Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.
НЯКОИ ПРОБЛЕМИ В РАЗВИТИЕТО НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ
Елица Маринова, Университет по хранителни технологии - Пловдив
ABSTRACT
An analysis identifying the current state of the milk industry in Bulgaria is presented in the article. The aim of the study is ascertain the problems and outline the trends for its development. One of the key for competitiveness enhancing of Bulgarian milk enterprises is using the modern management tools and applying strategic management.
Keywords: milk industry, management tools, strategic management
ВЪВЕДЕНИЕ
Млечните продукта са трайно присъстващи на българската трапеза и по потребление средно на лице от домакинството се нареждат на едно от първите места [1]. Млекопреработвателният сектор е с дългогодишни традиции и със значително място в икономиката и експорта на страната [4]. След политическите и икономическите промени в България след 1989 г. бизнес климатът за производство на храни и напитки далеч не е привлекателен и поставя предприятията от млекопреработвателната промишленост пред многобройни трудности и предизвикателства. Поставените изисквания към сектора се оказват непосилни за редица от фирмите, което води до преустановяване на дейността на голям брой обекти. Преминаването от централизирана към пазарна икономика изисква бизнесът да преориентира ценностната си концепция. Нужна е комбинация от нови качества като гъвкавост, маркетингов нюх и предприемаческа нагласа, които да изведат фирмите пред техните конкуренти. Мениджърите повече от всякога трябва да залагат на съвременните управленски инструменти, като прилагане на комплексен реинженеринг (КР), да се стремят към иновации и използване потенциала на системите за управление безопасността на храните (СУБХ).
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ
Методологията на изследването включва системен анализ и синтез; индукция и дедукция; аналогия и сравнения; количествени и статистически методи.
Обект на изследването са българските млекопреработвателни предприятия, които към 2015 г. са 268 на брой [8].
РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИИ
Млечните продукта са традиционна храна, присъстваща неизменно на българската трапеза от далечни времена, а продукта като българското кисело мляко и бялото саламурено сирене са донесли световна слава родината ни. Високото потребление на млечни продукта на вътрешния пазар в комбинация с традиции в износа, несъмнено отреждат важно място на млечната индустрия в хранителния отрасъл на страната ни. По количество произведена продукция млекопреработвателният сектор се нарежда след производителите на месо, хляб
и хлебни продукта и производители на други хранителни продукта [4].
Началото на промишленото производство на млечни продукта в България се поставя през 40-те години на XX в. със създаването на млекоснабдителна централа „Сердика" в гр. София. През 1942 г. започва изграждането на млекокомбинат „Сердика", чието бурно развитие се наблюдава след Втората световна война. През периода 1944-1947 г. всички частни мандри в България стават кооперативна собственост. През 1949 г. към ЦКС се образува предприятие „Млекокооп", а през 1969 г. се обособява ДСО „Сердика".
През периода 1959-1969 г. в страната са изградени 43 млекоцентрали с индустриален капацитет и промишлена структура, произвеждащи разнообразни млечни продукта. Повечето от машините и агрегатите са родно производство. В Плевен отваря врати техникум по млечна промишленост "Мишо Цонев", подготвящ млади специалисти за нуждите на отрасъла.
Политическите и икономическите промени в България след 1989 г. оставят голяма следа и в млекопреарботвателния сектор. Периодът 1990-1999 г. е особено тежък за цялата промишленост, като през 1999 г. се достига дъното с индекс 53,5 спрямо база 1990 г. [3]. Фактори като раздробяване на стопанствата, високи цени на фуражите, високи изисквания за продажба на мляко в ЕС, непривлекателни условия на труд, застаряване на населението, обезлюдяване на селските райони, липса на достатъчни познания и професионален опит рефлектират до постепенно намаление на добиваните количества мляко (вж. Табл. 1).
Табл. 1. Събрано сурово мляко (краве), хил. t
2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
789,09 757,87 680,72 539,42 578,81 499,11 497,48 494,63 509,67
Източник: Eurostat
Към 2014 г. броят на малките стопанства, които не успяват да отговорят на нормативните изисквания остава висок [5]. Намалението на броя на отглежданите животни неминуемо води до проблеми в следващите брънки от производствената верига - млякото като суровина се оказва недостатъчно и от производител с традиции, България се превръща в страна-вносител на мляко. До 2015 г. страната ни така и не успява да покрие т. нар. "млечни квоти", дори напротив - тенденцията е към все по-слабо покриване на този процент: за периода 2007-2008 покриваме 85,1 % от млечната квота, а за 2013-2014 този процент е едва 45 [5]. В същото време консумацията на млечни продукти в страната се запазва висока (вж. Табл. 2) и логично нуждите на потребителите е да се задоволяват за сметка на увеличен внос на суровина или директно на готови продукта. Тук трябва да се отчете и наличието на сив сектор и вероятността част от суровото мляко да се предава на предприятията за преработка, но да не се отчита от тях.
Табл. 2. Потребление на млечни продукти средно на лице от домакинството, kg
Вид млечен продукт 2004 г. 2014 г.
Кисело мляко 26,1 26,9
Бяло саламурено сирене 10,0 12,1
Кашкавал 2,4 3,7
Източник: НСИ
Следва да се отбележи и факта, че през последните години все повече расте вносът на палмово масло и сухо мляко за нуждите на млекопреработвателната ни индустрия. Производителите е необходимо да правят сериозни инвестиции за прилагане на европейското законодателство, а в същото време са поставени под конкурентен натиск от страна на имитиращите продукти, съдържащи растителни мазнини.
По отношение пазара на труда, статистиката сочи непрекъснато намаляване на общо заетите лица след 2009 г. в млекопреработвателния сектор, осигурени по трудови и служебни правоотношения (т.п.с.). Броят на кадрите с висококвалифицирани позиции в сектора е малък, а същевременно операторите на машини и съоръжения и лицата с професии, неизискващи специална квалификация образуват най-високия дял на заетите в бранша [12]. Секторът осигурява заетост едва на 0,4% от работещите в страната млади хора, осигурени по т.с.п. [12]. Проучванията сочат, че не се правят достатъчно инвестиции за обучение на персонала [9]. Това води до недостатъчно разбиране на изискванията на СУБХ, които се явяват основен инструмент за осигуряване безопасността на произвежданата продукция.
Слабост на ХИ, като цяло, е ниското качество на управленчески труд [10], а управленски подходи, които пренебрегват стратегическите аспекти в управлението осигуряват елементарното й оцеляване без да се гарантира дълготраен успех и развитие [2].
Положението на млекопреработвателната промишленост по отношение на експорта, изразено в цифри е: 44 500 t общо изнесени млечни продукта за 2013 г., а през 80-те години само количеството на бялото саламурено сирене, предназначено за износ е 100 000 t.
Неблагоприятна за страната ни е и наложената от Русия забрана за внос на млечни продукта от ЕС, въведена август 2014 г., което ще се отрази отрицателно на положените през последните години усилия за възстановяване позициите на родните млечни продукти на традиционния руски пазар.
Динамиката на съвременния пазар изисква производителят по всяко време да е насочен към изследване нуждите на своите потребители. Все повече хора се ориентират към природосъобразен начин на живот и значима част от тях търсят продукти, отговарящи на техни специфични нужди, свързани с намалено съдържание на сол, мазнини, захар, както и бърза и надеждна верификация за ГМО статус, географски произход, статус на биологично произведеното съдържание, наличие на алергени и др [6]. По данни на EAACI1 около 17 мил. европейци страдат от хранителни алергии, като броят на засегнатите деца между 0 и 5 г. се е увеличил двойно за периода 2000 - 2010 г. [11], а кравето мляко е един от "големите 8" алергена. Този факт поставя млечната индустия пред голямо предизвикателство, което явно ще нараства през идните години и се явява подходяща възможност за коопериране усилията на наука и бизнес. Пълноценната храна и здравословни решения за хранене, изискващи по-малко време за приготвяне, са сред най-новите макро-тенденции, които движат хранителната промишленост в международен план. Интересен факт, основан на проучвания в други страни е, че напитки на млечна основа са най-активната нова категория в сектора "Напитки" за 2015 г [7].
В резултат на направения анализ могат да се изведат следните основни проблеми, възпрепятстващи развитието на млекопреработвателния сектор в България:
- Силна зависимост на сектора от вноса на суровини и полуфабриката;
- Загуба на позиции по отношение на експорта;
- Наличие на нелоялна конкуренция и сив сектор, както и производство на стоки заместители, имитиращи автентичните млечни продукти;
- Ниска производителност на труда, неблагоприятни условия за инвестиции в страната; преобладващ дял на нискоквалифицирания персонал в предприятията;
- Застаряващо и топящо се население, функционална неграмотност (ниво на уменията за четене и писане), липса на компетенции;
- Липса на традиции в стратегического управление и слаб интерес към съвременните инструменти за управление, например КР; незадълбочено познаване на СУБХ от страна на персонала на голям брой организации.
След извършения анализ са очертани следните възможноси за подобряване на състоянието и конкурентоспособността на сектора:
- Износ на традиционни български продукта със специфичен вкус, които имат своята
1 European Academy of Allergy and Clinical Immunology
ниша на пазара - възвръщане на стари пазари и търсене на нови такива;
- Уедряване на стопанствата и подобряване на развъдната дейност;
- Подпомагане на сектора от страна на държавата чрез субсидиране (включително експортно субсидиране за износ на качествени млечни продукта);
- По-строг и резултатен държавен контрол на вноса на суровини и полуфабркати и на търгуваните стоки на вътрешния пазар;
- Облекчаване на данъчната ставка по ДДС за млечните продукта, тъй като са продукта от първа необходимост;
- Използване на еврофондове и държавни средства за засилване връзката между наука и бизнес, внедряване на иновации, повишаване знанията и уменията на персонала;
- Полагане на усилия за повишаване потребителската култура;
- Отвореност към съвременните тенденции в хранителните изисквания и навици у консуматорите; предлагане на продукта, отговарящи на специфични нужди;
- Използване на потенциала на СУБХ и методите на КР;
- Подобряване на качеството чрез ефективни технологии на преработка;
- Ориентиране към екологична устойчивост, разработване на продукти и опаковки при минимизиране на отпадъците.
ИЗВОДИ
Мениджърите на млекопреработвателните предприятия трябва да се ориентират към съвременните форми на управление и да прилагат политика, насочена към иновациите и нововъведенията, ако се стремят към устойчив успех. Нуждите на потребителите и най-новите тенденции на пазара винаги трябва да са обект на проучване, за да може всяка фирма да отговори адекватно на клиентските очаквания, а дори и да ги задмине. Изключително важно е фирмите от сектора да имат и подкрепата на държавата, която активно да ги подпомага по отношение на затрудненията, които изпитват. Комплексните усилия от страна на бизнеса и държавните институции биха довели до формирането на по-добър работен климат, което неминуемо ще се отрази положително на конкурентоспособността на отрасъла и ще стане възможно създаването на устойчиви конкурентни предимства.
ЛИТЕРАТУРА
1. Данни на НСИ, Шр://ц'цгцг.ш1^^/сог^еп1У3255/годишни-данни
2. Дичев С., Управление на безопасността и качеството, Акад. Издание на УХТ, Пловдив, 2015
3. Николов Т., Състояние и проблеми на българската промишленост в периода на прехода, Икономически и социални алтернативи, бр. 2, 2012, стр. 139-154
4. Петров С., Н. Маламова, Възраждане на хранително-вкусовата промишленост в България, ХВП, бр. 9, 2014,стр. 6-11
5. Ситуационно-перспективен анализ на мляко и млечни продукти, МЗХ, Декември 2014
6. Скот-Томас К., Какви са научните и технологични нужди на отрасъла?, ХВП, бр. 2/2015, стр. 16-19
7. Слоун Е. А., 10-те водещи тенденции при храните, ХВП, бр. 6, 2015, стр. 31-36
8. Списък на одобрените предприятия за търговия с храни от животински произход със страните членки, отговарящи на Прил. III на Регламент 853/2004/ЕЕС, www.babh.government.bg/userfiles/files/ KH//Reg~Ani/SEC_9.pdf
9. Стоянова А., Възможности за изграждане на интегрирана система за уравление на качестово и безопасността в млекопреработвателната промишленост в България (на примера на бяло саламурено сирене), Икономически университет, Варна, 2006
10. Хаджиев Б., Комплексен реинженеринг на бизнес организациите в условията на глобализация на икономиката (по примера на индустриалните организации от ХИ), Акад. Издание на УХТ, Пловдив, 2008
11. EAACI: 17 million Europeans allergic to food; allergies in children doubled in the last 10 years, European Academy of Allergy and Clinical immunology, press release, February 2011
12. My Competence, БСК, Проучване на пазара на труда в България, проект BG051P0001-2.1.06 "Разработване и внедряване на информационна система за оцненка на компетенциите на работната сила по браншове и региони", Юни 2014