CC BY
19
Научни трудове на Съюза на учените в България-Пловдив, серия Б. Естествени и хуманитарни науки, т. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018. Scientific researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, series B. Natural Sciences and the Humanities, Vol. XVIII, ISSN 1311-9192 (Print), ISSN 2534-9376 (On-line), 2018.
ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ФОРМИРАНЕ НА КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО „ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА" 5. - 6.
КЛАС
Златка Ваклева1, Румяна Търпова2, Катя НиколоваЗ 1ПУ „Паисий Хилендарски", Биологически факултет, 2СУ „Свети Патриарх Евтимий", гр. Пловдив, ЗСУ "ЯнеСандавски",гр. Пловдив
ENVIRONMENTAL EDUCATION FOR. THE DEFINITION OF CRITICAL THINKING IN „HUMAN AND NATURE" TRAINING 5. - 6. CLASS
Zlatka Vakleva*, Rumyana Tarpova, Katya Nikolova *Plovdiv University "P aisii Hilendarski", Faculty of Biology
Abstract: This study presents the possibilities for critical thinking formation in two schools from Plovdiv, Bulgaria. The study subjects to a critical review the theoretical and experimental developments on the issue of critical thinking and the possibilities for its formation in school:
capabilities and achievements in the promotion of critical thinking; specific considerations for the teaching of critical thinking with regard to the issues dealt with in the "Human and nature" course. There describes research carried out with students in studying the opportunities for the formation of critical thinking on the problems for the protection of the environment. Key words: Critical thinking, problems of education in a bachelor's degree, resolving ethical problems in environment protection
Keywords: environmental education, critical thinking, methodology of the training in biology
Въведение
Критичното мислене подобно на други умения може да се формира и развива целенасочено. Концептуализирането на критичното мислене бележи своето начало в средата на миналия век. През последните четири десетилетия критичното мислене е в основата на научните изследвания във висшето образование. Все повече се налага тази тенденция и в училищната подготовка. Това се налага и от актуализирането на образователните стандарти и учебни програми в България (НАРЕДБА № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка, НАРЕДБА № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование). Освен теоретичните постановки
по проблема, който печели все повече съмишленици в научните среди, нараства необходимости от експериментални изследвания в конкретна възрастова група от обучавани, учебно съдържание и образователна среда. Проучването цели да отговори на следните въпроси: Подпомага ли използването интерактивни методи за ЕО за формиране на критично мислене у подрастващите? Какви са предимства и ограничаващи фактори в този процес?
Материали и методи
Основни методи използвани в изследването са теоретичен анализ на специализираната литература по проблема; контент-анализ, дидактическо моделиране; диагностично тестиране; анализ на резултати. Разработена е система от интерактивни методи за екологично образование приложеми в теми от учебното съдържание по „Човекът и природата" 5. и 6. клас. Проучени бяха възможностите за диагностика на критичното мислене при ученици. Проведено беше изследване през учебната 2016-17 г. в три училища в България (виж табл. 2), с което се констатира степента на критично мислене на учениците в контекста на екологичната проблематика разглеждана в часовете по „Човекът и природата" при теми представени на табл. 1.
При измерване на критичното мислене на учениците и използван UF-EMI инструмент (Facione, 1998; The-Delphi-Report, 1990) - въпросник за установяване на склонността на учениците за критично мислене. Твърденията се обработват по скалата на Ликерт: твърдо несъгласен; несъгласен; коле (Facione, Critical Thinking: What it is and why it counts, 1998)бая се; съгласен; твърдо съгласен.
Таблица 1. Контент-анализ на учебно съдържание по „Човекът и природата" 5., 6. клас за приложение на интерактивни методи и стратегии за обучение
№ Тема Интерактивни методи и техники за екологично образование
Човекът и природата 5. клас
Биологичен модул
1. Жизнени процеси и кръговрат на веществата в природата Игра с правила: Игра - ребус; ИКТ: Динамична нагледност - подходящ видеоматериал от специализиран електронен източник; Проект: З гр.: 1 гр. Цикъл на кислорода и СО2; 2 гр. Цикъл на фосфора; 3 гр. Цикъл на азота.
2. Нашата храна Ролева игра: „Какво знаем за нашата храна като природен ресурс"; ИКТ: Интерактивна презентация - Храна, потребление и природна среда Метод на проектите: 1 гр. Как чрез храненето да участваме в опазмането на биоразнообразието в природата; 2 гр. Какви потребители на хранителни ресурси трябва да сме за да опазим равновесието в природата; 3 гр. Хранене и рециклиране.
3. Хранене и здраве Ролева игра: Хранене и околна среда в хармонично единство; ИКТ: Видеоматериал хранителни те ресурси на нашата планета; Проект: Тук се представя 2-ри етап на проектната дейност
4. Организмите около нас Игра с правила: Заселване на екосистема (гора, ливада, река); ИКТ: Интерактивна мултимедийна презентация „Как разбирам биоразнообразието и как участвам в неговото опазване"; Проект: Напишете есе за организъм (животински или растителен) с голямо значение за вашия живот.
5. Човекът - част от природата Игра: В изследване на парниковия ефект; ИКТ: Защо трябва да живеем в хармония с природата; Проект: Как вижда ролята си всеки ученик в опазване на околната среда.
6. Единство на неживата и живата природа Игра: Заселване на необитаем остров; ИКТ: Семинар с използване на лично мобилно устройство в предварителната подготовка по зададени акценти; Проект: Направете изследване за организми, които са населявали нашите земи в миналото и причините за тяхното изчезване.
7. Човекът и природата Панелна дискусия на тема: "Как да направим света по-чист и по-красив"; ИКТ: Изследване на инициативи в социалните мрежи по опазване на околната среда; Проект: Как да рециклираме?
„Човекътиприродата"6. клас
Химичен модул
8. Химически реакции в природата и практическата дейност Игра с правила: „Минута е много" включва система от въпроси с различна труднист, реализира се в групи, има състезателен елемент; ИКТ: Интерактивна мултимедийна презентация на тема „Химичните реакции в нашето ежедневие"; Проект: Киселинен дъжд - участници и резултати.
9. Замърсяване и опазване на околната среда Игра: Рисуване на идея: „Нашият свят след 100 години"; ИКТ: Демонстрирайте визията си за бъдещето на околната среда като използвате ИКТ; Проект: Изработване на колаж „Нащият свят сега".
10. Вещества. Превръщане на веществата /Обобщение/ Игра: Изработване на символно - знаков модел за кръговрат на кислорода, азота или др. ИКТ: Итерактивна мултимедийно презнтация за кръговрат на веществата; Проект: Кръговрат на кислорода, въглеродния диоксид, съглерода.
Биологичен модул
11. Структура и жизнени процеси при организмите (обобщителен урок) Игра: „Мисловна карта - организми"; ИКТ Демонстриране и анализ на видеофрагмента в контекста на разглежданата тема; Проект: „Организмът - единна цялостна система".
12 Как да живеем в хармония с природата около нас Пнелна дискусия на едноименна тема; ИКТ и хармонизиране на отношенията ни с природата „за" и „ против "; Проект: Есе на едноименна тема.
Резултати и дискусии
Кратък теоретичен обзор. Формирането на критично мислене в образовантелната практика е разработван от много изследователи в чужбина (Facione, 1998; 1990; Rudd, Hoover, & Baker, 2000; Paul, The miniature guide to critical thinking. Concepts & tools, 2001), у нас (Kostova Z. , 2003; Vakleva, 2014; Станоева, 2012) той е твърде ограничено разработван. Водещи изследователи по темата насочват вниманието към дефиниране на понятието критично мислене като изкуството на мислене за мисленето, за да се мисли по-ясно, точно, уместно, последователно и справедливо (Paul, 1995), целенаочено регулиране на експертно решение (Facione, 1990), целенасочен, интроспективен подход за решаване на проблеми или поставяне на въпроси (Rudd, Hoover, & Baker, 2000). За целите на изследването се използва Моделът Delphi (The-Delphi-Report, 1990), който включва шест умения за критично мислене - умение да: анализира, прави изводи, тълкува, обяснява, саморегулира, оценява и седем подумения - да са любознателни, системни, разумни, търсещи истината, аналитични, отворени и уверени в мотивите.
Експериментални данни. Като цяло учениците (N=525) за установяване на тяхната склонност за критично мислене с проведените предварителен тест и заключителен тест, са получени дадни представени на табл. 2.
Установява се повишаване на средните резултати в края на експеримента. Не се наблюдава пряка връзка между възрастта и склонността за критично мислене във възрастовия диапазон на изследваните лица, въпреки, че по принцип това е показател, който се счита за важен при отчитане на постиженията за критично мислене. Въпреки добрите постижения на учениците по отношение на степента на критично мислене в хода на изследването, предположенията са, че е необходимо потвърждаване на резултатите с такива от сходни изследвания.
Таблица 2. Данни от изследване на склонност за критично мислене __при ученици от 5. и 6. клас__
Училища клас възраст N Предварителен тест (%) Заключителен тест (%)
M SD М SD
ОУ "Яне Сандански", гр. Пловдив; учител -Катя Николова 5 11-12 81 27,04 2,60 39,06 3,98
ОУ "Княз Ал. I", гр. Пловдив; учители -Цвета Костадинова, Милена Атанасова 5 11-12 140 26,60 3,58 43,32 4,98
СОУ „П. Евтимий" гр. Пловдив; учител -Румяна Търпова 6 12-13 138 28,05 29,98 36,12 4,01
ОУ "Княз Ал. I", гр. Пловдив; учители Цвета Костадинова, Милена Атанасова 6 12-13 168 30,89 2,78 41,15 4,65
11-13 525 28,15 2,62 39,91 4,23
Забележка. 5 точкова скала тип Ликерт 1 = силно несъгласие и 5 = силно съгласие.
Заключение
С направеното изследване можем да отговорим утвърдително, че използването на интерактивни методи и техники за екологично образование подпомага процеса на критично мислене в училищни условия. Използвания UF-EMI инструмент за констатиране нивото на склонност за критично мислене е подходящ за изследваната група лица. Учебното съдържание по „Човекът и природата" 5. и 6. клас е подходящо за интерактивно организирано екологично образование за формиране на критично мислене. Ограничаващ фактор са липсата на достатъчно изследвания у нас по темата на разработката.
Библиография
Facione, P. A. (1990). The California Critical Thinking Skills Test-College Level Technical. Report 1.
Experimental Validation and Co. Facione, P. A. (1998). Critical Thinking: What it is and why it counts. Retrieved from
http://www.dphu.org/uploads/attachements/books/books_5796_0.pdf Kostova, Z. (2003). Konceptualizatcya na ekologichnoto obrazovanie. Sofya: Faber.
Paul, R. (1995). Critical thinking: How to prepare students for a rapidly changing world. Foundation for Critical Thinking.
Paul, R. (2001). The miniature guide to critical thinking. Concepts & tools. Retrieved from Foundation Critical Thinking.
Rudd, R., Hoover, T., & Baker, M. (2000). Undergraduate agriculture student learning styles and critical
thinking abilities: Is there a relationship? Journal of agricultural education, 41(2), 2-12. The-Delphi-Report. (1990). Critical Thinking: A Statement of Expert Consensus for Purposes of Educational Assessment and Instruction. Committee on Pre-College Philosophy, Association, American Philosophical.
Vakleva, Z. (2014). POSSIBILITIES FOR THE FORMATION OF CRITICAL THINKING IN THE STUDENTS 'SEMINARS ON ENVIRONMENTAL ETHICS. Scientific Researches of the Union of Scientists in Bulgaria-Plovdiv, Series A. Public sciences, art and culture(1), 282-285. Станоева, Д. (2012). Критерии за оценка на критичното мислене. Научни трудове на Русенския университет, Серия 6.2, 51, pp. 81-87.
