CC BY
21
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив Серия A. Обществени науки, изкуство и култура, том I., Съюз на учените сесия 31 октомври - 1 ноември 2014 Scientific research of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, seriesA. Public sciences, art and culture, Vol. I., Union of Scientists, ISSN 1311-9400, Session 31 October - 1 November 2014.
КЛАВИРНОТО ДУО В ТВОРЧЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКИТЕ
КОМПОЗИТОРИ Юлияна Мирчева - АМТИИ - Пловдив Антония Мирчева - НУМТИ „Д. Петков" - Пловдив
Резюме
За начало на историята на клавирното дуо в България можем да говорим, едва когато в музикалния живот на страната се появиха композиторите от така нареченото „трето поколение". Изявата на нови и оригинални композиции, отразяващи моменти от творческата еволюция на отделните автори, е важна стъпка към овладяване на тази изразна форма от българските композитори и дава уверение за нейното по-нататъшно съществуване в условията на съвременния музикален живот.
Развоят на клавирното дуо в продължение на няколко столетия се характеризира с периоди на разцвет и упадък. Неговият път от първите композиционни опити до днешното състояние на литературата, преминава през почти всички стилови направления. Закономерните явления са стимулирали неговата жизнеспособност и перспективи за развитие.
Тази изпълнителска форма през последните десетилетия все повече вълнува композитори и изпълнители и затова е необходимо да се отбележи българския принос в тази област.
За начало на историята на клавирното дуо в България можем да говорим едва когато в музикалния живот на страната се изявиха композиторите от така нареченото „Трето поколение". Тяхното творчество е убедително доказателство за стремежа да се откликне на съвременните тенденции за развитие.
Появата на нови и оригинални композиции, отразяващи моменти от творческата еволюция на отделните автори, е важна стъпка към овладяване на тази изразна форма от българските композитори и дава уверение за нейното по-нататъшно съществуване в условията на съвременния музикален живот.
Към многобройните прояви на народностното начало в музиката за две пиана можем да отнесем и повечето творби от българските композитори. Обект на претворяване в тези произведения е фолклорът, който разкрива необятни възможности за пресъздаването му в нови художествени форми със съвременни изразни средства, но в зависимост от начина, по който композиторите осъществяват връзката си с него, както и отношението към неговите характерни ладо-хармонични, мелодични, метроритмични и други особености, художествените резултати на техните композиции са доста различни.
В музиката на Николай Кауфман фолклорът присъства в „чистите си форми" близки до първоизточника, като форма, структура, мелодика, в хармонично отношение. В творбата му „Етюди във фолклорен дух", клавирният дует е представен в необичайна светлина. Отказът да третира този състав в клавирен аспект е насочил композитора към търсене на друг род звукова образност, отговаряща на неговия замисъл. Избраната от него музикално-изразна
форма е типично фолклорна, а идеята му представлява опит да принесе духа и атмосферата на големия народен празник - селския събор, където народните свирачи демонстрират своето изкуство в солови и ансамблови изпълнения. За да има достоверност претворяването на това музикално явление, Кауфман се е придържал към фолклорния начин на изложение и се е съобразявал с характерните особености на инструментацията в народното изпълнителско изкуство. От тук се явяват и някои технически пианистични проблеми, произтичащи от несвойствената за клавирното изпълнение фактура и начин на изложение.
Същевременно той запазва типичния за „дуетната музика" начин на оформяне на музикалния материал - редуване на партиите при изложение и размяна на местата им. Целта да наподоби оркестрово звучене е постигната не само чрез уплътняване на звучността, а по-скоро чрез умело регистрово оркестриране на материала между двете партии. Народните мелодии са разработени в духа на фолклорната музика, на основата на постоянно видоизменяне и вариране. Трите епизода представляват трите варианта на инструменталната разработка.
Първият епизод е изграден върху две мелодии, обединени в сложна остинатна метроритмична комбинация .
Вторият епизод разработва инструменталната мелодия в сонатна форма. Тази монотематична пиеса, обогатена с полиритмия, има някои характерни особености. Всяка нова периодична поява на главната тема я припомня в първоначалния й вид. Появяващите се нейни елементи преосмислят мелодията, внасяйки ладови, ритмични и хармонични изменения.
Третият епизод е изграден върху съчетанието на две контрастни мелодии, показвайки един от особените случаи на народна полифония. Тази форма на многогласие, характерна за вокалното народно творчество, намира интересно приложение в инструменталната музика.
На значително по-високо стъпало в художествено и професионално отношение са пиесите на Красимир Тасков. В тях камерният стил, характерен за този род музика прераства в ярка концертна изява. Изменения, засягащи значението и ролята на партиите, както и цялостното изграждане, довеждат до качествена промяна в общия характер на ансамбъла. Превъзходното владеене на инструмента от младия композитор, неминуемо е дало отражение върху формирането на неговия клавирен стил, открояващ се с блясък, виртуозност, порив, дълбочина и проникновеност.
„Танц" и „Новелета" са две, контрастни по образно и жанрово съдържание пиеси. Графически ясният музикален образ в едната се противопоставя на звукозаписа и мелодическото богатство на другата. Но и в двете пиеси Красимир Тасков се стреми към създаването на достъпна и дълбоко вълнуваща музика. Музикалният образ в „Новелета" претърпява значително развитие - лиричното чувство променя характера си и се трансформира в драматично.
А в „Дуетино" - доста сложната техническа и ансамблова проблематика изисква виртуозитет, големи изпълнителски възможности и високо майсторство, за да се придаде блясъка, изпъстрен с непрестанно сменящи се емоционални багри в музикално-образния строй. Съвременното претворяване на народностните интонации е свързано с търсене и преосмисляне на изразните възможности на камерната формация.
„Музика за две пиана" от Стефан Икономов поражда асоциации с уникалната творба на Барток - „Соната за две и ударни инструмента". Забелязва се положително родство -интересното съчетание и разделянето на инструментите на равностойни партии.
Композиционно-технологичните принципи на изграждане на музиката са: разширено тонално мислене, интерес към по-сложна ритмична организация и силно изразени монотематични връзки.
Композицията е съставена от контрастни по характер, с ясна структура четири части. Връзката между тях е осъществена чрез богата гама от образи. В общата последователност всяка част играе определена роля, като това споява силно формата и прави от нея единно
303
цяло.
В началото главната тема хармонира с прозрачния фон. Нежната низходяща линия съдържа, интервала тритонус, под формата на придружаващ я тон. Тази изостреност на зву-ченето се допълва от повторното му присъствие във фигурациите. Декларативният характер на втора тема прераства в кулминация на частта.
Преди репризата малък самостоятелен епизод възстановява състоянието на статичност и спокойствие. Едва отзвучалото чувство на покой се сменя рязко с динамичната втора част. В нея пулсират два остинатни ритъма - равномерната осминкова пулсация на тимпана, съпътстваща изложението на виртуозната първа тема и вторият в малък барабан, като ритмична основа на волевата втора тема.
В средния дял натрапчивия барабанен ритъм е видоизменен, но неизменно поддържан от дървеното блокче и том-том.
В това време клавирните партии като диалог разменят реплики.
Втората част се отличава с активно участие на ударните инструменти, които имат важна роля в тематичното изграждане.
Третата част е централна и започва и завършва с епиграф, който я поставя в рамка. Това създава привидна статичност и обгръща по този начин силно драматичната трета част. Построена върху полифонично развиваща се тема, тя напомня безмензурна, скръбна народна песен. При първото изложение в двугласен канон, а при второто - в тригласен канон.
Четириплановата фактура - тема, оргелпункт, средни гласове и запълващи гласове, създава възможност за промяна в регистровото положение на четирите плана в динамично отстъпление и избухване.
Едно от най-красивите места в трета част се основава на многократно вариантно повторение. Клавирните партии си разпределят материала, като първата излага непрестанно главната тема, а втората поддържа танцовия ритъм с тежка стъпка. Осемкратното повторение на главната тема с постоянно уплътняване и раздвижване прераства след кулминацията в лек, подвижен танц, носещ нова образна сфера.
За да постигне оригинално темброво решение, композиторът разделя ударните инструменти според техните специфични темброви качества.
Новите явления в музиката винаги са били стимул за младите творци. С присъщия им ентусиазъм те се стремят да устояват първоначалните си намерения и да докажат творческата си самостоятелност. Експериментирайки в различни насоки, установявайки връзка със съвременната музикална изразност, те дават своя принос за развитието на българската музика за клавирно дуо.
Търсейки свой индивидуален израз, младият композиторът Емил Наумов, посредством контакта с някои мелодико-хармонични, фактурни, метроритмични особености, характерни за стила на Барток, Стравински, Хиндемит, създава интонационна сфера не пряко, а косвено свързана с националните музикални традиции. В „Музика за двама" това е силно изразено и свързано с определена образна насоченост на всяка една от трите пиеси на цикъла - „Марш", „Елегия" и „Токата". Пиесите са с определен жанров характер и развиват присъщите му черти в определено по-свободна форма.
Многостранната проблематика показва значимостта и необходимостта от литературата за две пиана, която достига до върховете на музикалното творчество и изпълнителско изкуство.
Произведенията за две пиана от българските композитори се характеризират с някои общозначими признаци - жанрово търсене, третиране на отделните партии като равностойни участници в драматургичното изграждане. Чисто конструктивният подход към тази изпълнителска форма, стилистично богатство, звуко-тембровите особености, претворяване на метроритмичното и интонационно богатство на българския фолклор.
Българската музика за клавирно дуо има свой, в голяма степен самостоятелно обособен
път, направляван от национално-художествените традиции, обогатяващи се от допира с постиженията на съвременната музика.
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Ганев, К. - Педагогически и изпълнителски проблеми на клавирното дуо, В: Музи-кални хоризонти, С. 1982, кн. 5 - 6, с. 98 -107
2. Георгиева, В. - Изпълнителски проблеми на клавирното дуо, В: Музикални хоризонти, С. 1984, кн. 1, с. 56 - 65
3. Георгиева, В. - Музика за клавирно дуо, В: Българска музика, С. 1982, N 10, с. 14 -19
4. Георгиева, В. - Творчеството на българските композитори за клавирно дуо, автореферат, БДК - София, 1982
