CC BY
18Гърневска Силвия Маркова ПРОФЕСИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ...
UDC 37.08
ПРОФЕСИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ -
ВЪЗМОЖНОСТИ, НОРМИ, РЕАЛИЗАЦИЯ
© 2019
Гърневска Силвия Маркова, PhD, главен асистент
Пловдивскиуниверситет „ПаисийХилендарски" (4000, България, Пловдив, бул."България" №324, e-mail:[email protected])
Анотация. В разработката е обоснована необходимостта от професионално усъвършенстване на учителите. Изискванията към педагогическите специалиста стават все по-големи. Затова изключително важно е те да получа-ват висококачествено професионално развитие, като се започне от първоначалната подготовка, през подкрепата за начинаещите учители и се стигне до възможност за непрекъснато професионално развитие през цялата им карие-ра. В статията, базирана на нормативните документи, е представена възможността за професионално развитие на учителите. Разгледани са видовете квалификация на педагогическите специалиста - въвеждаща и продължаваща. Описано е въвеждащото обучение като задължително за начинаещите учители и възприемано като много същест-вен елемент за постигане на успех в дейността. Анализирано е прилагането на способи за подкрепа и менторство на начинаещите учители. Оценен е положителният ефект на наставничеството за всички участници в процеса - за начинаещия учител, за наставника, за училището. Очертани са рамките на продължаващата квалификация на учи-телите. Дефиниран е квалификационният кредит като измерител на времето, в което педагогическият специалист се е обучавал за повишаване на квалификацията си. Изброени са организационните форми на продължаващата квалификация. Отделено е внимание на възможностите за придобиване на професионални квалификационни степени. В заключение се обобщава мястото, ролята и значението на професионалното развитие на учителите за усъвър-шенстване на образованието. Оценява се, че по-добрата учителска квалификация е предпоставка за осъществяване на по-ефективно обучение и по-добре подготвени ученици.
Ключови думи: професионално развитие на учителите, подкрепа на начинаещите учители, менторство, продължаваща квалификация, квалификационен кредит, професионална квалификационна степен.
PROFESSIONAL DEVELOPMENT OF TEACHERS -OPPORTUNITIES, NORMS, REALIZATION
© 2019
Garnevska Silviya Markova, PhD, Chief Assistant
Plovdiv University „ Paisii Hilendarski" (4000, Bulgaria, Plovdiv, bld."Bulgaria"№324, e-mail: [email protected])
Abstract. The need for professional development of teachers is explained in this document. Requirements for pedagogical specialists are getting higher. Therefore, it is extremely important for them to receive high-quality professional development, starting with initial training, support for beginner teachers and the opportunity for continuous professional development throughout their careers. The article, based on the normative documents, presents the possibility of professional development of the teachers. The types of qualification of the pedagogical specialists are considered - introductory and continuing. Leadership education is described as a must for beginner teachers and perceived as a very important element in achieving success in the activity. The implementation of support and mentoring tools for beginner teachers is analyzed. The positive effect of mentoring on all participants in the process is assessed - for the novice teacher, the mentor, the school. It outlines the frame of the continuing qualification of teachers. Qualifying credit is defined as a measure of the time the pedagogical specialist has trained to enhance his / her qualification. The organizational forms of the continuing qualification are listed. Attention is paid to the possibilities of acquiring professional qualification degrees. In conclusion, the place, role and importance of the professional development of the teachers for the improvement of education is summarized. It is estimated that better teacher training is a prerequisite for more effective training and better prepared students.
Key words: professional development of teachers, support for beginner teachers, mentoring, continuing qualification, qualification credit, professional qualification degree.
Учителят е основен участник в образователния про-цес. Той е проводник и реализатор на целите на обще-ството за овладяване от подрастващите на социалния опит. "Поставените нови акценти относно ролята на об-разованието и неговата съдържателна и функционална насоченост поставят изисквания за добра професионална компетентност на учителя."[1] За доброто, осъщест-вяваната педагогическите функции се изисква адекватна професионална подготовка, не само първоначална, но и последваща. Колкото по-добре подготвени са учителите, толкова по- качествено е обучението на учениците. Затова е необходимо изграждането на професионалната компетентност на учителя да продължава „през целия живот". Необходимо е учителите да получат условия за своето професионално и кариерно усъвършенстване. Ем. Димитрова отбелязва, че „ повишаването на ква-лификацията на учителите и подобряването на техния статус в обществото са основни предпоставки за изграж-дане на общество, формиращо национални ценности за бъдещето." [3].
Поддържането на високо качество във всяка една трудова сфера изисква постоянна квалификация на кадрите в нея. През последните десетилетия неимоверно нараства значението на професионалното развитие на човешките ресурси, които са главните фактори за
ефективността на националното стопанство, култура и просперитет. И основното в тази насока е издигане на равнището на образованието и професионалната квалификация на работната сила. Това е от особена важност за професията на учителя, защото на него се пада трудната задача да изгради детето като личност, да го социали-зира, да го образова. Ще цитираме мнението на холанд-ските изследователи B. Koste и J. Dengerin, според които професионалното развитие може да бъде дефинирано по различни начини: първо, то може да бъде разбирано като процес на повишаване на нивото на прагматичните характеристики, който се стреми да придобие една професионална група като цяло; на второ място, това може да се разглежда като подобряване на качеството на услу-гите, предоставяни от индивидуалния професионалист [17]. Отнесено към педагозите повишаването на квали-фикацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване компетентностите на педагогическите спе-циалисти за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие.
Решаващо условие за качествено образование са обу-чението и продължаващата квалификация на педагоги-ческите специалиста и свързаните с това политики, съ-ответстващи на динамично променящите се социални и икономически условия.[5] Именно този факт задължава
учителят на 21 век да не спира да се развива, да не се осланя само на годините опит и придобитите квалификации и умения. Необходима е подкрепа на учителите за подобряване на преподавателската практика. SABER-УЧИТЕЛИ [8] разглежда три стратегически лоста, които училищните системи могат да използват за постигане на тази цел:
1) наличие на възможности за повишаване на квали-фикацията на учителите;
2) дейности за професионално развитие на учите-лите, основани на взаимодействие и поставящи акцент върху подобряване на учебния процес;
3) гарантиране, че професионалното развитие на учи-телите се определя въз основа на набелязаните нужди.
По важните нормативни документи, рамкиращи професионалното развитие на учителите са следните:
- Закон за предучилищното и училищното образование, ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., (в сила от 1 август 2016 г.), изм. и доп. (последното - ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.);
- Националната стратегия за развитие на педагогиче-ските кадри за 2014-2020 г. МОН, 2014.
- Национална програма - мон https://www.mon.bg/ upload/11967/np8_razvitie_kadri_2015.pdf- НАРЕДБА № 12 от 01.09.2016 г. За статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (Обн. - ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 27.09.2016 г.)
С приемането на Закона за предучилищно и училищ-но образование (ЗПУО), държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учите-лите, директорите и другите педагогически специалисти и държавните изисквания за придобиване на квалификация „учител" бяха създадени нормативните предпос-тавки за изграждането и функционирането на действе-на система, гарантираща подобряване на резултатите в училище.
Чрез Националната програма „Развитие на педагоги-ческите кадри" (03.11.2015) се осигуряват допълнителни възможности за продължаваща квалификация и за над-граждане на ключови професионални компетентности на педагогическите кадри с цел подобряване качеството на българското образование и обучение, постигане на по-висок обществен статут на педагогическите кадри за утвърждаване ролята им на ключов фактор в общество, основано на знанието[5].
В Наредба 12 [6] са представени нови държавни об-разователни стандарти за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищно образование. В нея се разглеждат условията и реда за организиране и провеждане на практическата подготовка на стажант-учителите в институциите от сис-темата на предучилищното и училищното образование; условията и реда за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, професионално-квалифи-кационните степени, условията и реда за придобиване-то им, както и системата от квалификационни кредити; условията и реда за кариерното развитие на педагоги-ческите специалисти; условията и реда за атестиране на педагогическите специалисти; обстоятелствата, които се вписват в информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагоги-ческите специалисти.
Както отбелязва Гюрова „може да се каже, че Законът и Наредбата са опит да се активизират педагогическите специалисти (директори, учители и др.) да се включват в квалификационни дейности. Това се налага от тревож-ните факти за ниската образователна активност на тези кадри през периода до 2013 г., констатирани в Раздел 1 на Националната стратегия на МОН за развитие на пе-дагогическите кадри за 2014-2020 г."[2].. Независимо от някои несъвършенства и капани пред качеството на про-дължаващата квалификация на учителите, анализирани 14
от авторката, новите нормативни документи подбуж-дат педагозите към професионално усъвършенстване и развитие. С приетия държавен образователен стандарт се създават предпоставки за обвързване участието на учителите в различни форми за повишаване на ква-лификацията с кариерното им израстване, с оценката на техния труд и съответствието им с необходимите компетентности, заложени в стандарта. "Необходимите компетентности, като съвкупност от знания, умения и отношения, по нива на кариерно развитие са определени в професионален профил, зададен в стандарта"[3].
Квалификацията на педагогическите специалисти, в зависимост от потребностите, целите и съдържанието на обученията, е:
1. Въвеждаща - насочена към усвояване на знания и формиране на умения, въвеждащи в професията, ориен-тирани към адаптиране в образователна среда и за мето-дическо и организационно подпомагане.
Въвеждаща квалификация е задължителна подкрепа за педагогически специалисти, постъпили за първи път на работа в системата на предучилищното и училищно образование или назначени за първи път на нова длъж-ност, включително и на длъжност по управление на ин-ституцията, а също и при промяна на учебните планове и учебните програми в училищата.
2. Продължаваща - насочена към непрекъснато про-фесионално и личностното усъвършенстване в рамките на учене през целия живот, ориентирана към кариерното развитие на педагогическите специалисти и успешната им реализация.
Подкрепа и менторство за новоназначени учители
Изискванията към учителите стават все по-големи. Затова изключително важно да получават висококачест-вено професионално развитие, като се започне от първо-началната подготовка, през подкрепата за начинаещите учители и се стигне до възможност за непрекъснато про-фесионално развитие през цялата им кариера [9-14].
Това означава, че учителите се нуждаят от подкре-па, за да развиват непрекъснато своите знания и умения. Подкрепата за начинаещи учители е приоритет в голяма част от европейските страни. Някои държави прилагат въвеждащи програми за начинаещи учители [4].
В рамките на тези въвеждащи програми начинаещи-те учители извършват всички или почти всички дейности, присъщи на педагогическите кадри, като получават възнаграждение за това. Осигурени са им индивидуална помощ и допълнително обучение. Въвеждащата квалификация се организира в рамките на вътрешноинсти-туционалната квалификация като работодателят опре-деля в срок до два месеца от встъпването в длъжност. Въвеждащото обучение е задължително за начинаещите учители и се възприема като много съществен елемент за постигане на успех в дейността.
През последните години все повече бизнес организации осъществяват ефективно наставничество. Повечето от тях целят по-бързо и качествено навлизане на новопо-стъпилите специалисти в спецификата на работа в орга-низацията. Търси се менторство и подкрепа за младите специалисти. Това разбиране на думата ментор като „доверен ръководител" се е разпространило и съхранило до днес. Много често двете думи „ментор" и „наставник" се използват като синоними. В училищната система проце-сът на наставничество и менторинг се изразява в предава-не от по-опитния и квалифициран учител на своя настав-ляван (млад специалист) знания и умения, които са необ-ходими на последния за ефективно изпълнение на про-фесионалните му задължения. „Обучението на младия учител на работното място заслужава особено внимание, защото днес то представлява един от най-ефективните методи за повишаване на квалификацията, проверен във времето и отработен от много поколения." Пенева[7] Целта на менторинга е предаването на по-богатия опит на ментора към наставляваните при прилагане на инди-Scientific Vector of the Balkans. 2019. Т. 3. № 2(4)
Гърневска Силвия Маркова ПРОФЕСИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ...
видуален подход. По този начин менторингът се доказва като подходящ, евтин и гъвкав метод за подготовка и подкрепа на възрастни хора във всички сфери на живота и по-специално при обучението и започването на работа. Разпространено, че менторът е някои по-опитен или въз-растен, чийто модел може да бъде копиран. В съвремен-ния свят традицията един по-опитен и мъдър човек да оказва подкрепа и да насърчава личностното развитие на друг човек е възприета в много сфери на живота. В ня-кои случаи това води до увековечаване на старите, добре изпитани методи за постигане на разнообразие и устойчиво развитие. Менторските програми трябва да включ-ват регулярни срещи за сътрудничество между учители с опит, които работят ефективно, и нови учители, така че да бъдат адресирани предизвикателствата, които те срещат. Участниците в менторската програма наблюда-ват взаимно класните си стаи, дискутират методите си на преподаване, оценяване и ръководство на процесите в класната стая. Менторите трябва да изготвят план за обмен на информация и подкрепа. Получаващите ментор-ска подкрепа също могат да разчитат на списък с въпро-си, които да фасилитират комуникацията им с техните ментори. Една ефективна менторска програма ще търси ментори с разбиране за решителността и упоритостта, необходими за преодоляване на бариерите
Менторингът е вид обучение на работното място. Същността му е че предоставя качествено обучение при процеса на адаптиране при наемане на работа.
Хаймина [15] представя структурна схема на настав-ничеството, включваща всички субекти, които участват в процеса - наставник, млад специалист, администрация на училището. Схемата на Хаймина представя и функ-циите и дейностите на отделните лица. Процесът на наставничество влияе на интересите на всички субекти, участващи във взаимодействието: обучавания млад специалист, самия наставник и организацията - работода-тел. Наставничеството има положителен ефект за всич-ки участници в процеса.
То е необходимо за начинаещия учител, защото го подготвя за професионална дейност, като:
- помага му по-безболезнено да се справи с трудни педагогически ситуации;
- да може да възприеме правилно всички аспекти на знанията, уменията, схващанията и др., които са необ-ходими;
- осигурява връзката между теоретичното обучение и практическото прилагане на наученото на работното място;
- подпомага наставляваните при изследването на нови възможности: нови технологии и установяване на нови контакти.
Същевременно, наставникът ще се възползва от сътрудничеството си със своя наставляван, ще има възможност да развие собствените си познания, умения и възможности в смисъла на:
- повишаване на професионалния опит и удовлетво-реност от работата;
- споделяне на личните умения и опит с останалите членове на колектива;
- предоставяне на възможност за развитие на управленски умения;
- придобиване на опит и разпознаване, признаване на вече наличните умения и способности;
- предоставяне на възможност за откриване и осъзна-ване на собствените способности, умения и опит.
Безспорна е и ползата за училището или образовател-ната институция:
- наставничеството поощрява сътрудничеството и взаимопомощта между колеги, подобрява сътрудничест-вото;
- повишава професионалната компетентност и на на-ставлявания и на наставника и на останалите учители;
- постига се ръст в качеството на образованието.
Разработена е Електронна платформа за менторство
в подкрепа на училищата. Директори и учители мина-ха 9-месечен курс за наставничество в Педагогическия факултет на ПУ. Електронна платформа може да кон-султира учители и директори, да насочва, подкрепя и подпомага ежедневната им работа в училище. В нея има лекции, материали и конкретни съвети, свързани с процеса на обучение и управление на класната стая или педагогическия екип. Сайтът best teacher е разработен от Педагогическия факултет на Пловдивския университет. Една от целите на програмата е да подкрепи но-воназначени учители, възпитатели и школски шефове. Електронната платформа е първи опит в България да се реализира още един инструмент за поддържане процеса на наставничеството. „Защото наставничеството е един от най-важните елементи на училищната култура и, ако се наложи масово, училищата ще станат по-гъвкави. Сайтът ще събере опита на различен тип учебни заведения. Защото менторството всъщност е трансфериране на знания от по-опитните към тези с по-малко опит и подпомагане на кариерното развитие", отбелязва проф. Галин Цоков [16].
Съществена роля за подготовката на учители играе изграждането на система за наставничество като неделима част от адаптацията на младия специалист към про-фесията, неговото цялостно развитие и усъвършенства-не. В наставничеството опита, уменията и компетенци-ите са много по-важен ресурс от възраст или позиция. Отворена и ясна комуникация, доверие и сътрудничест-во между страните са в основата на взаимоотношение-то. Въвеждащата подготовка подпомага адекватното включване на новопостъпилите учители в системата на образованието. Особено важно и необходимо е това за учителите по технологии и предприемачество поради характеристиките на учебната дисциплина - новост на учебния предмет, авангардност на учебното съдържа-ние, по-различна и богата образователна среда, изисква-ща нестандартно материално-техническо обезпечаване и др. Стимулира учителите за пълноценно участие в процеса на обучение и възпитание в училище и създава-не на условия за конкуренция между тях. Създава пред-поставки за кариерно развитие на учителските кадри
Продължаваща квалификация на учителите
Повишаването на квалификацията е етап в непре-къснатата подготовка, в който чрез различни форми на следдипломно обучение се подпомага професионалното развитие и пълноценната професионална реализация на педагогическите кадри. Участието във форми на профе-сионална квалификация от учители е един от начините за потенциално подобряване на учебната практика. За да се постигнат целите, залегнали в Стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е необходимо образователна система като цяло да заложи на мобилността и гъвкавостта, като насърчава педаго-гическите кадри чрез предоставяне на възможности за учене и продължаваща квалификация през целия живот, като инвестира в квалификационната дейност на педа-гогическите кадри, нейното качество и ефективност. Продължаващото професионално развитие е прието за част от професионалните задължения на учителите в 28 европейски страни, включително и в България. Дори в държави, в които то не е част от професионалните за-дължения, предоставянето на специфична допълнителна квалификация става задължително при въвеждане на об-разователни реформи [4].
Развитието на професионалните компетентности на педагогическите кадри се осъществява чрез продължа-ваща квалификация:
- за придобиване на нови фундаментални знания и умения в конкретната област на преподаване;
- при промени на съществуващите или въвеждане на нови държавни образователни изисквания (ДОИ);
- за повишаване на методическата подготовка и усво-яване на новости в преподаването.
Различни организации, институции, Центрове за
творческо обучение, провеждат поредица от лекции и работни семинари за учители. Учителите са задължени да участват в дейностите за повишаване на квалифика-цията, но отсъстват конкретни изисквания по отношение на продължителността и интензивността на обучението. Осигуряват се на условия за създаване на мотивация за развитие и самоусъвършенстване на педагогическите кадри чрез организиране на квалификационни курсове за формиране на компетентности по приоритетни направления. Дискутира се ефективното прилагане на съвре-менните образователни технологии в класната стая.
Семинарите представят някои от най-новите и по-лезни образователни технологии и практически на-соки за ефективното им използване в учебния процес. Организират се и курсове за допълнителна професио-нална квалификация - например курс за придобиване на професионална квалификация „Учител", курс за придобиване на професионална квалификация „Учител по информатика и информационни технологии". За учители по технологии и предприемачество се организи-рат обучения по учебни програми, утвърдени от МОН. Добър пример в това отношение е обучителна програ-ма „Актуални проблеми на методиката на обучение по технологии и предприемачество в прогимназиален етап (V - VII клас)", одобрена програма със заповед № РД09-1021/25.01.2017 г. за повишаване на квалификацията на педагогическите специалиста, вписана в ИРОПК на МОН. /издателство Бит и техника/. Друго мероприятие e следният проект: на 04.10.2018 г. Министерство на об-разованието и науката стартира изпълнението на проект „Квалификация за професионално развитие на педаго-гическите специалисти"[18]. Конкретен бенефициент на проекта е Министерство на образованието и науката. Регионалните управления на образованието, училищата и детските градини ще участват в техническото и финансово изпълнение на проектните дейности. Проектът ще се изпълнява през три учебни години - 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. Квалификационната про-грама е насочена към всички, работещи в системата на предучилищното и училищното образование и обхване цялата страна. Всеки педагогически специалист може да заяви желанието си за включване в обучение за повишаване на квалификацията му.
Ефективното професионално развитие на учителите предполага по-скоро продължително взаимодействие и възможност за вътрешно-училищен анализ на учебните практики.Така се подобрява цялостната педагоическа дейност като се развиват не само индивидуалните лич-ностните резултати, но и общите постижения на учили-щето.
Учителите, директорите и другите педагогически специалисти са длъжни да повишават квалификацията си:
- по програми за продължаваща квалификация в не по-малко от 48 академични часа за всеки период на атес-тиране за всеки педагогически специалист;
- в рамките на вътрешноинституционалната квалификация в не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист;
За участие в обучения за повишаване на квалифика-цията по програми на педагогическия специалист се при-съждат квалификационни кредити. Квалификационният кредит е измерител на времето, в което педагогическият специалист се е обучавал за повишаване на квалифика-цията си. Един квалификационен кредит се присъжда за:
- участие в обучение с продължителност 16 акаде-мични часа, от които не по-малко от 8 академични часа са присъствени;
- подготовка, представяне и публикуване на доклад в специализирано издание;
- научна или научна-методическа публикация в спе-циализирано издание.
Добре би било професионалното развитие на учите-лите по технологии и предприемачество да се свързва с 16
нарастващ престиж на специалността; с повече отговор-ности; със съответстващо на тях възнаграждение чрез интегриране на модела в системата за диференцирано за-плащане. За преподавателите по технологии и предприе-мачество е особено необходимо създаване и надгражда-не на технологична и предприемаческа компетентности, дигитални, творчески и др. ключови компетентности, отговарящи на съвременните изисквания и очакванията за по-качествено образование на младите хора.
Придобиване на професионално-квалификационни степени
Възможността за професионално развитие е основна мотивация за участие в дейности за продължаваща квалификация. Включването в дейности за повишаване на професионалната квалификация може да бъде в отговор на нуждите на конкретни преподаватели. Придобиването на професионално-квалификационни степени (ПКС) се извършва съгласно Наредба №12 [6]. Към момента има пет професионално-квалификационни степени:
1) пета професионално-квалификационна степен;
2) четвърта професионално-квалификационна
степен;
3) трета професионално-квалификационна степен;
4) втора професионално-квалификационна степен;
5) първа професионално-квалификационна степен.
В учителската професия тези пет професионално-квалификационни степени не са задължителни и се по-криват след натрупан стаж, който е различен за всяка степен. Например за най-ниската пета степен могат без изпит да кандидатстват учители, които имат поне 4 по-следователни години стаж и положат устен изпит с поне 4.50.
Осигуряването на допълнителни възможности за въвеждаща и продължаваща квалификация и за над-граждане на ключови професионални компетентности на педагогически специалисти е предпоставка за подо-бряване качеството на българското образование и обучение, за постигане на по-висок обществен статут на педагогическите специалиста за утвърждаване ролята им на ключов фактор в общество, основано на знание-то. Разработеният от МОН пакет от документи създава нормативна база и регламентира професионалното развитие на учителите. позволява реформиране на систе-мата на средното образование чрез повишаване статута и професионалното израстване на учителите, както и обвързване на постигнатите от тях резултати в пряката им работа с длъжностното израстване и заплащането на вложения от тях труд. Професионалното развитие поз-волява на учителите да усъвършенстват способностите и да повишат квалификацията си. То е „гаранция за добри резултати и предпоставка за реформа"[3]. Системата за професионално израстване на учителите осигурява съз-даване на мотивация за прогрес и самоусъвършенстване на педагогическите кадри. Реализацията на добро про-фесионално развитие и кариера повишават ефективност-та на учителската работа. Това рефлектира върху подго-товката на учениците - те стават по-знаещи, по-можещи, по-компетентни. С всичко това системата за професио-нално развитие на учителите е фактор за оптимизиране и усъвършенстване на образованието.
СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Гърневска С. Изграждане на професионалната компетент-ност на учителя по технологии и предприемачество. Университетско издателство „Паисий Хилендарски". Пловдив, 2017 ISBN 978-619202-292-1
2. Гюрова В. За капаните пред качеството на продължаващата квалификация на учителите. ДИПКУ Тракийски университет Стара загора, бр.4, 2017 http://www.dipku-sz.net/izdanie/422/za-kapanite-pred-kachestvoto-na-prodlzhavashchata-kvalifikaciya-na-uchitelit
3. Димитрова Ем. Професионалното развитие на учителите — гаранция за добри резултати и предпоставка за реформа https:// azbuki.bg/component/docman/doc_download/3736-vocational-education-1-17-emilianadimitrova
4. Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри за 2014-2020 г. МОН, 2014.
5. Национална програма - монНационалната програма „развитие на педагогическите кадри" - 2015
Scientific Vector of the Balkans. 2019. Т. 3. № 2(4)
ПРОФЕСИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ... .
Гърневска Силвия Маркова
6. НАРЕДБА № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (Обн. - ДВ, бр. 75 от 27.09.2016г., в сила от 27.09.2016г.)
7. Пенева М. Наставничеството — фактор за реализация на политики за ефективни учители бр. 4, 2015 www.dipku-sz.net/.../ nastavnichestvoto-faktor-za-realizaciya-na-politiki-za-efektivni-.
8. Политики по отношение на учителите. SABER 2013
9. www/wds.worldbank.org/.../2013/...20131029162926/.../821640W P0SABER0ox037.
10. Кондаурова И.К. Перспективы организации профессиональной подготовки будущих учителей // Азимут научных исследований: экономика и управление. 2015. № 3 (12). С. 25-27.
11. Беляева Е.Н. Формирование профессиональных компетенций учителя в процессе повышения квалификации // Балтийский гуманитарный журнал. 2014. № 1 (6). С. 39-41.
12. Булаева М.Н., Лапшова А.В. Современные тенденции развития социально-профессиональной ориентации студентов вуза // Карельский научный журнал. 2017. Т. 6. № 4 (21). С. 21-24.
13. Балакирева Е.И., Малышева А.В., Коновалова Е.Ю. Профессиональная компетентность: сущностные характеристики и условия развития // Балтийский гуманитарный журнал. 2016. Т. 5. № 4 (17). С. 154-158.
14. Петрова М.А. Профессиональная проба как условие формирования мотивации учебно-профессиональной деятельности будущих учителей начальных классов // Азимут научных исследований: педагогика и психология. 2016. Т. 5. № 3 (16). С. 109-112.
15. Сергиенко И.Н. Основные тенденции развития музыкально-инструментальной подготовки будущего учителя музыки //Балтийский гуманитарный журнал. 2018. Т. 7. № 2 (23). С. 329-332.
16. Хаймина М.П. Из опыта работы творческой микрогруппы «Школа наставничества» МОУ СОШ № 4 Оленегорск 2014 www. imcol.ru/doc/2014/050620143.doc
17. Цоков, Г. Е-менторингът като елемент от модела за академично наставничество на новоназначени учители и училищни дирек-тори В Е-списание «Българскиучител» ISSN 1314-9482 http://bguchitel. com/IzlIzdania/4C0DD9F054DC-EEE4-FA4369A407628599#:3
18. Koster, B., J. Dengerin 2008 Kostera and J.J. Dengerink Professional standards for teacher educators: how to deal with complexity, ownership and function. Experiences from the Netherlands European Journal of Teacher Education Vol. 31, No. 2, 2008, pp.135—149 www. tandfonline.com/doi/pdf/
19. https://www.mon.bg/bg/100552
