CC BY
71
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия Г. Медицина, фармация и дентална медицина т.ХХ1. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017. Scientific works of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, VoLXXI. ISSN 1311-9427 (Print), ISSN 2534-9392 (On-line). 2017.
ОСНОВНИ ФАКТОРИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛЕН ИЗБОР НА СТСДЕНТИТЕ МЕДИЦИНСКИСЕСТРИВ МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ Йорданка ЦоковаУ ЕсняН-невП , Асгетина Киркова-Богданова3 'Медицински универвитет-Илоадив, Каиедрд „Сестрински грижи", Фатеелтет по „Общескдеиб здр-ве" 2Тсакиееии уиртерсиееа -Ст.Рдвора, Киведра„Общесдаони иа" к и и езгково обдиение", Стопсаолд рг^ддет 3 Медицт^1^(^1^1аднивеисдиет^1екодрин, Kj^^c^^e^^ МИБЕО, Факрлтет по „Общескдеиб здвасс"
MAJOR FACTORS FOR PROFESSIONAL CHOICE OF NURSING STUDENTSAT MEDICAL UNIVERSITY - PLOVDIV YordankaTsokova1, NanLa TEDeRa2, AvgelinT KirkoRa-Bogdanova3 Urnvorsity - Plovdiv, Dept. "NursingCare", ]Facultyof I>ubHc Health 2Tracian Univer ssty -S t. Zagora, Dept. "Sorial Ucienaes a nd Languace Ef^uu atian", Faculty ofEconnmici 3Medical UnivUrsnty aPiovdnc, Dept. "Madical Informatics, Ulrstaiistics aadE-1 eaening", Fanulty of Publnc НсоНИ
Abstract: PraPfcciaacl nhaitf ic ca important mameat la fceryaae'c liPe, ecneniclly Par thacf wha nhaacf c nraPfcciaa 1п thf PiflU aP hfclth ncrf caU canicl wark, ncrtinclcrly thf cnfniclity "Hcrcf", bftcccf aP its canicl cigaiPlncanfi its nhcaglag (cantiaac imnacfU by c acmbfr aP abjfnticf caU ccbjfnticf Pcntarc caU its fmatiaacl nhcrgf. ta yacag nfanlfi Ucf ta lcnk aP fxnfrifanfi thf nraPfcciaacl nhainf ic cigaifincatly IaPlcfanfU by thf Pcntarc faciraamfati nfrcaacl Ufniciaai nrflimlacry iUfc aP thf nraPfcciaa (AaUaaacci 2012). Thf nraPfcciaacl nhainf nca bf cifwfU cc ca eaUmg ctcgf aP thf nraPfcciaacl ceP-UfIfrmlncIiaa aP thf nfrcaaclity caU c cIcrIlng ctcgf aP thf nraPfcciaacl rfcllzctiaa. Thic nhainf ccnnacfc cwcrfafcc caU abjfnticf fcclcctiaa aP nfrcaacl qcclitifc caU cbilitifc cc wfll cc kaawlfUgf aP thf jab caU thf nfrcaa him/hfrcflP.
Thf cim aP thf nrfcfat ctcUy ic ta lncfcIigcIf caU caclyzf thf aniaiaa aP acrcmg ctcUfatc IrcmeU ct MfUincl Uaicfrcity - PlacUic, cbact mcjar Pcntarc mPceaneU Ihfir nraPfcciaacl nhaine.
Mctericlc caU MethaUc: 1п the ccrtey ncrtinincteU 126 acrcmg cIcUeaIc IrcmeU ct Mtdicnl UcistaeiSa - PlacUic. The ccrcey wcc UirfnI, caaaymacc caU gracn with ca arigmcl qcecIiaaacire with itemc regcrUiag the cimc aP the nreceat ctcUy. tt naaIclnfU 14 ctcIfmeaIc cbact the mcjar Pcntarc mPceaneU the cIcUeaIc' Uicnacitiaac cbact their nraPfcciaacl nhaine. Vcrictiaai clteracticfi grcnhincl caclyceci caclycic aP ccricanec caU rcagiag aP meca cclcec cre cceU Ucrmg the cIctictincl nraneccmg.
Results: The results, presented by mean values, show that the students' disposition is influenced to the greatest extent by the possibility to find work abroad. Close to it is the factor "possibility to find work in the home country". Personal impressions of the speciality also influence the students' professional choice. The secondary school grade is another factor that significantly influences the choice of speciality. Key words: professional choice, factors, students, nurses
Въведение: Правилният професионален избор се отразява не само върху качеството на изпълнение на професионалната дейност и резултатите от нея, но е свързан с удовлетвореността на индивида, упражняващ дадена професия, с неговия социален статус, самочувствие, престиж и просперитет (Popov, 2006). Затова младите хора трябва да бъдат подпомогнати в избора на подходяща работа, кариера, съобразени с основните аспекти на личния живот - образование, социална и гражданска активност, семейство и личен живот.
Професионалният избор се повлиява от различни фактори. Семейната среда определя формирането на социално-икономическия статус и статут на личността чрез идентификация с фамилна професия. Тя може да повлияе и негативно върху професионалния избор чрез т.нар. култура на бедността изразена в ограничена социална и географска мобилност, липса на поведенчески модели в семейството, подценяване на интелектуалните и професионални способности на младия човек, кариеристичен фамилен манталитет и ограничени жизнени представи. Проведените проучвания сред българските ученици показват, че най-достоверният източник на информация и стимули при избора на професия е тяхната собствена активност. Младежите се доверяват преди всичко на личния си опит и се приемат като активни субекти на собствената си професионална реализация (Vasilev, Merdganova, 2003).
Главният субективен фактор, въз основа на който се формират образователните и професионални планове на младежите и се осъществява избор на професия е ценностната ориентация на личността. Висшето образование предлага най-добри възможности за професионално развитие и реализация, осигурява и много добро общокултурно равнище. Младите хора непосредствено осъзнават жизнените перспективи, които може да им осигури висшето образование като възможност за реализация, самоусъвършенстване и много добър социален престиж.
Професионалният избор значително се повлиява от престижа на професията. Престижът на медицинската професията е престиж на една от най-древните професии, породена от най-значимите потребности на човека от здраве и здравни грижи. Степента на престиж на медицинската професия зависи от мястото, което се отрежда на личното и обществено здраве, както и от личните качества на медицинския специалист, от неговия професионализъм, от неговото отношение към пациентите и колегите (Vodenicharov, 1989).
Младият човек трябва реално да оцени своите личностни качества, както и изискванията на медицинската професия. Необходимо е да се оценят и условията за усвояване, а по-късно и за практикуване на професията. Младите специалисти се подготвят да се включат в непозната за тях професионална среда, която си има свой трудов кодекс и нейното формиране се влияе от конкретни фактори като начинът на приобщаване към професията, наличието на професионална ориентация, съществуването на професионален престиж, маниерът на изпълнение на професионалните задължения и др.
Ц. Воденичаров разглежда влиянието социалните общности - семейство, училище, трудов колектив и др., личностните аспекти при избора на професия - субективна оценка на личността, изразяваща отношението към професията, както и мотивите, довели до професионалния избор. Значително внимание в системата на професионалното ориентиране се отделя на родителите като фактор за избор на лекарската професия, с водеща роля на бащата. Той установява наличие на взаимовръзка между информацията за особеностите на лекарската професия, която учениците получават от учителя по биология, проявеното отношение от него и силното повлияване на професионалния избор (Vodenicharov, 1989).
Изследванията показват, че е значимо и мястото на медицинските специалисти, като източник на информация за медицинската професия. Определено място при информирането на учениците, заема и приятелската среда.
Целта на настоящото проучване е да се изследва и анализира мнението на студентите от специалност „Медицинска сестра", обучавани в МУ - Пловдив, относно основните фактори, повлияли професионалният им избор.
Материал и методи: В изследването участваха 126 студенти-медицински сестри, обучаващи се в Медицински университет-Пловдив. Проучването е проведено чрез пряка, анонимна групова анкета и оригинална анкетна карта с въпроси за целите на настоящето проучване. Картата съдържа 14 твърдения за основните фактори, повлияли нагласите на студентите за избор на професия. При статистическата обработка са използвани вариационен, алтернативен, дисперсионен и графичен анализ, и рангово подреждане по средни стойности.
Резултати: Данните от методиката на проведеното проучване дават информация за факторите, повлияли нагласата на студентите в избора на специалност „Медицинска сестра". Получените резултати са представени в средни стойности. Според големината на дистанцията между средните стойности, факторите за избор на специалност могат да се групират в три нива. На първото ниво, студентите посочват фактори, свързани с възможности за „Реализация и лична професионална нагласа". На второто ниво се посочват факторите от „Близко социално обкръжение и учебни постижения". А на третото ниво се ранжират „Фактори на по-широката социалната среда".
В най-висока степен нагласата на студентите е повлияна от възможността да се намери работа по професията в чужбина (Хср. = 2,43). Състоянието на пазара на труда за медицински сестри в страните от Европейския съюз и Единната Европейска кредитно-трансферна система за обучение на студенти по тази специалност, дават възможност, завършилите специалисти да се реализират в страните от Европейския съюз. Този резултат потвърждава тревожната тенденция, ресурсите на нашето медицинско образование да ползват повече медицинската практика на други държави. Близка е позицията и на фактора „възможност за намиране на работа в страната" - (Хср. = 2,25). Личните впечатления от професията също е фактор, който силно повлиява професионалния избор на студентите. Успехът от средното училище също е фактор, който оказва силно влияние при избора на специалността. Около средната скала е показателят „Влияние на приятели, близки, познати " - (Хср. = 1,83), както и влиянието на родителите (Хср. = 1,81). Изборът на специалността от студентите е повлиян и от провежданите кандидатстудентски борси, справочници, диплянки и други пропагандни материали на Медицински университет. Влияние върху избора на специалност у младите хора оказва и въздействието на известни обаятелни личности в медицината (Хср. = 1,54), семейната традиция - (Хср. = 1,33) и учителите от средното училище (Хср. = 1,25). Финансовите възможности са значим фактор във формирането на нагласата на младите хора за избор на професия (Хср. = 1,47). Студентите, които биха имали добри финансови възможности в по-малка степен биха избрали професията на медицинската сестра (Табл. №1).
Табл. № 1. Ранжиране на факторите за избор на специалност (по средни
Нива Фактори за избора на специалност Х ср.
Първо ниво Възможност за работа в чужбина 2,43
Възможност за работа в страната 2,25
Лични впечатления от професията 2,12
Второ ниво Успеха ми от средното училище 1,90
Влияние на приятели, близки, познати 1,83
Влияние на родители 1,81
Трето ниво Обаятелни личности в медицината 1,54
Финансови възможности на семейството 1,47
Средства за масова информация 1,46
Семейна традиция 1,33
За да се определи нагласата за професионалния избор на студентите, се проучи, дали респондентите са кандидатствали за друга специалност. Изразени в проценти, резултатите от данните на респондентите се разпределят по следния начин:
- Повече от половината студенти са кандидатствали и за друга специалност едновременно с кандидатстването им в МУ - 52,94% ;
- На втора позиция са тези, които са кандидатствали за друга специалност, преди да направят избора си в МУ - 37,5% ;
- Най-малко са кандидатствалите за друга специалност студентите по време на следването им в МУ - 3,68%.
За да установим устойчивостта на професионалния избор на анкетираните студенти, проследихме зависимостите на твърденията им за това кандидатствали ли са за друга специалност, както и основните параметри на избора.
Дисперсионният анализ на данните показва, че студентите, които са кандидатствали за друга специалност, преди да кандидатстват в МУ, не са били силно повлияни от личните впечатления за сестринската професия (Г=5,27; р =0,00), а от възможността да се обучават във ВУЗ (Табл. № 2).
Табл.№ 2. Влияние на лични впечатления от професията върху кандидатстване за друга специалност преди кандидатстване в МУ_
Модератор Показател Степени Хср. Р
Лични впечатления от професията Кандидатстване в друга специалност преди кандидатстване в МУ Не ми повлия 1,60 5,27 0,00
Слабо ми повлия 1,24
Силно ми повлия 1,40
Студентите, които са кандидатствали за друга специалност едновременно с кандидатстването в МУ при избора на специалност са били слабо повлиявани от влиянието на приятели, близки и познати (Т=4,99; р=0,00), и от финансовите възможности на семейството (Табл. № 3).
Табл.№ 3. Влияние на факторите за професионален избор върху кандидатстване за друга специалност едновременно с кандидатстването в МУ_
Модератор Показател Степени Хср. р
Влияние на Кандидатстване за Не ми повлия 1,44
приятели, друга специалност Слабо ми 1,73
близки и едновременно с повлия 4,99 0,000
познати кандидатстването в МУ Силно повлия ми 1,50
Ограничени Не ми повлия 1,57
финансови Слабо ми 1,40 4,73 0,01
възможности на повлия
семейството Силно повлия ми 1,87
Ограничените финансови възможности на семейството им, статистически значимо силно повлияват желанието на студентите да търсят и друга специалност при професионалния си избор по време на кандидатстването им в МУ (Г=4,37; р=0,01).
Данните показват още, че студентите, които са мислили да кандидатстват за друга специалност по време на следването си, при избора си на специалност в МУ статистически значимо по-често са били повлияни от родителите си (Г=3,89; р=0,02) и от средствата за масова информация (Т=4,86; р=0,00) Табл. № 4.
Табл.№ 4. Влияние на факторите за професионален избор върху кандидатстване за друга специалност по време на следването в МУ_
Модератор Показател Степени Хср. р
Влияние на Кандидатстване в Не ми повлия 1,00
родителите друга по време на Слабо ми повлия 1,11 3,89 0,02
следването в МУ Силно ми повлия 1,03
Средствата за Не ми повлия 1,00
масова Слабо ми повлия 1,18 4,86 0,000
информация Силно ми повлия 1,08
Лични Не ми повлия 1,12
впечатления Слабо ми повлия 1,00 3,93 0,02
от професията Силно ми повлия 1,02
Желанието на студентите, кандидатствали в друга специалност по време на следването си в МУ не е повлияно статистически значимо от личните им впечатления от професията (Г=3,93; р=0,02), а вероятно от интереса към друга специалност (Табл. № 4).
Освен това получените резултати дават възможност да се твърди, че след като започнат обучението си по специалност „Медицинска сестра" студентите не желаят да сменят специалността си. Само 3,68% от респондентите са кандидатствали за друга специалност по време на следването си в МУ.
Изводи:
1.Професионалният избор на студентите е най-силно повлиян от възможността на завършилите да намерят работа по специалността в чужбина и в страната, по-слабо повлиян от успеха им в средното училище, влиянето на приятели, близки, познати, както и на родителите и най-слабо от обаятелни личности в медицината, финансовите възможности на семейството, средствата за масова информация и семейната традиция.
2. След като са започнали обучението си в специалността, по-голяма част от студентите не желаят да сменят професията си.
3. Финансовите възможности са значим фактор във формирането на нагласата на младите хора за избор на професия. Студентите, които имат по-добри финансови възможности в по-малка степен биха избрали професията на медицинската сестра.
4. Студентите, които са избрали професията на медицинската сестра в резултат на личните си впечатления от професията са по-силно свързани с нея и ще работят по специалността след завършване на обучението си.
Литература:
[1] Андонова, А., Мотивацията за обучение на студентите в сферата на здравните грижи и общественото здраве, Автореферат, Ст. Загора, 2012.
[2] Василев Д., Я. Мерджанова, Теория и методика на професионалното ориентиране, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски", с. 63-65-74, 2003.
[3] Воденичаров Ц., Съвременни проблеми на професионализацията на лекарските кадри, София, 1989.
[4] Попов, Т., Студентът като субект на обучението, Изд. „Везни", София, с. 36,
2006.
