Organ., 1972, 47 (1): 13-19. PMCID: PMC2480816.
9. Warnakulasuriya, S., Johnson N., van der Waal I. Nomenclature and classification of potentially malignant disorders of the oral mucosa. J Oral Pathol Med. 2007, 36, 575-80.
