CC BY
40
Scientific Research of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, series G. Medicine, Pharmacy and Dental medicine, Vol. XVII, ISSN 1311-9427, International Conference of Young Scientists, 11 - 13 June 2015, Plovdiv
КЛЮЧОВА КОМПЕТЕНТНОСТ „УМЕНИЯ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ПО ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ" В УЧИЛИЩНАТА ПРАКТИКА
ПО „БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ"
Нина Тодорова ПУ „Паисий Хилендарски", Биологически факултет ОКС Магистър, специалност „Здравно и екологично образование"
CORE COMPETENCE «skills for making decisions on environmental problems» in the school PRACTICE in «Biology AND HEALTH EDUCATION»
Nina Todorova PU "Paisii Hilendarski", Faculty of Biology Master degree, «Health and environmental education» Course
Abstract: One of the main objectives of environmental education through training in „Biology and health education" in school is for pupils to acquire skills for solving environmental problems. This study focuses on the content and didactic characteristics of the education process for the formation of skills for making decisions on environmental issues as a key competence. Effective methodological solutions for the implementation of this process. Are provided based on an analysis of the achievements in theory and practice.
Въведение
Една от основните цели на екологичното образование чрез обучението по „Биология и здравно образование" в училище е учениците да придобият уменията за решаване на еко-логични проблеми. Във фокуса на това изследване са съдържанието и дидактическите характеристики на образователния процес по формиране на умения за вземане на решения по екологични проблеми като ключова компетентност. Въз основа на анализ на постиженията в теорията и практиката са посочени акценти за реализиране на този процес.
Материали и методи
Изследвани са разработки на автори - З. Ваклева, З. Костова, М. Панайотова, Д. Карагьозова-Дилкова в областта на методиката на обучението по биология. Проучени са основни литературни източници, предимно чуждестранни [12, 13, 18, 19, 20, 21], с помощта на електронни база данни.
Въз основа на сравнителен теоретичен анализ са обработени проучените източници и изведени важни теоретични постановки. Направени са изводи, които са основа на експери-ментално изследване. Разработката е част от магистърска теза и цели развитието на изследо-вателските умения на автора.
Резултати и анализи
Изследователи и педагози изтъкват единното становище, че за съвременния човек е много важно умението за вземане на решение. Формирането на такова умение като ключова компетентност в образователния процес [6, 8, 9] и по-конкретно „умение за вземане на решения по екологични проблеми" [6, 9] е предизвикателство в образователната практика. „Умение за вземане на решения по екологичен проблем" е ключово понятие в разработката. При анализа на литературата изследователя се натъква на следното противоречие: от една страна е широката популярност на посоченото понятие, а от друга липсата на цялостно научно обосновано и експериментално доказано становище за съдържанието, основните характеристики и методичните модели насочващи към стъпките за формиране на тази ключова компетентност в процеса на екологично образование в училище чрез обучението по „Биология и здравно образование". Теорията за вземане на решения е колкото богата, толкова и нееднозначна. С оглед особеностите на това изследване (имайки предвид ограничения му характер) ще бъдат описани само някой от акцентите по изследвания проблем. Развитието на екологичното образование и неговите исторически етапи на развитие [4] и съвременни акценти [10, 15, 16, 17] бележат динамиката на общественото екологично съзнание, но и на трудността при решаване на екологичните проблеми „развива чувството за лична отговорност; учи подрастващите да достигнат до позитивни изменения в техния живот; показва положителни примери за реша-ване на екологични проблеми; разширява участието на обществеността в решаването на екологични проблеми" [4, с. 44].
Какви характеристики носи умението за вземане на решения?
З. Ваклева посочва, че „Умението за вземане на решения обикновено свързваме със ситуации, които ни въвличат в риск, разбиране на рисковете и поемане на риск" [5, с. 53]
Формирането на умения за вземане на решения е свързано с някой предизвикателства Времето и вниманието на учениците като предизвикателство в решаването на екологич-ни проблеми. И по двете посочени характеристики има значителни ограничения. Формира-нето на умения за решаване на екологични проблеми в рамките на стандартния учебен час е истинско предизвикателство. Изследванията на З. Ваклева [1, 2, 3, 4, 5] са насочени съм преодоляване на това ограничение, като са разработени методични модели и дидактически средства базирани на интерактивното обучение за подпомагане процеса на формиране на умения за решаване на екологични проблеми. Други изследователи [18, 19, 20, 21] насочват вниманието на обучаваните е особен вид характеристика свързана с евристична работа, на и с наложена в ежедневието ограничена реалност често свързана с натискането на два клавиша. Това поражда често да се прибегне към н.нар. „интуитивни решения" ръководени от минал опит (често ограничен), случайни фактори (афективно състояние), рационално мислене и др. Това означава, че заявяването на едно решение от ученика не винаги има автентичен евристи-чен характер, основана е на научни доказателства, носи социални ценности и етични стой-ности, отчита дългосрочните екологични въздействия. Тези опасения насочват вниманието към т.нар. „евристични" модели за вземане на решения. З. Ваклева се спира на модела на шестте стъпки като особено популярен в педагогическата практика. Той „включва: дефинира-не на проблема; представяне на възможните решения; оценяване на предимствата и недоста-тъците на всяко решение; избор на оптимален вариант на решение; прилагане на решението; оценка на резултатите от дейността" [5, с. 53].
Друг подход за решаване на екологични проблеми е структурирания подход [11, 19, 21]. Този подход е подходящ от гледна точна на характера, който често имат екологичните пробле-ми са тяхната сложност и контектстуалност в социален, икономически и етичен контекст. Обикновено едно интуитивно решение на екологичен проблем неможе да обхване пълната гама от очакваните опасения за последствията, противоречившее понякога измерения на екологичните параметри, компромисите, до които да се достигне в подкрепа на оптимален вариант на решение и поемане на отговорност от направения избор на решение. Затова тези сложни проблеми и умения за тяхното решаване е непрост стъпаловиден и структуриран.
Процесът на аналитичната йерархия, наречен за краткост АНР (абревиатура от ан-глийското название Analytic Hierarchy Process) [12, 13] е процедура за вземане на решения с
определени приоритета дефинирани като критерии. АНР може обикновено се използва при изследване на отношението между двойка критерии - материални или нематериални. Този подход е достатъчно аналитичен и неговото приложение в училищната практика е възможно при конкретно опростяване и адаптация.
Решаването и управлението на екологични проблеми интегрира етични аспекти
В сравнение с традиционного обучение и учене, обучение в контекста на умения за взе-мане на решения е свързано с включване на ценности, което е предизвикателство в класната стая. Как да се управлява и оценява образователен процес свързан с интегриране на ценности, е въпрос, който трудно би намерил универсално решение. Много добри възможности в съвре-менния етап на развитие на екологичното образование осигурява сравнително новото научно направление Екологична етика [4, 6]. Тя е „нова етика за оцеляване, ориентирана към бъде-щето" и определя моралните принципи, които ръководят човешкото отношение към околната среда„[4, с. 34-35]. Екологичната етика и нейното интегриране в процеса на екологично образование чрез обучението по биология в училище [4, 16] е значима стъпка в проектирането на етични екологични нагласи и отношение като неизменна, съществувала и досега, но наново интерпретирана част от екологичното образование.
По отношение на подборът на образователни технологии за реализиране процеса на формиране на умения за вземане на решения по екологични проблеми мнението на специа-листите [4, 7, 10, 14, 15, 17] е единодушно. Образователни технологии включващи интегра-тивен комплекс от интерактивни методи на обучение (игри, казуси, инциденти, метод на проектите, мозъчна атака и др.), постерни презентации, личностноориентирани стратегии ба-зирани на конструктивистките идеи, групова и екипна организация на работата на учениците компетентностно ориентирано обучение са доказано ефективни за реализиране на подобна образователна практика.
Заключения и изводи
Формирането на умения за вземане на решения по екологични проблеми като ключо-ва компетенция в образователния процес по „Биология и здравно образование" в училище е системен и йерархизиран подход за формиране на знания, умения за етично действие в съпричастност и солидарност за справяне с екологични конфликта [6, 8, 9] е приоритет в съвременните учебни програми и Държавни образователни изисквания. Представената дис-кусия по проблема акцентира на това, че противно на общоприетото схващане в училищната практика, формирането на умения за вземане на решения по екологични проблеми не се из-черпва с описание на екологичен проблем и проектиране на индивидуални или групови решения основани на случайни фактори, което е неправилен или най-малкото ограничен подход. Необходимо е детайлно разработване на ръководни принципи и методически модели съобра-зени със съвременните постижения на теорията и практиката по проблема. Разработката е един принос към разглеждания проблем в контекста на екологичното образование чрез обу-чението по „Биология и здравно образование" в училище. Интегрирането на представените акценти от теоретичното проучване в единен теоретико-емпиричен изследователски модел на магистърска теза разработвана от автора ще обогати теорията и практиката на Методиката на обучението по биология.
Благодарности: Разработката се публикува с любезното съдействие и финансиране по Магистърска програма „Здравно и екологично образование" при Биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски", с ръководител доц. д-р Маргарита Панайотова.
Библиография
1.Ваклева, З. 2003: За груповата работа на учениците в учебния процес. Научни тр. на ПУ „П. Хилендарски", т. 40, кн. 2, ISNN 0861-279X, с. 33-40.
2.Ваклева, З. 2008: Екологичната култура (из опита на обучението по биология). Научни тр. ПУ ,Д. Хилендарски", т. 45, кн. 2, ISNN 0861-279X, с. 55-61.
3.Ваклева, З. 2008: Съвременни аспекти на екологичното образование. Сборник научни доклади. Юбилейна научна конференция по екология, ПУ „П. Хилендарски", Факултет по Биология, 228
1. XI. 2008, с. 410-419.
4. Ваклева, З. 2011: Екологично образование - визия за бьдещето. Пловдив, Макрос, с. 184.
5. Ваклева, З. 2011: Формиране на умения за общуване и вземане на решения в процеса на екологично образование на учениците чрез обучението по биология. - Биология, екология, биотехнология, 4, 53-57.
6. Ваклева, З. 2002: Едно становище по вьпроса за формиране на компетенции у учениците чрез училищното обучение по биология. Научни трудове на Сьюза на учените - Пловдив, Серия Б. Естествени и хуманитарни науки, том II, 341-346.
7. Карагьозова-Дилкова, Д. 2007: Личностноориентирани стратегии в обучението по биология. УИ „Паисий Хилендарски", с. 144.
8. Панайотова, М., З. Ваклева. 2014: Ключовите компетенции през погледа на учителите. Научна конференция „Дни на науката 2014 година", 31.10 - 01.11.2014, 274-277.
9. Тодорова, Н., З. Ваклева 2014: Ключови компетенции за устойчив начин на живот. Сб. Шеста студентска научна конференция „Екологията - начин на мислене" - 6, Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски, 128-140 ISSN 2367-475
10. Kostova, Z., Z. Vakleva, E. Vladimirova, R. Kaleva. 2012: USING INTERACTIVE CASE STUDIES TO SUPPORT STUDENTS' UNDERSTANDINGS OF LOCAL ENVIRONMENTAL PROBLEMS. Bulgarian Journal of Science and Education Policy (BJSEP), Volume 6, Number 2.
11. Roy, A. R., & Maji, P. K. 2007: A fuzzy soft set theoretic approach to decision making problems. Journal of Computational and Applied Mathematics, 203(2), 412-418.
12. Saaty, T. L. 2007: Time dependent decision-making; dynamic priorities in the AHP/ANP: Generalizing from points to functions and from real to complex variables. Mathematical and Computer Modelling, 46(7), 860-891.
13. Saaty, T. L., & Shih, H. S. 2009: Structures in decision making: On the subjective geometry of hierarchies and networks. European Journal of Operational Research, 199(3), 867-872.
14. Vakleva, Z. 2011: Theoretical model of research: exploring the possibilities of innovative technologies for ecology education of the students in biology teaching using non-conventional methods /situational, playing, project and modeling methods. Trakia journal of sciences, vol. 9, no 4, Issn 1313-3551
15. Vakleva, Z 2012: Comparison of Role Playing and Poster Presentation in Teaching SSI (Socioscientific Issues). University of south-east europe lumina еducational reform in the 21st century in balkan countries, Romania, Bucharest, 28.06 - 01.07.2012.
16. Vakleva, Z 2014: PLACE AND ROLE OF ENVIRONMENTAL ETHICS IN SCHOOL BIOLOGY EDUCATION. Scientific Researches of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, Series A. Public sciences, art and culture vol. I, Scientific session, 31.10 - 01.11.2014, ISSN 1311-9400, 278-281.
17. Vakleva, Z. 2014: POSSIBILITIES FOR THE FORMATION OF CRITICAL THINKING IN THE STUDENTS' SEMINARS ON ENVIRONMENTAL ETHICS. Scientific Researches of the Union of Scientists in Bulgaria - Plovdiv, Series A. Public sciences, art and culture vol. I, Scientific session, 31.10 - 01.11.2014, ISSN 1311-9400, 282-285.
18. Gilovich, T., Griffin, D., & Kahneman, D. 2002: Heuristics and biases: The psychology of intuitive judgment. Cambridge University Press.
19. Wood, R., Bandura, A., & Bailey, T. 1990: Mechanisms governing organizational performance in complex decision-making environments. Organizational Behavior and Human Decision Processes, 46(2), 181201.
20. Kollmuss, A., & Agyeman, J. 2002: Mind the gap: why do people act environmentally and what are the barriers to pro-environmental behavior?. Environmental education research, 8(3), 239-260.
21. Yates, J. F., & Tschirhart, M. D. 2006: Decision-making expertise. The Cambridge handbook of expertise and expert performance, 421-438.
