CC BY
14
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series B. Natural Sciences and Humanities, Vol. XVII, ISSN 1311-9192, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
ПРОБЛЕМИ ПРИ ПЕДАЛНАТА ТЕХНИКА В АРФОВОТО ИЗПЪЛНИТЕЛСКО ИЗКУСТВО
С. Дукова, Национална Музикална Академия „проф. Пачно Владигеров"
Резюме: Рассмотрены техники и способы для решения проблем в педальной технике при игре на диатонической арфе. Рассмотрены основополагающие принципы для преодоления проблем в педальной технике при игре на современной арфе.
Ключеви думи: Арфа, педална техника, диатонична, схема на Салседо, запушване.
Арфата принадлежи към най-древните музикални инструменти и е най- старият струнен музикален инструмент. Раждането й се губи в ранните епохи на човешката културна история.
Най- старата известна до сега арфа е намерена в разкопките на царските гробници в древния шумерски град Ур (до Персийският залив) и датира от около 2600 г.пр. н.е.
Арфата като инструмент притежава сложен механизъм. Развитието на настоящата диатонична арфа през вековете е коствало много усилия и време, за да се постигне сравнително лесно за употреба устройство, което все пак да не ограничава звуковите и технически възможности на инструмента.
През 1801 година, Себастиан Ерар конструирал арфа с двойно действащ педален механизъм. Започва нова епоха в историята на диатоничната арфа.
Основният строй на арфата (седемте педала на I позиция) е Ces dur. При него всички струни трептят с цялата си дължина и получените тонове са максимално звучни и продължителни, ярки и чисти. Това е от голямо значение за такъв капризен, постоянно растройващ се инструмент като арфата. Отук следва, че бемолните тоналности, се предпо-читат пред диезните независимо от пораждащите се понякога трудности при изписването „неправомерно" от гледна точка на хармонията отбелязване на някои тонове или акорди в редица случаи се явява единственият възможен начин за нотация.
За да се обясни специфичната техника на свиренето на арфа е необходимо да бъде описан механизмът на престройване на струните- педалната техника.
Седемте педала на арфата отговарят на основните степени на диатоничния звуко-ред. Всеки педал може да престроява само съответстващи на неговото название едноименни тонове.Положенията на педалите или позициите дават възможност на струните да се настройват в три варианта:
на I позиция( горно, изходно положение на педалите) в тоналност Ces dur , при което струните се настройват на съответстващи тонове с бемоли (Re (des) , Do (ces) ,Si (b) ; Mi (es) , Fa (fes) , Sol (ges) , La (as) ).
на II позиция ( по-долно, средно положение на педалите, закрепени на първото стъпало) в тоналност C dur, при това положение струните звучат на съответстващи тонове с бекари ( Re (D), Do (C) ,Si (H), Mi (E), Fa (F), Sol (G) , La (A) ).
на III позиция ( най- долно положение на педалите, те са закрепени на второто стъпалце) в тоналност Cis dur , звученето на струните съотвества на тонове с диези(Ке (Dis)),Do(Cis) ,Si(His) , Mi(Eis) , Sol(Gis) , La (Ais) ).
Когато педалите са:
В I позиция , съответните струни преминават свободно през екцентриците, без да засягат щифтовете; така струните звучат с цялата си дължина и тоновете им съответстват на тонове с бемоли.
Във II позиция се задейства първия ред ексцентрици: дисковете се завъртват и щифтовете прищипват струните от двете страни като вилица, скъсявай ги съответно с 0,056 част от тяхната първоначална дължина; тоновете се повишават с полутон и стават съответствуващи тонове с бекари.
В III позиция се завъртва вторият ред дискове, скъсявайки струните с още 0,053 част от първоначалната им дължина. Тоновете се повишават с цял тон и стават равностойни на тонове с диези.
Чрез комбинирането на едни или други положения на педалите арфата може да се настройва в различни тоналности. При арфата не се използват тонове и тоналности с двойни бемоли и двойни диези- тяхното изпълнение може да бъде осъществено само чрез енхармонична замяна.
При бърза смяна на тоналности, особено при много отдалечени модулации се предизвикват значителни затруднения, тъй като действието на педалите е свързано със загуба на време. Същото се отнася и за хроматични изменения на тонове и акорди, когато броят на едновременно извършващите се алтерации е голям и когато тяхната последователност е много бърза.
Важно е също така разположението на педалите спрямо двата крака на изпълнителя. Изпълнителят може да натисне както един ,така и два педала едновременно, но при условие ,че във втория случай педалите се намират от лявата и дясната страна на пиедестала и се привеждат в движение с двата крака. Трудност представлява последователното натискане на няколко педала с един крак, при бързо темпо. При едновременното натискане на два съседни педала с един крак е труден технически похват.
Владеенето на педалите трябва да е много точно, за да се избегнат излишните звуци. Педалната техника е неотделима от техниката на пръстите. Необходим е самоконтрол над синхронно действие на ръцете и краката на изпълнителя. Ако педалът е натиснат миг по-рано или по- късно от момента на извличането на звука, ще се получи или трясък, или педално глисандо, което не е предвидено от автора, което създава ненужни призвуци.
Един от основните проблеми при педалната техника е точното и правилно отбелязване кога да бъде сменен даден педал. Много често допускана грешка е педалът да бъде обозначен за смяна много преди това да трябва да се извърши както и по време на изсвирване на дадена модулация или след нея.
Освен точното отбелязване хубаво е да се отдели внимание на запушващата техника преди смяна на педал. Чрез този похват се намалява рискът от така нареченото педално глисандо или неприятен звук.
Друг елемент в педалната техника е така наречената „схема на Салседо". Тази схема
помага при запомнянето на разположението на педалите в различни моменти в музикалното произведение. Чрез тази схема се изобразяват разположението на педалите. Хубаво е такава схема да има при всяка смяна на педалите.
„Схемата на Салседо" графически представя педалите на арфата. Тя представлява една хоризонтална линия, разделена от една вертикална линия. Лявата част на получилата се графика изобразява лявата страна на педалите на арфата, дясната отговаря за педалите от дясната страна на арфата. Педалите се изобразяват като къси вертикални линии или като отметки във вид на „човка" върху хоризонталната линия. Късите линии ( отметките) се поставят : за бемол- над хоризонталната линия, за бекар- върху хоризонталната линия и за диез- под хоризонталната линия. Този метод на изобразяване на педалите спомага при бърза смяна на педалите, за ориентиране в дадена част на произведението какви алтерации (педали) са необходими . Това също помага на арфиста да започне от всяка част на произведението без да се съмнява в алтерациите и тоналността , в която трябва да свири.
Пример: „Схема на Салседо":
Основен проблем при педалната техника е скоростта и шума при смяна на педалите. Скоростта при смяната на педалите зависи от физическите възможности на изпълнителя. Заедно със скоростта на смяната на педалите при децата трябва да се развива и умението за безшумната им смяна. На тези проблеми трябва да се обръща внимание още от първите пиеси, в които има алтерация (т.е. педална техника).
Навременната, правилна и тиха смяна на педалите са в основата на добрата педална техника. От педалната техника зависи и изпълнителското изкуство , тъй като връзката между изпълнението, педалната техника и звукоизвличането е много тясна. Трябва да се работи и по трите направления еднакво интензивно.
Безшумната смяна на педалите е в основата на приятното за слушане изпълнение. Когато няма така нареченото „педално глисандо" , странични шумове или трясък от педали-те, изпълнението е чисто и изпълнителят може да се наслади на своето изпълнение. Когато тази техника отсъства при даден изпълнител - грубата, шумна и ненавременна смяна на педалите засенчва и отвлича вниманието от изпълнението на музикалното произведение, губи се ефектът на изпълнителското изкуство- имаме само шум и неприятни усещания как-то за изпълнителя така и за слушателя. От отсъствието на добра педална техника страда и звучността на инструмента. Когато тази техника е шумна и неправилна инструментът започва да не резонира по правилния начин, звучността става приглушена, мътна и неточно интонационно.
От тук следва, че трябва да се работи в насока за добра педална техника още в началото на обучението по арфа. Децата трябва да бъдат приучавани да мислят за педалите, като част от изпълнителското изкуство, а не като странична дейност по време на свирене.
Литература.
1. В. Дулова, Исскуство игры на арфе, Всесоюзное издательство „Советский композитор", Москва, 1975г., 185
2. Абрашев Б.,Музикални инструменти, ч.1, Музика, София
3. М. Христова, Методика на обучението по арфа, Музика, София, 1991.
