CC BY
9
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Г.Медицина, фармация и дентална медицина т.ХУ. Научна сесия „Медицина и дентална медицина", 30 - 31 октомври 2013 Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXV,ISSN 1311-9427 Medicine and Stomatology Session, 30 - 31 October 2013
ПОЛОЖЕНИЕ НА РЕТЕНИРАНИ ТРЕТИ ДОЛНИ МОЛАРИ, ЕТИОЛОГИЯ И ЛЕЧЕНИЕ.
Денис Черванский, Дърмонска П., Китова Т.
Медицински университет Пловдив, Катедра анатомия, хистология и ембриология
POSITION OF IMPACTED LOWER THIRD MOLARS ETIOLOGY AND TREATMENT.
Denis Chervanskiy, DarmonskaP.,Kitova T.
Medical University Plovdiv, Department of Anatomy,
histology and embryology
Abstract
Introduction: The third molar tooth usually comes out between the ages of 17 to 25 year olds. Rarely the germ is missing. The third molars usually either stay in the bone, or grow partially. A few authors usually link that deficiency to the poor growth of the mandible and eating habits of the modern society. The incomplete and not correctly formed growth of the molars can be the reason, for inflammation, infection, pain and facing difficulties when eating.
Aims: The aims are to determine the position of the third molars compared to the mandible and the second molars, the length of the retromolarian space and the presence of symmetry between them in the mandible and to contribute to the elucidation of etiological factors and methods to treat them.
Material and method: the target group contains orthopantomografs for 92 patients at the age of 26 to 59 year olds. Of which 51,08% are women and 48,91% are men. The data is classified on the method of Pell Gregory for positioning the occlusal surface of the third molars and Rudenko's method for measuring the retromolarian space. The data received is processed with SPSS, version 13,0.
Results and discussion: the research with Pell-Gregory's method, has found that the left 69,56% are class A, 14,13% are class B, and 16,30% are class C. From the right side 63,04% are class A, 19,56% are class B and 17,39% are class C. Depending on their distance from the frontal edge of "ramus mandibulae" the third molars are classified the following way: 28,26% from the right side - class 1, 58,69% - class2, and 13,04% - class 3. Depending on the size of the
retromolarian space: from the right 45.65% are between 18 and 24 mm; 43,47% - 25 and 30 mm and less than 10.86% are less than 31mm.
Conclusion: Retention and difficult breakthrough of third molars are very common problems whose etiology and treatment are complex and require a thorough knowledge of their optimal solution.
Въведение
Долната челюст у някои хора не се развива достатъчно, за да има място за третите молари. Третите молари се наричат още мъдреци (два горни и два долни) и обикновено поникват между 17 и 25 години. Нерядко обаче те могат да останат в костта (dens retinens), да пробият частично (dentitio difficilis) или техният зародиш да липсва (hypodontia). Редица автори свързват тези вариации в пробива и положението на мъдреците с недостатъчното развитие на долната челюст и начина на хранене на съвременния човек. Неправилното развитие може да бъде причина за възпаления, болки, абсцеси, кисти и други усложнения.
Цел
Да се определи положението на мъдреците спрямо мандибулата и втория молар, дължината на ретромоларното пространство, наличието на симетрия и да се допринесе за изясняването на етиологичните фактори и методиките при лечението им.
Материал и метод
Прицелната група се състои от 92-ма мъже и жени на възраст от 26 до 59 години. Подбрани са ортопантомографии (ОПГ) на лица със завършено развитие на долната челюст, без ортодонтски аномалии и с налични втори и трети молари. Лицата са от български етнически произход, без вродени и придобити заболявания, клинично здрави към момента на рентгенографското изследване. От тях 51,08% са жени и 48,91% са мъже. Материалът е събран в дентална клиника „Дентисимо", гр.Пазарджик.
Използвани са методите на Pell-Gregory1 и А. Т. Руденко2.
Получените данни са обработени с SPSS, версия 13. Приложени са дискиптивен и вариационен анализ.
Резултати
1. Според изследваните класове - беше установено, че 69,56% от мъдреците вдясно са от клас А, 14,13% от клас В и 16,30% от клас С. Вляво 63,04% са от клас А, 19,56% са от клас В и 17,39% от клас.
Фиг. 1.Разпределение на мъдреците според класове A, B и C.
Най-често се срещат мъдреци (вляво и вдясно) от клас А с оклузална повърхност на нивото или малко под оклузалната повърхност на втория молар (Фиг. 1).
2. Според разстоянието до предния ръб на ramus mandibulae, разпределението по кла-сове е следното: 28,26% вдясно са от клас1; 58,69% са от клас 2 и 13,04% са от клас 3. Вляво 27,17% са от клас 1, 59,78% са от клас 2 и 13,04% са от клас 3.
Основната група мъдреци са от клас 2 т.е., когато разстоянието между втория молар и предния ръб на ramus mandibulae е по-малко от медиодисталния размер на мъдреца.
3. Според големината на ретромоларното пространство в групи по метода на Руденко беше установено,че 45,65% от изследваните лица имат дължина на ретромоларното пространство в границите между 18 и 24 мм; 43,47% между 25 и 30 мм и едва 10,86% над 31 мм. Вляво разпределението е съответно 41,30% с дължина на ретромоларното пространство в границите 18 до 24 мм, 48,91% между 25 и 30 мм и 9,78% над 31мм (Фиг. 2).
12 3
Фиг. 2.Разпределение спрямо дължината на ретромоларното пространство
Резултатите показват, че при 90% от пациентите дължината на ретромоларното пространство е до 30 мм и едва при 10% тя надхвърля 31 мм.
Обсъждане
Пробивът на моларите зависи от тяхното положение в долната челюст, големината на ретромоларното пространство и тяхната степен на развитие. За нуждите на нашето изследване бяха избрани само лица с ретинирани трети молари. Резултатите от настоящото изледване показват, че 66,3% от изследваните мъдреци са повърхностно ретенирани, защото оклузалната повърхност на М3 е на нивото или малко по-ниско от оклузалната повърхност на М2. При 16,84% от тях мъдреците са умерено ретенирани, т.е. оклузаланата повърхност на М3 е на нивото на екватора на М2, а при16,85% те са дълбоко ретинирани, защото оклузалната повърхност на М3 е на нивото на шийката на М2. Според Nunn at al. ретенцията се дели на меко-тъканна (soft tissue impacted) и костна (bony impacted) ретенция, като отбелязват че при меко-тъканна (повърхностна) ретенция има по-голяма вероятност за развитие на патология на съседно стоящия зъб3. За дълбочината на ретенцията имат значение позицията на зародиша на зъба, както и наследствени фактори4. Друга теория, която обяснява високия процент на дълбоко разположени в костта мъдреци, е филогенетичната регресия в размера на долната челюст и тенденцията за аплазия на мъдреците5. Настоящо-то изследване установи, че при около 70% от изследваните пациенти разстоянието между дисталната повъхност на втори молар и клона на долната челюст е по-малко от медио-дисталната дължина на трети молар т. е. е недостатъчно. Според Bjork растежът на ramus mandibulae е свързан с резорбция на костно вещество по неговата медиална повърхност и
отлагане по дисталната му повърхност, но в случай на дисбаланс на този процес, мъдреците имат недостатъчно място за нормален пробив6. Друга причина за ретенция на мъдреците и недостатъчното ретромоларно пространство може да бъде намаленият ъгъл на долната челюст7.
Същите изводи се налагат и при изследване на пациентите по метода на Руденко. При 45% от изследваните е установено по-малко от нормалното според Руденко ретромоларно пространство - под 24 мм, при 45% от тях то е с нормална големина от 24-30 мм и само при 10% е по-голямо - над 30 мм. Фактът, че ретенция на моларите има и при трите сравнявани вида ретромоларно пространство, очевидно показва, че в патогенетичният механизъм за появата ретенцията моларите вероятно има вплетени множество фактори. Така например, известно е, че PAX9 ген, играе важна роля в развитието на съзъбието на бозайници е свързан със селективна агенезия на зъбите при хората, която включва основно задна група зъби, а гените AXIN2, MSX1 са асоциирани с пълна агенеза на моларите у човека.
Клиничното поведение при ретенция на мъдреците е свързано с въпроса дали и кога да се екстрахират тези зъби. Индикации за екстракция са пери- и паракоронарити, периапикални абсцеси , кисти или тумори, резорбция на съседните корени, възпаление на околните меки тъкани и анормална позиция8. Ранната екстракция на третите молари се препоръчва като профилактика на невропатии на долночелюстния нерв, а най-подходя-ща възраст за това е преди завършване на развитието на корените им. Според Zhang тя е препоръчителна при по-млади индивиди, тъй като алвеоларна кост е по-еластична, което намаля риска от фрактури, възстановителния период е по-кратък, а усложнения с nervus mandibularis се наблюдават много рядко9.
Заключение
Ретенцията и затрудненият пробив на третите молари са много често срещани проблеми, чиято етиология и лечение са комплексни и изискват задълбочени познания за оптимално им разрешаване.
Библиография
1. Pell GJ, Gregory BT. Impacted mandibular third molars: classification and modified techniques for removal. Dent Digest 1933; 39: 330 - 338
2. А.Т. Руденко, „Патология прорезывания зубов мудрости", 1971
3. M.E. Nunn, M.D. Fish, R.I. Garcia, E.K. Kaye, R. Figueroa, A. Gohel, M. Ito, H.J. Lee, D.E. Williams, T. Miyamoto "Retained Asymptomatic Third Molars and Risk for Second Molar Pathology", November 2013
4. Peck S, Peck L, Kataja M. Concomitant occurrence of canine malposition and tooth agenesis: evidence of orofacial genetic fields. Am J Orthod Dentofacial Orthop. 2002 Dec;122(6):657-60
5. Berm6dez de Castro JM. Third molar agenesis in human prehistoric populations of the Canary Islands. Am J Phys Anthropol. 1989 Jun;79(2):207-15.
6. Bjork A. Prediction of mandibular growth rotation. Am J Orthod 1969;55:585-99
7. Br J Orthod. 1975 Oct;2(4):231-4. The development of third molar impaction. Richardson
M.
8. Koerner KR. The removal of impacted third molars. Principles and procedures. Dent Clin North Am. 1994 Apr;38(2):255-78
9. Z. Q. Zhang. Early extraction: a silver bullet to avoid nerve injury in lower third molar removal? International Journal of Oral and Maxillofacial Surgery. Volume 41, Issue 10, October 2012, Pages 1280-1283
