Научная статья на тему 'Music for children, oratorio 65 by Prokofiev - brilliant sample of composer`s piano creative work for children'

Music for children, oratorio 65 by Prokofiev - brilliant sample of composer`s piano creative work for children Текст научной статьи по специальности «Искусствоведение»

CC BY
115
52
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
Ключевые слова
PROKOFIEV / MUSIC FOR CHILDREN / FAIRY-TALES / NOBLE IDEALS

Аннотация научной статьи по искусствоведению, автор научной работы — Mircheva Yuliyana, Mircheva Antonya

Sergey Sergeevich Prokofiev left a great number of piano creative works. They are extremely various in terms of themes and plot.Music created especially for children takes a special place among composer`s creative works. By means it the author re-creates fairly-tales in which the optimistic basis of plays, author`s forward looking to the future, and belief in noble ideal triumph are revealed with disarming charm.

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.
iНе можете найти то, что вам нужно? Попробуйте сервис подбора литературы.
i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.

Текст научной работы на тему «Music for children, oratorio 65 by Prokofiev - brilliant sample of composer`s piano creative work for children»

Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том II, Съюз на учените сесия 5 - 6 ноември 2015. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series А. Public sciences, art and culture, Vol. II., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 5 - 6 November 2015.

„ДЕТСКА МУЗИКА" ОР. 65 ОТ ПРОКОФИЕВ - ЯРЪК ОБРАЗЕЦ НА КЛАВИРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА КОМПОЗИТОРА ЗА ДЕЦА Юлияна Мирчева - АМТИИ - Пловдив Антония Мирчева - НУМТИ „Добрин Петков" - Пловдив

MUSIC FOR CHILDREN, ORATORIO 65 BY PROKOFIEV -BRILLIANT SAMPLE OF COMPOSERS PIANO CREATIVE WORK

FOR CHILDREN Yuliyana Mircheva - Academy of Music, Dance and fine Arts - city of Plovdiv Antonya Mircheva - Dobrin Petkov National School of music and Dance - city of Plovdiv

Abstract

Sergey Sergeevich Prokofiev left a great number of piano creative works. They are extremely various in terms of themes and plot.

Music created especially for children takes a special place among composers creative works. By means it the author re-creates fairly-tales in which the optimistic basis of plays, authors forward looking to the future, and belief in noble ideal triumph are revealed with disarming charm.

Key words: Prokofiev, music for children, fairy-tales, noble ideals

Прокофиев написва много детски произведения. Най-известни са: „Петя и вълкът" -симфонична приказка за деца, четец и оркестър. Тук действащите лица се характеризират чрез различните тембри и инструменти и така децата се запознават и със самите инструмента; балетът „Пепеляшка" по едноименната приказка; „Грозното пате" - по приказка на Андерсен за пеене с пиано, както и много клавирни пиеси, предназначени за деца.

През 1935 г. Сергей Прокофиев композира цикъл от 12 леки клавирни пиеси под заглавие „Детска музика", опус 65. В този цикъл се забелязват същите тенденции, с които се характеризира късния период на творчеството му. Това е най-напред стремежа към по-голяма простота и класическа яснота. Класическите черти се появяват както в мелодиката, станала по-изявена и лирична, така и в хармонията, която става по-строга и ясна, въпреки че чисто Прокофиевския стил винаги присъства. В този цикъл няма нищо от онова бунтарство, което е на лице в неговия ранен творчески период.

12-те пиеси, съставляващи „Детска музика", са много разнообразни по сюжет, по характера на музиката, по жанр, увлекателни са със своите образи, интересни по своята свежа мелодика, хармония и ритъм. В цикъла ние се срещаме с картините на природата, които имат понякога изобразителен характер („Утро", „Дъжд и дъга", „Вечер"). Няколко пиеси представляват любимите на Прокофиев жанрове, често срещащи се в неговото творчество - „Валс", „Марш", „Тарантела". В някои от пиесите оживяват приказният

(„Приказка", „Шествие на скакалците" и детският свят („Разкаяние" и „Гоненица") - толкова скъпи за композитора.

Със своята прелест ни пленява първата пиеса от цикъла - „Утро" (Анданте транкуило). Изобразителният момент тук е толкова силен, като че ли виждаш, че слънцето още не е изгряло, неговите първи лъчи меко осветяват природата. А в дълбокия бас като че ли се долавят остатъците от изчезващата нощ - там все още е сянка, до там още не са стигнали първите лъчи от настъпващия ден. Пиесата е написана в проста триделна форма в тоналност C dur.

Първият дял представлява период с повторен строеж между акордите - ту във високия, ту в ниския регистър свободно и леко се лее светла, ясна и свежа мелодия. В средния дял Прокофиев използва движението в разложени акорди в осминово движение, като в баса се лее една мелодия, провежда се секвентно, която преминава после в дясната ръка, но с по-разширена ритмика и мелодията се движи в низходяща посока. Секвенциите преминават от До мажор към ре минор. Връщането на До мажор става в репризата. Това съпоставяне на тоналностите е характерно за Прокофиев. Репризата е по-кратка, състои се от 6 такта, като завършва също в основната тоналност - До мажор.

Ето изчезнаха последните сенки на нощта. „Разходка" (Алегрето) донася в себе си утрешната бодрост и радост. Всичко наоколо е светло и весело. Ясно се чува подскачаща детска походка и простичка сутрешна песничка. „Разходка" е интересна с това, че в нея се използва прийом ритмическо остинато, което е характерно за Прокофиевия стил. Пиесата е написана в проста триделна форма. Първият дял представлява период с повторен строеж. В средния дял се провежда една весела игрива мелодия, която се имитира полифонично. Интересен е акомпанимента, използващ повтарящи се секунди.

В третата пиеса - „Приказчица" (Адажио) Прокофиев ни въвежда в любимата от него област - на приказките. Тиха, нежна и много руска по мелодия и характер, „Приказчица" принадлежи към най-хубавите пиеси от сборника. Спокойна и лирична мелодия, широк диапазон на звучене върху ритмично остинато. Написана е в ла минор. Представлява период с много разгърнато изложение на темата. Прокофиев контрапунктира темата и сменя местата на мелодията и акомпанимента (подвижен контрапункт). Хармонията е в повечето места класически ясна и строга, появяването на няколко пъти на мелодичен вид ла минор и висока IV степен (любим на композитора тритонус), правят хармоничния фон по-ярък.

Четвъртата пиеса „Тарантела" (Алегро) - италиански танц със стремително движение, с остри акценти, неочаквани смени на тоналностите. Тук всичко е весело и е с ярките багри като на карнавал. Пиесата е написана в проста триделна форма. Темата е построена на триолното движение с резки и неочаквани акценти, като че ли изобразяващи удари с дайрето, рисуват картина на буен темпераментен танц. Пиесата е написана в тоналност ре минор. Мелодията е много нежна и лирична, преобладават октавовите скокове от слабо на силно време, което придава на мелодията по-прозрачен колорит. Той се подчертава също и със светлата тоналност Ре мажор. Разложените тризвучия в баса допринасят за изграждането на светлия характер.

„Разкаяние" (Модерато) е най-сериозната от всички 12 пиеси. Колко хубаво тя придава чувствата на детето, което може би за пръв път в живота се замисля над някои много важни въпроси и за пръв път в живота сурово да се отнесе към своите постъпки. Пиесата е построена в проста триделна форма, в тоналност ре минор. I дял - изразителната мелодия, ниският регистър, тясно по диапазон с изразителни задържания, рисува мрачното настроение на детето. Равномерният фон на терците в лявата ръка подчертават същия характер.

Средният дял е по-спокоен, благодарение на по-строгите контури на мелодията в баса и на равномерните фигурации от разложени тризвучия в дясната ръка. В репризата се явява синтез между темата от първи дял и фигурациите от средния дял. Темата става

206

по-развълнувана, открито емоционална. Смяната на регистъра от нисък към среден също допринасят за „по-открита" лирика в този дял. Интересна в хармонично отношение е кодата.

След тази съсредоточена по характер пиеса следва прелестен „Вале" (Алегрето). Написана е в проста триделна форма. Светла и изящна, мелодията се движи във възходяща посока, като постепенното движение се оживява от скокове, алтерации и модулация в далечната тоналност (Си мажор).

Целият първи дял завършва в Ре мажор, който е тоналността и на средния дял. Той има много своеобразна мелодия, характерна за Прокофиев - светла, лирична и построена на широки интервални ходове - октави, нони и децими. В тази част е много важен регистровият контраст, използването на отдалечени октави на пианото, което прави фактурата прозрачна и графична. Особено ярка и оригинална е хармонията.

След „Валса" следва изящното и едновременно забавно „Шествие на скакалците" (Алегро) - тези смешни животинки с дълги, странно изпънати крачка. Цялата пиеса е пълна с хумор. Написана е в проста триделна форма, в тоналност Си бемол мажор. С характерен ритъм се имитира походката на тези дългокраки животинки. От друга страна ясно се усеща традиционния ритъм на марша. Темата се провежда ту в дясната, ту в лявата ръка.

От „поко мено мосо" започва средният дял, който е по-разгърнат от първи дял. Мелодията се движи в октави унисон и е по-плавна. Темата звучи като секвенции. Особено интересен е тоналният план. Играта на тоналности допринася много за хумористичния колорит на пиесата. Постепенно се въвежда характерния ритъм от първия дял и се появява репризата.

Следващата пиеса „Дъжд и дъга" (Анданте) е много фино нарисувана картина на природата. Има голямо богатство на настроения в тази малка пиеска. Написана е в проста триделна форма, в тоналност До мажор. В първи дял музиката рисува унило и тъжно настроение - заради дъжда не може да се излезе вън. Повтарящите се осмини в мелодията, които се прекъсват от изразителни секундови съчетания, дават типична картина на тъга. Средният дял - причудливото движение на мелодията изведнъж хвърля светлина върху този скучен пейзаж. Той като че ли неочаквано се осветява от ярките цветове на дъгата. Лиричната мелодия и равномерния акомпанимент отразяват спокойствие. В репризата виждаме синтез между мелодията на средния дял и секундовите съчетания на първия дял. Свърши дъжда, в небето сияе дъгата, обаче последните капки падат по листата.

След тази изящна пантеистична картина, като рязък контраст се явява „Гонитба" (Виво). Представлява неудържима детска игра. Написана е във Фа мажор, използва гамообразните движения в триоли, което имитира самата игра на децата, тази безкрайна гоненица по диатоничните и хроматични гами. Веселият ярък характер на тази пиеса се подчертава от смяни на отдалечени тоналности. Квартовото съчетание на тоналностите е характерно за Прокофиев.

След тази своеобразна по движение и ладово-хармоничен план пиеса, следва веселият и отсечен „Марш" (Темпо ди марчиа). Тази пиеса е особено популярна сред децата. Написана в проста триделна форма, в тоналност До мажор, в нея са използвани характерните прийоми на Прокофиев - ритмично остинато в баса и къси форшлаци. Интересна е алтерацията - композиторът едновременно понижава втора степен в баса и я повишава в мелодията. Първият дял представлява период с повторен строеж. Повторението е във Фа мажор и запазва същата хармонизация, като се прибавя интонация, повтаряща основния тон в горния регистър. Средният дял е пълен с алтерации, тоналностите се сменят. Репризата е буквална с изключение на това, че в баса се прибавят осмини, които придават на темата по-динамичен характер.

Последните две пиеси, като че ли завършват картината на изминалия ден. Музиката на първата - „Вечер" (Анданте тенорово) не прилича на музиката на първата пиеса „Утро", но може ясно да се долови прилика между тях. Там първите слънчеви лъчи разгонваха

207

нощните сенки, тук - вечерният мрак идва за смяна на последните изчезващи лъчи на слънцето. Написана е в триделна форма, в тоналност Фа мажор. Пиесата започва с красиви терцово-секстови съзвучия в лявата ръка. В тези четири такта се рисува спокойната и тиха атмосфера на вечерта. На фона на равномерната ритмична пулсация, в акомпанимента звучи лирична мелодия, характерна за Прокофиев със своята чистота и свежест. В средната част като че ли виждаме как пада и се сгъстява мракът, как се преплитат вечерните сенки. Репризата е почти буквална, обаче има друг характер, по-мрачен, по-съсредоточен. Това се постига с прибавяне на оргелпункт в лявата ръка.

Накрая звучи пиесата „Броди месец над полята" (Андантино), която представлява миниатюрни вариации. Това е чудесна картина на природата, спокойна и поетична. Като че ли полята тихо спят, леко осветени от хладния блясък на плуващата по нощното небе луна. Темата е написана от Прокофиев, но звучи като оригинална руска народна песен. Тоналност - Ре мажор. Простата мелодия се съпровожда от същия прост акомпанимент от разложени акорди. В I вариация - акомпанимента е в дясната ръка, а мелодията - в лявата, т.е. се контрапунктира. Структурата е запазена както и тоналността - Ре мажор. Във

II вариация се забелязва смяна на характера. Мелодията се запазва, обаче отклонението в далечната тоналност (Си бемол мажор) и синкопирания акомпанимент предават на темата танцувален характер. Като че ли след песента почва весел танц. Между II и III вариации се среща интермедия, пълна с хроматизми и неустойчивост, която подготвя кулминационната

III вариация. В се синтезират черти от темата и предишните вариации.

Сергей Сергеевич Прокофиев е оставил огромно клавирно творчество. За пиано пише през целия си живот. В началния си творчески период композиторът има своеобразна трактовка на пианото. Не се стреми да го използва като напевен инструмент, а свири сухо, звънко, без обертонове. Използва различните регистри на пианото, стреми се към прозрачна и графична фактура. През този период всичко при него е черно-бяло, няма светлосенки.

Прокофиев освен като композитор, се изявява и като добър изпълнител. Той обича да свири доста твърдо, с голяма сила и енергия, но е способен и да свири такива лирични мелодии, които пленяват със своята вглъбеност и чистота.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Л. Данъко, Прокофъев 1981-1953г., Москва, 1966

2. М. Сабинина, Сергей Прокофъев, Москва, 1960

3. Сергей Морозов - Прокофиев, София, 1971

4. Черть стиля С. Прокофъева, сборник теоретични статии, Москва, 1962

i Надоели баннеры? Вы всегда можете отключить рекламу.